№ 1107
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана П.
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000500432 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №369578/14.12.2021 г., подадена от К. К. Р. срещу Решение №266075/12.10.2021 г.,
по гр.д.№5700/2020 г. на СГС - I ГО - 22 състав, с което жалбоподателят е бил осъден
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.240 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД да заплати на
П. С. А., М. С .А. и Н. Т. А., като наследници на починалия в хода на процеса
първоначален ищец С. И. А., сумата от 306 800 щатски долара главница и 30 680
щатски долара неустойка, заедно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба 23.06.2020 г. до окончателното плащане, дължими по договор за заем
от 24.03.2008 г., обективиран в Нотариален акт №200, рег.№387/2008 г. по описа на
нотариус Р. Д., както и направените от ищците разноски за държавна такса в размер на
23 326,62 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Съдът в противоречие с материалния закон - чл.116, б."б" ЗЗД - е приел, че
давността за вземането е прекъсната от предприети от кредитора изпълнителни
действия въз основа на обезсилена заповед за изпълнение и издаден по нея
изпълнителен лист - в случая кредиторът е депозирал заявление по реда на чл.417 от
ГПК на 11.06.2010 г., а впоследствие е предявил и иск по чл.422, ал.1 от ГПК, по което
е било образувано гр.д.№6240/2011 г. на СГС, което е прекратено с окончателен
съдебен акт на 13.01.2020 г., поради предявяването на иска извън едномесечния
преклузивен срок, като съдът е приел, че в периода от 11.06.2010 г. до 13.10.2020 г.
давността е била спряна, и вземането на ищците не е погасено по давност. Неправилно
е заключението на съда, че давността е била прекъсвана с всяко от извършените
изпълнителни действия въз основа на обезсиления изпълнителен лист - в този случай
обезсилването е с обратна сила, извършените изпълнителни действия се обезсилват по
право и не се счита да са породили правни последици. По давност в този случай е
1
погасено и вземането за неустойка, поради акцесорния му характер. Възражението за
изтекла погасителна давност е релевирано своевременно в отговора на исковата молба.
Ищците не са установили при условията на пълно и главно доказване, че заемодателят
е превел на заемополучателя сумата от 306 800 щ.д. - представени са доказателства за
превод на сума в размер на 260 000 щ.д. - в т.ч. 220 000 щ.д. на 24.03.2008 г. и 40 000
щ.д. на 31.03.2008 г., като за втората сума е представено доказателство за нареждането
на превода, но не и за получаването на същата сума. За предоставянето на сумата от 6
800 щ.д. не са ангажирани доказателства. Не е отчетено от съда обстоятелството, че по
изп.д.№536/2009 г. на ЧСИ М. К., въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и
изп. лист, издадени по ч.гр.д.№27020/2010 г., с постановление за възлагане, влязло в
сила на 14.07.2011 г., на наследодателя на ищците е бил възложен вместо плащане
недвижим имот, за сумата от 309 000 лв., с равностойност към онзи момент от 220
410,43 щ.д. Също така не е съобразено и събирането чрез изпълнение върху вземания
на длъжника, на няколко месечни наемни вноски от "Синема клуб"ЕООД, в размер на
по 3 250 евро. Не е отразено и извършеното от длъжника плащане на вноска по заема в
размер на 11 700 щ.д., преведени на 20.06.2008 г. по банков път по сметка на
взискателя, съгласно погасителния план. С прекратяването на гр.д.№6240/2011 г. на
СГС, в полза на ответника е издаден обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 от ГПК
за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение,
като настоящото производство е инициирано именно с оглед възпрепятстване на
събирането им. Въз основа на изложените съображения се поддържа становище за
недоказаност на предявения иск както по основание, така и по размер. Настоява се за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество, с което
предявените искове да се отхвърлят, като неоснователни. Заявява се претенция за
присъждане на направените разноски за производството.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещите страни, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№267289/08.02.2022 г.,
подаден от М. С .А., Н. Т. А. и П. С. А., като наследници на първоначалния ищец С. И.
А., чрез адв. Л.И., с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната
жалба. Правилно съдът е приел, че в периода от 11.06.2010 г. до 13.01.2020 г. давността
е била спряна поради висящото дело между страните. В хода на съдебното
производство гр.д.№6240/2011 г. е било спряно от съда на 09.02.2013 г. и е
възобновено след почти 5 години. Вземането е станало изискуемо на 21.03.2009 г., в
периода от 11.06.2010 г. до 13.01.2020 г. давността е била спряна, а настоящото
производство е образувано по депозирана искова молба на 23.06.2020 г. Тъй като
липсва диспозитив за отхвърляне на иска, спирането и прекъсването на давността
запазват своето действие и не е приложима разпоредбата на чл.116, б."б" от ЗЗД.
Давност не е текла и в периода на спиране на делото по почин на съда за периода от
09.02.2013 г. до 04.12.2017 г. Тъй като по време на висящността на процеса по
установителния иск ищецът не може да заведе нов осъдителен иск за същото вземане,
правилно съдът правилно е приел, че давността не е изтекла. Съгласно ТР
№2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС №3/1980 г. следва да се
счита изгубило сила занапред, считано от 26.06.2015 г., поради което до тази дата
давността по изпълнително дело не е текла. Последното предприето изпълнително
действие е предприето на 09.05.2018 г., поради което от тази дата, до завеждането на
2
настоящия иск на 23.06.2020 г. давността не е изтекла. Прекратяването на
изпълнителното дело не обезсилва предприетите изпълнителни действия.
Неоснователни са възраженията относно размера на вземането, като същите са
несвоевременно направени - в отговора на исковата молба ответникът не е възразил, че
не е получил в заем цялата сума по договора. Същевременно ищецът е представил
доказателства за предоставянето на цялата сума, а именно два броя разписки - от
24.03.2008 г. за 220 000 щ.д., и от 31.03.2008 г. за 40 000 щ.д., и един брой преводно
нареждане от 31.03.2008 г. за сумата от 40 000 щ.д., преведни по банкова сметка на
заемополучателя. Сумата от 6800 щ.д. е предоставена в брой на К.Р.. Ответникът не е
релевирал възражение, че не е получил цялата сума, и не е оспорил документите,
установяващи реалното предаване на заемната сума. Недоказано е твърдението на
ответника, че за преведената по банков път сума от 40 000 щ.д. на 31.03.2008 г. е
подписана и разписката от същата дата. Разписките между страните са подписвани за
предаваните в брой суми, като към 2008 г. разплащането в брой не е било ограничено.
Неоснователни са твърденията за погасяване на част от получената в заем сума, за
което не са представени никакви доказателства. За събраната сума по изп.д.
№5436/2009 г. на ЧСИ М. К. е издаден в полза на ответника обратен изпълнителен
лист, и той е образувал изпълнително дело срещу кредитора. На се събрани
доказателства за извършено плащане на сумата от 11 700 щ.д., и възраженията за
извършено плащане са релевирани извън срока за отговор на исковата молба. Настоява
се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Заявява се претенция за присъждане на разноските за
въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражения срещу
допустимостта на производството, поради формирана между страните сила на
пресъдено нещо с влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№6240/2011 г. на СГС, и на
основание изтекла погасителна давност за вземанията, считано от датата на падежа
21.03.2009 г. Също така поддържа, че предявените искове са недопустими, тъй като
при издадена заповед за изпълнение по реда на заповедно производство, и направено
от длъжника възражение, кредиторът следва да предяви специалния установителен иск
по чл.422 от ГПК, и няма правен интерес да предяви осъдителен иск за същото
вземане.
Неоснователни са възраженията на ответника срещу допустимостта на
производството. От самите твърдения на страните, а и от приложеното гр.д.
№6240/2011 г. на СГС се установява, че воденото между същите страни исково
производство по предявен за същите вземания установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, във връзка със заповедно производство по ч.гр.д.№27020/2010 г. на
СРС, е приключило преди завеждането на настоящото производство, без да бъде
постановен по него акт по съществото на спора – исковото производство е било
прекратено с определение, влязло в сила на 13.01.2020 г., поради предявяване на иска
3
извън преклузивния срок по чл.415 от ГПК. Така постановеният съдебен акт не
формира сила на пресъдено нещо между страните по отношение на предмета на спора,
поради което не е процесуална пречка за предявяването впоследствие на осъдителен
иск за същите вземания. При приключено исково производство по иска с правно
основание чл.422 от ГПК, без произнасяне по съществото на спора, и обезсилен
изпълнителен лист, издаден в полза на кредитора по заповедното производство,
кредиторът запазва правният си интерес да предяви осъдителен иск за вземането си
срещу длъжника по общия исков ред. Неоснователно е и възражението за
недопустимост на производството, поради погасяване по давност на претендираните
вземания. На първо място, дали са налице предпоставките за погасяването на
претендираните вземания по давност, е въпрос по съществото на спора, а не по
неговата допустимост. Наред с това, при изтичането на погасителната давност се
погасява правото на принудително изпълнение, но не и самото субективно право,
чиято защита се търси, поради което носителят му остава активно легитимиран да
предяви иска за вземане, погасено по давност.
По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:
С Искова молба, депозирана на 23.06.2020 г., първоначалният ищец С. И. А. е
предявил против ответника К. К. Р. обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата от 306 800 щ.д.,
представляваща дължима главница по договор за заем, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяването на иска до окончателното плащане, и иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 680
щ.д., представляваща дължима неустойка за неизпълнение, които парични вземания на
ищеца срещу ответника произтичат от сключен между страните Договор за заем от
24.03.2008 г., обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот от 24.03.2008 г., Акт №117, том XVI, дело №1164/2008 г. на СВп-
София /на л.7-8 от делото на СГС/.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К. К. Р. заявява, че не оспорва писмените
доказателства, представени с исковата молба, като наред обсъдените по-горе
възражения срещу допустимостта на производството, релевира възражения за
неоснователност на предявените искове, тъй като вземанията са погасени по давност,
считана от датата на падежа 21.03.2009 г., както и поради погасяването на вземанията
чрез осъществено принудително изпълнение по изп.д.№536/2009 г. на ЧСИ М. К., въз
основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№27020/2010
г. на СРС – 46 състав, като:
С Постановление за възлагане, влязло в сила на 14.07.2011 г., вместо
плащане на С. А. е възложен недвижим имот, за сумата 309 000 лева,
представляващ игрална зала с коктейл бар в гр. ***, р-н ***, ул.“***“ № ***,
вх.А, с равностойност в щатски долари по курса на БНБ към момента на
изпълнението – 16.03.2011 г. /1,40193 лв. за 1 щ.д./ в размер на 220 410,434
щ.д.
Чрез изпълнение върху няколко периодични вземания на длъжника за наем
от трето задължено лице „Синема Клуб“ЕООД, в размер на 3250 евро
месечно /не се уточнява колко точно наемни вноски са събрани/;
Чрез заплащане на погасителни вноски от К.Р., съгласно погасителния план
/не се уточнява кои и колко от погасителните вноски са заплатени, или
каква част от тях са заплатени/.
4
С Молба от 23.06.2021 г. /на л.137/, депозирана след получаването на проекта за
доклад по делото на 10.06.2021 г., ответникът, чрез адв. С. П., релевира възражение, че
действително предоставената на заем сума е различна /като не се сочи каква сума
ответникът действително е получил в заем/. С въззивната жалба се поддържа
възражението, че заемодателят в действителност не е предоставил на заемателя цялата
заемна сума, като се конкретизира, че действително е била предоставена само сумата
от 260 000 щ.д., от които 220 000 щ.д. на 24.03.2008 г., и 40 000 щ.д. на 31.03.2008 г.
Твърди се, че преводното нареждане за 40 000 щ.д. от 31.03.2008 г. и декларацията от
31.03.2008 г. за получаване на сумата от 40 000 щ.д. отразяват предоставянето от
заемодателя на заемателя на една и съща сума от 40 000 щ.д. на датата 31.03.2008 г.
Сочи се, че липсват каквито и да е доказателства за предоставянето на сумата от 6 800
щ.д. С въззивната жалба също така се уточнява възражението за погасяване на
вземането чрез плащане, като се конкретизира извършено плащане на една от вноските
по заема в размер на 11 700 щ.д., преведена по банков път от ответника по сметка на
ищеца на 20.06.2008 г.
Съгласно чл.154 ал.1 ГПК всяка страна трябва да докаже фактите, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици. Ако се претендират права,
възникнали от правна сделка, не е достатъчно само да се докаже, че такава е сключена.
За да породи правни последици, тя трябва да е валидна. Задължение на съда,
независимо от процесуалното поведение на страните, е да издири и приложи
релевантните правни норми, както и да следи за спазването на повелителните
разпоредби на закона като част от преценката за това, дали е доказано пораждане на
права и задължения за страните /така в мотивите към ТР №1/2020 от 27.04.2022 г. на
ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай, възражението на ответника за липса на
извършено действително предаване на заемната сума е релевирано след срока по
чл.131 от ГПК /с Молба от 23.06.2021 г./, но предвид служебното задължение на съда
да приложи релевантната правна норма - чл.240, ал.1 от ЗЗД, съдът е служебно
задължен да изследва валидното сключване на договора за заем, от който се твърди да
произтичат претендираните вземания.
Между страните не се спори, че на 24.03.2008 г. са сключили помежду си
Договор за заем, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот от 24.03.2008 г., Акт №117, том XVI, дело №1164/2008 г. на
СВп-София /на л.7-8 от делото на СГС/. В същия са договорили, че първоначалният
ищец С. А. предоставя на ответника К.Р. безлихвен заем в размер на 306 800 щ.д. със
срок за погасяване до 21.03.2009 г., като е уговорено връщането на заема да се
осъществи на вноски, както следва:
Първа вноска – 11 700 щ.д., платима на 21.06.2008 г.;
Втора вноска – 11 700 щ.д., платима на 21.09.2008 г.;
Трета вноски – 11 700 щ.д., платима на 21.12.2008 г.;
Четвърта вноска – 271 700 щ.д., платима на 21.03.2009 г.
Страните са уговорили, че при неплащане на заемната сума към момента на
изтичане на крайния срок на договора – 21.03.2008 г., заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 30 680 щ.д. За обезпечаване на договора за заем, със
същия нотариален акт трети лица – ипотекарни длъжници, са учредили в полза на
заемодателя С. А. договорна ипотека върху свой недвижим имот – Игрална зала с
коктейл бар, находяща се във вход „А“ в сутерена на жилищната сграда в гр. ***, р-н
„***“, ул.“***“№ ***.
В инкорпорирания в НА №117 договор страните са се споразумели, че
5
заемодателят ще предостави на заемополучателя договорения заем на части – сумата
от 220 000 щ.д. ще бъде предоставена от заемодателя на заемополучателя по банков
път, по банкова сметка на К.Р., открита в „D Bank“, в двудневен срок след учредяване
на ипотеката, а останалата договорена сума ще бъде преведена в тридневен срок след
издаване на удостоверение за тежести, от което да е видно, че върху имота няма други
тежести, освен учредената със същия нотариален акт ипотека за обезпечаване на
договора за заем, както и да е видно заличаването на ипотека, учредена с вх.рег.
№37659, акт №33, т.028, н.д.№23646/21.06.2006 г. в полза на „Банка Пиреос България“
АД, като е договорено заемополучателят да подпише декларации за получените суми.
Договорът за заем за потребление е уреден в разпоредбата на чл.240, ал.1 от
ЗЗД, съгласно която, с него заемодателят „предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи“. От съдържанието на разпоредбата се установява, че този
договор по своето естество е уреден като реален, т.е. неговите правни последици
настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или другите
заместими вещи. Единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва,
е налице обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без
основание. Когато реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на
сделката не е осъществен /т.напр. Решение №244/21.01.2020 г. по гр.д.№983/2019 г. на
ВКС – 3-то гр.отд./.
В конкретния случай, безспорно е между страните, че първоначалния ищец и
ответника са сключили помежду си договора, инкорпориран в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 24.03.2008 г., съставляващ
Акт №200, рег.№8411, дело №387/2008 г. от регистъра на Нотариус Р. Д. с рег.№274 на
НК, и вписан с вх.рег.№18 190, Акт №117, том XVI, дело №1164/2008 г. на СВп-София
/на л.7-8 от делото на СГС/. В същия е инкорпорирано съгласието на заемодателя да
предостави на заемополучателя определена сума пари /306 800 щ.д./, като я предаде на
заемополучателя по определен начин /по банков път, на два транша – първи транш в
двудневен срок от сключване на договора за ипотека, и втори транш – в тридневен срок
от издаване на удостоверение за тежести с определено съдържание/ и за определен
срок /до 21.03.2009 г./, както и съгласието на заемополучателя да върне заемната сума в
определения срок, по определен начин /разсрочено – на четири вноски, с определени
падежи и размери на всяка вноска/. От съдържание на волеизявленията на страните се
установява, че предоставянето на заемната сума от заемодателя на заемателя е
уговорено да стане в момент, следващ момента на сключването на договора.
Следователно, инкорпорираните в нотариалния акт от 24.03.2008 г. насрещни
волеизявления на страните, имат правните последици на сключен между тях
предварителен договор за заем за потребление. Завършването на фактическия състав на
окончателния договор за заем за потребление с посоченото съдържание, и респективно
– пораждането на правните му последици, настъпва с предаването на заемната сума от
заемодателя на заемополучателя. Съгласно общата разпоредба на чл.154 от ГПК, в
тежест на ищеца, който претендира правните последици от договора за заем за
потребление, е да проведе пълно главно доказване на осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на договора, в това число и предаването на заемната
сума на заемополучателя /която доказателствена тежест му е била указана с доклада на
съда по чл.146 от ГПК/.
За установяване на реалното предаване на заемната сума, с исковата молба са
представени следните писмени доказателства:
6
извлечение от банкова сметка на заемодателя С. А. /на л.23/, от което е видно, че
на 24.03.2008 г. от неговата банкова сметка е бил излъчен банков превод към
друга сметка в същата банка /с №183200634784000/, в размер на сумата от
220 000 щ.д., с основание „договор за заем от 07.02.2008 г.“, и на 31.03.2008 г. е
излъчен превод към същата друга сметка, в размер на сумата от 40 000 щ.д., с
основание „д-р за заем от 24.03.2008 г.“;
Декларация от 24.03.2008 г. /на л.9/, подписана от заемателя К.Р., че на същата
дата е получил от С. А. сумата от 220 000 щ.д., представляващи част от
договорената сума по договорната ипотека от 24.03.2008 г., сключена с
посочения нотариален акт №200 по описа на Нотариус рег.№274;
Декларация от 31.03.2008 г. /на л.22/, подписана от К.Р., че на същата дата е
получил от С. А. сумата 40 000 щ.д., представляващи част от договорената сума
по договорна ипотека от 24.03.2008 г., сключена с посочения нотариален акт
№200 по описа на Нотариус рег.№274;
Преводно нареждане за кредитен превод от 31.03.2008 г. /на л.10/, от наредителя
С. А., да бъде преведена сумата от 40 000 щ.д. от собствената му банкова сметка в
„Д Банк“АД, по банкова сметка на К.Р. в същата банка, с основание за превода
„договор за заем от 24.03.2008 г.“;
Запис на заповед, издадена на 24.03.2008 г. /на л.11/, с която издателят К.Р., се е
задължил безусловно да заплати на поемателя С. А., сумата от 40 000 щ.д. на
падежа 21.03.2009 г.;
Запис на заповед, издадена на 24.03.2008 г. /на л.12/, с която издателят К.Р., се е
задължил безусловно да заплати на поемателя С. А., сумата от 220 000 щ.д. на
падежа 21.03.2009 г.
Представените с исковата молба писмени доказателства не се оспорват от
ответника, съгласно изрично изявление, направено с отговора на исковата молба.
От така представените по делото писмени доказателства, съдът намира за
установено по несъмнен начин от фактическа страна, че заемодателят С. А. е предал
реално на заемополучателя К.Р., първият уговорен транш от заемната сума /в
договорен общ размер от 306 800 щ.д./, в размер на 220 000 щ.д., на датата 24.03.2008
г., по уговорения в договора начин – по банкова сметка на заемополучателя, открита в
„Д Банк“АД, както и реално е предал на заемополучателя сумата от 40 000 щ.д. на
31.03.2008 г, представляваща част от остатъка от договорената заемна сума, като тази
сума също е била предоставена по уговорения начин – по банков път, по същата
банкова сметка на заемополучателя. Реалното предаване на посочените две суми от
заемодателя на заемополучателя не се оспорва от заемополучателя – ответник. Спорно
между страните във въззивното производство е реалното предоставяне на уговорената
заемна сума над размера от 260 000 щ.д. до претендирания размер от 306 800 щ.д.
Съдът намира, че не се установява по несъмнен начин, наред с преведената на
31.03.2008 г. по банков път сума от 40 000 щ.д., заемодателят С. А. да е предал на
заемополучателя К.Р. на същата дата още 40 000 щ.д. в брой, поради следните
съображения:
Съгласно уговореното между страните в представения Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 24.03.2008 г., Акт №200,
рег.№8411, дело №387/2008 г. на Нотариус с рег.№274 на НК /на л.7-8/, страните са
договорили, че първия транш от заемната сума, в размер на 220 000 щ.д. ще бъде
преведен по банкова сметка на заемополучателя в „Д Банк“АД. За останалата част от
сумата страните са уговорили: „а останалата сума ще бъде преведена в тридневен срок
7
…“. На осн. чл.20 от ЗЗД, съдът намира, че логическото и семантично тълкуване на
така формулираната от страните уговорка, налага извод, че остатъкът от заемната сума
също ще бъде предоставен по банков път - използван е израза „преведена“, който е
означава извършване на безкасова банкова трансакция, и не е посочен изрично
различен начин на предаване на сумата от уговорения за предходния транш от
заемната сума. Наред с това е уговорено задължение на заемополучателя да подпише
декларации за получаването на всички предоставени му в заем суми. Така за сумата от
220 000 щ.д. няма спор, че е била преведена по банков път, но за установяване на
получаването й е издадена от заемополучателя и представената по делото декларация
от 24.03.2008 г. /на л.9/, за която няма спор по делото, че се отнася именно за това
плащане. Също така не се спори, че сумата от 40 000 щ.д. също е била преведена на
31.03.2008 г. по банков път, и е била получена от ответника. Съобразно договорните
условия, за получаването на тази сума също би следвало да бъде издадена декларация,
каквато е налична на л.22, издадена на датата на извършване на превода от 40 000 щ.д.
Ако на същата дата ответникът е получил още 40 000 щ.д. в брой, както се твърди, то
ответникът би следвало да е подписал две отделни декларации – една за получената
сума от 40 000 щ.д. по банков път, и една - за получената сума от 40 000 щ.д. в брой.
Втора декларация от същата дата не е представена по делото. Представеното преводно
нареждане за сумата от 40 000 щ.д. удостоверява дадено от заемодателя нареждане да
бъде извършен банков превод на сумата от 40 000 щ.д. по банкова сметка на ответника,
като изпълнението му от банката се удостоверява с доказателството за излъчен банков
превод на същата дата /31.03.2008 г./, в същия размер /40 000 щ.д./. Посоченото
нареждане за плащане подкрепя извода за извършване на банковия превод от
31.03.2008 г. именно по сметка на ответника, доколкото от представеното извлечение
от сметката на ищеца не е видно кой е титулярът на сметката, която е била заверена
със сумата 40 000 щ.д. Представените по делото два броя Записи на заповед – за
220 000 щ.д. и за 40 000 щ.д., и двата с падеж 21.03.2009 г., който е идентичен с
уговорения краен срок за връщане на заемната сума, подкрепят извода за реално
получени общо 260 000 щ.д., които ответникът се е задължил да върне на заемодателя
на падежа 21.03.2009 г. Ето защо, съдът намира, че представените по делото четири
различни писмени доказателства – преводно нареждане от 31.03.2008 г. за сумата
40 000 щ.д., извлечение от банковата сметка на заемодателя за излъчен банков превод
на същата дата за същата сума, декларация от същата дата за получаване на същата
сума, както и запис на заповед с дата на издаване 24.03.2008 г. за същата сума, платима
на падеж 21.03.2009 г., установяват реалното предоставяне от заемодателя на
заемополучателя една и съща сума от 40 000 щ.д., осъществено на 31.03.2008 г. Ето
защо, съдът намира да не се установява по несъмнен начин от фактическа страна, че се
е осъществило реално предаване в брой на още един транш в размер на 40 000 щ.д. на
датата 31.03.2008 г. от заемодателя на заемополучателя.
По делото не са представени доказателства за реално предаване на сумата от
6 800 щ.д. от заемодателя на заемополучателя /и не се сочат такива/, при лежаща върху
ищеца доказателствена тежест да го установи, поради което съдът приема за
установено от фактическа страна, че реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемополучателя не се е осъществило.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че
окончателният договор за заем е бил сключен между страните при условията, които
страните са договорили в НА за договорна ипотека от 24.03.2008 г. /с характер на
предварителен договор за заем/, като фактическият състав на договора е бил завършен
8
с факта на реалното предаване на заемната сума и до размера й – т.е. общо за 260 000
щ.д. С предаването на сумата от 260 000 щ.д. е възникнало задължение на
заемополучателя да върне на заемодателя сума в същия размер /260 000 щ.д./ в срок до
21.03.2009 г. Също така, със завършването на фактическия състав на договора за заем с
предаването на заемната сума до размера от 260 000 щ.д., съдът намира да е настъпил
правният ефект на сключването на окончателен договор за заем при условията,
уговорени в предварителния договор, инкорпориран в НА за договорна ипотека от
24.03.2008 г., в това число и уговорената клауза за неустойка, дължима от
заемополучателя при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума на
падежа 21.03.2009 г.
