Номер 18601.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100501774 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, редовно и
своевременно призовани, не се представляват.
Въззиваемата страна Н. А. И. , редовно и своевременно призован, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила по електронна поща молба с вх. № 20353/15.09.2020г., с
която юрисконсулт К. И. като процесуален представител на Главна дирекция „Гранична
полиция“ прави искане за спиране на производството по делото поради наличието на висящ
преюдициален спор пред Съда на Европейския съюз от значение за правилното решаване на
делото. Заявява, че поддържа въззивната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна.
Искането е обосновано с твърдения, че е образувано преюдициално дело С-262/20 на
Съда на Европейския съюз, Люксембург по искане на Районен съд - Луковит на основание
чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, който е отправил преюдициално запитване за
тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието
им с националното законодателство, по формулираните и описани в молбата три въпроса. С
оглед преюдициалния характер на решението по въпроса за начина на компенсиране на
положен нощен труд, задължителната сила за националните съдилища на решението на съда
на ЕС, както и необжалваемостта на въззивното решение по настоящото дело, то счита, че в
конкретния случай са налице предпоставките на чл. 631, ал. 1 от ГПК за спиране на
производството по делото. Моли за произнасяне в този смисъл.
1
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 20496/17.09.2020г., както и молба с вх. №
20848/24.09.2020г. - и двете от юрисконсулт К. И. като процесуален представител на Главна
дирекция „Гранична полиция“ със съдържание, идентично на това на гореописаната молба с
вх. № 20353/15.09.2020г.
СЪДЪТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Дело С-262/20 на Съда на Европейския съюз е образувано по повод отправено от РС –
Луковит преюдициално запитване по конкретно тълкуване на разпоредбите на чл. 12, б. „а“
от Директива 2003/88/ЕО, на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския
съюзи на § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО. Отговорът на формулираните въпроси
в преюдициалното запитване не би имал обуславящо значение за правилното решаване на
настоящия спор, имащ за предмет претендирано възнаграждение за положен нощен труд в
повече в рамките на служебно правоотношение, получен от съотношението на часовете
положен нощен труд към дневен, приложимо съгласно нормите на общия закон при липса
на изрична уредба в специалния такъв, който не е овъзмезден от работодателя. Ето защо
решението по дело С-262/20 на СЕС не би имало преюдициално значение за правилното
решение на настоящия съдебен спор. Съдът също така намира, че разпоредбите от
цитираната директива и от Хартата за основните права, на чието тълкуване е основано
отправеното от РС - Луковит преюдициално запитване са достатъчно ясни и не пораждат
никакво съмнение. В този смисъл не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл.631
от ГПК, поради което искането за спиране на делото като неоснователно следва да се остави
без уважение.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 вр. чл. 631, ал. 1 от
ГПК искането на въззивника, обективирано в молба от 15.09.2020г. за спиране на
производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално
Дело С-262/20 образувано по повод отправено от РС – Луковит преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при Министерство на вътрешните работи срещу решение № 1726 от 26.03.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 15401 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, дванадесети
2
състав, с което е осъден въззивника да заплати на Н. А. И. сумата от 1 602,80 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска /09.10.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата, на
основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 ЗМВР; сумата
от 480 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени от ищеца в
първоинстанционното производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; както и да
заплати по сметка на Районен съд - Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 264,11 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за
вещо лице, на основание член 78, алинея 6 от ГПК и член 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители,
какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би
бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е
така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна не е постъпил.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
3
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:42 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4