Р Е Ш
Е Н И Е
№ 97/13.02.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на двадесет и първи януари
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 910 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за контрол на
просрочените задължения"
ООД
срещу И.Ж.И..
Ищецът твърди, че на 14.11.2016 г. „Изи Асет Мениджмънт" АД като
заемодател и
ответника като заемател сключили договор за паричен заем №
2680978, по силата на който му бил предоставен паричен заем в
размер на 700,00 лева, който бил усвоен веднага след сключване
на процесния договор, с което заемодателят изпълнил задължението си. С договора страните се съгласили, че със
сключването на същия щял да бъде рефинансиран текущ заем на ответника
по договор за
паричен заем 2607295, като направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасявало изцяло, а заемодателят му изплащал остатъка от заемната
сума по договора.
Ищецът
сочи, че ответникът се задължил да ползва и върне
заемната сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в
размер на 834.60 лв., ведно с договорната лихва на 10 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 83.46 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва). По договора за паричен заем ответникът извършвал плащания в общ размер на 412.66 лв., като към настоящия
момент дължимата главница била в размер на 577.74 лв., а начислената договорна лихва била в размер на 89.94 лв. за периода
от 14.12.2016 г. - датата на първата вноска до 10.09.2017 г. - датата на
настъпване на падежа на договора.
Освен това, ответникът се задължил в 3-дневен срок от
усвояване на сумата, да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора,
като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни,
от датата на сключения между страните договор и се дължала като допълнителна сума
към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 559.96 лв. Разпоредбите на договора
предвиждали и
че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на плащане на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начислявали разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30
дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай ответникът дължал разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение
в размер 18.00
лв. Той трябвало да
изплати целия заем на 10.09.2017 г. - последната падежна дата, като от тогава
до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на искова молба, сроковете по всички падежи на тези
остатъчни вноски били изтекли, поради което същият дължал и обезщетение за
забава върху непогасената главница, в размер на 29.28 лв. от 11.09.2017 г. -
датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до
датата на подаване на заявлението - 29.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. На 01.11.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт"
АД и ищецът
сключили Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г.,
като с Приложение № 1 към него от 01.11.2017 г. гореописаните вземания му били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се и
че за заплащането им подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч. гр. д. № 4/2018 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да
се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо него, както следва: сумата 577,74
лева, представляваща
неизплатена главница по договор за паричен заем № 2680978 от 14.11.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и И.Ж.И., 89,94 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 14.12.2016 г. до 10.09.2017 г. и 559,96 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, прехвърлени с Приложение
№ 1 от 01.11.2017
г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт"
АД и „Агенция
за контрол на просрочените задължения" ООД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4/2018 г. по описа на РС
–Хасково, до окончателното й изплащане. Претендират се
и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
заповедно производство.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител,
счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради ги оспорва изцяло по основание и по размер. Твърди се, че ответникът не бил получил лично копие от
исковата молба и от уведомлението за извършената цесия, а и не бил уведомен за нея по какъвто и да било друг начин, поради което ищецът не
разполагал с
активна материална легитимация. Съгласно чл. 4.5 от договора за цесия продавачът упълномощавал купувача с правата за
уведомяване на длъжниците, като допълнително се задължавал издаде и изрично
пълномощно с нотариална заверка на подписа във форма и съдържание, определени
от страните в Приложение 4, а в представеното от ищеца пълномощно липсвала нотариална заверка,
поради което за цесионера не била налице представителна власт да уведомява длъжниците от името на
цедента. В от
чл. 4.4 от договора за цесия било
предвидено, че вземанията се считали прехвърлени от датата
на потвърждението, като след приемането, прехвърлителят се задължавал да представи на купувача
писмено потвърждение за сключената цесия, а такова не
било
представено по делото, поради което не било налице валидно извършено прехвърляне на процесното
вземане. Липсвали и доказателства ответникът да е подписал и получил
Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по бъдещия заем
и в съответствие с чл. 5, ал. 2 ЗПК. Доколкото част от отпуснатата сума с договора за
заем послужила за рефинасиране на предходно задължение, нямало доказателство
останалата сума да е била усвоена от ответника. Сочи се още, че процесният договор за паричен заем бил изначално
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на
чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7. Клаузата на чл. 4 от
договора за заем, предвиждаща неустойка, била нищожна поради противоречие с добрите нрави. При договор за
потребителски кредит вредите за кредитора били свързани със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка
не обезпечавала възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални
такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция,
поради което същата целяла единствено неоснователното обогатяване на кредитора. Предвид изложеното се
иска да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.11.2016 г. в гр. Д. ответникът и „Изи
Асет Мениджмънт" АД са сключили договор за паричен заем № 2680978, който наред с Предложението за сключване на договор
за паричен заем и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД са
представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и
посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
С рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 30.01.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответника.
С писмо към същия договор „Изи Асет
Мениджмънт“ АД
е потвърдило извършената цесия
съгласно горепосочения договор.
С пълномощно „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило Агенция за контрол на
просрочените задължения"
ООД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.
С писмо /без номер и дата/ ищецът, в качеството си на пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
е уведомил ответника за извършената цесия, като по делото няма данни за
неговото изпращане и получаване.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 4/2018 г. по описа на РС - Хасково,
приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление
с вх. № 20/2.1.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед № 3/3.1.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 577,74 лева – главница по договор за кредит
между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД от 14.11.2016г., 89,94 лева – договорна лихва за периода от
14.12.2016 г. до 10.09.2017 г., неустойка за неизпълнение – 559,96 лева,
разходи и такси за извънсъдебно събиране – 18 лева, обезщетение за забава –
29,28 лева за периода от 11.09.2017 г. до 29.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 02.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25,50 лева разноски по
делото за държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 23.02.2018 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че кредитът по
процесния договор е бил усвоен от ответника, чрез получаване на сумата от 700
лв. в брой. Той е внесъл по него сумата от 412,66 лв., като размерите на останалите дължими
суми са: 577,74 лв. за главница; 89,94 лв. – договорна лихва, 577,96
лв. – неустойка, 18,00 лв. – такса разходи и 18,38 лв. - лихва за забава.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, които
са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената
заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете
са неоснователни, като съображенията за това са следните:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил сключен валиден договор за потребителски кредит. Съдържанието на това
правоотношение е подробно регламентирано в представените договор за паричен заем № 2680978/14.11.2016 г., предложението за сключването му и Тарифа
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Тези документи
са подписани и от ответника, като автентичността им не е оспорена от него. Ето защо следва да се
приеме, че са породили уговорените с тях правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит в размер на 700,00
лв., който е трябвало да погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и
размери. На следващо място, няма спор, а и от неоспореното от страните и
кредитирано от съда заключение на вещото лице Д.К. се установява, че ответникът
не е погасявал текущите си задължения съобразно уговореното, както и размерът
на непогасения остатък на дължимите от него вноски. По делото не се твърди, а и
не са ангажирани доказателства за изплащането им. От приетия и неоспорен рамков
договор за прехвърляне
на парични
задължения от 30.01.2017 г. и Приложение
№ 1 към него се установява, че процесните вземания са прехвърлени валидно
на ищеца. Направеното от
особения представител на ответника
възражение, основаващо се на нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
според която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, обаче се явява основателно. От представените по делото доказателства се
установява, че ищецът-цесионер по силата на изрично пълномощно, дадено
му от цедента е изпратил съобщение за извършената цесия, но същото не е било получено от ответника-длъжник. Отделно от това е уместно да се отбележи, че процесният договор за кредит е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява
трето лице по отношение на постигнатото съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не
произвеждат действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на
вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на заповедта
за изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от исковата
молба и приложенията към нея, сред които и уведомление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото и в двете производства то е извършено при
условията на чл. 47, ал. 5
ГПК. Действително в посочената разпоредбата
е предвидено, че съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаване му от канцеларията на съда, но следва да се има предвид, че тази
законна фикция е уредена единствено за да обслужва нуждите на гражданския
процес във връзка с призоваването. От друга страна уведомлението за цесията
съставлява материалноправно изявление, което има ефект само ако бъде доведено
до знанието на длъжника. При това положение, след като не се е стигнало до
фактическо връчване на книжата, не може да се приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен за цесията. По същите съображения предаването на исковата молба и
приложените към нея доказателства на назначения от съда по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител не може да се приравни на правновалидно уведомление,
което да има обвързващо длъжника действие, предвид характера на
представителството и обема на правомощията. В този смисъл
е и формиралата се практика на Окръжен съд - Хасково, който в случая се явява и
последна инстанция предвид цената на предявените искове - Решение № 475/05.12.2018 г. по в. гр. д. № 736/2018 г., Решение № 4 от 11.01.2019 г. по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение № 32 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 818/2018 г., Решение № 35 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 800/2018 г. и др. Ето защо съдът
намира, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на пълномощник на цедента „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, което обуславя извод, че цесията
не е произвела действие спрямо него. При това положение е безпредметно
да се
обсъждат останалите доводи на страните във връзка с действителността на клаузите по договора за заем.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването
им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, срещу И.Ж.И., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на И.Ж.И. съществуването на вземания на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД спрямо него за сумите от: 577,74 лева, представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 2680978 от 14.11.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и И.Ж.И., 89,94 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.12.2016 г. до 10.09.2017 г. и 559,96 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, прехвърлени с Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочените задължения" ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4/2018г. по описа на Районен съд – Хасково до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.