ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72
гр. Перник, 31.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500727 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против
Разпореждане № 7323 от 28.10.2021 г. постановено по ч.гр. д. № 5526 по описа на РС
Перник за 2021 г., в частта за отхвърляне заявлението по чл. 410 ГПК срещу И. М. И. за
сумите: 236.96 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 555.83 лв. –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“. В жалбата по подробни доводи и
съображения се оспорват изводите на РС, като се иска отмяната на разпореждането в
обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението
суми.
Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Окръжен съд Перник, след като прецени доказателствата по делото, доводите
на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема
следното:
Ч. гр. д. № 5526 по описа на РС Перник за 2021 г. е образувано по заявление от
„Профи Кредит България“ ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу И. М. И. за вземания за главница, договорна лихва, мораторна лихва,
произтичащи от договор за потребителски кредит № ***, включително и
претендираните със заявлението вземания за 236.96 лв. – възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ и 555.83 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“. Към
заявлението са представени: договорът за потребителски кредит, с неговите
приложения и общи условия. Договорът е сключен за сумата от 1000 лв., предоставена
1
за срок от 24 месеца, при уговорени ГПР 48.88 % и ГЛП 41.00 %, разсрочена на равни
вноски от по 61.59 лв., както и при уговорено възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ – право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ – право на промяна на погасителния план
по потребителския кредит. Погасителната вноска по договора за кредит, освен
главница и възнаградителна лихва, включва и парична сума по тези допълнителни
услуги – общо 96.18 лв., от които 34.59 лв. по вноска по закупени доп. услуги. В т. 12
на заявлението е посочено, че кредитополучателят И.И. не е изпълнил задължението си
по договора, не е направил нито една погасителна вноска и е изпаднал в забава.
Заявлението е отхвърлено от РС в обжалваната част с мотиви, че претенциите се
основават на неравноправни клаузи, които нарушават ЗПК.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че от чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3
ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и
дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се
основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед
на това възраженията в жалбата в противен смисъл са неоснователни.
Подобни клаузи за заплащане на възнаграждение за предоставяне на
допълнителни услуги – право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит и право на промяна на погасителния план по потребителския
кредит, са нищожни на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като са клаузи, имащи за цел или
резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Договореното е в противоречие с чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, защото включените в договора възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и
„Флекси“ по същината си са действия за усвояването и управлението на кредита, затова
не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В
противоречие на чл. 10а, ал. 4 ЗПК в договора за тези допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за плащане, но не е формирана цена за всяка от
услугите по вида, размера, действието, за което се събират съответните такси
поотделно, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а само са
изброени услугите.
Клаузите са сключени и във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като съгласно погасителния план длъжникът следва да заплаща 24 месеца по 34.59 лв.
за нещо, което не ползва, като изискуемостта за заплащане на възнаграждението за
предоставяне на допълнителни услуги настъпва от датата на сключване на самия
договор за потребителски кредит. Договорено е предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените услуги и без значение е дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана от потребителя, с което е нарушен принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето – потребителят да заплати такса за реалното ползване
2
на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Реално, независимо, че
тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат предоставени, но това в нито
един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този
пакет услуги и оттам следва, че уговорените клаузи поставят изпълнението на
задължението на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля и поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3
ЗЗП. Въвежда се задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по
силата на закона, като правото да се инициира предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане на една или
повече погасителни вноски, което води до неравнопоставеност на страните, тъй като
потребителят заплаща правото си да договоря с кредитора за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен
резултат, а той зависи от волята на кредитора.
Освен това заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит е и злоупотреба с лошото финансово състояние на
потребителя, който очевидно има нужда от средствата. Финансовата институция е
длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК, за което са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С клаузата се цели
да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие
с чл. 16 ЗПК, тъй като заплащането на възнаграждение за приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит прехвърля върху кредитополучателя тежестта от
оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др.
плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Клаузите за доп. услуги са нищожни и поради накърняване на добрите нрави - чл.
411, ал. 2, т. 2, пр. 2 от ГПК, като с приемането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК тази морална
норма за справедливост е превърната и в правна санкция. С уговарянето на
възнаграждение за закупен доп. услуги от общо 830 лв., чийто размер е почти колкото
размера на предоставения кредит от 1000 лв. се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
начисляването на тези суми не представлява плащане за услуга, а реално са прикрити
разходи по кредита, което води до съществено и неоправдано обременяване на
потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на
законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и затова са били отделени като
допълнителни клаузи. Насрещната престация е до такава степен нееквивалентна на
дължимото възнаграждение, че практически означава, че престация липсва. Заобикаля
се и ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати
такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на
3
такава.
Неоснователен е и доводът в жалбата за индивидуално уговорени клаузи по см. на
чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Видно от договора е предоставен при стандартни, предварително
изготвени и основани на общи условия клаузи, върху които потребителят не е имал
никаква възможност да влияе. Възнаграждението за допълнителни услуги е било
предвидено в самия ДПК, което означава, че длъжникът не е могъл да се откаже от
сключване на това споразумение, без да откаже сключване на самия договор за
потребителски кредит, т. е. длъжникът като кредитополучател, не би могъл да сключи
договора за потребителски кредит без да закупи предоставяне на доп. услуги.
С оглед гореизложеното, възнагражденията за предоставяне на доп. услуги и такси
за извънсъдебно събиране на вземането противоречат на добрите нрави и в равна
степен са неравноправни клаузи, съответно са и нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4
ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП – основанията по чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. В съответствие със закона РС е отказал издаване на заповед
за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7323 от 28.10.2021 г. постановено по ч.гр. д.
№ 5526 по описа на РС Перник за 2021 г. в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4