№ 1482
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330202489 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от „Меделин спорт“ ООД, против наказателно постановление №
618569-F 633492/ 14.12.2021г. на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на
НАП- Пловдив, с което на основание чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, му е
наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на
9198.51 лева. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било
неправилно и незаконосъобразно. Били допуснати съществени нарушения.
Случаят бил маловажен. Липсвала материална компетентност на
длъжностното лице. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна не взема писмено становище.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.
И.Й., който поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения.
Моли съда да отмени наказателното постановление.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от
юрисконсулт С.А., която оспорва подадената жалба. Излага съображения за
нейната неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
1
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- „Меделин спорт“ ООД, като
данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗДДС, не е начислило
изискуем и дължим ДДС в размер на 9198, 51 лева, за дан.период м.09.2021г.,
определен по формулата на чл.53 ал.2 от ППЗДДС във връзка с чл.67 ал.2 от
ЗДДС, по извършени от него облагаеми доставки на обща стойност 55191.05
лева, за периода от 01.09.2021г. до 20.09.2021г., когато лицето не е било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок,
въпреки, че е било длъжно да го стори. При извършена проверка за
регистрация по ЗДДС на Меделин спорт ООД, приключила с акт за
регистрация № 160422103008941/ 20.09.2021г. е установено, че за периода
01.09.2020г.- 31.08.2021г. Меделин спорт ООД, е достигнало обгалаем оборот
по смисъла на чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер на 108 779. 67 лева, формиран от
търговия на дребно с тютюневи изделия и нехранителни стоки. Дружеството
достига обгагаемия оборот над 50 000.00 лева ( 51 218.05 лева) към
21.08.2021г. за период 01.07.2021г.- 21.08.2021г. Заявлението за регистрация
е следвало да бъде подадено в ТД на НАП- Пловдив до 30.08.2021г.
включително (28.08.2021г. и 29.08.2021г. за почивни дни- събота и неделя).
Същото е подадено след законоустановения срок, на 07.09.2021г. с вх. №
303912102899439/ 07.09.2021г. За извършеното нарушение на чл.96 ал.1 от
ЗДДС на лицето е съставен и връчен АУАН № F 631206/ 13.10.2021г. Лицето
е регистрирано по ЗДДС, считано от 21.09.2021г. (датата на връчване на акт
за регистрация по ЗДДС № 160422103008941/ 20.09.2021г.) Съгласно чл.102
ал.4 за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл.96
ал.1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за
регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите
доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000.00 лева, от датата,
на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа
по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за
2
регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемия
оборотн се дължи данък. Следователно, за периода, от датата, на която е
надвишен оборотът, а именно 21.08.2021г. до датата, предхождаща датата, на
която е регистрирано 20.09.2021г. лицето е следвало да начислява ДДС за
извършените от него облагаеми доставки за всеки дан. период по смисъла на
чл.87 от ЗДДС. За дан.период м.09.2021г. (01.09.2021г.- 20.09.2021г.)
дружеството е извършило облагаеми доставки на обща стойност 55 191.05
лева, по които не е начислен ДДС в размер на 9198.51 лева, с данъчна основа
в размер на 45 992.50 лева от осъществявана дейност- търговия на дребно с
тютюневи изделия и нехранителни стоки. За периода оборотът е формиран от
касови продажби, отразени чрез фискално устройство с инд. № DT768679 и
фискална памет № 02768679, регистирано за търговски обект, гр. Карлово, ул.
Гурко 2, на обща стойност 55 191.05 лева. На основание чл.67 ал.2 от ЗДДС,
когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се
дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради
което размерът на данъка е определен по формулата в чл.53 ал.2 от ППЗДДС.
Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС
в общ размер на 198.51 лева по реда на чл.86 ал.1 от ЗДДС, като: На
основание чл.112 ал.1 от ППЗДДС вр.с чл.113 ал.3 т.1 от ЗДДС, състави отчет
за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки
за съответния данъчен период, отрази отчета за продажби в дневника за
продажби за месец 09.2021г. и включи размера на данъка при определяне на
резултата в справката- декларация за данъчен период м.09.2021г.
Гореописаните действия е следвало да бъдат извършени не по-късно от
14.10.2021г., когато е бил крайният срок за подаване на справка- декларация и
отчетните регистри по ЗДДС за дан.период м.09.2021г. в компетентната ТД на
НАП Пловдив. Нарушението било извършено на 15.10.2021г. в гр. Пловдив и
било открито на 03.11.2021г., хода на ревизионно производство, възложено
със ЗВР № Р-16001621005707-020-001/ 12.10.2021г., за което е съставен
протокол № Р- 16001621005707-П73-002/ 03.11.2021г. Осъществен бил
съставът на чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, вр. чл.86 ал.1 вр. чл.102 ал. 4 от
ЗДДС. Нарушението било за първи път.
От показанията на свид. А.А. актосъставител се установява, че в хода на
подадено заяление за регистрация по ДДС се установило, че е подадено със
закъснение, за което бил съставен АУАН. Следвало е дружеството да подаде
3
такова заявление на 21.08.2021г., а такова е подадено едва на 07.09.2021г. В
хода на извършената проверка за регистрация на дружеството по ДДС и в
резултат от отговор на връчено искане била представена справка за
реализиран оборот на дружеството от датата на регистрацията му за 12
месеца назад, в която дружеството било декларирало оборотите си
формирани в търговски обект магазин за тютюневи изделия, находящ се в
гр.Карлово на ул. „Гурко“ № 2. В хода на извършената проверка се
установявало, че дружеството е достигнало облагаем оборот на 21.08.2021г., в
резултат на установеното била възложена ревизия на дружеството. В хода на
ревизионното производство била извършена справка за декларираните
обороти на дружеството с информационните масиви на ТД на НАП и бил
съставен констативен протокол за оборотите на дружеството за предходните
12 месеца преди текущия период и било установено, че оборотите
съответстват на подадените от дружеството и същото е достигнало облагаем
оборот на 21.08.2021г., съгласно установеното и на основание чл.102, ал.4 от
ЗДДС бил установен съответния дължим данък от дружеството за периода
21.08.2021г.-31.08.2021г. и за данъчен период от 01.09.2021г.-30.09.2021г.,
като за данъчен период 01.09.2021г.-30.09.2021г. дружеството било
декларирало облагаем оборот 55191,05 лева и на основание чл.102, ал.4 от
ЗДДС дължимия данък бил 9198,51 лв. Той бил определен по формулата на
чл.53, ал.3 от ППЗДДС. Тя лично съставила акта, като нарушението го
констатирала в хода на извършената ревизия. Акта бил съставен в
присъствието на управителя С.М.. Първо дружеството било подало заявление
за регистрация по ДДС, след което се била образувала проверка.
Регистрацията по ДДС ставала в 14 дневен срок. За всички сделки от датата
на подаване на заявление за регистрация по ДДС до регистрирането на всяко
лице се начислявал ДДС, след като оборота бил превишен. В случая
заявлението за регистрация по ДДС не било подадено в срок от МЕДЕЛИН
СПОРТ. Ако лицето не е било регистрирано не е можело само да си
начислява ДДС, това става само с ревизионен акт. Съдът дава вяра на
показанията на актосъставителя свидетел. Това е така, тъй като показания му
са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода
на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото
писмени доказателствени средства. Основания за критика по отношение на
тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
4
служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И
това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе
посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък
се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. Всъщност,
показанията му представляват придобити от него преки и непосредствени
впечатления от случилото се, извършването на проверката, констатирането на
нарушението, съставянето на АУАН и предявяването му на представител на
жалбоподателя. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и
взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетеля.
От показанията на свид. Г.К.- **** на жалбоподателя се установява, че
управителят С. й се обадила през месец септември 2021г., и и съобщиля, че е
в болница и я помолила да регистрира фирмата й по ДДС. Подготвила
документите, който занесла на другият управител, който бил под карантина, и
подала заявление за регистрация. Показанията на свидетелят установявят
основно влошеното здравословно състояние на управителят- С.,
пребиваването й в болнично заведение през месец август и септември 2021г.,
посещението на другият управител Н.П., който бил под карантина, както и
подаването на заявлението за регистрация на жалбоподателя по ДДС.
Свидетелят основно се домогва да докаже обективната невъзможност на
жалбоподателя да подаде заявление по ДДС в срок. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля. Това е така, тъй като показания му са логични,
последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и
се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото писмени
доказателствени средства. И това е така, предвид липсата на вътрешни
противоречия, от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с
5
останалите доказателствени източници, както и с писмените такива- в
частност медицинските документи, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените
доказателства от АНП, в това число и констатациите в цитирания протокол от
20.09.2021г. за пребиваването на С. в болница, и поставянето на Н.П. под
карантина. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези
свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и
взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетеля.
Компетентността на наказващият орган за издаване на наказателни
постановления се извлича от приложената по делото заповед № ЗЦУ- 1149/
25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП.
Съдът изгради своите фактически изводи въз основа и на събраните по
делото писмени доказателствени средства- болничен лист, сертификат,
медицински документи, резултати от изследвания, решение на онкологична
комисия, предупреждение, ревизионен акт от 18.02.2022г., ревизионен доклад
от 01.02.2022г., протокол от 03.11.2021г, искане за предоставяне на
документи от 19.10.2021г, копие от лицензи, копие от свидетелства и
протоколи за общо събрание, оборна ведомост, справки, протокол от
20.09.2021г, декларации, договори, сметкоплан, уведомление, фискални
бонове, както и другите прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Издаденото наказателно постановление е издадено при нарушение на
материалния и процесуалния закон, предвид което е незаконосъобразно и
6
следва да се отмени. Вмененото нарушение е недоказано. Съответно
подадената жалба е основателна.
Съгласно чл. 180 (1) от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от
19.12.2007 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)
Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в
този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При
повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в
двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. (2) Алинея 1
се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
Елемент от обективна страна на администативното нарушение е, реалното
посочване на броят на конкретните доставки, извършени от наказания субект,
техният вид и естество, с конкретизиране на предмета на доставката, и датата
на извършване, които задължитени елементи в съдържанието на АУАН и НП,
липсват. Преди съставяне на АУАН и издаване на НП наказващият орган не е
установил и доказал по несъмнен начин един от съставомерните елементи, от
които зависи отговорността на наказания субект, поради което тази
отговорност се явява ангажирана въз основа на предположения, което е
изцяло несъвместимо с базисното правило на чл. 303 НПК и е първо
самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място, неизследването и непосочването от наказващия
орган в хода на административната фаза на процеса на обстоятелствата:
посочване на броят на конкретните доставки, извършени от наказания субект,
техният вид и естество, с конкретизиране на предмета на доставката, и датата
на извършване, не само е довело до фактическа необоснованост на изводите
за съставомерност на деянието и ангажиране отговорността на дееца въз
основа на предположения, но и е довела до съществено нарушение на
процесуалните правила и накърняване правото на защита на наказания
субект. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН
и НП са 1. описание на фактическите признаци на нарушението; 2. посочване
на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически
санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага
наказанието. В същото време е безспорно, както в теорията, така и в
7
съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който
определя 9 предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна
страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и задължителните указания на
имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение №
2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че
сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и
ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на
правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с
АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение,
гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на
основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както
и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за
наказания субект информация следва да се съдържа в самия
8
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. От
всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за
съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно
описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда
начин всички съставомерни признаци на съставомерните фактически
признаци, които да позволят обоснована преценка извършено ли е
административно нарушение или не. Тези трайно установени принципни
положения в практиката бяха препотвърдени с имащото базисно значение ТР
№ 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че
районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но
само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти.
Процесният случай е точно такъв. В съставения АУАН и издаденото
наказателно постановление липсва посочване на броят на конкретните
доставки, извършени от наказания субект, техният вид, момент и естество на
доставките, за които се твърди, че са облагаеми, с конкретизиране на
предмета на доставката, и датата на извършване. Липсата на пълно, точно и
ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства от
значение за правната квалификация на деянието е съществено процесуално
нарушение и самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление. В този смисъл е трайната съдебна практика на
Административен съд- Пловдив – Решение № 974/ 27.05.2022г по канд №
902/ 2022г., Решение №219/09.02.2022г. по канд №2958/2021г., Решение №
2560/21.12.2021г. по канд №2743/2021г, Решение № 2518/17.12.2021г. по канд
№2572/2021г. и много други. Нито едно от посочените съставомерни
обстоятелства не е намерило отражение в АУАН и НП, като липсата им
поставя дееца в положение да гадае кои са съставомерните фактически
положения, въз основа на които вече е наказан; съдът пред необходимостта,
за да провери съставомерността на деянието едва на етап съдебно следствие
да извлича от доказателствата по делото факти, които до този момент не са
въведени по надлежния ред в обхвата на административното обвинение. В
случая констатираните пороци при описания на нарушението в АУАН и НП
няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не
само за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено административно
обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този
9
порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни
доказателства. Следва да се отбележи също така и че съгласно
задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС,
всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен
факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален
ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на
обстоятелствената част на повдигнатото обвинение. Така изрично
Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС,
Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на
ВС. В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК
отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член. Съгласно трайната
съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред
въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на
чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение
на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни
постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови
съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца
въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по
надлежния процесуален ред. Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по
н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от
16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд, От всичко
гореизложено следва, че за съда не съществува възможност да потвърди НП
въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити
или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и които не са
надлежно предявени на дееца с АУАН и НП. Тези принципни положения са
устойчиво залегнали в трайната практика на Административен съд Пловдив и
бяха препотвърдени със задължителните указания на ТР № 8 от 16/09/2021 на
ВАС по тълкувателно дело № 1/2020. Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения, за които се наказва, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита, поради което НП следва
да се отмени и на това самостоятелно основание.
10
На следващо място, от представените по делото медицински документи
на управителя С.М., от показанията на свид. К. и констатациите направени в
протокол от 20.09.2021г. от административно наказващият орган, се
установява, че жалбоподателят „Меделин спорт“ ООД е бил в обективна
невъзможност да подаде заявление за регистрация по ДДС в срок. Това е така,
тъй като единият от ***те му С.М. е била приета в болница за лечение от
Ковид и за лечение от онкологично заболяване. Другият от ***те Н.П. е бил
поставен под карантина за заболяване от Ковид.
На следващо място, предвид подходящата и пропорционална санкция,
следва да се съобразят задължителните указания на СЕС, дадени с Решение на
осми състав от 20 юни 2013 година по дело C 259/12 по отправено от
Български съд преюдициално запитване, точно във връзка с разпоредбата на
чл. 182 ЗДДС, като според същото: Принципът на данъчен неутралитет
принципно допуска данъчната администрация на държава членка да наложи
на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в
националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и
да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него
данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на
невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това
данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия
данък в пълен размер и съответните лихви. Националната юрисдикция
следва, обаче да прецени с оглед особеностите на всеки конкретен случай—
предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, и по-
специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест,
както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или
заобикаляне на приложимия закон — дали размерът на наложената санкция
не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в
осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване
избягването на данъчно облагане. Същевременно в съобразителните части не
само на посоченото решение на СЕС, но и в редица други решения, отново
постановени по отправени преюдициални запитвания във връзка с
приложението на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка върху добавената стойност
11
изрично, е прието, че доколкото директивата не предвижда изрично система
от санкции за неспазването на задълженията по член 213, параграф 1 от нея,
при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на
санкциите, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които
според тях са подходящи, но при стриктно спазване на правото на Съюза и на
неговите общи принципи, сред които водещо място заема принципа на
пропорционалността. Следователно, за да осигурят точното събиране на
данъка и да предотвратят данъчните измами, държавите членки имат право да
предвидят в националното законодателство подходящи санкции, които обаче
не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели , тоест в
съответствие с принципа на пропорционалност, държавите членки трябва да
използват средства, които позволяват ефективно да се постигне целта за
борба с измамите и избягването на данъци, като същевременно накърняват в
най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на
Съюза. За да се прецени дали разглежданата санкция е съобразена с принципа
на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид: - видът и
тежестта на нарушението; -тежестта на налаганата санкция както и начинът за
определянето на нейния размер; -преследваните цели. Във всеки конкретен
случай, както пропорционалността, така и преследването на легитимна цел
следва да бъдат убедително доказани. Уточнено е, че такава легитимна цел
може да бъде пресичането и предотвратяването на данъчни измами. В
случаите, когато е налице данъчна измама, наказаният субект не може да се
защитава чрез позоваване на правото на съюза. Когато обаче не е налице
данъчна измама, преценката следва да е особено внимателно, доколкото
санкцията може и да е непропорционална. В този изричен смисъл освен
цитираното вече Решение на осми състав от 20 юни 2013 година по дело C
259/12 са и Решение на СЕС (втори състав) от 19 юли 2012 година по дело
C‑263/11, Решение по Дело C-544/19 на СЕС. В практиката на СЕС са дадени
и ръководни указания кога е налице злоупотреба и данъчна измама, като е
посочено, че такива липсват, когато облагаеми доставки или свързани с тях
събития (разваляне, издаване на кредитни известия) не са били укрити от
данъчните органи, информацията за тях (макар и със закъснение) е вярно
отразена в счетоводната документация на данъчно задължения субект, като
всички необходими документи са били надлежно предоставени на
проверяващите органи при поискване. Изрично е подчертано, че сама по себе
12
си забавата в изпълнението на някое от задълженията, произтичащи от
данъчното законодателство- не е равносилно на данъчна измама или на
стремеж за избягване на данъчно облагане. Така изрично постановените по
преюдициални запитвания Решение на СЕС (втори състав) от 19 юли 2012
година по дело C‑263/11, Решение на СЕС от 12 юли 2012 г. по дело EMS-
Bulgaria Transport, C‑284/11, Решение на СЕС (трети състав) от 21 октомври
2010 г. по Дело C-385/09, Решение на Съда (трети състав) от 8 май 2008 г. по
съединени дела C-95/07 и C-96/07 (дело Ecotrade) достъпни в цялост на
български език и многобройната цитирана в тези решения трайна практика на
СЕС. Правомощията на решаващия съд да преценява пропорционалността на
санкцията във всеки конкретен случай според цитираните решения по
преюдициални запитвания на СЕС, всъщност съответства на разписаните в
чл. 28 ЗАНН право и задължение на съда да прецени дали действителната
степен на обществена опасност на деянието и дееца с оглед причинените
вредни последици и наличните смекчаващи обстоятелства, позволява
упражняването на административно наказателна репресия (било и то в
минимален размер) с оглед типичната обществена опасност на деяния
санкционирани по тази правна квалификация. Приложени към спецификата
на конкретния казус всички гореизложени принципни положения водят до
следните изводи: нормата на чл. 180, ал.2 ЗДДС санкционира лице, което,
като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на
неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. като алинея 2 сочи, че алинея 1
се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
Приложимото в случая административно наказание, предвид фиксирания му
размер от 100 % от ДДС, но не по-малко от 500.00 лева, има и стимулираща
функция. Посоченото се намира в противоречие на употребения
законодателен подход при редица сходни случаи. Санкцията при
неначисляване на ДДС от доставчик на услуги по чл. 180 ЗДДС има и
функцията да стимулира последващо добросъвестно поведение чрез
своевременно начисляване и внасяне на дължимия ДДС, дори при срок на
забавата чувствително надвишаващ 1 месец. Това е видно от разпоредбите на
чл. 180, ал.3 и ал.4 ЗДДС, в които са предвидени чувствително занижени
13
санкции – 5 %, съответно 10% от дължимия данък при последващото му
внасяне в определен срок. Същата законодателна техника е употребена и по
отношение на ДЗЛ регистриран получател- чл. 180а ЗДДС. в процесния
случай изобщо не може да се говори за данъчна измама или за стремеж към
избягване на данъчно облагане от ДЗЛ съобразно критериите очертани в
цитираната практика на СЕС. Видно е, че не е налице опит за укриване на
облагаеми доставки или събития, свързани с тях от приходната
администрация. Данъчните събития са надлежно документирани, като цялата
налична документация е своевременно предоставена в хода на проверката на
проверяващите органи, които са имали неограничени възможности да
установят облагаемия оборот на наказаното лице и дължимия от него ДДС.
Налага се извод, че дори да можеше да се приеме, че е допуснато нарушение,
то евентуално допуснатото нарушение би се дължало не на умисъл за данъчна
измама, а на обективните обстоятелства. Това е особено видно от
приложените по преписката писмено възражение на нарушителя, които при
тежест на доказване, лежаща върху наказващия орган, не са опровергани от
него. Процесното заявление за регистрация е подадено едва 7 дни след
изтичане на срока за подаването му. Подаването на заявлението е станало
изцяло добровлно и по настояване на единият от ***те на дружеството- С.М..
До този момент не са били констатирани каквито и да било други нарушения
на наказания субект на приходното законодателство, което показва, че той
всъщност е едно принципно изправно данъчно задължено лице, съгласно
трайно установената съдебна практика в случаи като процесния, в който
всички факти относими към определяне на действителния размер на ДДС са
надлежно декларирани, макар и със закъснение, като в резултат от това
дължимото ДДС е правилно изчислено и внесено- действителните вредни
последици за фиска се съзразмеряват не със стойността на самото неправилно
определено ДДС, а със стойността на законната лихва за периода на забавата.
Така Решение № 687 от 25.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 92 / 2019 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив. С оглед всичко гореизложено се
налага извод, че в конкретния случай и минималната предвидена в закона
санкция- 500 лева, а още по-малко санкцията от 9198.51 лева, не се явява
безусловно необходима за постигане на целите на Директивата за ДДС, а
именно редовното начисляване и внасяне на дължимия данък, поради което
макар и законоустановена, тя се явява непропорционална, което е още едно
14
основание за отмяна на наказателното постановление.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят, но такива не са доказани, не са поискани и не
следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 618569-F 633492/ 14.12.2021г.
на Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Пловдив, с което на
„Меделин спорт“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
Карлово, ул. „Водопад“ № 5, представлявано от С. Д. М. и Н.П.П. ***- заедно
и поотделно, на основание чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 9198.51
лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15