Решение по дело №266/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                        

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 403                       Година 2021,04.01.                                  Град Бургас

 

                                               

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски окръжен съд                                                              граждански състав

На    девети ноември                                            Година две хиляди и двадесета

В   публичното   заседание в следния състав:

                                                    

                                               Председател:   Антоанета Андонова-Парашкевова

                                                      Членове:                                                        

                            

Секретар Цветанка Арнаудова

Прокурор

като                     разгледа            докладваното                от                      съдията

търговско  дело номер              266           по описа за           2020               година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Молителят      „Кастел Трейдинг“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас  и адрес на  управление  ул.“**“ № **,ет.3    е поискал от съда да   открие производство по несъстоятелност по отношение на него,като обяви дружеството в несъстоятелност.Твърди ,че е в състояние на неплатежоспособност ,тъй като има задължения към ТД на НАП Бургас,определени с ревизионен акт  за всяка от четирите години в периода от 2015 год.- до 2018 год. включително ,евентуално  заявява, е свърхзадължено,тъй като  няма имущество, което да покрие паричните му  задължения.Представя и ангажира доказателства.

Молбата е с правно основание в чл.625 от ТЗ.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителя и всички представени от него, включително и с допълнителна молба писмени доказателства, както и  приетата съдебно-икономическа експертиза, намира следното:

От служебна справка в електронния търговски регистър се констатира, че молителят е бил вписан първоначално в търговския регистър, воден от Окръжен съд Бургас, въз основа на съдебно решение от 31.03.1997 год.,като за него е било образувано фирмено дело № 716 по описа за 1997 год. на същия съд,а учредителите му са били две физически лица.През 1998 год. след напускане на единия от съдружниците, дружеството е променило наименованието си на „Кастел трейдинг“ ЕООД.  На 29.08.2008 год. дружеството е пререгистрирано в електронния търговски регистър  ,воден от Агенция по вписванията,като от 07.05.2014 год. едноличен собственик и управител е Н П Д. Вписаният предмет на дейност е многообразен. Видно също така от данните по партидата на търговеца в електронния търговски регистър, след  пререгистрацията през 2008 год., той  ежегодно е депозирал заявление Г2 за обявяване на годишни финансови отчети ,като такива по партидата му са и обявени за всяка от годините от 2008 год. до 2012 год. включително,както и за 2014 год. и 2015 год. Откази за обявяване са постановени за финансовите отчети за годините 2013 год. , 2016 год. до 2018 год. вкл.,а по отношение на отчета за 2019 год. няма произнасяне. Приложени към молбата по чл.625 от ТЗ  са   една съставка на  междинен годишен финансов отчет за 2020-баланс,както и оборотна ведомост за  първото шестмесечие на 2020 год.  В изпълнение на указания на докладчика  допълнително  са приложени четири съставки на годишен финансов отчет за 2019 год.

Видно от изложението на обстоятелствата в молбата ,а и от приложените писмени доказателства ,  искането по чл.625 от ТЗ молителят е  инициирал с оглед  връчен му на 04.05.2020 год.  ревизионен акт № Р-02000219007-091 -001 от 28.04.2020 год. ,с който са му били определени  публичноправни задължения по ЗКПО за 2015,2016,2017 и 2018 година съответно: 1278650,24 лв.,182395,25 лв., 389726,33 лв. и 723829,34 лв. ,които той заявява,че не е в състояние да погаси.

За установяване  финансовото състояние на „Кастел трейдинг“ ЕООД  и по негова молба е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза. Изготвеното заключение не е  оспорено от длъжника-молител,  като съдът изцяло  го възприема, тъй като е основано на: приложените към делото счетоводни документи , справки със счетоводните документи в  счетоводството на   самия  търговец,както и на  входираните годишни счетоводни отчети  в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел ,воден от Агенция по вписванията. Експертизата не страда от вътрешни противоречия, изводите ѝ не се разколебават, а съответстват на данните в събрания по делото доказателствен материал, тя  внася  информация за обективното  финансово състояние на предприятието на молителя в период от  три календарни години назад, както и към датата на изготвяне на заключението - към 31.12.2017 год., 31.12.2018 год. и 31.12.2019 год. и към  30.06.2020 год.-  депозиране на молбата по  чл.625 от ТЗ в съда,както и към момента на изготвяне на самата експертиза.

От експертното заключение се констатира,че   съгласно издадения ревизионен акт,  по повод на който е инициирано настоящото производство от самия търговец,обхватът на ревизията по видове задължения и  по периоди е  както следва:корпоративен данък-от 01.01.2015 год. до 31.12.2018 год. и данък върху добавената стойност-от 01.01.2015 до 31.01.2019 год. Установените с този акт  задължения за довнасяне са  само по ЗКПО  и са в общ размер  на 1423805,94 лв. и лихвите за просрочия към тях в размер общо на 271223,10 лв.Вещото лице е констатирало,че ревизионния акт се обжалва пред Административен съд гр.Бургас,като до момента на издаване на акта тези задължения не са  били отразени в счетоводството на търговеца и не са били включени в нито един от изготвените и  представени за обявяване  в електронния търговски регистър годишни финансови отчети по партидата му.Задълженията по ревизионния акт  не са включени и в представените с молбата междинен баланс и оборотна ведомост към 30.06.2020 год., като ожт изложеното от вещото лице е видно,че самия търговец е преценил да не ги включва, поради инициирано от него  обжалване на  ревизионния акт.По горната причина вещото лице е изготвило два варианта  на отговори на поставените към него въпроси-в първия вариант разглежда финансовото състояние на молителя при отпадане на ревизионния акт изцяло,а във втория –приема че акта отпада отчасти или е потвърден изцяло.Също така , експертът посочва,че изследванията си е извършил въз основа на данните от оборотните ведомости и главни книги за съответните периоди на базата,на които се изготвят годишните финансови отчети на предприятията,тъй като при съпоставка на данни от счетоводството-оборотна ведомост и главна книга към 31.12.2017 год. ,към 31.12.2018 год. ,към   31.12.2019 год. и към 26.10.2020 год.,баланс на търговеца  към 31.12.2019 год. и към 30.06.2020 год.,входирани по делото като доказателства,приложение към молбата по чл.625 от ТЗ  и входираните годишни финансови отчети по партидата на „Кастел трейдинг“ ЕООДЗ в  електронния търговски регистър , е открило несъответствия в данните.

Анализирайки и съпоставяйки коефициентите за ликвидност,финансова автономност ,рентабилност и задлъжнялост на предприятието на търговеца към края на предходните/спрямо  годината на подаване на молбата/три години и към датата на експертизата,в хипотезата на отпадане на ревизионния акт  ,вещото лице е констатирало,че    спрямо препоръчителните стойности  коефициентите за обща,бърза,незабавна и абсолютна ликвидност  за годините от 2017 год. до 30.06.2020 год.,съответно 26.10.2020 год. са доста по-високи.Същевременно  тези коефициенти са с една и съща стойност през текущите години,тъй като предприятието няма наличност от материални запаси.Всъщност краткотрайните активи  за изследваните години се формират само от парични средства  в брой/на каса/,а краткосрочните пасиви-от краткосрочни задължения,които по размер са около 20 пъти по-малки от наличните парични средства.Въпреки много добрата платежоспособност  на  предприятието на молителя на база предоставените данни,задълженията-в минимални размери спрямо наличните парични средства, не са погасявани.Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост  отново са далеч извън препоръчителните стойности в положителен аспект и сочат на извод за  ограничено  използване  на привлечени средства в дейността на търговеца и финансиране на дейността му основно със собствени средства.Коефициентите  за рентабилност:всички показатели за 2018 год.  са се повишили спрямо техните стойности за 2017 год.,което следва да се разглежда като положителна тенденция за предприятието-увеличаването в тези коефициенти показва повишаване ефективността/икономичеста,финансова,търговска/ от дейността на дружеството като цяло.В тези две години „Кастел трейдинг“ ЕООД е  отчет финансов резултат-печалба,съответно 37 хил. лв. и 41 хил. лв.Въпреки това, от 2019 год. търговецът няма  приходи,т.е. дейността му от тогава е прекратена,не е отчел и финансов резултат.При прекратена дейност ,през 2019 год.  е осчетоводено разпределение на печалба от предходни  периоди като дивидент.В отчета за  паричните потоци по прекия метод за 2019 год. е отразено  и плащане на  дивиденти в размер на 63 хил. лв. Брутната сума на дивидентите,определена с решението за разпределение на дивидент се облага с окончателен данък 5 %/ЗДДФЛ/,данъкът се удържа и внася от платеца на дохода,поради което е отразен като задължение на молителя.Осчетоводеното задължение е   в размер на 1582,33 лв. към НАП и не е погасено чрез плащане,независимо от  отчетните данни за единствено задължение  и  единствен кредитор  и парични средства в брой в размер на 102 хил. лв. в началото на 2019 год. и 39000 лв. в края на 2019 год. и  до 26.10.2020 год.вкл.

Анализирайки и съпоставяйки коефициентите за ликвидност,финансова автономност ,рентабилност и задлъжнялост на предприятието на търговеца към края на предходните/спрямо  годината на подаване на молбата/три години и към датата на експертизата,в хипотезата на частично отпадане или  изцяло потвърждаване  на ревизионния акт  ,вещото лице е констатирало,че спрямо препоръчителните стойности  коефициентите за обща,бърза,незабавна и абсолютна ликвидност  за годините от 2017 год. до 30.06.2020 год.,съответно 26.10.2020 год. са  под нормалните,като общата  ликвидност е  много лоша.Стойността на коефициента на финансова автономност  за 2020 год. се е увеличил   в пъти спрямо 2019 год.,2018 год. и 2017 год. –т.е. увеличението на привлечен капитал е с по-бързи темпове отколкото увеличението на собствения капитал-търговецът не може да се финансира със собственик средства.Увеличена е и задлъжнялостта на предприятието много над границите на референтните стойности.

От изследваното състояние на активите на дружеството-молител през 2020 год. се констатира,че   търговецът притежава само парични средства,от които  в брой  в размер на 39000 лв. ,а в разплащателна сметка -123,47 лв.,други бързоликвидни активи няма.Последните десет плащания  към кредитори са направени през 2018 год.  и по-точно  в периода 05.12.2018 год. до 21.12.2018 год.,по банков път ,като на  отделни дати  са извършвани повече от едно плащания,кредиторът,получил плащанията е един и същ и общата сума на извършените плащания към него за този период е около 300000 лв.

От приложената към заключението на вещото лице справка за задълженията към дата 27.10.2020 год. на НАП е видно,че единственото задължение,което не се обжалва, е по декларация по чл.55,ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201,ал.1  от ЗКПО  ,с период от 01.04.2019 год. до 30.06.2019 год.,със срок за плащане 31.07.2019 год. и главница 1582,33 лв.,лихвата  върху този размер главница към 27.10.2020 год. е 243,02 лв.

Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Установява се от представените по делото доказателства, включително и справка за задълженията към НАП към 27.10.2020 год. ,че общият размер на публичните задължения на търговеца за корпоративен данък и  данък върху доходите на физическите лица, както и лихви върху горните задължения възлиза на   176**36,90 лв. Както бе констатирато и по-горе , публичните задължения са възниквали и са се натрупвали периодично  от  2015  год. до  30.06.2019 год. Единственото неоспорено задължение е в общ размер от 1825,35 лв.-главница 1582,23 лв. и лихви 243,02 лв. към 27.10.2020 год.  по ЗДДФЛ  и е следвало да бъде заплатено до 31.07.2019 год.

При установената по-горе фактическа обстановка съдът намира молбата за основателна на заявеното основание – неплатежоспособност. Налице са  публичноправни задължения на молителя към държавата, свързани с търговската му дейност, които са  с настъпил падеж и търговецът не е в състояние да ги плати. Това състояние е обективно и няма временен характер. Независимо,че   по счетоводни данни търговецът  към 01.01.2019 год. е разполагал с парични средства в брой с размер от 102 хил. лв. и е имал данъчни задължения от 4000 лв. , през 2019 год.  е разпределил и изплатил  само дивиденти от 63 000 лв. Последни плащания към кредитори и по-точно към един единствен кредитор,е извършил  през декември 2018 год. с общ размер от около 300000 лв.  В съставките на годишния финансов отчет за 2019 год.,приложени в изпълнение указанията на  съда,няма данни да е погасил данъчните задължения от 4000 лв.-в отчета за паричните потоци за 2019 год. е отразено плащане само на дивиденти от 63 хил. лв. Независимо,че  през 2019 год. търговецът е    задлъжнял с  още 1 582 ,33 лв.,в баланса за 2019 год. ,към 31.12.2019 год. е посочил,че са останали   данъчни задължения от 1 хил. лева. Тези разминавания  в годишния финансов отчет за 2019 год.,несъответствията в отчетите,констатирани и  от вещото лице,както и обстоятелството,че въпреки наличните 39000 лв. , през 2019 год. дружеството не е погасило многократно по-малкото по размер и неоспорвано от него задължение по ЗДДФЛ от 1582,33 лв.,възникнало и със срок за плащане 30.07.2019 год.,водят до извод,че  от 2019 год. дружеството е в състояние на неплатежоспособност-обективно не е в състояние да погаси  публичноправни задължения,при това в незначителен размер-1582,33 лв.,,което състояние няма временен характер-неизпълнението продължава,върху тази главница се трупат лихви,а от началото на 2019 год. дружеството е преустановило  и търговска дейност, не отчита приходи и  разходи за 2019 год. и  първото шестмесечие на 2020 год.,а и до момента на извършване на експертизата.

Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и  обективна невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка  или публичноправно задължение , посочено в чл. 608, ал. 1 от Търговския закон. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай анализът на всички приложени към молбата и събрани по делото доказателства мотивира съда да приеме датата 01.01.2019 година за началната дата на неплатежоспособността - моментът, към който дружеството не е могло обективно  да  погасява  възникналите си и изискуеми задължения  към кредитори . В тази връзка е необходимо  отново да се отбележи,че  неоспорваните от дружеството публични задължения-1582,33 лв./които не може да се приеме,че са точно отбелязани от самия търговец в отчета му,предвид ,както бе посочено и по-горе, липсата на данни за заплащане на отразените в предходния отчет данъчни задължения от 4000 лв./  са твърде малки по размер спрямо  паричните средства в брой ,с които  то е посочило в  годишния финансов отчет за 2019 год.,че разполага-39000 лв.При това положение, няма друга причина, а такава и самия молител не сочи, за трайното неизпълнение на това минимално данъчно задължение в период от около вече  година и половина,освен  неплатежоспособност.При това положение не е и необходимо да се обсъждат установените с ревизионния акт данъчни задължения,тъй като дори и да отпаднат, неплатежоспособността по горните съображения е налице-търговецът не може да изпълни задължение в размер от 1582,33 лв.  в  дълъг период от време,още по-малко може да се очаква да изпълни многократно по- голямо по размер задължение от около 1700000 лв.

С оглед на всичко установено по-горе, е налице състояние на неплатежоспособност на търговеца-молител, поради което по отношение на него следва да се открие производство по несъстоятелност, а за начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 01.01.2019 год., към която същият не е бил в състояние да изпълнява обективно  своите задължения към всички свои кредитори,включително и публичноправните си такива.

Съдът намира, че следва да постанови решение по чл.632, ал.1 от ТЗ, тъй като от данните по делото и извършената експертиза се установява   липсата на  каквото и да било бързоликвидно имущество , посредством които да могат да се осигурят средства за разноски при откриване на производство по несъстоятелност, дори и за шест месеца напред. За първите шест месеца при открито производство по несъстоятелност ще са необходими парични средства в общ размер от 7000 лв., от които за възнаграждение на синдик за период от 6 месеца по 700-750 лв. месечно, а остатъкът - за счетоводно обслужване, управление и запазване на имуществото на длъжника, провеждане на фазата по установяване на кредитори и съставяне на списъци на вземания. Действително ,в  междинния отчет   към 30.06.2020 год. и в оборотната ведомост към същия момент е посочено,че търговецът разполага с 39321,69 лв. на каса и 123,47 лв. по разплащателна сметка.Съдът намира,обаче,че  не може да се приеме реалното съществуване на сумата от  39321,69 лв.  в брой на каса,именно с оглед установените по-горе разминавания  както от съда,така и от вещото лице в счетоводните документи на молителя,както и  факта на продължително непогасяване на   неоспорвани  данъчни задължения с незначителен размер от 1582,33 лв.

От момента на обявяване на молбата в търговския регистър, осъществено на 03.09.2020 год. до настоящия момент, нито един кредитор не е проявил интерес към настоящата процедура, нито е заявил желание да предплати разноски, ако това се налага, с оглед данните по делото, нито е депозирал молба по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя.

При това положение не може да бъде назначен синдик, за да продължи производството по несъстоятелност при условията на чл.630, ал.1 от ТЗ.

С настоящото решение не следва да се допускат   обезпечителни мерки, тъй като от заключението на вещото лице се установи,че дружеството не притежава никакви активи.

С настоящото решение, съдът следва да осъди молителя да заплати сумата от 250 лв. по сметка на Окръжен съд – Бургас, представляваща държавна такса за водене на производството по настоящото дело.     

По изложените съображения и  на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът

                                          Р   Е   Ш   И:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на    „Кастел Трейдинг“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас  и адрес на  управление  ул.“**“ № *,ет.3    , като определя за нейна начална дата деня  01.01.2019 година.

          ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на  „Кастел Трейдинг“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас  и адрес на  управление  ул.“**“ № *,ет.3     .

          ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на   „Кастел Трейдинг“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас  и адрес на  управление  ул.“**“ № **,ет.3    .

ОБЯВЯВА  в несъстоятелност   „Кастел Трейдинг“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас  и адрес на  управление  ул.“**“ № *,ет.3    .

          СПИРА производството по несъстоятелност по отношение на   „Кастел Трейдинг“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас  и адрес на  управление  ул.“**“ № *,ет.3     .

          ОСЪЖДА    „Кастел Трейдинг“ ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.Бургас  и адрес на  управление  ул.“**“ № **,ет.3    да заплати държавна такса по сметка Бургаски окръжен съд за водене на делото в размер на 250 лева.

          Настоящото решение подлежи на незабавно изпълнение.

          Настоящото решение да се впише в търговския регистър по партидата на търговеца.

          Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

СЪДИЯ: