Р
Е Ш Е Н И Е № 200
гр. Пловдив, 11.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно
заседание на 11.02.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИС ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА
БЕШКОВА
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
разгледа докладваното от съдията Бешкова гр. д. № 333 по описа на съда за 2016 г. и взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК.
Делото е образувано по жалба на Б.Н.В.
ЕГН ********** /длъжник в изпълнителното производство/, против
извършено на 03.11.2015г.
разпределение на постъпили
суми по изпълнително
дело № 20108210400040 по описа
на ЧСИ Петко Илиев рег. № 821, предявено
на 24.11.2015г.
В жалбата
са изложени съображения,
че разпределението е неправилно, тъй като сумата е следвало да бъде
разпределена пропорционално на всички взискатели; вземането на държавата се
ползвало с право на предпочтително удовлетворение в ред, който не бил спазен,
както и задължението на длъжника към взискателя било погасено, поради което
изобщо не следвало да му се разпределят суми. Иска се отмяна на разпределението
и „указване на ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело“.
Постъпил е
писмен отговор на
жалбата от ответната
страна по нея Пунгеров – 90 – Пунгеров С-ИЕ СД /първоначален
взискател в изпълнителното производство/,
в който се
изразява становище за нейната недопустимост, евентуално – неоснователност.
Присъединените
взискатели не изразяват становище.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е частично недопустима, а в
допустимата й част - неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе, намери за
установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй
като е подадена от
легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбите
на чл. 462, ал. 2 и чл. 463 от
ГПК акт на
съдебния изпълнител и
в срока по чл. 462, ал. 2 от
ГПК.
Жалбата
е допустима и в частта относно довода за недължимост на сумата - предмет на
изпълнението, доколкото според жалбоподателя това се отразява на правилността
на разпределението, което се обжалва. Дали в настоящото производство е
допустимо установяването на подобен факт и доколко той е в състояние да опорочи
действията на ЧСИ, е въпрос по съществото на спора.
Процесуално
недопустимо обаче е искането в жалбата „да са укаже на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство“, тъй като съдът няма такова правомощие, нито се касае до
подлежащо на обжалване действие по смисъла на чл.435 ГПК, поради което в тази
част жалбата ще се остави без разглеждане.
С обжалваното
разпределение съдебният изпълнител
е извършил разпределение
на сума в размер
на 13 200 лв., получена от публична
продан на собствен на длъжника недвижим имот, по която първоначалният взискател
Пунгеров – 90 – Пунгеров С-ИЕ СД е обявен за купувач. Сумата е разпределена
само на първоначалния взискател, тъй като предмет на публичната продан е
придобит от длъжника по наследство от баща му недвижим имот, от наследството на
когото длъжникът се е отказал, като отказът е унищожен по реда на чл. 56 ЗН по
отношение на първоначалния взискател, спрямо когото се счита, че имотът се е
върнал в патримониума на длъжника и той може да се удовлетвори от стойността
му. За останалите кредитори, които не са упражнили потестативното си право по
чл. 56 ЗН, отказът е валиден и е породил правното си действие. Именно по тази
причина на присъединените взискатели не са разпределени суми от проданта на
наследствения имот.
Изложените в жалбата доводи, че всички
взискатели, вкл. присъединените, е следвало да участват в разпределението, като
държавата в лицето на ТД на НАП – Пловдив е следвало да се ползва с
привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, са неоснователни.
По делото няма
спор, че само по отношение на първоначалния взискател, обявен за купувач на
имота, отказът от наследство на длъжника е бил унищожен по реда на чл. 56 ЗН,
което е специална хипотеза на конститутивния иск по
чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на увреждаща кредитора
сделка.
При успешно проведен иск по чл. 135 ЗЗД, респ. чл. 56 ЗН, разпоредителното действие /увреждащата
сделка/, респ. отказът от наследство, са недействителни само в отношенията между кредитора и длъжника. С уважаването на
иска се счита, че действието не е извършено от длъжника и кредиторът разполага
с правото да се удовлетвори от имуществото, предмет на увреждащото действие,
респ. от наследствения имот. Това означава, че кредиторът може да насочи принудително
изпълнение срещу имота и след осъществяване на публичната продан - да се
удовлетвори от сумата, получена от проданта до размера на своето вземане. Обявената
недействителност е относителна, тъй като ползва само кредитора, предявил иска
по чл.135 ЗЗД, респ. този по чл. 56 ЗН и само до размера на неговото вземане.
Другите кредитори не се ползват от обявената недействителност и за тях
разпоредителната сделка, респ. отказът от наследство, са действителни и
пораждат правното си действие. Т.е. в отношенията между длъжника и другите
кредитори имотът не принадлежи на длъжника и не може да бъде обект на
изпълнение, респ. средство за удовлетворение.
Изложените в жалбата доводи, че вземането на
взискателя неправилно е било включено в разпределението, тъй като е
било погасено от жалбоподателя, са неотносими към предмета
на производството и не
могат да доведат до
отмяна на обжалваното
разпределение. В случай, че
длъжникът твърди, че
е погасил определено
свое задължение, за събирането
на което е
било образувано изпълнително
производство и е налице спор с взискателя за
това обстоятелство, то
редът за защитата
му е не
чрез обжалване действията
на съдебния изпълнител и в частност на
разпределението на постъпилите суми, а чрез предявяване на иск срещу взискателя
за оспорване на
вземането с правно основание чл. 439
от ГПК. В производството по
обжалване на извършено
разпределение съдът проверява
начина на разпределение
на сумите спрямо
установените със съответните
документи - изпълнителен лист
или удостоверение по чл.
456, ал. 2 ГПК, вземания на
взискателите, а не
наличието на отразените
в тях вземания, тъй като в това производство не
се разрешават материалноправни спорове между страните за дължимостта на
вземанията, посочени в изпълнителния
лист или удостоверението. В настоящия
случай при изготвяне
на разпределението съдебният
изпълнител се е
съобразил с отразеното в изпълнителния лист, въз основа
на който е образувано изпълнителното производство. Той не би могъл да приеме,
че вземането по изпълнителния лист не съществува, без недължимостта му да е
призната със сила на присъдено нещо. Ако пък длъжникът твърди, че са били
налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК – плащане на сумата по
изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство, той би
могъл да иска прекратяването му от ЧСИ след представяне на съответните
доказателства за това.
Предвид горното
жалбата е неоснователна
и следва да
се остави без
уважение. Доколкото е налице
спор между жалбоподателя
и първоначалния взискател за
дължимостта на сумите
по изпълнителното дело,
то същият следва
да бъде разрешен
по исков ред, като
едва след представяне
на влязло в
сила съдебно решение, с
което се установява
недължимост на определени
вземания, съдебният
изпълнител би имал
основание да ги изключи от
разпределението. По тези
съображения не следва
да уважава и искането
на жалбоподателя за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза.
По
изложените съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Б.Н.В. ЕГН ********** „да се укаже на ЧСИ Петко
Илиев рег. № 821 да прекрати производството по изпълнително дело № 20108210400040“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б.Н.В. ЕГН против извършено
на 03.11.2015г. разпределение
на постъпили суми
по изпълнително дело № 20108210400040 по
описа на ЧСИ Петко
Илиев рег. № 821, предявено на 24.11.2015г.
Решението,
вкл. в частта, в която жалбата се оставя без разглеждане и в която част
решението има характер на определение, подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Пловдив
в 1- седмичен срок
от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.