Решение по дело №3319/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261862
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20205330103319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 261862                  

Гр. Пловдив, 01.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав в открито съдебно заседание на     трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

               при участието на секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №  3319 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

              

            Производството по делото е образувано въз основа на субективно съединени искове  с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД от   Г.С.С., ЕГН **********,*** против Р.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.П.К., ЕГН:********** и съпругът й Т.К.К. ЕГН:**********, двамата с адрес: ***,  с който се иска да бъде развален  до размера от 1/ 2 идеална част от имота   договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу гледане и издръжка, изповядан с нотариална сделка под №***, сключен между ищцата, съпруга й и ответниците Р.П.С. и  Т.П.К.  за прехвърляне на - дворно място, находящо се в град С., с площ от 1279 кв.м. /хиляда двеста седемдесет и девет кв.м./, съставляващо урегулиран поземлен имот ***, по плана на града, одобрен със Заповед N ***, ВЕДНО с построените в същото място МАСИВНА СТОМАНОБЕТОННА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 98 кв.м. /деветдесет и осем квадратни метра/, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 50 кв.м. /петдесет квадратни метра/, и МАСИВНА СГРАДА, със застроена площ от 15 кв.м. /петнадесет квадратни метра/, както и всички подобрения и приращения в имота, при граници: ***. Претендират се и разноски.

Ищецът посочва, че е майка на първите двама ответници Р. и Т., като на 01.12.2000 г. с покойния й съпруг са им прехвърлили гореописания недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Тъй като Т. е била омъжена за Т.К.К. към този момент, то искът се насочва и към съпруга й. Ищцата посочва, че до смъртта на съпруга й не се е налагало някой да ги издържа, като тя работила, а мъжът й получавал добра пенсия се грижели за всичко сами. Дори те помагали на дъщерите си.

 Като влязъл съпругът на ищцата в болницата за онкологична операция  дали пълномощно на Р. да му взема пенсията и да плаща каквото трябва.  Дъщерите им идвали до го видят, Р. – по рядко, а Т. по – често. Продали и нивите си, за да покрият разходите за лечение.  След смъртта на съпруга й установила, че сметките не са заплащани, като трябвало да плати около 800 лв. за водата и тока, като Р. не била плащала нищо през това време.

 Ищцата завела дело през 2015 г., но съдът отхвърлил иска, като казал, че едната дъщеря я гледала през сочения период. Ищцата посочва, че от лятото на 2018 г. никоя от дъщерите й не се грижи за нея и сестрите помежду си не се разбират. Към момента не само, че не се грижат за ищцата, но и внучката й живее с нея, като ищцата се чувства морално задължена да се грижи и за нея. Посочва, че й е трудно да се справя, като пенсията й е 293 лв., от които 75 лв. дава за лекарства, 30 лв. по банков кредит и като не й стигнат взема от банката. Твърди, че дъщерите й работят и могат да й помагат, а ищцата има нужда от помощ и издръжка.

Посочва, че неизпълнението на ответниците по сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обуславя и правния интерес на ищцата от предявяване на субективно съединените искове, предмет на настоящото производство. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците  Т.П.К. и Т.К.К. не са депозирали отговори на исковата молба.

Постъпил е отговор от ответника Р.П.С., която не оспорва сключването на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане. За да компенсират направените за сестра й разходи за абитуриентски бал, сватба, кръщене на двете деца, приживе на баща й родителите, решили да прехвърлят на Р. първия етаж от къщата. Когато покойният й баща се разболял ответницата посочва, че плащала ток, вода, телефон и давала касовите бележки на майка си, както разликата от пенсията за срок от два месеца. Посочва, че се е грижила за баща си, докато е бил в болница, като поради липса на финансова възможност да му закупува пижами му е шила такива и е изпирала мръсните  чаршафи. Оспорва да е имало неплатени сметки за периода, за който тя е отговаряла за тяхното плащане. Посочва, че през периода, докато бащата е бил в болница е ходила в имота и се е грижила за животните.  Не оспорва, че през 2016 г. е било заведено дело за разваляне на договора, като твърди, че същото е инициирано от сестра й Т..  Оспорва твърденията на ищцата, че от 2018 г. не се грижат за нея, като сочи, че сестра й, съпругът й и племеницата живеят при нея. Посочва, че е била озадачена от получената от майка си покана да предприеме действия по изпълнението на задълженията по договора, като сочи, че ищцата е преустановила достъпа до имота и до нея самата, защото живее в имота и така ответницата е възпрепятствана да полага грижите, които обичайно е полагала.  След получаване на нотариалната покана с мъжа, с който живее на семейни начала отишли в имота, но било заключено. Посочва, че не може да полага грижи насила и не може да заплаща пари в брой, тъй като доходите й са много малки и самата тя е на ръба на оцеляването и парите не са й достатъчни за задоволяване на елементарни нужди. Посочва, че от м. 01.2020 г. мъжът й е безработен и разчитат само на нейната заплата, която е в размер на минималното трудово възнаграждение. Ответницата посочва, че от представените от ищцата доказателства за размера на сумите, платени за вода и ток може да се направи извод, че ищцата не живее сама в имота, а цялото семейство на сестра й. Твърди, че целта на настоящото производство е да си върне имота, за да го прехвърли изцяло на сестра й, която и към настоящия момент живее там със семейството си, като за това сочи и отношението към сина й, на когото казва да не идва в имота, за да не й се карат . Твърди, че много скоро след смъртта на баща им, майката сменила бравата и ответницата не може да влезе в имота. Не може да прескочи и оградата, тъй като същата е тухлена и висока повече от 1,80 м.  С молбата е направено искане за назначаване на служебен защитник.   Моли да се отхвърли иска, а при условията на евентуалност, ако се уважи същият да не бъдат присъждани разноски, тъй като с поведението си ответницата не е станала причина за образуване на настоящото производство. 

С оглед представени доказателства за имущественото състояние на ответника Р.С. и изрично заявеното от нея желание за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство същото е уважено. 

Постъпил е в срок отговор от назначения на Р.С.  по ЗПП *** М.Х., който оспорва предявения иск, като недопустим. Посочва се, че с влязло в сила решение от 02.11.2016 г. предявения от ищцата против Р.С. иск за разваляне на същия договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане е отхвърлен. Твърди, че е налице сила на пресъдено нещо, като спорът между страните е разрешен с влязло в сила решение.

С оглед на изложеното моли производството по предявения срещу Р.П.С. иск да бъде прекратено, като недопустимо.

В случай, че съдът не приеме изложените доводи за недопустимост, то моли предявения срещу Р.С. иск да се отхвърли, като неоснователен. Твърди, че в исковата молба са налице противоречиви твърдения относно полагани спрямо нея грижи от двете й дъщери. Сочи, че не става ясно от кой момент ответниците не са изпълнявали задълженията си, като липсват твърдения за липса на оказана финансова подкрепа или отказ от такава.  С оглед изложеното се моли предявения иск да се отхвърли.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно възраженията за недопустимост на производството по отношение на ответника Р.С., то съдът счита същите са неоснователни. Действително съгласно чл. 299, ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, но следва да е налице пълна идентичност не само по отношение на страните и искането, но и  по отношение на заявеното основание, което се формира от изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Ищцата изрично е посочила в уточнителна молба, че претендира разваляне на договора поради пълно неизпълнение от месец януари 2017 г. Видно от представените решения на първоинстанционния и въззивния съд, същите касаят предходен период. Липсва съвпадение на сочените периоди на неизпълнение. В този смисъл е и Решение № 196 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 787/2012 г., IV г. о., което касае случай на отказ от иск, но е приложимо и в настоящия случай, касаещ различен период на твърдяно неизпълнение. В него е прието, че „,В случаите, когато приживе наследодателят-кредитор изрично е заявил пред съд отказ от заведен иск за разваляне на договора, съгласно правилото на чл. 233 ГПК, респективно чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.), кредиторът не може да предяви отново същия иск. Не съществува пречка да бъде предявен иск за разваляне на договора както от кредитора, така и от негов наследник в съответствие с правата си, по отношение на неизпълнение на договора за последващ отказа от иск период от време до смъртта на кредитора.“

С оглед гореизложеното и доколкото се касае за различен период на твърдяно неизпълнение, то съдът счита, че възражението за недопустимост се явява неоснователно.

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 87, ал.3 ЗЗД, а основателността му, в тежест на ищцата е да установи сключването на договора за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, както и твърдените предпоставки за разваляне на договора - наличието на вземане т.е. необходимостта от грижи и издръжка и твърдените обстоятелства за неизпълнение на договора поради причини, за които ответниците отговарят за периода след влизане в сила на решенията по предходния спор.

В тежест на ответниците е да докажат фактите, от които извличат изгодни за себе си правни последици, в т.ч. – пълно и точно изпълнение на договорните задължения за полагане на грижи и даване на издръжка на двамата прехвърлители, което изпълнение покрива задълженията по договора за издръжка и гледане. В тежест на ответника Р.С. е  да установи твърденията и възраженията си в отговора в т.ч., че е предлагал помощ и грижи, но  е била възпрепятствана от ищцата да ги осъществи, както и че сестра й през исковия период живее при ищцата и се грижи за нея. 

Не се спори и от приетия по делото, като писмено доказателство Нотариален акт от 01.12.2000 г. се установява, че ищцата и съпруга й са прехвърлили на ответниците собствеността върху  дворно място, находящо се в град С., с площ от 1279 кв.м. /хиляда двеста седемдесет и девет кв.м./, съставляващо урегулиран поземлен имот *** в кв.89 /осемдесет и девети/, по плана на града, одобрен със Заповед N ***, ВЕДНО с построените в същото място МАСИВНА СТОМАНОБЕТОННА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 98 кв.м. /деветдесет и осем квадратни метра/, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 50 кв.м. /петдесет квадратни метра/, и МАСИВНА СГРАДА, със застроена площ от 15 кв.м. /петнадесет квадратни метра/, както и всички подобрения и приращения в имота, при граници: *** и улица срещу поето от ответниците задължение да ги гледат и издържат до края на живота им и да им осигурят добри условия за живот.

Предявеният иск касае единствено и само частта на ищцата, поради и което следва да се прецени необходимостта и предоставените й грижи за периода след  януари 2017 от страна на приобретателите – ответници по делото.

 От приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че  П. К. С. е починал на 10.01.2014 г., като негови наследници са съпругата му и неговите деца, като наследствените дялове нямат отношение към настоящия спор.  В случая ищцата предявява претенции като собственик на ½ идеална част от имота, а не като наследник на П. С. Изложените от ищцата обстоятелства в исковата молба относно смъртта на П. С. касаят твърденията й за необходимост от грижи след смъртта му, включително и към януари 2017 г.

От приетото по делото Разпореждане от ТП на НОИ – Пловдив се установява, че считано от 08.2018 г. ищцата получава пенсия в размер на 274,55 лв., като линията на бедност общо за страната e 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство за 2018 г., поради и което съдът приема, че така получаваните от ищцата средства са недостатъчни за осигуряването й на добри условия на живот.

От приетото удостоверение от Дирекция социално подпомагане – *** към Агенция за социално подпомагане се установява, че ищцата не е подпомагана от ДСП- ***.

Приети са като писмени доказателства фискални бонове за разходи за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 24,16 лв. за периода от 07.01.2020 г. -05.02.2020 г., закупени лекарства през 02.2020 г. на стойност общо 72,12 лв. и платена абонаметна такса към Телекабел АД на стойност 30 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г.

Приета е като писмено доказателство и разписка от Изи Пей за заплатена сума в размер на 30 лв. към Банка ДСК , която ищцата сочи, че е за изплащане на взет от банката кредит.

Относно сметката за ток за периода от 16.12.2019 г. до 15.01.2020 г. е приета разписка за платена сума в размер от 177,68 лв.

Установява се, че на 05.06.2014 г.  след смъртта на П. С. на ищцата е издадена рецептурна книжка, в която е отразено, че ищцата има хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, като закупеното лекарство на стойност 22,12 лв., за което са представени доказателства се прилага именно при хронична сърдечна недостатъчност.

Събрани са и писмени доказателства относно недоброто финансово състояние на ответницата Р.С.. В  приложената към молбата за предоставяне на правна помощ   декларация  тя  е заявила под страх от наказателна отговорност, че получава месечен доход от 564, 79 лв., живее на семейни начала без сключен брак, като семейството й се състои от трима души и понастоящем издръжката се осигурява от нейния доход. Сочи, че съпругът й не притежава доходи. Имат жилище в гр. С. и жилище в съсобственост, не притежават МПС-та и дялове, както и нямата парични влогове. Ответницата е декларирала, че страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 50 лв. месечно. От направените справки се установяват сочените от ответницата Р.С. обстоятелства.

От разпита на свидетелката Н.С.Ч., която живее близо да ищцата се установява, че ищцата живее в лятна кухня, отделно от къщата в гр. С., която лятна кухня се намира в двора. В нея сочи, че има дрехи, легло и телевизор и там, където си готви, като сочи, че кухнята е отделно.  Посочва, че в тази лятна къща има само мивка, като ходи да се къпе в къщата при внучка й. Св. Ч. посочва, че ищцата  си купува храна от магазина и си готви селски манджи, като преди два – три месеца си изгорила крака, като носила вода с гореща вода от кухнята в стаята и се препънала, като известно време не можела да ходи сама да магазина и ходила внучката. Посочва, че от доста време не излиза много, като си сади зеленчуци в двора за лично ползване. Свидетелката е категорична, че не е виждала дъщерите й да идват да й помагат, като ищцата сама си купува дърва и въглища  и си ги вкарва сама с количката Не знае дъщерите да й помагат с парички,  като ищцата й споделяла, че сама си плаща дървата и въглищата, като дава пари на внучката да й плати тока и да й купува лекарства. Посочва, че Д. е идвала при дъщеря си и внучката, но Р. не е идвала в къщата, като ходи само от време на време при майка си. Посочва, че Д. живее в Ч. и работи в С. и пътува и като са една смяна с мъжа й идват да видят дъщеря си и си тръгват. За Р. посочва, че тя не живее далече от майка си и работи в ***.  По отношение на достъпа до процесния имот твърди, че Г. не заключва и може да се влиза, като някой път може да е заключила, но никой не е върнала. Не знае да е сменяла бравата. Св. Ч. посочва, че внучката от  година - година и половина живее в новата къща, която е близо до лятната кухня на баба й, но не е постоянно в С., като ходи и при мъжа си поне два пъти в месеца по една седмица, като когато внучката я няма, Г. е сама. 

По делото е разпитан И. А. – първи братовчед на Т.К. – съпруг на дъщерята на ищцата – Т.. Св. А. посочва, че живее близко до ищцата, като се занимава с  *** и има  ***. Посочва, че е виждал  Г. да ходи до аптеката, засичал   я е до аптеката на М. да си взема лекарства, тъй като тя е почти до ресторанта на 200 м. Св. А. посочва, че за тази жена никой не се грижи, като това го знае и от братовчед си Т.. Посочва, че Т. и жена му рядко ходят да видят бебето, като не знае защо не се грижат за бабата и посочва, че най – вероятно, защото са се изпокарали за къщата. Св. А. посочва, че е ходил в къщата и знае, че ищцата живее в малка постройка до къщата. Посочва, че ищцата е  трудно подвижна и рядко може да се види как „тътри“ по улиците, като последният път, когато я срещнал му се оплакала, че всички са се отказали от нея. Свидетелят посочва, че братовчед му и съпругата работят в Г. и пътуват до ***, където имат къща. Другата дъщеря посочва, че я познава само визуално и знае, че работи като чистачка в училището. Потвърждава изложеното и от свидетелката Ч., че внучката на Г.  живее в голямата къща, а баба Г. е в малка постройка, като внучка й си ходи на село и тук идват. От братовчед си знае, че Т. идва да вижда дъщеря си, но при майка си не влиза. Не знае за съдебни дела, но знае, че са имали разправии. Не знае баба Г. да е сменяла бравата на вратата.

Процесуалният представител на ответницата Р.С. представя искова молба за делба, въз основа на която е образувано през 2018 г. дело, в която Т.К. посочва, че с годините е възникнал спор със сестра й Р. за това кой и доколко се грижи за родителите им, като този спор все още не е разрешен. Т. твърди, че „ние изцяло се грижим за майка ми, както за имота. Дори и данъците на сестра ми ги плащаме ние“. Така изложеното дори да се приеме за извънсъдебно признание на неизгодни факти, то не става ясно за кой период се отнася. Освен това исковата молба е депозирана през 2018 г., като липсват данни, че това е продължила и до настоящия момент и съответно ответницата Т.К. и съпругът й се грижат за ищцата и след депозиране на молбата за делба. 

В съдебната практика се приема, че задължението на приобретателя да престира грижи и издръжка следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително изпълнение /Решение № 633/01.07.2002 г. по гр.д. № 944/2001 г. на II г.о. ВКС; Решение № 293/24.06.2009 г. по гр.д. № 491/2008 г. на I г.о. ВКС; Решение № 165/01.03.2010 г. по гр.д. № 71/2009 г. на III г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/ В настоящия случай обаче, доколкото за предходен период е налице влязло в сила решение то следва да се преценява наличието на полагани грижи и необходимостта от такива след януари 2018 г.

Задължението за издръжка и гледане, породено от сключения между страните алеаторен договор, изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника. Ако това изпълнение е непостоянно и непълно, което води до невъзможност прехвърлителя да живее спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения му стандарт, това неизпълнение обосновава развалянето на договора. Длъжниците по алеаторния договор следва да осигурят на прехвърлителя  такава издръжка, която да е достатъчна той да посрещне нуждите си, което в конкретния случай не е доказано от ответника, като ответницата Р.С. се е отказала от допуснатите свидетели и същите са заличени. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищцата не само, че няма финансови средства за осигуряване на добър живот, но и страда от заболяване, което налага допълнителни разходи и съответно наблюдение и грижи. Установява се, че през сочения период ищцата е претърпяла и битов инцидент, като е имала нужда от допълнителни грижи, които обаче не са осигурени от дъщерите й. Действително внучка й е помагала с покупките през този период, но същата се установява, че вече е с отделно домакинство от родителите си, поради и което не може да се приеме, че е изпълнявала задължението на родителите си за осигуряване на грижи на прехвърлителката – ищца по делото.

Поддържането на бита, предаването на необходимите материални средства за издръжка, осъществяването на контакт, обезпечаването на храната и нуждата от грижи, са все действия, които е следвало пълноценно да се изпълняват от ответниците, което обаче не се доказва.  Изпълнението по договора трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителя, като основно задължение на приобретателя по договора е да следи във всеки момент конкретните нужди и да престира такава издръжка и гледане, които да са съответни на тези нужди. Установява се, че страните не са живели в общо домакинство и доколкото евентуално е имало някакво изпълнение то е било само от внучката, а не от някоя от страните по алеаторния договор, като то е било епизодично, а не   непосредствено и съответно на характера на поетите с алеаторния договор задължения.

Не е предложена и трансформация на натуралното задължение в парично, предвид твърденията на ответника Р.С. в отговора на исковата молба, че ищцата е  сменила бравата и дъщеря й не може да влезе в имота.

В  Решение № 853/1999г. ІІ г.о. ВКС   е прието, че „забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го освобождава от задължението. Докато кредиторът е в забава, длъжникът продължава да дължи всичко по договора. До предявяването на иска за разваляне на договора е било налице неизпълнение от страна на длъжника, но това неизпълнение не е било виновно. С предявяването на иска длъжникът е поставен в забава. От този момент на негово разположение е възможността да предложи изпълнение в течение на процеса и поиска от съда, съгласно чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, да му определи според обстоятелствата срок за това, като трансформира цялото неизпълнено в натура задължение за минало време - в парично.” С решение № 363/ 26.05.2010 г. по гр.д.№ 756/ 2009 г., ІІІ г.о., решение № 82/ 05.04.2011 г. по гр.д.№ 1313/ 2009 г., ІV г.о. и решение № 494/16.11.2011г. по гр.д. № 642/11г. ІV г.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Такова искане обаче нито е направено пред съда, нито се твърди да е  отправяно предложение към ищцата за предоставяне на парични средства или за осигуряване на грижи чрез друго лице.

Представяне на натурална издръжка – храна, режийни разноски, дрехи и други грижи – за домакинството, хигиената и здравето на кредитора, според нуждата и възможностите му да се справя сам, по общо правило, е същността на престацията за осигуряване на нормален и спокоен живот на прехвърлителите от приобретателя, така, че релевантни са всички факти, имащи отношение към изпълнението, то пълно ли е, ежедневно и непрекъснато ли се престира, за да се осигурят „добри условия на живот“.  Неизпълнението – пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, е винаги основание за разваляне на договора.

Съдът счита за неоснователни и доводите на ответницата С., че не разполага с достатъчно финансови средства. Съгласно съдебната практика, ако не е уговорено нещо различно, приобретателят дължи издръжката в пълния и обем, независимо дали има собствени средства за издръжка. Този извод следва от договорния характер на задължението и от целта на престацията за издръжка и гледане. Ако не е уговорено друго, прехвърлителят отчуждава едно свое имущество, за да получи срещу него цялостна издръжка и гледане, а не само да допълва своите средства за съществуване.  / В този смисъл са решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на Четвърто Г. О., № 494 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 642/2011 г. на Четвърто Г. О., № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на Четвърто Г. О., № 57 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 6541/2007 г. на Второ Г. О. и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 169 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2012 г. на Трето Г. О. на ВКС/.  

В настоящия случай  не се установява по безспорен и категоричен начин, че за периода след януари 2018 г. са полагани грижи от страна на който и да е от ответниците, които да осигурят на ищцата добри условия на живот. От събраните гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, взаимовръзка и съответствието им с останалите събрани по делото доказателства се установява, че   ищцата не е удовлетворена от живота си, като се оплаква, че всички са се отказали от нея, като ниският размер на получаваните финансови средства под формата на пенсия, както и здравословните й проблеми, възпрепятстват възможността сама да си осигури добри условия на живот. Предвид обстоятелството, че в доказателствена тежест на ответниците лежи установяването на дължимата издръжка и гледане на прехвърлителката, но същите не доказват изпълнение на това тяхно задължение, а дори и признава липсата на такова в последната година по отношение на ищцата, без обаче за него да съществуват обективни основания за освобождаването им от отговорността по договора, са налице предпоставките той да бъде развален, предвид неговото неизпълнение от страна на приобретателите, а искът- да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски, изразяващи се в заплатено *** възнаграждение в размер от 600 лв. С оглед обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и предвид изхода на делото, то ответникът следва да бъдат осъден  да заплати в полза на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху уважения иск в  размер от 61,71 лв.

               Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

             РАЗВАЛЯ до основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД до размера от 1/ 2 идеална част от имота   договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу гледане и издръжка, изповядан с нотариална сделка под №34 т.43 от 2000г. на Агенцията по вписванията Пловдив, сключен между ищцата, съпруга й и ответниците Р.П.С. и  Т.П.К.  за прехвърляне на - дворно място, находящо се в град С., област П., ***, с площ от 1279 кв.м. /хиляда двеста седемдесет и девет кв.м./, съставляващо урегулиран поземлен имот *** в кв. ***, по плана на града, одобрен със Заповед N ***, ВЕДНО с построените в същото място МАСИВНА СТОМАНОБЕТОННА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 98 кв.м. /деветдесет и осем квадратни метра/, МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 50 кв.м. /петдесет квадратни метра/, и МАСИВНА СГРАДА, със застроена площ от 15 кв.м. /петнадесет квадратни метра/, както и всички подобрения и приращения в имота, при граници: ***.

               ОСЪЖДА  Р.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.П.К., ЕГН:********** и съпругът й Т.К.К. ЕГН:**********, двамата с адрес: ***  да заплатят  на Г.С.С., ЕГН **********,***  сумата от  600 лв. – заплатено *** възнаграждение.

             ОСЪЖДА  Р.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.П.К., ЕГН:********** и съпругът й Т.К.К. ЕГН:**********, двамата с адрес: ***  да заплатят     в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 61,71 лв.- държавна такса.

               Решението подлежи на обжалване пред ПОС  в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

              

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:           /п/

Вярно с оригинала.

ПМ