Р Е Ш Е Н И Е
№ 4136
гр. Варна, 18.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на осемнадесети септември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14785 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „О.Б.Б.“ АД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.В. – Главен
изпълнителен директор и Р.Т. – изпълнителен директор, чрез пълномощника им адв.
В.П. – АК София срещу В.С.В., с ЕГН ********** ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед №
4629/02.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8380/2014г. по описа на ВРС, XLI-ви състав:
***
лева /*** лева и *** стотинки/, представляваща главница по договор за издаване
на кредитна карта Visa Electron, Visa, Mastercard, сключен на *** г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – *** г. до окончателното
изплащане на задължението,
сумата от *** лева /*** лева и *** стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода ***г. до *** г.;
сумата от *** лева /*** лева и *** стотинки/,
представляваща наказателна лихва за периода *** г. до *** г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г. в гр.Варна между страните бил
подписан Договор за издаване на кредитна карта, по силата на който ответницата
получила кредитен лимит в размер на *** /*** / лева. В т.4.1. и 4.2 от договора
било посочено олихвяването на ползвания кредит – ***% годишно при безкасово плащане
на стоки и услуги и ***% годишно при теглене на суми в брой. В договора било
предвидено и олихвяване при просрочие – договорения лихвен процент по т.4.1 и
4.2 от договора и наказателна надбавка в размер на 5 пункта до окончателното
изплащане на просрочените или предсрочно изискуемите суми. Страните договорили,
че при друго неизпълнение на клаузите от договора от страна на Картодържателя,
Банката има право да начислява неустойка в размер на договорения лихвен процент
според т.4.2. и наказателна надбавка в размер на 5 пункта върху ползвания
кредит. Олихвяването се извършвало ежемесечно на датата на издаването на
извлечението – на 23-то число на съответния месец. Поради неизпълнение,
изразяващо се в неплащане на погасителни месечни вноски и на основание чл.42 от
Общите условия на ОББ АД за дебитни и кредитни карти, целият дълг бил
автоматично предсрочно изискуем, считано от ***г. без да е необходимо банката
да уведомява предварително картодържателя.
По заявление на ищеца било образувано ч.гр.д. №
8380/2014г. по описа на ВРС, XLI-ви състав и издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Размерът на процесните вземания се установявал и от
представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на
банката. Въз основа на издадения в полза на банката изпълнителен лист било
образувано изп. дело № 478/2014г. при ЧСИ №717 Р.Т. Срещу дължимостта на
вземанията по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение, ответницата
възразила в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което и за ищеца се породил
правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията.
Ищеца моли за уважаване на исковите претенции, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
изцяло исковите претенции по основание и размер. Ответницата оспорва
авторството на представения с исковата молба Договор за кредитна карта от ***г.
Твърди още, че ако съществува такъв договор, то задълженията по него са
изплатени изцяло, като оспорва неплащането на погасителните вноски да е с
начална дата ***г., както и всички други твърдения на ищеца основание на
представеното извлечение от счетоводни книги. Ответницата оспорва съдържанието
на представеното извлечение от счетоводни книги, като твърди, че същото не
отразява действително случили се факти и обстоятелства. Ответницата заявява, че
не са и изпращани и не е получавала месечени извлечения и не е уведомявана, че
дължи търсените от ищеца суми. Твърди още, че банката не е обявила кредита за
предсрочно изискуем, поради което и вземането по него не е изискуемо. Исковите
претенции подлежали на отхвърляне само на основание, че банката не е уведомила
ответницата, че обявява задълженията по процесния договор за предсрочно
изискуеми. Дори да се приемело, че предсрочна изискуемост е настъпила, считан
от ***г., то с обявяването на предсрочна изискуемост отпадало преимуществото на
срока, съответно и правото на ползване на кредита за напред, поради което не се
дължала договорна лихва за периода от ***г. до ***г. В условията на евентуалност ответницата прави
възражение за погасяване на задълженията по давност. Погасителна давност била
изтекла по отношение на вземанията за главница, тъй като изискуемостта
настъпвала от падежа на неплатената вноска, който бил повече от 5 години преди
подаване на исковата молба. За вземанията за лихви и неустойки била приложима
кратката 3-годишна давност и също били погасени по давност. В евентуалност
ответницата прави възражение, че договорните клаузи, касаещи начина на
формиране на дължимата лихва и даващи възможност за едностранна корекция на
лихвения процент от страна на банката били неравноправни по смисъла на чл.146,
ал.1 от Закона за защита на потребителите, поради което и нищожни, тъй като не
били индивидуално уговорени с потребителя.
Ответницата моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на направените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез
процесуални представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по
нея и претендират сторените в производството разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното по делото ч.гр.д. № 8380/2014г. по описа на ВРС, XLI-ви състав се установява, че на ***г.
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника, по което е издадена Заповед № 4629/02.07.2014г. Заповедта за
изпълнение е връчена на посочения в същата длъжник на ***г., лично, заедно с
поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20147170400478.
Длъжника е възразил срещу дължимостта на претендираните вземания на ***г., в срока
по чл.414, ал.2 от ГПК. Заявителя е уведомен за постъпилото възражение на ***г.,
като е предявил настоящите искове за установяване на вземането на ***г.
/исковата молба е изпратена с писмо предадено на куриер на ***г./.
С
исковата молба е представено надлежно заверено копие от договор за издаване на
кредитна карта сключен на ***г. между „О.б.б.“ АД и В.С.В., като са представени
и общите условия на ищцовата банка за дебитни и кредитни карти /л.11-15/.
Ответницата
с отговора на исковата молба постъпил в срока по чл.131 ГПК е оспорила
автентичността на представения договор от ***г.
С
протоколно определение от ***г. е открито производство по оспорване истинността
на представения с исковата молба договор за издаване на кредитна карта на
основание чл.193 ГПК и ищеца е задължен да представи оригинала на оспорения
документ в седмодневен срок от получаване на съобщението на основание чл.183 ГПК въз основа на направено в съдебното заседание искане от процесуалния
представител на ответницата.
На
ищеца повторно е предоставена възможност да представи оригинала на документа с
протоколно определение от ***г., като изрично е указано, че при непредставяне
на документа същия ще бъде изключен от доказателствата по делото. До ищеца е
изпратено съобщение, връчено на ***г. с посочените указания.
Въпреки
предоставената на два пъти възможност ищеца да представи в оригинал процесният
договор за издаване на кредитна карта от ***г., то същият не се е възползвал от
това и на основание чл.183 ГПК представеният с исковата молба препис от договор
за издаване на кредитна карта е изключен от доказателствения материал с нарочно
определение от проведеното на ***г. открито съдебно заседание.
За
изясняване фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата размерът на задълженията
породени по договор за издаване на кредитна карта е бил *** лева. Вещото лице
посочва, че съгласно т.42 от Общите условия на ищцовата банка целият дълг
ставал предсрочно изискуем при неплащане на две поредни погасителни месечни
вноски или друго неизпълнение от страна на кредитополучателя, поради което
вещото лице е приело, че целият дълг е станал предсрочно изискуем на ***г. с
неплащането на погасителните месечни вноски с падежи ***г. и ***г.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обективно дадено по
отношение на неговата констативно съобразителна част и подробно описаните
плащания и погасявания по извлечението от кредитната карта, като в частта му
относно определяне на началния момент на настъпване на предсрочната изискуемост
съдържа правни изводи и не може да бъде кредитирано, а съдът сам да формира
изводи въз основа на събраните по делото доказателства.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Производството
по делото е образувано по предявени от ищеца обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за които
е издадена Заповед № 4629/02.07.2014г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 8380/2014г. по описа на ВРС, ХLI-ви
състав
Предявените
установителни искове са процесуално допустим, доколкото в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение, длъжникът и ответник в настоящето производство
е възразил срещу дължимостта на вземанията по заповедта в срока по чл.414, ал.2
от ГПК и исковата молба е подадена в законоустановения едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за постъпилото възражение.
С
доклада по делото съдът е разпределил между страните доказателствената тежест
съобразно предмета на спора и изложените от страните фактически твърдения.
В
тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване
издаване на процесната заповед за изпълнение и постъпването на възражение срещу
дължимостта на сумите по нея в срока по чл.414, ал.2 ГПК; сключването на
договор за издаване на кредитна карта на ***г.; настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита, считано от ***г., включително и уведомяването на
длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем; както и размерът на
дължимите от ответницата суми за главница, договорна лихва за периода *** г. до
*** г и неустойка /наказателна лихва/ за периода *** г. до ***г., произтичащи
от процесния договор за кредит.
В
тежест на ответницата е възложено да
докаже изложените си в условията на евентуалност твърдения в отговора на
исковата молба, че задълженията по договора за кредит са изплатени изцяло.
След
като представения с исковата молба препис от договор за издаване на кредитна
карта от ***г. е изключен от доказателствата по делото по реда на чл.183 ГПК,
то твърдението на ищеца за сключване на такъв договор се явява недоказано и
предявените искове за вземания породени от този договор се явяват недоказани по
основание и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Тъй
като ищеца не доказа сключването на твърдения в исковата молба договор, то няма
как да се обсъждат твърденията за изпълнение/неизпълнение на задълженията по
договора, размера на същите и дали е настъпила предсрочната им изискуемост.
Предвид
изложеното исковите претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответника има право на поискани и доказано сторени разноски. Съобразно
представения списък на разноските ответника е направил разноски в размер на ***
лева, под формата на заплатено адвокатско възнаграждение за защита и съдействие
по делото. Разноски в посочения размер следва да се присъдят в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.Б.Б.“ АД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление *** срещу В.С.В., с ЕГН ********** *** искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за които
е издадена Заповед № 4629/02.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8380/2014г. по описа на ВРС,
XLI-ви състав:
*** лева /*** лева и *** стотинки/, представляваща
главница по договор за издаване на кредитна карта Visa Electron, Visa,
Mastercard, сключен на *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – *** г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от ***
лева /*** лева и *** стотинки/, представляваща договорна лихва за периода ***
г. до *** г.;
сумата от ***
лева /*** лева и *** стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода ***
г. до *** г.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.В., с ЕГН ********** *** сумата от *** /***/
лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: