Р Е Ш Е Н И Е
№ /……………2020
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Галина
Владимирова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д.№ 1768 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Роял хаус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.В., представлявано от управителя К.Г.К.,
против Решение № 885/23.06.2020г., постановено по АНД № 906/2020г.
по описа на Районен съд-Варна, с което е
изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-010927/20.02.2019г.
на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като наложената на дружеството
имуществена санкция от 5 000 лв., на осн. чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на
чл.63 ал.2 от КТ е намалена на 1 500 лв.
В касационната жалба е релевирано твърдение за нарушение на
съдопроизводствените правила и
приложимия материален закон. Оспорена е
описаната в НП и възприета от съда фактическа обстановка, като твърди, че
същата не съответства на събрания по делото доказателствен материал. Според касатора АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2
от ЗАНН, така също не е предявен на нарушителя, а това нарушение не може да бъде преодоляно по реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН. Изложени са доводи, че не се съдържат данни за съставен
акт протокол за проверка по чл.402, ал.1 и ал.3 от КТ, от чиито констатации да
се черпят изводите в АУАН, именно когато е
приложима разпоредбата на чл.414в от КТ. Посочва, че не са посочени
необходимите реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН в АУАН и НП. Твърди, че служителят М.П.Атанасов не е престирал работна сила, не е бил в
трудови правоотношения. Твърди, че разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ регламентира две нарушения, като не става ясно за кое от двете е
наказано дружеството. На изложените основания, моли да се отмени решението на
ВРС и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП. В депозирани писмени бележки от представителя по пълномощие на жалбоподателя, жалбата
се поддържа на изложените основания.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, чрез процесуален
представител – ст.ю.к. Б.Н., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството,
като решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура-Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното
решение е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, поради
което не са налице основания за неговата отмяна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството
пред районния съд е образувано по жалбата на „Роял хаус“ ООД против
гореописаното НП. За да се произнесе, въззивният съд е приел от фактическа
страна, че на 01.02.2019 г., служител при ответника извършил проверка по спазване на трудовото законодателство в ресторант, стопанисван от „Роял хаус“ ООД. Установено е, че лицето М.А. е в кухнята на заведението и
готви. При разговор с
проверяващите потвърдил, че работи за същото дружество. Била му предоставена декларация по чл. 399
вр. чл. 402 от КТ, в която А. отразил лично данните си, фирмата за която
работи -„Роял
хаус“ ООД, че е постъпил на работа като готвач
на 01.02.2019г., работно време от 12.00 ч. до 15,00ч. в ресторант „Дивайн“, като изрично
отразил, че няма сключен трудов договор. Декларацията била
подписана в 13,45ч. на 01.02.2019г. Насрочена била и допълнителна
документална проверка, в хода на която били представени трудов договор от
31.01.2019г. и уведомление за регистриран трудов договор между
процесните страни, но регистрацията в НАП била от
01.02.2019.г. в 19:27:05.ч. Възоснова на
гореизложените установявания служителят при ответника по касация приел, че М.А. е допуснат до работа на 01.02.2019г. на
длъжност „готвач”, преди да му бъде предоставено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. На това основание
съставил АУАН срещу дружеството, в който е описано приетото за установено нарушение. В хода на
документалната проверка дружеството представило трудов договор за
работника Атанасов, сключен на 31.01.2019 г. Районен съд
безспорно установил, че страните нямат спор досежно факта, че между дружеството и работника има сключен договор и той не е получил копие от него към 01.02.2019г.
АНО съставил протокол от извършената проверка, в който констатирал, че спрямо това лице има сключен трудов договор,
като за това не е било изпратено уведомление до НАП. Въз основа на издадения акт е издадено и атакуваното пред ВРС наказателно постановление. С
него административно-наказващият
орган изцяло възприел констатациите, описани в акта, както
и правната квалификация на нарушението- по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
За него и на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от КТ на „Роял хаус“ ООД била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 5000лв. В хода на съдебното производство пред въззивния съд е разпитана свид.Димова, чиито показания съдът
кредитирал, като безпристрастни, обективни и пълни. Чрез тях е установил, че нарушението е констатирано при проверка на представените
документи, а работника е установен на място да извършва трудова дейност. Така описаната фактическа обстановка съдът възприел от събраните по делото гласни
доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и
приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната
съвкупност тълкувал като
взаимно и логически свързани и последователни. Обсъдил е, като е приел за неоснователни възраженията на наказаното лице
за приложението на чл.28 от ЗАНН.
За да
измени размерът на наложената санкция, въззивният съд е отчел обстоятелството,
че липсват доказателства за други НП издадени за същото
нарушение, липсват отегчаващи вината обстоятелства, няма данни за висок
размер на доходите от упражняваната търговска дейност, при което е приел, че наказание над минималния размер не съответства на тежестта на нарушението.
Съдът при касационната инстанция, като обсъди доводите в
касационната жалба и възраженията на ответника по касация формира извод, че обжалваното
решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия
материален закон. ВРС е извършил
цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314
от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил
процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е
обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно
изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на
следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като
съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви
изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното
повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.
Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за
неоснователни. Съответен на събраните по делото доказателства е изводът на
съда, за липса на допуснати в хода на АНП съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Не се установява нарушение на чл.40,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН. По делото е установено, че управителят на дружеството е
отказал да подпише съставения АУАН, което е удостоверено по надлежния ред, в
съответствие с изискването на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Не може да се презюмира, без
наличието на каквито и да е доказателства, че акта е съставен в отсъствието на представляващ санкционираното дружество, както твърди
жалбоподателят.
Съдът констатира, че НП е
оспорено в срок, като видно от възраженията във въззивната жалба /в т.ч. и по
отношение съставения АУАН/ е ясно за какво нарушение е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството, поради което
възприема твърденията за нарушено право на защита за неоснователни.
Като неоснователни се възприемат и са възраженията на касатора, че не се съдържат данни за съставен протокол за проверка по
чл.402, ал.1 и ал.3 от КТ, с оглед приложението на чл.414в от КТ. В АУАН и НП
никъде не е посочено, че установеното административно нарушение се основава на
съставен протокол по чл.402 от КТ, дори напротив. От доказателствата по делото,
в т.ч. и свидетелските показания, се установява, че НП е съставено въз основа
представените доказателства в Дирекция „ИТ“ Варна, като за конкретното
нарушение не са давани предписания.
Въззивното решение е постановено и при спазване на материалния
закон. С разпоредбата на чл.63 ал.1 от КТ, за работодателя е предвидено
задължение да предостави на работника или служителя при постъпването му на
работа, екземпляр от сключения трудов договор, както и копие от уведомлението
по чл.62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Преди предоставяне на посочените
документи работникът или служителят не се допуска до работното му място /чл.63,
ал. 2 КТ/.
Правилно ВРС е ценил доказателствата в тяхната съвкупност и е формирал кореспондиращ с доказателствата по делото извод,
че Мл.Атанасове престирал труд към момента на проверката. Той бил в обекта и е извършвал „дейности по престиране на работна сила“, като сам той е декларирал, че работи там от
01.02.2019г., като „готвач“, с работно време от 12.00 ч. до 15.00 часа.
Релевантните
факти, потвърждаващи извода за допуснато нарушение по чл.63 ал.2 от КТ са и
представеният от дружеството-касатор при
документалната проверка трудов договор от 31.01.2019г., сключен със М.А. и извършеното от него, като работодател уведомяване на НАП на
01.02.2019г. в 19:27:05 часа, т.е. след проверката на обекта, в хода
на която е костатирано полагането на труд от А..
Неоснователно
е възражението на касатора за допуснато нарушение на чл.27 от ЗАНН, предвид
обстоятелството, че в НП изрично е посочена санкционната норма, а въззивният
съд е намалил размера на санкцията в минималния такъв предвиден в нормата.
Мотивиран от изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата
касационни основания. При този изход на спора и
предвид своевременно заявената претенция на основание чл.63, ал.3 и ал.5
от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 885/23.06.2020г.,
постановено по АНД № 906/2020г. по описа на
Районен съд-Варна, с което е изменено Наказателно
постановление /НП/ № 03-010927/20.02.2019г.
на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като наложената на „Роял хаус“ ООД, ЕИК *********,
имуществена санкция от 5 000 лв., на осн. чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на
чл.63 ал.2 от КТ е намалена на 1 500 лв.
ОСЪЖДА „Роял
хаус“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.В.,
представлявано от управителя К.Г.К.,
ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.