Р Е Ш Е Н И Е
№646/14.4.2022г.
гр. Пловдив, 14 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, І отделение, ІX състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното от съдия
СТОЯНОВ адм. дело № 2713 по описа на
съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Кика Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. Васил Левски № 121, чрез адвокат С. против заповед № 410 от 02.08.2021 г. на председателя на Комисията за
защита на потребителите, с което на дружеството е наредено да организира
незабавно и ефективно изтегляне от пазара на детска
количка, марка "Kikka boo", модел "Cloe", арт. № 31001030108, **********, 31001030110, 31001030109, като стока, опасна за здравето
и безопасността на потребителите и да отправи предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката съдържа.
Според дружеството-жалбоподател
оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна
поради нарушение на материалния закон и на процесуалните норми. Твърди се,
че на 16.10.2020 г.,
жалбоподателят е получил произведените от
Xingtai Oukai Machinery Manufacturing CO, LTD (Синтай Оукай Машинъри
Манифакчъринг КО. ЛТД) за него бебешки колички модел „Cloe”,
с различни цветове (светло сив, мента, черен, бежов), като
съответните броеве от различната цветова гама на модела били означени във фактурата и в опаковъчни
лист под номера 31001030108, 31001030111, 31001030110, **********.
Жалбоподателят бил уверен от производителя, че стоката отговаря на стандарт EN
1888-1:2018, като стоката била маркирана, че
отговаря на посочения стандарт. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на направените разноски, за които е представен списък в последното
съдебно заседание. Съображения по съществото на спора са
изложени в депозираната на 21.03.2022 г. писмена защита.
Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез
пълномощник чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя
да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
присъждане на разноски. Съображения по съществото на
спора са изложени в писмени бележки, депозирани на 18.03.2022 г.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от активно легитимирано лице, адресат на оспорената заповед, чиито права и
законни интереси са засегнати неблагоприятно от заповедта, и в преклузивния
14-дневен срок от съобщаването, направено на 05.08.2021 г. (л. 61 от делото). Жалбата е
подадена по пощата на 19.08.2021 г./л.278/. Следователно жалбата е допустима, а
разгледана по същество тя е основателна поради следните съображения:
Производството по издаване на
оспорената заповед е започнало въз основа на постъпило уведомление
в КЗП РД Пловдив с вх.
№ П-00-433/19.10.2020
г. от КЗП РД Бургас/л.232/, която от своя страна е била уведомена от Агенция „Митници“ ТД
„Южна Морска“ МП „ Пристанище Бургас Център“ с рег. №32-304102/19.10.2020 г.
/л.233/ за внесени от Китай 1398 бр. бебешки
колички. За извършената проверка е съставен констативен протокол № К-2675593 от 20.11.2020 г. (л.211- 214 от делото). При
проверката е установено, че в склад на
фирма „Кика Груп" ООД, находящ се в гр.
Пловдив, кв. Прослав, Околовръстен
път има в наличност общо 1398
бр. бебешки летни колички, модел: „CLOE", в различни цветове. Бебешките
колички били в
индивидуални картонени опаковки -кашони. На кашоните са изписани текстове на
английски език, схема на количката; тегло:
6 кг; размери: 102x45x72 и размери в сгънато състояние: 47x27x72; марка „Kikka
boo"; www.kikaboo.com;
CLOE; СЕ; EN 1888 ;
Art. №; баркод.
Артикулните номера били: 310010301хх /последните две цифри означават
различни цветове.
Детските колички били предназначени за
деца до 36 месеца и до 15 кг. Към количката
имало прикачени трайни етикети с информация : kikka boo, детска
количка, CLOE, цвят,
подходяща за възраст до 36 месеца;
произведено за Кика груп ООД Пловдив, ул.
Васил Левски 120, ******@********.***. СЕ, EN" 1888, Art. № 31001030110 /за черен цвят/, бар код 3801001031102 . Към всяка количка има
инструкции за употреба на български език. В
констативния протокол е отбелязано, че при проверката били представени следните
документи:
1.
Фактура
№ КК2001 от 16.07. 2020 г., издадена от XINGTAI OUCHI IMPORT AND EXPORT TRTADE CO., LTD.
2.
Опаковъчен
лист № KK2001 от
16.07. 2020 г„ издаден от XINGTAI OUCHI IMPORT AND EXPORT TRTADE CO.,
LTD.
3.
Декларация
за идентичност от XINGTAI OUCHI IMPORT AND EXPORT TRTADE CO., LTD и XINGTAI OUKAI MACHINERI MANUFACTURINGCO.LTD за идентичност на детска количка CLOE, закупена от
Кика груп с изпитаната с Протокол от изпитване № TSNH0O3O8035.
4.
Протокол
от изпитване № TSNH00308035 от
12.06.2019 г. за съответствието
бебешка лятна количка, марка „К|кка boo", модел: „CLOE", издаден
от INTERTEK Testing Service (Tianjin) Ltd. China съгласно стандарт EN 1888- 1:2018.
За
извършената проверка е изготвена докладна записка от РД-Пловдив с изх.№ П-00-433/06.04.2021 г./л.178- 180/.
Установено е, че в протокола от изпитване не са
представени изпитателни протоколи за съответствие с изискванията на стандарт БДС EN 1888-1:2018.
В
последствие е извършена последваща проверка обективирана в констативен
протокол № К-2689289 от 25.03.2021 г. (л.181-184 от делото), която е
установила, че в склада на фирмата- жалбоподател , посочен по-горе са налични
общо 1398 бр. от детските колички, модел: „CLOE".
Контролните органи са взели 3 бр.
проби от количката модел „CLOE", цвят черен, арт. № 31001030110; баркод 3801001031102, опакована в индивидуална опаковка – кашон,
описани в протокол за вземане на проби № 1/25.03.2021 г. (л.185-205 от делото).
Проба
№2 от процесната бебешка количка е била
предадена за изпитване на Изпитателен център „Алми тест”. Видно от протокол с
вх. № Ц-02-1236 от 28.06.2021 г. на този център до КЗП (л.165 -176 от делото),
в центъра е била изпита детска количка
марка kikka boo, модел „CLOE", цвят
черен, арт. № 31001030110; баркод 3801001031102, опакована в индивидуална
опаковка – кашон, като е посочено, че не отговаря на
изискванията за
безопасност съгласно БДС EN, както следва:
-
8.1.1.1.1
„Пригодност на колички - колички, предназначени за новородени" - не издържа изпитването. Количката не е
подходяща за деца под 6 месеца;
-
8.1.1.1.2
„Пригодност на колички - колички, предназначени за деца над 6 месеца" - не
издържа изпитването, тъй като липсва
предупреждение, че количката е подходяща само за деца над 6 месеца;
- 8.1.1.1.3
Пригодност на колички - места за сядане" - не издържа изпитването. Ъгъл 1
(между седалката и облегалката) е по-малък
от 95° /измерена стойност 90 °/, ъгъл 2 (между облегалката и хоризонтала) е
по-малък от 0 ° /измерена стойност-2 °/;
-
8.1.3.1.1
„Система за задържане и закопчалки - система за задържане на седалки"- не
издържа изпитването. При изпитване по т. 8.1.3.2.2
системата за задържане се откъсва от седалката;
-
10.2
„Информация за продукта. Маркиране на продукта" - не издържа изпитването.
Липсва изискваната по т. 10.2 маркировка на български език;
- 10.4 „Информация за продукта. Инструкция
за употреба" - не издържа изпитването. Изискваната по т. 10.4
инструкция за употреба на български език е непълна.
Въз основа на резултатите от
протокола за изпитване от 24.06.2021 г. (л.58-61 от делото) председателят на КЗП е
издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.
Видно от представеното извлечение от
протокол № 14 от заседание
на КЗП, проведено на 15.07.2021 г., т.17.3.1, комисията е взела решение на „Кика Груп“ ООД
да бъдат издадени заповеди за организиране на незабавно и ефективно изтегляне от
пазара на детска количка, марка "Kikka
boo", модел "Cloe", арт. № 31001030108, **********, 31001030110, 31001030109, като
стоки, опасни за здравето и безопасността на потребителите. Т.е., посоченото
в оспорената заповед като фактическо основание нейното издаване решение на КЗП
е правен акт, който действително съществува в правния мир.
В хода на съдебното производство е
допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза.
Според
вещото лице количката не
е за новородени защото не отговаря на изискванията на т. 8.1.1.1.1 а) по т.
8.1.2 от БДС EN 1888-1.
Конструкцията на количката няма необходимите странични ограничения съгласно изискванията
посочени на фиг. 32 (по т. 8.1.2) от стандарта, независимо, че отговаря на
изискванията на т. 8.1.1.1.1 б) и в) - ъгъл 1 при максимално спусната
облегалка.
Изискванията относно първата част на
т. 8.1.1.2., по т. 8.1.3. от стандарта описани
по-долу се изпълняват от детските колички, а именно. Ремъците на количките са с
ширина 25 mm, системата
за задържане е регулируема и е проектирана така, че не може да се използва без
ограничителя на чатала. Изпитвания по т. 8.1.3.2.1 не са правени, но количките
може да се ползват за деца над 6 месечна възраст. 8.1.3 Обезопасителна система и
крепежни елементи 8.1.3.1 Изисквания 8.1.3.1.1 Обезопасителна система на
седалките; Изискванията в 8.1.3.1.1 не се отнасят за системата за задържане на
столчетата за кола. Седалките трябва да бъдат снабдени със система за обезопасяване, включваща седалка за чатала за
всяка позиция, която детето може да заема. Системата за задържане трябва да
бъде проектирана така, че да не може да се използва без ограничителя за чатала.
Системата за задържане трябва да бъде регулируема.Когато ремъците са включени в
системата за задържане, те трябва да имат минимална ширина от 19 mm. Всички седалки се изпитват в
съответствие с в.1.3.2.1 и изпитвателната маса D (5.1.5) не трябва да пада напълно от
системата за задържане. Седалките, предназначени за деца на възраст под 6
месеца, се изпитват в съответствие с 8.1.3,2.1 и изпитвателната маса DO (5.1.6) не трябва да пада непълно от системата за задържане.
Досежно пригодността за сядане. Според
вещото лице резултата по този показател в протокола на АЛМИ ТЕСТ не отговарял
на истината. При проведения експеримент, описан по-горе, и резултатите от него
се вижда, че и двете колички отговарят на изискванията - ъгъл 1 е по-голям от 95° (109° и 113° при
максимално вдигната облегалка, и 156,5° и 159,5° при максимално пусната
седалка); ъгъл 2 е по-голям от 0° и е между 11,4° и 14°; а ъгъл 3 е по-голям от
0° и е между 9,1° и 57°). По показател 5 количките отговарят на изискванията на
стандарта БДС EN 1888-1. По показател система за задържане и
закопчалки количката
може да се ползват за деца над 6 месечна възраст. Изискванията на т. 10.2 от
стандарта са изпълнени частично. Липсват фигурата от стандарта и част от
изискуемите текстове.
Изискванията по т. 10.4 са изпълнени,
но не в последователността наложена от стандарта. Инструкцията за употреба е
достатъчна подробна и в предупредителната част, и в изискванията за разопаковане,
разгъване, монтаж и регулиране на различните системи, ремонт и поддръжка, за да
може родителите на детето да работят след прочитането й с нея. Има и снимков
материал количката в сглобена състояние и за онагледяване на всички действия по
сглобяване по точки в съответствие с описаните в инструкцията действия.
Инструкцията явно е универсална за различни подобни колички, и е преведена на много езици на държави
от Европейската общност. Такава е практиката за всички стоки продавани в
множество държави. Процесният продукт, от техническа гледна точка, не създава
опасност за живота и здравето на потребителите от 6 до 36 месечна възраст и
маса до 15 kg.
Според вещото лице съгласно
изискванията за провеждане на експерименти на генерална съвкупност от повече от
1000 броя колички минималния брой на извадката, с експериментите на която се
доказват търсени резултати, е 2-3 колички. АЛМИ ТЕСТ са работили с една „проба", което не е правилно и не
може от тези резултати да се прави извод за всичките колички на жалбоподателя
по делото. Това е относно проведените експерименти. Относно маркировката и
инструкциите част от заключенията на АЛМИ ТЕСТ са верни. Според проведените
експерименти и направената оценка за съответствие, количките марка „kikka
boo", модел „CLOE", могат да се ползват на територията на
Република България след корекция на маркировката съгласно показател 39 и
информацията, че е за деца от 6 до 36 месечна възраст с маса до 15 kg.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като го
намира за
компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото
доказателства.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Оспорената заповед е издаден от компетентен орган – председателят на Комисията за защита на потребителите.
