РЕШЕНИЕ
№ 981
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20205330111919 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото
гражданско дело, ищецът „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, претендира да
се установи против ответника Н. Ю. Ю., ЕГН **********, съществуването на вземане за
стойност на доставена в периода от 03.11.2015г. до 10.04.2020г., до неин обект – жилище в
гр.*************** питейна вода, за което вземане дружеството разполага със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба, ищецът е комунален оператор, водоснабдително
дружество, което доставило на ответника , в периода от 03.11.2015г. до 10.04.2020г., до неин
обект – жилище в гр. *******************, питейна вода на стойност от 1099.32 лева,
която обаче останала незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за
плащане, предвиден в общите условия по договора между страните. Количеството на
доставената вода било изчислено при условията на чл. 26 ал. 2 от общите условия на
договора между страните – нормативно, тъй като в имота липсвало монтирано средство за
търговско измерване. Затова по партидата били начисляващи по 10м3 вода месечно , при
допускането , че в нетоплофицирания имот живеят двама души.
Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч. гр. дело № 5483 по описа на Районен съд
– Пловдив, VІІІ гр.състав , за 2020г, в която, освен главницата, била заповядана за
плащане и лихва в размер на 170 лв. за период на забавата от 31.01.2016г до 29.02.2020г. и
законна лихва от датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Заповедта се връчила на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на
което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на
вземането си.
Ответникът оспорва иска в своевременен отговор, отрича да е потребител на доставяните от
ищеца услуги, тъй като отсъствал писмен договор между страните; нямало реална доставка
1
на вода, а искът бил и недоказан, тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни
документи. Наведено е и възражение за изтекла погасителна давност, и ответника ,
позовавайки се на тригодишната такава, иска от съда да отхвърли исковете.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че счетоводството
на ищеца е редовно водено , за доставената в процесния период вода не са постъпвали
плащания от ответника и задължението му е в общ размер от 1054.78 лв. - главница и лихва
в размер на 172.79 лв. за период на забавата до 13.02.2020г. , от които сумата на на
фактурите с настъпил преди 22.05.2017г. падеж е 761.76 лева от главницата и 76.34 лева от
обезщетението за забава.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е
имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от
ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се
извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично
известни общи условия. Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на
тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има
разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните писмен
договор не е необходим. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно
на името на ответника. На следващо място, за недвижимия имот на ул.
******************** , е представена на л. 83 и следващите от делото декларация по
смисъла на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси; имота е деклариран пред община
****** от наследодателя на ответника Ю. Ю., с открито през 2009г. наследство (
удостоверение на л.110 от делото ) . Това е достатъчно за съда да приеме, че Ю. е
собственик на водоснабденения обект, тоест, страна по договор за доставка на питейна вода
, и за нея е възникнало задължение да плати нейната стойност.
Съдът споделя обаче -отчасти- възражението за изтекла погасителна давност.
Задължението на ответника е да плаща периодично по смисъла на чл. 111 буква „в „ от
Закона за задължениято и договорите и Тълкувателно решение № 3/2011 , ОСГКТК, и на
соченото основание то се погасява с изтичането тригодишен период на бездействие на
кредитора. Заявлението за издаване на заповед за плащане е подадено в съда на дата
22.05.2020г, и това означава , че са погасени всички вземания на кредитора с настъпил
преди 22.05.2017г. падеж, каквито има. Непогасени са останали според заключението на
вещото лице 761.76 лева от главницата и 76.34 лева от обезщетението за забава , до които
размери исковете са основателни. За разликата те следва да бъдат отхвърлени.
Разноските се присъждат пропорционално.
Общия размер на ищцовите разноски е 766.90 лева, като пропорционално на уважената
част от исковете , се присъждат 506.36 лв. (766.90/1269.32*838.10)
На ответника не се присъждат разноски, тъй като не е направил такива, бил е
представляван от особен представител.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
2
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Н. Ю. С., ЕГН **********, че дължи на ищеца
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, следните суми – стойност на
доставена по договор до имот с адрес: гр. *******************, за които е издадена заповед
за плащане по ч. гр. дело 5483/20, ПРС : 761.76 главница – доставена за периода от
03.11.2015г. – 10.04.2020г. вода, лихва в размер на 76.34 лева за период на забавата от
31.01.2016г до 29.02.2020г., и законна лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението - 22.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете в частта над уважените размери до пълните такива от 1099.32 лв. ( за главницата)
и 170 лв.- лихва за забава, като неоснователни поради изтекла давност.
Осъжда Н. Ю. Ю., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести
септември № 250, сумата от 506.36 лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3