Определение по дело №90/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от М. Х. Г. против определение без номер от 28.6.2010 г., постановено по Г.д. № 863 по описа за 2006 г. на РС-Б..

Жалбодателят изразява несъгласие с постановения акт, сочейки, че не са били налице условията за назначаването му на служебен защитник. В тази насока сочи конкретни факти.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от закона седмодневен срок. От материалите по делото се установява следното:

Видно е, че по Г. дело 863/2006 г. е постановено решение № 5344 на 6.12.2007 г. и същото е влязло в сила на 17.1.2008 г. Впоследствие е постановено решение № 244/18.1.2008 г. за поправка на явна фактическа грешка, което също е влязло в сила на 1.3.2008 г. Адв. Б. е участвал в производството като служебен защитник на жалбоподателя М. Г.. По делото е представено решение № БГ-903 от 28.7.2009 г. на НБПП /върху което не е отбелязано кога е депозирано по делото/, според което на основание представен отчет от адвоката, му е определено възнаграждение от 150 лв. Върху него има печат “платено”. С обжалвания акт Районният съд на основание чл. 192, ал. 4 от отм. ГПК е осъдил М. Х. Г. да внесе по сметка на Националното бюро за правна помощ, сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение, определено и изплатено от Националното бюро за правна помощ на адвокат от Адвокатска колегия-Благоеград, назначен за негов процесуален представител по делото.

При така установените факти Окръжният съд счита атакувания акт за незаконосъобразен. РС необосновано е приел, че са налице предпоставките на чл. 192, ал. 4 от отм. ГПК, тъй като възможността да се изменя решението по искане на страната или по почин на съда е ограничено със срок – до два месеца от влизане на решението в сила. Този срок е изтекъл до датата на решението на НБПП -28.7.2009 г. Следователно цитираната норма е неприложима в случая. От друга страна съдът не е съобразил, че правната помощ съгл. чл. 2 от Закона за правната помощ се осъществява от адвокати и се финансира от държавата. Заплащането на предоставената правна помощ е регламентирано в гл. 7 от ЗПП. Според чл. 39 то се извършва от НБПП по банков път, въз основа на отчета по чл. 38, като в чл. 40 е постановено, че адвокатът, който осъществява правна помощ, няма право да получава от доверителя възнаграждение и средства за прокриване на разходи. Следователно Х. не дължи сумата от 150 лв. на НБПП, поради което Окръжния съд отменя обжалвания акт като незаконосъобразен. Възраженията в жалбата, обосноваващи, че не са налице предпоставките за назначаване на служебен защитник са неотносими към разглеждания предмет.

Водим от изложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

О п р е д е л и:

ОТМЕНЯ определение без номер от 28.6.2010 г., постановено по Г.д. № 863 по описа за 2006 г. на РС-Б., като незаконосъобразно.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: