ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1774
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501631 по описа за 2022 година
Производство по чл.418,ал.4 във вр. с чл.417, т.2 от ГПК.
Подадена е жалба вх.№16498/21.06.2022 г., от „Юробанк България” АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град София, чрез адв.С.З., с която
моли съда да отмени разпореждане №462/05.05.2022 г. по ч.гр.д.№723/2021 г. на РС-
Първомай,2 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.417 ГПК срещу А. З. К.
с ЕГН ********** за издаване на заповед незабавно изпълнение и ИЛ за присъждане на 132
лв. – вземане за разноски за уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост по
договор за кредитна карта, издадена на 18.12.2018г. Иска се отмяна на обжалваното
разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване
на заповед за незабавно изпълнение в обжалваната част.Претендира за разноски.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите по
жалбата, намира за установено следното:
ЧЖ е подадена на 19.05.2022 г., а съобщението за оставяне на заявлението без
уважение е връчено на 18.05.2022 г., поради което ЧЖ е подадена в 1-седмичния срок по
чл.418,ал.4 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна,
съображения:
С атакуваното разпореждане на РС е оставил без уважение заявлението по чл.417
ГПК за издаване на заповед незабавно изпълнение и ИЛ поради това, че извлечението от
счетоводните книги на банката по отношение на претенцията за присъждане на 132 лв. –
вземане за разноски за уведомяване на длъжника, заплатени на ЧСИ К.Павлов за връчване
на уведомлението за предсрочна изискуемост по договор за кредитна карта, издадена на
18.12.2018г. по мотиви, че сумата от 132 лв. за уведомяване на длъжника е недължима, тъй
като кредитополучателят не е поемал задължение за плащането й с договора - съгласно
1
чл.417,т.2 ГПК, въз основа на извлечението от счетоводните книги банката може да
претендира незабавно изпълнение само за вземания, произтичащи от договора между
страните; че в чл.10а,ал.4 от ЗПК е казано, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси/комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, а в чл.10,ал.2 ЗПК – че кредиторът не може да иска плащане от
потребителя, вкл.на лихви, такси, комисионни и др.разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор.
В ЧЖ са направени следните оплаквания: Счита разпореждането на РС за
неправилно, тъй като съгл.т.18 от ТР №4/18.4.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013г банката е
длъжна да уведоми длъжника запредсрочната изискуемост на вземането по договор за
банков кредит; че процесните разходи необходими за редовното връчване на уведомлението
до длъжника, тъй като само ЧСИ,съд и нотариус може да направи справка за актуален адрес
на длъжника в базата данни на НАП,НОИ и НБД; че разходите са реално направени, поради
което счита, че са дължими, а в чл.10а,ал.1 ЗПК е предвидена възможност на кредитора да
събира от кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги.
По направените доводи ПОС намира следното:
По отношение на претенцията за заплащане на такса от 132 лв., представляваща
разноски за връчване науведомление до длъжника за предсрочната изискуемост на кредите:
ПОС намира, че сумата 132 лв. разноски за уведомяване на длъжника не могат да се
претендират по реда на чл.417,т.2 от ГПК, тъй като не са налице условията за прилагането
му, където е казано, че заявителят може да поиска издаване на ЗИ въз основа на извлечение
от счетоводните книги на банката, към което е представен документът, от който произтича
вземането, заедно с всички негови приложения; не се установява да е предвидено
заплащането им в договора за кредит, че те са законово определени и необходими за
производството, не се обосновава договорно или законово основание за дължимостта им,
поради което кредитополучателят не следва да понася отговорността за плащането им в
настоящото заповедно производство. В т.н. е и съд.практика: Определение №
2311/17.10.2016 г. по в.ч.гр.д. № 2152/2016 г. на ПОС, Определение от 03.07.2020 г. по
в.ч.гр.д. № 1273/2020 г. на ПОС.
Горното налага извода, че разпореждането на РС е правилно и законосъобразно –
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№16498/21.06.2022 г. на „Юробанк
България” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град София, подадена
чрез адв.С.З. за отмяна на разпореждане №462/05.05.2022 г. по ч.гр.д.№723/2021 г. на РС-
Първомай,2 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.417,т.2 ГПК срещу А.
2
З. К. с ЕГН ********** за издаване на заповед незабавно изпълнение и ИЛ за присъждане
на 132 лв. – вземане за разноски за уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост по
договор за кредитна карта, издадена на 18.12.2018г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3