Присъда по дело №805/2012 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 228
Дата: 31 май 2012 г. (в сила от 31 май 2012 г.)
Съдия: Иван Минчев Минчев
Дело: 20125330200805
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 февруари 2012 г.

Съдържание на акта

 

П Р И С Ъ Д А

 

Номер228                  31.05. 2012 г.             гр. Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                          ХVІІ наказателен състав

на  тридесет и първи май                                                   Година – 2012  г.

в публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МИНЧЕВ

                                  

 

Секретар: ВИОЛЕТА ТЕРЗИЕВА

Прокурор: ЕЛКА КАРАНИНОВА

като разгледа докладвано от съдията

наказателно дело НОХД № 805 по описа за 2012 година

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата М.И.П. –родена на *** ***, българка, българска гражданка,  с висше образование, разведена, работеща, не осъждана, ЕГН -********** ЗА ВИНОВНА  в това, че на  11.12.2008 г. в гр. Пловдив  по непредпазливост е запалила чужд имот със значителна стойност както следва: метален павилион със стоманена конструкция със застроена площ от 10,50 кв.м.  на стойност 8 400 лв. собственост на А.Д.С. с ЕГН ********** и “И.К.” ООД- гр.Пловдив, метален павилион със стоманена конструкция със застроена площ от 6,00 кв.м. на стойност 4800 лв. собственост на Х. О. М. с ЕГН ********** и стоки на обща стойност 4371 лв.  собственост на ЕТ “Ф.-Н.Н.” гр.Пловдив и  стоки   на обща стойност 1957 лв. собственост на Д.М.М. с ЕГН ********** -  всичко на обща стойност 19528 лв. /деветнадесет  хиляди петстотин двадесет и осем лева/, като са последвали значителни вреди ,  поради което и на основание чл. 331 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 330 ал.1вр. с чл. 58А  ал.1 вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.”Б” вр. с чл. 2 ал.2 вр. ал.1  от НК  и чл. 373 ал.2 от НПК Я  ОСЪЖДА  на ПРОБАЦИЯ в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА  , изразяваща се в пробационните мерки:

-                            Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимата  пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и

-                            Задължителни периодични срещи  с пробационен служител .

 

ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал.3 от НПК  подсъдимата М.И.П. /със снета самоличност/   да заплати направените по делото разноски в размер на  180 /сто и осемдесет/ лева   по сметка на ВСС.

         Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред ПОС.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала! В.Т.

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 805/2012 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

            Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение пред Районен съд гр. Пловдив спрямо подсъдимата М.И.П. за престъпление по чл.331 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.330 ал.1 от НК за това, че на 11.12.2008 г. в гр. Пловдив по непредпазливост е запалила чужд имот със значителна стойност както следва: метален павилион със стоманена конструкция със застроена площ от 10.50 кв. м. на стойност 8 400 лв. собственост на А.Д.С. с ЕГН ********** и “И.К.” ООД гр. Пловдив, метален павилион със стоманена конструкция със застроена площ от 6.00 кв. м. на стойност 4800 лв. собственост на Х. О. М. с ЕГН ********** и стоки: 1 бр. касов апарат на стойност 200 лв., 30 бр. вълнени дамски блузи с дълъг ръкав на единична цена от по 15 лв. на  стойност 450 лв., 20 бр. вълнени дамски жилетки с дълъг ръкав на единична цена от по 20 лв. на  стойност 400 лв., 40 бр. дамски вълнени панталони на единична цена от по 15 лв. на стойност 600 лв., 30 бр. вълнени мъжки пуловери на единична цена от по 25 лв. на стойност 750 лв., 30 бр. мъжки елеци на единична цена от по 10 лв. на стойност 300лв., 20 бр. мъжки пуловери без ръкав на единична цена от по 15 лв. на стойност 300 лв., 30 бр. мъжки панталони на единична цена от по 15 лв. на стойност 450 лв., 50 бр. дамски памучни чорапи на единична цена от по 1.50 лв. на стойност 75 лв., 50 бр. мъжки памучни чорапи на единична цена от по 1.50 лв. на стойност 75 лв., 50 бр. дамски чорапогащи на единична цена от по 1.50 лв. на стойност 75 лв., 20 бр. памучни дамски потници на единична цена от по 10 лв. на стойност 200 лв., 22 бр. мъжки тениски с къс ръкав на единична цена от по 8 лв. на стойност 176 лв., 10 бр. мъжки къси панталони тип “Бермуди” на единична цена от по 12 лв. на стойност 120 лв., 10 бр. дамски поли на единична цена от по 15 лв. на стойност 150 лв. и 10 бр. пластмасови манекени на единична цена от по 5.00 лв. на стойност 50 лв. - на обща стойност 4371 лв. собственост на ЕТ “Ф.-Н.Н.” гр. Пловдив и  200 бр. олекотени одеала от полар на единична цена от по 5 лв. на стойност 1000 лв., 12 чифта дамски ботуши от изкуствена кожа на единична цена от по 15 лв. на стойност 180 лв., 15 чифта мъжки боти от изкуствена кожа на единична цена от по 18 лв. на стойност 270 лв., 24 чифта зимни дамски боти от изкуствена кожа на единична цена от по 8 лв. на стойност 192 лв., 30 чифта домашни зимни чехли от плат на единична цена от по 2.50 лв. на стойност 75 лв., 80 бр. ватирани дамски клинове на единична цена от по 3 лв. на стойност 240 лв. – на обща стойност 1957 лв. собственост на Д.М.М. с ЕГН ********** – всичко на обща стойност 19528 лв. /деветнадесет  хиляди петстотин двадесет и осем лева/, като са последвали значителни вреди.

            По делото не е предявен и не е приеман за съвместно разглеждане граждански иск.

            Съдебното следствие се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

            Прокурорът поддържа обвинението по посочената в обвинителния акт правна квалификация на инкриминираното деяние. Моли съда да я признае за виновна и да й наложи наказание пробация предвид реда на провеждане на съдебното следствие в размер до една година с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, както и да й присъди направените по делото разноски.

            Служебният защитник не оспорва извършеното от подзащитната му, нито правната квалификация на деянието. Моли съда да й наложи наказание пробация в минимален размер.

            Подсъдимата М.И.П. се явява в съдебно заседание, признава се за виновна, признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в описателната част на обвинителния акт. Иска от съда налагане на наказание пробация.

            Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

            Подсъдимата М.И.П. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, с висше образование, разведена, работеща, не осъждана, с ЕГН **********.

            През 2006г. св. А.Д.С., баща му Д.С. и Г. Д. Т. притежавали парцел – урегулиран поземлен имот с площ от 262 кв. м., находящ се в гр. Пловдив, бул. „Х.” № **. В същия имало изградена временна постройка - павилион за закуски, разположен в западната му част. След кончината на Д.С. през 2006 г. св. А.С. наследил съответстващата част от парцела и павилиона собственост на баща му. Така същият станал собственик на 2/3 идеални части от парцела и изградения павилион. През месец септември 2008 г. Г. Д. Т. продал своята 1/3 идеална част от павилиона и парцела на „И.К.” ЕООД със собственик и управител А.М.. До месец ноември 2008 г. павилиона бил неизползваем и стоял празен.

В края на месец ноември 2008 г. св. Ф.П. свързала св. А.С. и св. Д.М.. Двамата по телефона се договорили св. М. да наеме павилиона, а подробностите във връзка с ползването и плащането на съответния наем да уточнят при пристигане на св. С. в гр. Пловдив. След постигнатата договореност св. М. започнал да ползва павилиона. Той складирал в павилиона различна по вид стока предназначена за продажба, като едновременно с това се срещнал и разговарял с подсъдимата М.И.П.. Последната търсела работа. Двамата се уговорили П. да започне да продава стоката в павилиона, а в последствие евентуално и да сключат трудов договор за това. Тъй като подсъдимата нямала жилище, в което да живее, тя попитала св. М. дали може да нощува в павилиона, докато си намери квартира. Свидетелят се съгласил. В павилиона нямало изградена електрическа мрежа, поради което в него нямало осветление и прекаран електрически ток. М.П. започнала през деня да продава наличната в павилиона стока, като оставала да нощува в него. Конструкцията на павилиона била метална, стените били облицовани с фазер. Вътре в помещението била обособена търговска площ и складово помещение, което било отделено посредством вътрешна ламаринена стена. Подсъдимата нощувала в така обособеното складово помещение. Тъй като нямало осветление и ток в павилиона, последната вечер за осветление ползвала свещи.

            През 2001 г. св. Х. О. М. разговарял с починалия  Д.С. и получил съгласието да изгради в същия парцел на бул. „Х.” №** в гр. Пловдив временна постройка павилион. Последният бил изграден като се използвала тухлената стена, която се намирала в югозападния ъгъл на парцела, към която св. М. прикрепил ламаринен покрив и ламаринена стена, а предната част на фасадата завършил с остъклена витрина. В така изграденото помещение св. М. започнал да продава промишлени стоки. През 2007 г. св. М. решил повече да не се занимава с търговия и преотстъпил ползването на изградения от него павилион на своята позната св. Ф.П. и нейната приятелка св. Н.Н.. Последната била собственик на ЕТ ”Ф.-Н.Н.”. Така те започнали да развиват търговска дейност в павилиона. Същият зареждали със стока като основно с продажбите се занимавала св. Ф.П.. В този павилион също нямало изградена електрическа мрежа, поради което работата в него се осъществявала само в светлата част на деня.

            В началото на месец декември 2008 г. и в двата павилиона, които се намирали в непосредствена близост един до друг, работели съответно подсъдимата П. и от 14.30 до 16.30 ч. св. П..

На 11.12.2008 г. св. П. след като приключила работа около 16.30 ч. прибрала оборота, заключила павилиона и си тръгнала. В същия павилион останали наличните стоки собственост на ЕТ ”Ф.-Н.Н.” – 30 бр. вълнени дамски блузи с дълъг ръкав, 20 бр. вълнени дамски жилетки с дълъг ръкав, 40 бр. дамски вълнени панталони, 30 бр. вълнени мъжки пуловери, 30 бр. мъжки елеци, 20 бр. мъжки пуловери без ръкав, 30 бр. мъжки панталони, 50 бр. дамски памучни чорапи, 50 бр. мъжки памучни чорапи, 50 бр. дамски чорапогащи, 20 бр. памучни дамски потници, 22 бр. мъжки тениски с къс ръкав, 10 бр. мъжки къси панталони тип “Бермуди”, 10 бр. дамски поли, 10 бр. пластмасови манекени, както и цялата документация и фактури за закупуването им, а също и касовия апарат на фирмата марка „Датекс”.

Същия ден подсъдимата П. след като приключила работа в павилиона след 17.00 ч. отчела дневния оборот от осъществените продажби на св. Д.М. и последният си тръгнал. Както през изминалите дни така и вечерта на 11.12.2008 г. тя останала да нощува в павилиона, в който били складирани и стоките на св. М. като тяхната наличност била следната: 200 бр. олекотени одеала от полар, 12 чифта дамски ботуши от изкуствена кожа, 15 чифта мъжки боти от изкуствена кожа, 24 чифта зимни дамски боти от изкуствена кожа, 30 чифта домашни зимни чехли от плат, 80 бр. ватирани дамски клинове. Тъй като в павилиона нямало електричество, около 23.00 ч. подсъдимата запалила една свещ. Същата била от восък около 20 см. Като поставка за запалената свещ П. използвала метална капачка от буркан. След като я закрепила тя оставила капачката с горящата свещ върху картон на земята в помещението и започнала да брои поларените одеала. След като преброила одеалата жената решила да си ляга. Отправила се към предната част на помещението, където си била пригодила легло за спане. Докато си лягала, чула от складовата част на помещението пращене. След като отишла към вътрешността на павилиона видяла, че восъка от изгорялата свещ се е разтопил и е образувал течно петно върху картона, който горял. Едновременно с това се били подпалили и намиращите се в близост поларени одеала, които били от изкуствена материя и бързо се разпалвали. Като видяла това подсъдимата се опитала да загаси пламъците като започнала да изхвърля навън пламналите одеала. След като видяла, че не може да се справи със ситуацията, тя отишла до намиращия се в близост денонощен магазин като помолила продавача да се обади на пожарната.

Във връзка с подадения сигнал на место пристигнал дежурен екип от І - ва РС „ПБС” – гр. Пловдив. До пристигането на  служителите от пожарната огънят в павилиона се разгорял по - силно като по този начин пламъците прехвръкнали към съседния павилион, който бил на св. П. и в който останала складирана стока собственост на ЕТ ”Ф.-Н.Н.”. След пристигането на служителите от пожарната и при предприетите от тях действия огънят бил овладян и пожарът бил потушен.

Вследствие на разразилия се пожар изцяло изгорял павилиона собственост на св. А.Д.С. и „И.-К.” ООД – гр. Пловдив, както и наличната в него стока собственост на св. М.. Частично засегнат от пламъците останал павилиона собственост на св. М., като наличната стока в него собственост на ЕТ „Ф.-Н.Н.” със собственик св. Н. била унищожена изцяло.

Според заключението на вещото лице по изготвената пожаро – техническа /ПТЕ/ експертиза /л.19 – 21 от досъдебното производство/ основна причина за възникване на пожара на 11.12.2008 г. е свещта използвана от М.И.П.. Съществувала е опасност пожара да се разпростре върху съседни имоти, тъй като в близост до павилиона стопанисван от св. Д.М.М., в който се е намирало огнището на пожара, е имало разположен друг павилион, и вследствие изцяло горимата конструкция, от който са изработени двата павилиона, пожара се е разпространил частично и в съседният павилион стопанисван от св. Н.Н.. При така развилата се ситуация огнището на възникване на пожара е било установено, че е там, където е била разположена свещта, която е причината за възникване на пожара в павилиона. При разтопяването на горящата свещ се е запалил картона, намиращ се под нея, а от там и одеялата, намиращи се в непосредствена близост.

Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно – техническа /СТЕ/ експертиза /л.43 – 46 от досъдебното производство/ средната пазарна стойност към момент на пожара – 11.12.2008 г. на обект: метален павилион със стоманена конструкция, тройно прикрепен към терена, напълно изгорял и негоден за употреба, разположен в гр. Пловдив Район „ Централен” бул. ”Х.” № , срещу Сточна гара, със застроена площ от 10.50 кв. м. х 800 лв./кв. м. възлиза на 8400 лв. Средна пазарна стойност към момента на пожара – 11.12.2008 г. на обект: метален павилион със стоманена конструкция, тройно прикрепен към терена, напълно изгорял и негоден за употреба, разположен в гр. Пловдив Район „Централен” бул. ”Х.” № **, срещу Сточна гара, със застроена площ от 6.00 кв. м. х 800 лв./кв. м е 4800 лв.      

             С експертното заключение по изготвената стоково – оценъчна /СОЕ/ експертиза /л.81 от досъдебното производство/ е било установено, че стойността на вещите, които са изгорели при възникналия пожар, е както следва: 200 бр. олекотени одеала от полар на единична цена от по 5 лв. на стойност 1000 лв., 12 чифта дамски ботуши от изкуствена кожа на единична цена от по 15 лв. на стойност 180 лв., 15 чифта мъжки боти от изкуствена кожа на единична цена от по 18 лв. на стойност 270 лв., 24 чифта зимни дамски боти от изкуствена кожа на единична цена от по 8 лв. на стойност 192 лв., 30 чифта домашни зимни чехли от плат на единична цена от по 2.50 лв. на стойност 75 лв., 80 бр. ватирани дамски клинове на единична цена от по 3 лв. на стойност 240 лв., всички вещи собственост на св. Д.М., възлизащи на обща стойност 1957 лв. За вещите собственост на ЕТ “Ф.-Н.Н.” – 1 бр. касов апарат на стойност 200 лв., 30 бр. вълнени дамски блузи с дълъг ръкав на единична цена от по 15 лв. на стойност 450 лв., 20 бр. вълнени дамски жилетки с дълъг ръкав на единична цена от по 20 лв. на стойност 400 лв., 40 бр. дамски вълнени панталони на единична цена от по 15 лв. на стойност 600 лв., 30 бр. вълнени мъжки пуловери на единична цена от по 25 лв. на стойност 750 лв., 30 бр. мъжки елеци на единична цена от по 10 лв. на стойност 300 лв., 20 бр. мъжки пуловери без ръкав на единична цена от по 15 лв. на стойност 300 лв., 30 бр. мъжки панталони на единична цена от по 15 лв. на стойност 450 лв., 50 бр. дамски памучни чорапи на единична цена от по 1.50 лв. на стойност 75 лв., 50 бр. мъжки памучни чорапи на единична цена от по 1.50 лв. на стойност 75 лв., 50 бр. дамски чорапогащи на единична цена от по 1.50 лв. на стойност 75 лв., 20 бр. памучни дамски потници на единична цена от по 10 лв. на стойност 200 лв., 22 бр. мъжки тениски с къс ръкав на единична цена от по 8 лв. на стойност 176 лв., 10 бр. мъжки къси панталони тип “Бермуди” на единична цена от по 12 лв. на стойност 120 лв., 10 бр. дамски поли на единична цена от по 15 лв. на стойност 150 лв. и 10 бр. пластмасови манекени на единична цена от по 5.00 лв. на стойност 50 лв. като същите възлизат на обща стойност 4371 лв. Общата стойност на вещите по средно – пазарни цени към момента на инкриминираното деяние възлизат на 6328 лв.

            Според заключението на вещото лице по съдебно – психиатричната /СПЕ/ експертиза /л.49 – 50 от досъдебното производство/ М.П. не страда от психично заболяване понастоящем и към инкриминирания период. Не се води на диспансерен отчет към ОДПЗС Пловдив и В. Търново. Към инкриминирания период е била в ясно съзнание, без данни за психопатологична симптоматика, с подредено поведение. Правилно е възприемала обективната действителност и събития и е могла да взема правилни решения. Разбирала е свойството и значението на извършеното и е могла  да ръководи постъпките си. Може да възприема и възпроизвежда фактите и обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях ако желае, може да участва пълноценно в досъдебното и съдебно производство.

            Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: признанието на подсъдимата М.И.П. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по реда на чл.371 т.2 от НПК и ползвано на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, от показанията на разпитаните пред разследващия орган свидетели П., М., Н., М., С., К., М.,  дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, които показания на тези свидетели се ползват от съда на основание чл.373 ал.3 от НПК /подкрепящи самопризнанието на подсъдимата по установените обстоятелства в обвинителния акт/, ПТЕ, СТЕ, СОЕ, СПЕ, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, справки, удостоверения, справки за лице, характеристична справка, справки за съдимост.

Съдът ползва като достоверни показанията на свидетелите по делото, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, които показания се ползват на основание чл.373 ал.3 от НПК /отново с уточнението, че са подкрепящи самопризнанието на подсъдимата по изложените обстоятелства в обвинителния акт/, доколкото същите се прецениха като последователни и логични, допълващи се и кореспондиращи помежду им и с останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената ПТЕ като компетентно, изградено въз основа на нужните знания и опит в съответната област, неоспорено от страните по делото.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената СТЕ като компетентно, изградено въз основа на нужните знания и опит в съответната област, неоспорено от страните по делото.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената СОЕ като компетентно, изградено въз основа на нужните знания и опит в съответната област, неоспорено от страните по делото.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената СПЕ като компетентно, изградено въз основа на нужните знания и опит в съответната област, неоспорено от страните по делото.

При така установената и изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимата М.И.П. с действията си е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.331 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.330 ал.1 от НК, тъй като на 11.12.2008 г. в гр. Пловдив  по непредпазливост е запалила чужд имот със значителна стойност както следва: метален павилион със стоманена конструкция със застроена площ от 10.50 кв. м. на стойност 8400 лв. собственост на А.Д.С. с ЕГН ********** и “И.К.” ООД гр. Пловдив, метален павилион със стоманена конструкция със застроена площ от 6.00 кв. м. на стойност 4800 лв. собственост на Х. О. М. с ЕГН ********** и стоки на обща стойност 4371 лв.  собственост на ЕТ “Ф.-Н.Н.” гр. Пловдив и стоки на обща стойност 1957 лв. собственост на Д.М.М. с ЕГН ********** – всичко на обща стойност 19528 лв. /деветнадесет хиляди петстотин двадесет и осем лева/, като са последвали значителни вреди.

От обективна страна на 11.12.2008 г. подсъдимата М.И.П. е обитавала метален павилион със стоманена конструкция със застроена площ от 10.50 кв. м. /на стойност 8400 лв./, който е бил собственост на А.Д.С. и “И.К.” ООД гр. Пловдив, и го е запалила като е запалила свещ, която е причинила възникването на пожар в павилиона, а огънят се е разпрострял и върху друг чужд на подсъдимата имот –  метален павилион със стоманена конструкция със застроена площ от 6.00 кв. м. /на стойност 4800 лв./ собственост на Х. О. М. с ЕГН **********. При пожара освен двата павилиона са били изгорени и вещи – 1 бр. касов апарат на стойност 200 лв., 30 бр. вълнени дамски блузи с дълъг ръкав на единична цена от по 15 лв. на  стойност 450 лв., 20 бр. вълнени дамски жилетки с дълъг ръкав на единична цена от по 20 лв. на  стойност 400 лв., 40 бр. дамски вълнени панталони на единична цена от по 15 лв. на стойност 600 лв., 30 бр. вълнени мъжки пуловери на единична цена от по 25 лв. на стойност 750 лв., 30 бр. мъжки елеци на единична цена от по 10 лв. на стойност 300лв., 20 бр. мъжки пуловери без ръкав на единична цена от по 15 лв. на стойност 300 лв., 30 бр. мъжки панталони на единична цена от по 15 лв. на стойност 450 лв., 50 бр. дамски памучни чорапи на единична цена от по 1.50 лв. на стойност 75 лв., 50 бр. мъжки памучни чорапи на единична цена от по 1.50 лв. на стойност 75 лв., 50 бр. дамски чорапогащи на единична цена от по 1.50 лв. на стойност 75 лв., 20 бр. памучни дамски потници на единична цена от по 10 лв. на стойност 200 лв., 22 бр. мъжки тениски с къс ръкав на единична цена от по 8 лв. на стойност 176 лв., 10 бр. мъжки къси панталони тип “Бермуди” на единична цена от по 12 лв. на стойност 120 лв., 10 бр. дамски поли на единична цена от по 15 лв. на стойност 150 лв. и 10 бр. пластмасови манекени на единична цена от по 5.00 лв. на стойност 50 лв. - на обща стойност 4371 лв. собственост на ЕТ “Ф.-Н.Н.” гр. Пловдив, 200 бр. олекотени одеала от полар на единична цена от по 5 лв. на стойност 1000 лв., 12 чифта дамски ботуши от изкуствена кожа на единична цена от по 15 лв. на стойност 180 лв., 15 чифта мъжки боти от изкуствена кожа на единична цена от по 18 лв. на стойност 270 лв., 24 чифта зимни дамски боти от изкуствена кожа на единична цена от по 8 лв. на стойност 192 лв., 30 чифта домашни зимни чехли от плат на единична цена от по 2.50 лв. на стойност 75 лв., 80 бр. ватирани дамски клинове на единична цена от по 3 лв. на стойност 240 лв. – на обща стойност 1957 лв. собственост на Д.М.М. с ЕГН **********.

Общата стойност на запаленото имущество е в размер на 19528 лв., което предопределя наличието на по – тежко квалифициращия престъплението палеж състав по см. на чл.330 ал.3 от НК – да са последвали значителни вреди.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина – непредпазливост – подсъдимата не е предвиждала настъпването на обществено опасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимата М.И.П. престъпление по чл.331 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.330 ал.1 от НК при обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да й бъде наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да приложи разпоредбата на чл.58 А от НК – в редакцията й към момента на извършване на престъплението, което ограничение е наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което се проведе съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Самата пък разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК също е променена – ДВ бр.27/2009 г. – след извършването на инкриминираното деяние, което налага съдът да се съобрази при определяне на наказанието и с приложението на принципа за по – благоприятния за дееца закон, уреден в чл.2 от НК. Именно съобразявайки се с нормата на чл.2 от НК и реда на провеждане на съдебното следствие, настоящата инстанция прие, че най – благоприятно за дееца П. е да определи полагащото й се наказание за извършеното от нея престъпление при условията на чл.55 от НК – така както задължава съда нормата на чл.373 ал.2 от НК в редакцията й към инкриминирания момент, без да се преценя дали изобщо са налице или не многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвиденото за престъплението по чл.331 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.330 ал.1 от НК наказание е лишаване от свобода до три години, като предвид липсата на минимум за наказанието лишаване от свобода и приложението на чл.55 от НК се налага на съда да определи и наложи за извършеното от П. наказание пробация – при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”Б” от НК. Преценяйки от една страна наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, признание на вина, добри характеристични данни, поведението на самата извършителка по опита й да предотврати разрастването на пожар и сигнализирането за идването на противопожарната служба, както и предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдебният състав счете, че най – справедливо и съответстващо на обществената опасност на деянието и личността на дееца е да определи и наложи наказание пробация в размер на осем месеца, изразяваща се в пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес – гр. Пловдив ул. „*******, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимата  пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, и задължителни периодични срещи  с пробационен служител. Това наказание по вид и размер освен като законосъобразно се преценя от съда и за целесъобразно – за постигане на целите по чл.36 от НК.

По делото са направени разноски – за експертизи, в общ размер на  180 лв., които при така постановената осъдителна присъда, съдът присъди на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата М.И.П. за заплащането им по сметка на ВСС.

Направените разноски за служебен защитник не могат да бъдат присъдени с настоящата присъда, тъй като размерът им се определя впоследствие от НБПП.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

      

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала! В.Т.