№ 112
гр. Пазарджик, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
в присъствието на прокурора З. В. Я.
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245200600284 по описа за 2024 година
С присъда №4 от 18.01.2024г. постановена по НОХД № 1251/2023г. на
Пазарджишки районен съд е признат подсъдимия П. Ц. Г. за виновен в това,
че на 16.05.2022г. в гр. Пазарджик се е заканил с убийство на П. И. Л. и това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 от НК и е осъден на 6 месеца
лишаване от свобода.
Признат е подсъдимият П. Ц. Г. за виновен и в това, че на 29.06.2022г. в
гр. Пазарджик се е заканил с убийство на И.С.Ц. и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 във
връзка с ал.1 от НК и е осъден на 6 месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23 от НК е определено едно общо наказание от 6
месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години.
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от П. Ц.
1
Г., чрез адвокат М. П. П.. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна,
постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения
на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на
нова оправдателна така и по двете обвинения. Не се ангажират доказателства.
По делото е постъпило и подробно допълнение към жалбата от адвокат
М. П., като защитник на подсъдимия.
В съдебно заседание жалбата и допълнението към нея са поддържат и
доводите се развиват.
Представителят на Окръжна прокуратура взе становище, че жалбата е
неоснователна и моли да се потвърди присъдата.
По делото , пред настоящия състав не се събраха нови доказателства.
Съдът като съобрази доводите на страните и като провери изцяло така
атакувания съдебен акт направи следните изводи:
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. Г. стопанисва от много години кафе[1]аперитив,
находящ се в Градската градина на Пазарджик, ул. „Д.К.Н.“ № 14. Обекта е
павилион като масите се разполагат в градската градина. Непосредствено до
него се намира друго заведение, стопанисвано от 2021г. от пострадалия П. Л..
Павилиона на Л. се намира на първи етаж като до него се стига по метални
стълби. И на този обект масите са разположени в градската градина.Масите и
на двата обекта разположени в алея на Градската градина са по
административно разпределение от Община Пазарджик. При поставянето на
масите често възниквали спорове, инициирани от подсъдимия с претенции, че
Л. заема отредено за неговия обект място. Подсъдимият често го обиждал и
заплашвал. Постоянните закани породили страх у Л.. На 16.05.2022 г.,
сутринта, св. Л. изкарвал и разполагал масите и столовете на отредените
места. На една от вече поставените маси се намирали и св. И.Ц., редовен
клиент и сестра й – св. С.Д.. Подсъдимият и неговата съпруга св. Н. Г.а също
изнасяли своите маси. Виждайки Л., подс. Г. се насочил към него с думите:
„Ще те утрепа и ще те заровя в градината“, „Ще те сгазя с колата докато си
събираш чашите от масите, ще те приключа веднъж завинаги“. Тези думи
били възприети от намиращите се наблизо на масата свидетелки Д. и Ц.. От
2
св. Л. били възприети като поредната действителна заплаха за живота му,
възбудила у него основателен страх от осъществяването й. Затова той
поставил допълнителна камера към наличната охранителна система на
заведението.Постарал се камерата да е със звук. Станал още по-бдителен,
когато обслужвал масите си и виждал подсъдимия наблизо, особено с
автомобила, който той паркирал в двора, в който се намирал и павилиона към
заведението. Още същия ден - на 16.05.2022 г. Л. подал и жалба в РУ на
МВР[1]Пазарджик, въз основа на която е образувано настоящото ДСП (л.6).
На 28.05.2022 г. , след обяд, св. И.Ц. била с детето си отново в
заведението, стопанисвано от св. Л.. По някое време детето отишло при баща
си, а Ц. останала. Подсъдимият Г. превозвал с метална количка масите пред
заведението си и когато видял Ц., започнал да я обижда и клевети, наричайки
я „дребна мирищеща измамница“, „лека жена“, „психично болна“, дори я
напсувал и продължил да твърди, че „краде ДДС и и има много фирми“ . Тя
настоявала пред него да престане, но след като я бутнал с количката, се
изплашила и подала сигнал до ЕЕНСП 112. Бил изпратен полицейски екип от
свидетелите полицаи Илинов – Сеферинкин, които съставили и на двете
страни в спора протокол за предупреждение да не отправят закани и заплахи
и да не се саморазправят един спрямо друг ( л. 48-49, ДСП).
На следващия ден Ц. все още изпитвала болка от удара с количката и
посетила Спешното отделение при МБАЛ – Пазарджик, където не били
установени сериозни травматични увреждания, а само охлузване( л.45-46,
ДСП). Психичните поражения върху нея обаче не били леки - породили се
обида и страх , който тя ( и като психолог) се опитвала да преодолее.
На 29.06.2022г. ( Петровден) св. И.Ц. отивала на рехабилитация и по
път минала да си вземе кафе от заведението на св. Л.. Малко преди да влезе в
кафенето, установила, че е забравила мобилния си телефон и помолила св. Л.
да й даде неговия, за да се обади на сина си. След като й го дал, тя излязла на
металните стълби и докато набирала номера, видяла наблизо Г., който отново
започнал да сипе обиди към нея:„мърла, лека жена, психично болна ,
малоумна, измамница“. Казал й, че няма право да го снима, да идва на това
място и дори да минава от там, защото той решава“. Заплашил я :„Ще те убия
и ще те закопая в задния двор! “. Ц. настоявала да престане, но той
продължавал - „Дано да легнеш при баща ми, той е още топъл в гроба“. Ц.
3
отново помолила Г. да не я заплашва и обижда, но той продължил с обиди и
псувни. Ц. възприела казаното от подсъдимия като действителна заплаха за
живота й и се изплашила. Това повлияло на съня й и той станал неспокоен .
Започнала да изпитвала страх и несигурност, когото се движела в Градската
градина, където често се разхождала и с детето си и където провеждала срещи
като психолог . Затова на 12.07.22г. ( л. 49, ДСП) подала жалба до РП
Пазарджик за двата инцидента с подсъдимия, разследваното по която било
обединено с това по жалбата на пострадалия Л..
Решаващият съд е допуснал грешка в мотивите си като е отразил, че
подсъдимият стопанисва заведение до което се стига по стълби. Това обаче не
се отразява съществено на фактите касаещи обвинението.
Доводите на защитата по доказателствата също са неоснователни. Варно
е единствено съждението ,че св. Д. описвайки случилото се на 16.05.2022г. е
посочила, че сестра и не е била там. Свидетелката Ц. обаче ясно е казала в
разпита си на 18.11.2023г. , в съдебния протокол на лист 6 следното:“Когато
беше случая с Л. и заплахите от Г. към него тогава беше и С./св. Д./ тя ми е
сестра.“Така, че в тази насока доводите на защитата, че Ц. не е казала, че там
е била сестра и са неоснователни. Да в началото на разпита св. Ц. е заявила, че
там беше и още едно момиче, но в последствие е казала, че това е сестра и.
Следва да се отбележи, че случилото се с пострадалия и подсъдимия е почти
повече от година и половина преди разпита на св. Д.. Така, че напълно
логично е да не си спомня дали с нея е била и сестра и св. Ц..Още повече, че
тези свидетелки редовно посещават описаното заведение на св. Л.. В своя
разпит св. Л. е посочил, че на 16.05.2022г. при отправените към него закани
са присъствали и св. Ц. и св. Д..
По отношение на показанията на свидетелките Н. и А. доводите на
защитата също са неоснователни. Тези свидетели са ангажирани от
подсъдимия и в съдебно заседание св. Н. е заявила“Аз не чух какво казва тя-
аз съм малко глуха и не чувам.“. Св. А. също е заявила“Не чувах какво си
казват, но беше нещо като кавга.“ И двете свидетелки , ангажирани от
защитата, са категорични, че Ц. и подсъдимият са се карали. Така, че
твърденията на защитата, че същите е следвало да се кредитират са
неоснователни тъй като тези свидетелки установяват конфликт, но и двете не
са чули конкретни реплики.
4
Още повече, че на конфликта на 29.06.2024г. с пострадала Ц. наистина
има един незаинтересован свидетел и това е случайно пребиваващата в
близост св. Б.. Именно тази свидетелка ясно установява думите изречени от
подсъдимия спрямо пострадалата Ц..Св. Б. не е нито родственица с
пострадалите, нито е заинтересована по какъвто и да е начин от изхода на
делото. Не основателни са доводите на защититата, че св. Б. не е установила
изразите. Напротив в съдебно заседание Б. ясно е казала, че е чула, че
подсъдимият е заявил на жената, че ще се погрижи тя да отиде при баща му ,
да не минава от там, че ще я зарови в задния двор. В тази връзка са
неоснователни доводите на защитата дали Г. има или не заден двор. Правилно
решаващият съд е посочил, че когато се възпроизвеждат изявления не може
да се очаква пълно съвпадение тъй като свидетелите не са там, за да запомнят
всяка дума.
Основните доводи на защитата са, че изречените от подсъдимия думи
спрямо Л. не са могли да породят основателен страх тъй като самият
пострадал е казал: „Той, крещя, крещя и като не му обръщам внимание си
влезна в къщата.“ Да наистина св. Л. е казал тези думи, но следва да се
отчетат и неговите действия след случилото се. Пострадалият е поставил
допълнително видеонаблюдение и то със звук.Тези му действия говорят, че
същият определено е възприел несериозно агресията и заплахите от страна на
Г., за да предприеме мерки да засили видеонаблюдението. Липсата на
физическа агресия от страна на Г. спрямо Л., не изключва съставомерността
на престъплението.
Не може да се приеме и довода на защитата, че св. Ц. не е могла да се
уплаши от думите на подсъдимия и това е била една обикновена свада. За
съставомерността на деянието е достатъчно заканването да е било от естество
да възбуди основателен страх у заплашения за неговото осъществяване./
Решение № 4 от 11.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1594/2014 г., II н. о., НК,/.
За осъществяване на закана с убийство от обективна страна, не е необходимо
лицето действително да се е уплашило. Достатъчно е обективиране чрез думи
и действие на реална, действителна заплаха за живота на пострадалия. За
съставомерността на деянието е достатъчно психическото състояние на дееца
само да обуславя вероятност от пораждане на решение за осъществяването на
заканата и бъдещо предприемане на действия за изпълнението му. Не е
5
необходимо към момента на деянието - когато отправя заканата, деецът да
има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа в
осъществяване на това решение. Не е необходимо и пострадалият
действително да се е изплашил, а само да съществува основание, че заканата
за убийство би могла да се осъществи. В конкретната ситуация с пострадалата
Ц. следва да се отбележи, че заканите с убийство от страна на Г. са за първи
път и това не се е случвало преди 29.06.2022г. Преди този ден Г. е обиждал
Ц., но не е отправял закани. Не на последно място е и факта, че подсъдимият е
мъж на възраст, явно доста агресивен, а пострадала е жена и едни изрази като
тези казани от Г. основателно биха разстроили Ц..
Защитата пледира, че е налична битова свада и липсва умисъл от страна
на подсъдимия да отправя закани с убийство.Защитата твърди, че след тези
дати Г. повече не се е заканвал на пострадалите. Да няма доказателства
поведението на подсъдимия да е продължило в горната насока, но това е така
тъй като пострадалите са сезирали полицията и е отпочнато наказателното
производство.
Деянието е извършено с пряк умисъл от страна на Г.. Същият е
съзнавал, че както при Л. така и при Ц. отправените реплики могат да
възбудят основателен страх. Още повече като се има предвид характера на
подсъдимия . В тази насока са неоснователни упреците на защитата към
мотивите на решаващият съд. Съдът е изложил ясни мотиви ,защо приема, че
подсъдимият от субективна страна е осъществил състава на престъплението.
Ето защо настоящият състав приема, че е жалбата на подсъдимия е
неоснователна и присъдата не страда от отразените в нея пороци.
При служебната проверка на присъдата съдът не констатира нарушения
на материалния и процесуалния закон даващи основание за нейната отмяна
или изменяне.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №4 от 18.01.2024г. постановена по НОХД №
1251/2023г. на Пазарджишки районен съд.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7