Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2076 23.10.2018
година
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав
На седемнайсети октомври
две
хиляди и осемнайсета година
В
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Зинаида Монева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело номер 4178 по описа за 2018 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба на Т.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адресат адвокат К. Т. от Адвокатска
колегия-Б, с адрес на кантората град Б, ул. № , ет. , офис , срещу Г.Й.Д., с ЕГН **********,***, с
която моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях
граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се
произнася по въпроса за вината за това. Твърди, че за двамата съпрузи бракът е
втори по ред и от него нямат родени деца. Ангажира доказателства.
Брачният иск е процесуално допустим и е с правно
основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК/. Предявен е от
лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата
молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответницата Д. не представя по делото отговор на
исковата молба, не ангажира доказателства.
Бургаският районен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните, намира, че
конститутивният иск е основателен, поради следното:
От представеното и прието като доказателство по
делото удостоверение за сключен граждански брак от ., издадено от длъжностно
лице по гражданско състояние при община К, съдът установява, че страните по
делото са съпрузи, сключили граждански брак на 19.10.2017
г. в Република Б, област Б, община К, град К, за което е бил съставен акт за
граждански брак № 0021 от 19.10.2017 г. на длъжностно лице по гражданското
състояние при община К. От брака няма родени деца.
По
брачния иск.
Ищецът Д. е навела в процеса, като
брачни основания възникнали конфликти в семейството още наскоро след
сключването на брака и заминаването им за чужбина-в Г, където са се
разделили. За семейни конфликти по
делото няма събрани доказателства. От неоспорените показанията на единствения
свидетел по делото-П. В, съсед на страните от кв. Д. Е, съдът установява, че
след сключването на брака съпрузите Д,, са живели заедно в жилището на мъжа в
град Б, кв. Д. Е, ул. № , само
четири-пет месеца след сключването на брака. Двамата заминали за Г, където са
се разделили. Видно от исковата молба, там жената се установила да живее при
своята дъщеря. Ищецът Д. се върнал в Б, без нея-преди 2-3 месеца видно от
посочените свидетелски показания и до настоящия момент тя не се е върнала при
него, никой в квартала не я е виждал.
При така установените факти и
обстоятелства съдът намира, че искът за развод е основателен. Между съпрузите
липсват взаимност, привързаност, разбирателство и общи грижи за благополучието
на семейството, присъщи за съпружеските взаимоотношения. Нормата на чл. 15 от СК предвижда, че съпрузите
живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделени. По
делото липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения за
съществуването на такива важни причини, каквито е предвидил СК, за да живеят
страните по делото разделени. Бракът е доброволен съюз между мъж и жена, като
съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството/чл. 46, ал. 1 и 2
от Конституцията на Република Б/. Настъпилата фактическа раздяла и невъзможността
за предприемане на мерки за уреждане за доброволно уреждане на спора дават
основания на съда да приеме, че отчуждението между съпрузите е необратимо, а
брачната връзка съществува формално и не изпълнява социалното си
предназначение. От това може да се направи единствено извод за настъпило
дълбоко и непоправимо разстройството на брака, но вината за това не трябва да
бъде изследвана, предвид заявеното по делото нежелание за това. С оглед
констатираното дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, на
основание чл. 49, ал. 1 от СК, разводът по делото следва да бъде допуснат, така
както е поискано от ищцовата страна, без произнасяне от съда по въпроса за вината.
Ползването на семейното жилище.
По смисъла на § 1 от ДР на СК,
„семейно жилище” е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и
техните ненавършили пълнолетие деца. Съобразно разпоредбата на чл. 322, ал. 2
от ГПК, в брачния процес съдът задължително се произнася относно ползването на
семейното жилище. Искане за предоставянето ползването на семейното жилище има
направено по делото само от мъжа. Видно от горепосочените свидетелски
показания, то е представлява къща в кв. Долно Езерово, останала на ищеца Д. от
прекратения му граждански брак с първата му съпруга. Понастоящем е освободено
от ответницата Д. и в нея живее само мъжът. Ето защо, съдът приема, че след
прекратяването на брака ползването на семейното жилище следва да бъде
предоставено от съда на ищеца Д..
Фамилното име след развода и
издръжката.
Съобразно разпоредбата на чл. 322, ал. 2
от ГПК, в брачния процес съдът задължително се произнася относно фамилното име
след развода и издръжката на съпрузите. По предвиждането на чл. 53 от Семейния
кодекс, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този
брак. Това е нова концепция на законодателя, която урежда субективното
потестативно право на фамилното име след развода. Видно от посоченото
удостоверение за граждански брак, при сключването на брака ищцата е заменила
фамилното си име К, с това на своя съпруг-Д.. Пред съда тя не е заявила желание
да възстанови предбрачното си фамилно име, поради което с решението по делото
следва да бъде постановено след развода тя да запази брачното си фамилно име-Д..
Няма направено искане по делото за
издръжка от другия съпруг, поради което такава не следва да бъде определяна
след прекратяването на брака.
С оглед непроизнасянето на съда по
вината за разстройството на брака, на основание разпоредбата на чл. 329, ал. 1
от ГПК, съдебните разноски между страните по делото следва да останат така,
както са направени. Съдът определя окончателна държавна такса за производството
от 50.00 лева, с оглед на което, всеки от съпрузите следва да доплати държавна
такса за производството по делото, в размер на 12.50 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, сключения на год. граждански брак в
Република Б, област Б, община К, град К, за което е бил съставен акт за
граждански брак № от г. на длъжностно лице по гражданското
състояние при община К, между Т.Р.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** и Г.Й.Д.,
с ЕГН **********,***.
СЪДЪТ
НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВИНАТА.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, представляващо къща в град Б, 8000, кв. Д. Е,
ул. № , от прекратения първи брак на съпруга, на съпруга Т.Р.Д..
ПОСТАНОВЯВА, че след
развода съпрузите няма да си дължат взаимно издръжка.
ПОСТАНОВЯВА
след развода жената да запази брачното
си фамилно име-Д..
ОСЪЖДА
Т.Р.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати държавна такса за
производството, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд-Бургас, в размер на 12.50 лева(дванадесет
лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА
Г.Й.Д., с ЕГН **********,***, да заплати държавна такса за
производството, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд-Бургас, в размер на 12.50 лева(дванадесет
лева и петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизането на решението в сила, преписи от него да се
изпратят в служба „Гражданска регистрация и административно обслужване” на
областно равнище и съответното бюро за съдимост, за отбелязване на промените.
Районен съдия:/п/ Райна Кирякова
Вярно с оригинала: З.М.