При направеният фактически и правен извод за валидно сключване на
окончателен договор за заем в размер на 260 000 щ.д., следва да бъдат разгледани
надлежно релевираните от ответника правопогасяващи възражения.
Ответникът е релевирал възражение за частично изпълнение на задължението за
връщане на част от заетата сума, съгласно условията на сключения договор, чрез
извършено плащане на сумата от 11 700 щ.д. Това възражение е било направено
своевременно – в срока за отговор на исковата молба, но е било нередовно, тъй като не
е конкретизирано – не е посочено на коя дата е било извършено частичното
изпълнение, каква сума е била платена, и по какъв начин. Тази нередовност на
възражението обаче не е била указана на ответника, и не му е бил даден срок за
уточняването й, поради което направеното уточнение на това възражение едва с
въззивната жалба, не е несвоевременно, поради което възражението не е преклудирано,
и следва да бъде разгледано от въззивния съд.
Разгледано по същество, съдът намира същото за неоснователно. На осн. чл.154
от ГПК, доказателствената тежест за провеждане на пълно и главно доказване на така
релевираното от ответника възражение за извършено плащане, лежи върху ответника,
и му е била указана от съда с доклада по делото. Въпреки това, по делото не са
представени доказателства /и не се сочат такива, включително и с въззивната жалба/ за
твърдения от ответника във въззивната жалба банков превод по сметка на ищеца,
извършен на 21.06.2008 г. на сумата от 11 700 щ.д. При липса на представени
доказателства за твърдяното извършено плащане на първата уговорена погасителна
вноска с падеж 21.06.2008 г., съдът намира за неоснователно релевираното от
ответника частично погасяване на задължението за връщане на заемната сума до
размера от 11 700 щ.д. чрез извършено плащане на сума в този размер на 21.06.2008 г.
При така установеното от фактическа страна пълно неизпълнение на
задължението на ответника да върне заемната сума на падежа 21.03.2009 г., са
настъпили предпоставките за възникване на задължението на заемополучателя за
заплащане на претендираната неустойка за неизпълнение в размер на 30 680 щ.д.
Основният спор между страните по делото е бил фокусиран върху релевираното
от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ответника,
възникнали по договора за заем.
Във връзка с това възражение, по делото безспорно е установено, че на
11.06.2010 г. ищецът е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК /на л.13-15/ въз основа на Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот от 24.03.2008 г., вписан с вх.рег.№18 190, Акт №117,
том XVI, дело №1164/2008 г. на СВп-София /на л.7-8/, въз основа на което е било
9
образувано заповедно производство по ч.гр.д.№27020/2010 г. на СРС, по което е
издадена на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 17.09.2010 г. /на л.16/ и Изпълнителен лист от същата
дата /на л.17/, за сумите 306 800 щ.д. главница, ведно със законната лихва върху тази
сума, за периода от датата на образуване на заповедното производство, до
окончателното плащане, и за сумата от 30 680 щ.д. – неустойка, както и за направените
разноски за заповедното производство в размер на 10 960 щ.д.
След депозирано в срок възражение на длъжника по заповедта, на 11.05.2011 г.
кредиторът С. И. А. е депозирал Искова молба вх.№42872/11.05.2011 г. /на л.18-19/, с
която е предявил срещу длъжника К. К. Р. установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК за установяване на вземането, за което му е била издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№27020/2010 г. на СРС. По исковата молба е
било образувано гр.д.№6240/2011 г. по описа на СГС – I г.о. – 11 състав. Във връзка с
повдигнат спор за допустимостта на производството, и констатирана от съда поправка
в датата на получаване на съобщението до взискателя, с което е уведомен за
постъпилото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, с Определение
от 02.09.2013 г. /на л.24/ съдът е отделил материали, които е изпратил на СРП за
извършване на проверка дали е осъществен състав на престъпление по Глава IX от НК,
и е спрял производството по гр.д.№6240/2011 г. на СГС на осн. чл.229, ал.1, т.5 от
ГПК. С Разпореждане от 04.12.2017 г. /на л.25/ производството по гр.д.№6240/2011 г.
на СГС е било възобновено. С Определение №13043/29.05.2019 г. постановено по гр.д.
№6240/2011 г. на СГС, влязло в сила на 13.01.2020 г. /видно от Определение
№11/13.01.2020 г. по гр.д.№4340/2019 г. на ВКС – 3-то гр.отд. – на л.20-21/,
производството по гр.д.№6240/2011 г. е било прекратено, като е оставен без
разглеждане предявеният от С. И. А. срещу К. К. Р. иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
чл.415, ал.1 от ГПК и чл.124, ал.1 от ГПК, и са били обезсилени издадените по ч.гр.д.
№2720/2010 г. на СРС заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от
17.09.2010 г.
От Удостоверение изх.№11574/03.09.2013 г. /на л.144/ се установява, че въз
основа на издаденият в полза на ищеца изпълнителен лист от 17.09.2010 г. по ч.гр.д.
№27020/2010 г. на СРС е било образувано изп.д.№20097880400536 по описа на ЧСИ
М. К., с рег.№ *** на КЧСИ, по което за събиране на вземането на взискателя е бил
изнесен на публична продан ипотекираният недвижим имот, собственост на трети лица
– ипотекарни длъжници, представляващ Игрална зала с коктейл бар, находящ се в гр.
***, на ул.“***“ № ***, вх.“А“. С Постановление за възлагане на недвижим имот,
влязло в сила на 14.07.2011 г., имотът е бил възложен на взискателя, вместо плащане,
за сумата от 309 000 лв. Впоследствие изпълнителното дело е било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с постановление от 02.04.2018 г., влязло в сила на
16.04.2018 г.
От Удостоверение изх.№34781/10.06.2021 г. /на л.143/ се установява, че въз
основа на същия изпълнителен лист по молба на ищеца на 09.05.2018 г. е било
образувано изпълнително дело №20185100400974 по описа на ЧСИ М. П. с рег.№ ***
по регистъра на КЧСИ. По това изпълнително дело са били наложени запори върху
банковите сметки на длъжника в седем банки, запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника при работодателя „Адис и Вени“ЕООД, както и възбрана върху недвижим
имот: ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 68134.1891.253. Това изпълнително дело е било
прекратено с постановление от 07.02.2020 г., поради обезсилване на издадения в полза
на взискателя изпълнителен лист, по който е било образувано изпълнителното
10
производство. Не се установява по това изпълнително дело да са били събрани суми от
имуществото на длъжника.
След влизане в сила на определението за прекратяване на производството по
гр.д. №6240/2011 г. на СГС, в полза на длъжника по обезсиления изпълнителен лист –
К. К. Р., срещу взискателя по обезсиления изпълнителен лист – С. И. А., е бил издаден
обратен изпълнителен лист от 20.07.2020 г. за събраните по принудителен ред суми въз
основа на обезсиления изпълнителен лист от 17.09.2010 г. по ч.гр.д.№27020/2010 г. на
СРС.
При така установеното от фактическа страна, във връзка с релевираното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на
исковите претенции, от правна страна съдът намира следното:
Поради обезсилването на процесуалните действия по гр.д.№6240/2011 г. на СГС
– I ГО – 11 състав, поради прекратяването му, на основание чл.116, б.“б“, предл. второ
от ЗЗД, отпада с обратна сила настъпилото прекъсване на давността на 11.06.2010 г.,
когато ищецът С. И. А., в качеството на кредитор, е депозирал пред съда Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за същите вземания, по което е
било образувано заповедно производство по ч.гр.д.№27020/2010 г. на СРС – ГО – 46
състав. Поради обезсилването на издадения в полза на С. И. А. Изпълнителен лист от
17.09.2010 г. по ч.гр.д.№27020/2010 г. на СРС, се обезсилват и извършените въз основа
на този изпълнителен лист изпълнителнителни действия, осъществени по изп.д.
№20097880400536 по описа на ЧСИ М. К., с рег.№ *** на КЧСИ, и по изпълнително
дело №20185100400974 по описа на ЧСИ М. П. с рег.№ *** по регистъра на КЧСИ.
Ето защо, отпада с обратна сила и прекъсването на давността, настъпило с всяко от
извършените по тези изпълнителни дела изпълнителни действия. С отпадането с
обратна сила на основанията за прекъсване на давността, се счита, че същата не е била
прекъсвана от настъпването на падежа на главното задължение на 21.03.2009 г. до
предявяването на настоящия иск на 23.06.2020 г.
Поради прекратяването на производството по гр.д.№6240/2011 г. на СГС – I ГО
– 11 състав, е отпаднало с обратна сила и настъпилото спиране на давността с
предявяването на исковата молба на 11.05.2011 г., по аргумент от чл.116, б.“б“ от ЗЗД,
съобразно доктринерното разбиране /проф. В. Т., Гражданско право на НРБ, Обща
част, Дял II, изд.“Софи-Р“, 2001 г., стр.724, К. Т., ст.„Неизяснени или неразглеждани
въпроси във връзка с давността“- сб.„Актуални проблеми на трудовото и
осигурителното право“УИ“Св.Климент Охридски“,2011 г., стр.195/, както и в
постановената съдебна практика, инкорпорирана в посоченото от ответника Решение
№235/21.09.2012 г. по гр.д.№1762/2011 г. на ВКС – III ГО, както и в служебно
известните на съда Решение № 816 от 5.VIII.1991 г. по гр. д. № 609/91 г., I г. о.,
Определение №155/09.02.2011 г. по гр.д.№768/2010 г. на ВКС, Определение № 284 от
21.02.2012 г. по гр. д. № 1192/2011 г. на ВКС – III гр.отд., Решение Nо 452/20.05.2005 г.
по гр.д. Nо 748/2004 год. на ВКС II отд., Определение № 198 от 24.02.2011 г. по гр.д. №
1160/2010 г. на ВКС.
При така приетото от правна страна, съдът намира, че с прекратяването на гр.д.
№6240/2011 г. на СГС – I ГО – 11 състав, и обезсилването на изпълнителният лист от
17.09.2010 г., издаден по ч.гр.д.№27020/2010 г. на СРС, с обратна сила са отпаднали
ефектите на спирането и прекъсването на давността както на основание предявения иск
и образуваното исково производство, така и в резултат на извършените изпълнителни
действия въз основа на обезсиления изпълнителен лист. С оглед на това, погасителната
11
давност за вземането за връщане на заемната сума, чийто падеж е настъпил на
21.03.2009 г., и който на основание чл.110 от ЗЗД е с продължителност 5 години, при
липса на основания за спиране и прекъсване на давността, следва да се приеме за
изтекъл на 21.03.2014 г. Давностният срок, с който се погасява вземането за неустойка,
произтичащо същия договор за заем, на основание чл.111, б.“б“ от ЗЗД, се погасява в
по-кратък срок –тригодишен, считано от датата на поканата, която няма данни да е
била получавана от длъжника преди получаването от ответника на исковата молба, по
която е било образувано гр.д.№6240/2011 г. на СГС – I ГО – 11 състав, на 09.07.2012 г.,
поради което давностният срок за погасяване на неустойката е изтекъл на 09.07.2015 г.
На основание обаче на чл.119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват
и произтичащите от него акцесорни вземания, каквото е неустойката, поради което
следва да се приеме, че както вземането за главница, така и вземането за неустойка,
произтичащи от договора за заем, сключен между страните, и инкорпориран в
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от
24.03.2008 г., Акт №117, том XVI, дело №1164/2008 г. на СВп-София, са погасени по
давност на 21.03.2014 г.
Изложените съображения обосновават основателност на релевираното от
ответника възражение за погасяване по давност на претендираните вземания, поради
което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Като е достигнал до различни фактически и правни изводи, първостепенният
съд е постановил неправилно решение, което ще следва изцяло да се отмени, и вместо
него да се постанови ново решение по същество, с което предявените искове да се
отхвърлят изцяло, като искът за главницата да се отхвърли до размера от 260 000 щ.д.,
като погасен по давност, а над тази сума – до пълния предявен размер – като
неоснователен, а искът за неустойка да се отхвърли изцяло, като погасен по давност.
Съобразно този резултат, на ответника следва да бъдат присъдени направените в
двете инстанции съдебни разноски. Пред първостепенния съд ответникът е
претендирал присъждане на разноски, без да е представил списък по чл.80 от ГПК.
Съдът констатира, че с отговора на исковата молба е депозиран ДПЗС за договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 лв., което обаче е заплатено до размер
на 2500 лв. /за тази сума договорът е с реквизити на разписка/, поради което и до този
размер следва да се присъдят на ответника разноски за първоинстанционното
производство. За въззивното производство жалбоподателят – ответник е представил
списък по чл.80 от ГПК, с който е претендирал присъждане на разноски за държавна
такса в размер на 11 663,31 лв., както и разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 20 000 лв. Въззиваемата страна е релевирла възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че пред
въззивната инстанция не са депозирани доказателства претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение да са били направени, поради което на въззивника следва
да се присъдят само направените от него разноски за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №266075 от 12.10.2021 г., постановено по гр.д.№5700 по
описа за 2020 г. на Софийски градски съд - I ГО - 22 състав, И ВМЕСТО ТОВА,
ПОСТАНОВЯВА:
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, р-н
„***“, ж.к.“***“ № ***, ет. ***, М. С .А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, р-н „***“,
ул.“***“ № ***, ет. ***, ап. ***, и Н. Т. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, р-н
„***“, ул.“***“ № ***, ет. ***, ап. ***, като наследници на починалия в хода на
производството първоначален ищец С. И. А., с ЕГН**********, срещу К. К. Р., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“№ ***, искове с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД, за главница на основание Договор за заем,
сключен на 24.03.2008 г., обективиран в НА №200, рег.№387/2008 г. по описа на
нотариус Р. Д., до размера на сумата от 260 000 щ.д. /двеста и шестдесет хиляди
щатски долара/, като погасен по давност, а над този размер - до претендирания размер
от 306 800 щ.д. /триста и шест хиляди и осемстотин щатски долара/, като
неоснователен, КАКТО И за сумата от 30 680 щ.д. /тридесет хиляди шестстотин и
осемдесет щатски долара/, представляваща неустойка на основание Договор за заем,
сключен на 24.03.2008 г., обективиран в НА №200, рег.№387/2008 г. по описа на
нотариус Р. Д., като погасен по давност.
ОСЪЖДА П. С. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, р-н „***“, ж.к.“***“ №
***, ет. ***, М. С .А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, р-н „***“, ул.“***“ № ***, ет.
***, ап. ***, и Н. Т. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, р-н „***“, ул.“***“ № ***,
ет. ***, ап. ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, при условията на равна задълженост
на всеки от тях/ да заплатят на К. К. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“№
***, сумата от 2500 лв./две хиляди и петстотин лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата 11
663,31 лв. /единадесет хиляди шестстотин шестдесет и три лева и тридесет и една
стотинки/, представляваща разноски за държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13