Досежно
възражението на жалбоподателя, че процесната заповед е нищожна поради
некомпетентност на административния орган, тъй като мандата на председателя на
Комисията за защита на потребителите към датата на издаване на процесната
заповед е бил изтекъл, настоящият съдебен състав го намира за неоснователно по
следните съображения. Разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ЗЗП предвижда, че Комисията за защита на потребителите
се състои от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок 5
години с решение на Министерския съвет и се назначават от
министър-председателя. От членовете на комисията поне един е юрист и един е
икономист. С Решение № 153 от
12 март 2015 г. на Министерски съвет за председател на КЗП, считано от 27 март
2015 г., е определен Д.М.Йотов, който е издал и процесната заповед. Няма спор,
че към датата на издаване на заповедта мандата на председателя на Комисията
за защита на потребителите – Д.М.е бил изтекъл.
Чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник на Комисията за защита за потребителите към
министъра на икономиката и на нейната администрация предвижда, че комисията осъществява своите правомощия
като колегиален и постоянно действащ орган.
Чрез мандатността се цели ефективно
функциониране на институциите и временното осъществяване на пълномощия до
избиране на приемник не следва да се възприема като насочено към преодоляване
на демократичния принцип за ротация. Функционалната необходимост от
непрекъсваемост предотвратява междувластието, като осигурява успешното
функциониране на държавните органи и е в основата на демократичния процес,
изискващ работещи институции, като гаранция за съществуването на правовата
държава.
Нито
в Закона за защита на потребителите, нито в Устройствения правилник на Комисията за защита за
потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация не е уреден въпроса за дейността на председателя
на Комисията за
защита на потребителите при
непроведен в срока по чл. 165, ал. 2 ЗЗП избор за нов председател. Поради това
съдът намира, че следва да се потърси отговор на този въпрос в други действащи
закони, имащи отношение към заемане на длъжности въз основа на избор, предвид
разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове.
В
този смисъл разпоредбата на чл. 86, ал. 4 от КТ дава отговор на въпроса за
прекратяването на трудово правоотношение, възникнало от избор. Според тази
разпоредба трудовото правоотношение, възникнало от избор (каквото е
правоотношението на председателя на Комисията за защита на потребителите - същия сключва споразумение по чл.
107 КТ) остава в сила и след изтичане на установения срок до избирането на
друго лице за длъжността. С това разрешение се цели да се осигури
непрекъснатост във функционирането на службата, която се изпълнява въз основа
на трудово правоотношение, възникнало от избор. Алинея 6 е продължение на ал. 4
на чл. 86 и на идеята, намерила израз в чл. 337, изр. 2 КТ - при неуспешно
завършил избор трудовото правоотношение продължава до произвеждането на
следващия избор, който ще приключи успешно и избраното в новия избор лице ще
продължи да изпълнява съответната длъжност.
Налице
са условията посочени в чл. 46 ЗНА за прилагане по аналогия на посочените
правни норми съдържащи се в КТ при изясняване на въпроса свързан с
компетентността на органа издал оспорената заповед. Според правилото посочено в чл. 46, ал. 1 ЗНА разпоредбите на
нормативните актове се прилагат според точния им смисъл и само ако има неяснота
се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на другите разпоредби, на
целите на правото на РБ, като нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА предвижда прилагането на разпоредби от друг нормативен
акт относим за подобни случаи само ако има непълнота в приложимия такъв и ако
това отговаря на целта на акта. В разглеждания казус има непълнота.
Предвид
това съдът намира, че председателя на Комисията за защита на потребителите не може да преустанови да изпълнява
функционалните си задължения, в случай че в законовия срок не е избран нов председател
на Комисията, тъй като противното би означавало Комисията за защита
на потребителите да спре да
функционира, което противоречи на законово заложения замисъл за дейността на
органа.
Гореизложеното налага извода, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган -
председателят на Комисията за защита на потребителите в кръга на неговите
правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 95, във вр. с
чл. 82, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, в съответната писмена
форма и необходимите реквизити, което го прави валиден.
Поради което не е налице порок в
административния акт, предвиден в чл. 146, т.1 от АПК, който да обуславя
нищожността на заповедта.
Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа фактически
и правни основания, въз основа на които е издадена. Спореният акт е издаден на основание
чл.8, ал.1 и ал.2, т.9 от Устройствения правилник на КЗП, чл.88, ал.1,т.2 ЗЗП,
Наредбата за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от
потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на
потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, чл. 99 ЗЗП, във връзка с
протокол № 10246945515849 от 24.06.2021 г., издаден от ИЦ
„Алмитест“, гр. София.
Съдът приема, че оспорената
заповед е издадена, без в нея да са посочени конкретните относими правни
основания. Заповедта е мотивирана с чл. 88, ал.1, т. 2 ЗЗП и чл. 99 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 99 ЗЗП оправомощава
Министерския съвет да приема подзаконови нормативни актове по изпълнение на
Закона за защита на потребителите. Безспорно е, че въз
основа на чл. 99 ЗЗП е приета Наредба за условията и реда за изтегляне
от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда
за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасните стоки, но
каква е относимостта на Наредбата и на коя нейна разпоредба се позовава органът
не е посочил. Нормата на член 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП разписва правомощието на органа, когато установи опасна
стока, да наложи като принудителната мярка изтегляне на стоката от пазара.
Но елемент на фактическия състав на чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП е наличието на опасна
стока. Кога стоката е опасна сочат разпоредбите на чл.
70 и 71 ЗЗП. Коя от хипотезите на
тези две разпоредби органът е приел, че е приложима в случая, не е посочено в
оспорения акт. Не е посочено и в приобщения към мотивите
на заповедта протокол №14/15.07.2021 г. на
Комисията за защита на потребителите. От мотивите на
заповедта може да се приеме, че органът вероятно е имал предвид чл. 71 ЗЗП. Но тази разпоредба съдържа различни хипотези, като
две от тях са необорими презумпции - алинея 1 и алинея 2, което означава, че
следва да са налице визираните в правните норми предпоставки, а алинея 3
съдържа шест хипотези. Видно е, че органът не е посочил правното основание, въз
основа на което е приел за доказан правопораждащия за налагане на мярката
юридически факт - опасността на стоката, а това лишава съдът от възможност да
извърши контрол за законосъобразност на оспорената заповед и е основание за
нейната отмяна./ в
този смисъл са Решение
№ 10319 от 28.07.2020 г. по адм. д.№ 8753/2019 г. на ВАС, Решение №
2628 от 02.03.2017 г. по адм. д. № 1492/2016 г. на ВАС, Решение № 2727
от 25.02.2019 г. по адм. д. № 14069/2017 г. на ВАС, Решение № 14516 от
29.10.2019 г. по адм. д. № 5620/2018 г. на ВАС, Решение № 1063 от 25.01.2019 г. по
адм. д. № 14347/2017 г. на ВАС, Решение № 13203 от 22.12.2021 г. по адм. д. №
5257/2021 г. на ВАС/.
Административният орган
не е посочил правното основание, въз основа на което проверената стока е
определена като опасна. Само
това нарушение е достатъчно основание за отмяна на административния акт поради
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл.59,
ал.2, т.4 АПК.
При този изход на делото, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на 50 лв.; адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.; 500лв. заплатено
възнаграждение за изготвяне на експертиза и
182 лв. –разходи за извършване на преводи на писмени документи. Ответникът по жалбата е направил своевременно възражение за прекомерност на разноските.
Според
чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът
на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява
Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв. Според
точка 3. от Тълкувателно решение №6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК,
докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба
№1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
По
Договор за правна защита и съдействие от 16.08.2021г.
(лист 349-350)
с адвокат С. от жалбоподателя е
заплатена сумата от 700,00
лева по банков път на 16,08,2021 г./л.351/.
При това положение и с оглед
на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените
процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, поради което същото не следва
да бъде намалено до минимално предвидения размер, определен по реда на Наредба
№1/09.07.2004г. Така общия размер на
разходите, които следва да бъдат присъдени на жалбоподателя са 1432 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 410 от 02.08.2021 г. на председателя на
Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА Комисията за
защита на потребителите, гр. София,
пл. "Славейков №4а, ет. 3 да заплати на „Кика Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Васил Левски № 121 сумата от 1432 лева
/хиляда четиристотин тридесет и два лева/ разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: