№ 64
гр. Благоевград, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора и Г. В. М.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200601359 по описа за 2024 година
Производството по делото пред въззивната инстанция е образувано по
въззивна жалба на адв.Н., в качеството му на защитник на жалбоподателя И.
М. – подсъдим по НОХД № 505/2022 г. по описа на РС-ГД, против
постановената по същото дело осъдителна присъда № 21 от 21.12.2023 г.
Твърди се, че така постановената от районния съд присъда е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована, постановена и в нарушение на
процесуалните правила. В жалбата се излагат доводи, че от анализа на
доказателствата не се установява подсъдимият да е извършил вмененото му
престъпление, поради което се иска отмяна на първоинстанционната присъда
и постановяване на нова такава, по силата на което въззивният съд да признае
жалбоподателя за невинен и го оправдае по повдигнатите му обвинения.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично, представлява се от
защитника си, който поддържа изцяло жалбата си, оспорва фактическата
обстановка така, както е представена в обвинителния акт. Развива доводи, че
правните изводи на първостепенния съд не съответстват на събраните по
делото доказателства и последните не са анализирани в дълбочина, като са
1
игнорирани обясненията на подс.М., както и че заключението на съдебно-
психиатрична експертиза се базира изцяло на анамнестични данни, като
никъде по делото няма други данни, които да подкрепят извод за наличие на
опасност и възбуждане на основателен страх от з. ... за осъществяването й.
Въззивникът заявява, че поддържа казаното от адвоката си, а в последната си
дума моли да бъде признат за невиновен.
В с.з. представителят на ОП-Б. оспорва изцяло въззивната жалба, намира
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, поради което
моли съдът да я потвърди изцяло.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Въззивният съд, в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК,
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери
следното:
С анализираната присъда състав на РС-ГД е признал подсъдимия И. М. за
виновен в това, че на ... около 13:40 часа на ГКПП „И.“, трасе „....“ се ... –
С.А.Д., ст. ..., при и... /назначен на ... за времето от 08:00 часа до 20:00 часа
съгласно утвърден отчетен график на служителите в МБ – ГД да осъществява
дейност по м.н. и контрол на стоки, превозни средства, м. и придружаващи ги
документи съгласно длъжностна характеристика от месец август, 2021 г./, като
отправил към него следните думи – „Щ. ...!“ и това з. би могло да в.... –
престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.2 вр. ал.1 НК, поради което и на
основание същия текст от закона и чл.54 от НК го осъдил на наказание л.... На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ....
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия М. за виновен в това, че
на ... около 13:40 часа на ГКПП „И.“, трасе „....“ се е ... – Е.Ю.К., и. ..., при и. ...
/назначена на ... за времето от 08:00 часа до 20:00 часа съгласно утвърден
отчетен график на служителите в МБ – ГД да осъществява дейност по м.н. и
контрол на стоки, превозни средства, м. и придружаващи ги документи
съгласно длъжностна характеристика от месец август, 2021 г./, като отправил
към нея следните думи – „М. ...!“ и това з. би могло да в.... – престъпление по
чл.144, ал.3 вр. ал.2 във вр. ал.1 и на основание същия текст от закона и чл.54
от НК го осъдил на наказание л.... На основание чл.66,ал.1 от НК съдът е
отложил изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за
2
срок от ....
На основание чл.23 от НК ГДРС е определил и наложил на подсъдимия
общо най-тежко наказание измежду горните две наказание – л..., като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното
общо най-тежко наказание за срок от ... от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда ГДРС е осъдил подсъдимия М. да заплати сторените
по делото разноски на етап ДП и в съдебната фаза – съответно в размер на
778,60 лв., вносими по сметка на ОДМВР и в размер на 100 лв. – по сметка на
РС -гр. ГД.
За да постанови този си съдебен акт районният съд е приел следната
фактическа обстановка, сходна с тази, възприета и от въззивния:
Подсъдимият е ....
Пострадалите лица – С.А.Д. и Е.Ю.К. са к., като и двамата към ... работели
в ТД М. С. с месторабота МБ - ГД. Към инкриминираната дата свид.С.Д.
заемал длъжността – ст.и. в ТД на А. „М.“, д..., в ТД М. С. с месторабота МБ -
ГД, а свид.Е.К. заемала длъжността – и. в ТД на А. „М.“, д. ..., в ТД М. С. с
месторабота МБ-ГД. Съгласно приложените по делото длъжностни
характеристики за заеманите от Д. и К. длъжности и двамата пострадали
изпълнявали дейност по м.н. и контрол на стоки, превозни средства, м. и
придружаващи ги документи, включително по електронен път, съгласно
нормативните и други актове, регламентиращи митническата дейност.
Осъществяват дейности, свързани с винетен и ТОЛ контрол на граничен
контролно-пропускателен пункт И. на изход от РБ и дейностите по събиране
на пътни такси, контрола на разрешителните за международни превози на
пътници и товари на пътни транспортни средства с българска и чужда
регистрация на ГКПП И., контрола на маршрута, общата маса, основното
натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства, в т.ч. за
тежки и/или извън габаритни превози.
На инкриминираната дата – ... свидетелите Е.К. и С.Д. изпълнявали
служебните си задължения съгласно утвърден график на служителите от МБ
ГД за месец декември 2021 г. – за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч. По време на
смяната им около 13:30 – 13:40 ч. на трасе „....“ пристигнал товарен
автомобил, марка и модел „М... и прикачено към него ремарке с рег. № ...,
превозващ маслини от Г. за Б. и управляван от подс.И. М.. След като свид. К.
3
проверила документите на управлявания от М. камион, при регистрацията на
същия в ПТРР на кантара, установила, че той е претоварен. В тази връзка м.ят
с. К.. казала на под.М., че ще бъде таксуван със сумата от 55.00 лв. за
претоварване. След като разбрал този факт, жалбодателят на висок глас
изрекъл следните думи спрямо св.К.: „М. ...“, при което последната изпитала
основателен страх за живота си, стрес и унижение. О.з. по адрес на К. били
възприети от нейния колега – св.С.Д., който се намирал заедно с нея в
служебната кабинка. Св.Д. се опитал да поговори и успокои подс.М., който
обаче насочил агресията си и към него, изричайки: „Щ. ...“. Тъй като м.
служители се притеснили за своята безопасност, потърсили съдействие от
началника на гранична полиция, който изпратил на място свидетелите И. К.,
П.Д., П.П., С.П. и Г. Н.. Свидетелите Д., П.П. и К. разбрали, че жалбодателят е
отправял ... спрямо свид. К.. и Д., а свидетелите Н. и П., че е имало някакви з.
спрямо пострадалите, но не установил какви са те. След като конфликтът бил
преустановен, подс. М. заплатил наложената му такса за претоварване и
преминал през ГКПП – И..
От заключението на назначените и изготвени по делото на етап ДП два
броя с.-п. е. на свидетелите Е.К. и С.Д., изслушани и приети от ГДРС, се
установява, че пострадалата К.. изпитала н..., провокирани от мисълта, че
въззиваемият М. е възможно да изпълни ... си спрямо нея, вследствие на което
у последната била налице негативна промяна в психичното й състояние, като
дори към датата на психичното й освидетелстване - 14.07.2022 г. същата все
още из.... По отношение на пострадалия Д., се установява, че последният е и...
при възникналия инцидент на ... с жалбодателя М., налице било у пострадалия
Д. изменение в обичайното му психично състояние, тъй като същият
действително и..., че е възможно под.М. да изпълни ... си спрямо него.
От заключенията по изготвената на етап ДП и назначената такава в хода на
съдебното следствие допълнителна такава съдебно-видеотехническа
експертиза не може да се установи идентифицирането на лицата и въпросния
товарен автомобил, тъй като видеофайловете, които били предоставени за
изследване, са без звук и с не добро качество.
Изложената фактическа обстановка обективно е установена от районния
съд по отношение на признаците – време, място, начин на извършване, деяние
и субект на престъплението. Същата се основава на обстоен анализ на
4
информацията, съдържаща се в показанията на разпитаните свидетели, СПЕ и
писмените доказателства. Първостепенният съд е приел, че показанията на
пострадалите свидетели К.. и Д. не са изолирани, а се подкрепят от останалите
гласни доказатeлства и по-конкретно от косвените такива досежно основния
факт на свидетелите П.Д. и И. К., частично тези на свидетелите Г. Н., П. и
П.П., които разкриват едни и същи факти, кореспондиращи си, без съществени
разминавания по между им. Правилно първостепенният съд е приел, че
показанията на пострадалите свидетели /при все че същите не са
конституирани като граждански ищци или частни обвинители в процеса и в
този смисъл заинтересована страна/и/ са обективни и непредубедени, че
същите не са имали предишни конфликти с подсъдимия или влошени
отношения с него, за да имат интерес да го набедят в престъпление. Не само
пострадалите свидетели, но и останалите м. и полицейски служители /върху
чиито косвени показания съдът стъпва/ се разбра, че нямат лични отношения с
жалбодателя, които биха могли да породят съмнения за тяхната
безпристрастност. Напротив, установи се, че никой от тях до
инкриминираната дата не е спирал за проверка жалбодателя, не са му
съставяли актове за нарушения по ЗМ или друг нормативен акт.
Първостепенният съд е кредитирал и показанията на св.Ст., доколкото
потвърждава, че след време е разбрал, че е имало някаква разправия, без обаче
да уточнява каква. Останалите разпитани по делото свидетели Ш. и Л. не
установяват факти, имащи отношение към предмета на делото, поради което и
не следва да бъдат коментирани техните показания. Обясненията на
подсъдимия не са обсъждани от първоинстанционния съд, но настоящата
инстанция намира същите за недостоверни в частта им, че жалбодателят нито
е ..., нито е з. свид. К.. и Д., а напротив че същите са го изнудвали да плати
глоба. Макар засягащи обстоятелствата, попадащи в предмета на доказване по
делото, по своето същество тези обяснения представляват опит да се изгради
защитна версия. Тези обяснения –доколкото за тях подсъдимият не носи
наказателна отговорност, за разлика от свидетелите по делото /чиито
показания съдът обсъди по-горе/ са в съществено противоречие с показанията
на свидетелите Д. и К., както и с косвените такива на свидетелите И. К., П.Д.,
П.П., С.П. и Г. Н..Освен това същият подсъдим твърди, че бил изнудван да
плати глоба от св.К., тъй като не бил извършил нарушение, но такова е
несъмнено установено, като впоследствие не отрекъл пред св.К., че бил
5
афектиран, понеже „с ...“. Показанията на свид. К.. и Д. се подкрепят от
експертните заключения по назначените СПЕ. Възраженията на защитата, че
те били изготвени по анамнестични данни не отговарят на истината, тъй като
вещото лице е използвало обективни изследвания- интервю, освидетелстване,
обсъждало е събраните по делото гласни доказателства. Поради и което
правилно РС е кредитирал тези заключения, както и събраните писмени
доказателства /касаещи длъжностните качества и изпълнявани функции от
пострадалите свидетели, а също и справките за съдимост, от КАТ и АВ,
квитанциите за платена пътна такса/.
При така установената фактическа обстановка БлОС споделя извода на
ГДРС, че с деянието си на инкриминираните време и място въззивникът М. е
осъществил от обективна и субективна страна в условията на реална
съвкупност съставите на престъпленията по чл.144, ал.3 от НК.
Касае се за две отделни обвинения за престъпления против личността, за
които РС е признал подсъдимия за виновен в отправяне на з.... срещу
длъжностни лица – Е.К. и С.Д., при или по повод изпълнение на службата им,
която з... би могла да възбуди основателен страх у всеки от тях от
осъществяването й.
Неоснователно съдът намира възражението на защитата, че по делото
липсват доказателства, които да подкрепят извод за наличие на опасност и
възбуждане на основателен страх от з. ... за осъществяването й, поради което и
не може да се заключи, че подсъдимият е представлявал някаква заплаха за
пострадалите. За да е налице осъществен състав на престъпление по
чл.144,ал.3 от НК, е достатъчно з...та да е такава, че да възбуди у пострадалия
основателен страх от осъществяването й /Тълкувателно решение № 53 от
18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК на ВС/. Също така за извършването на
това престъпление не се изисква в момента на отправянето на з... у
извършителя да има оформено решение за нейното осъществяване и
извършването на убийство, нито се изисква да е действал с годни средства и
при условия, при които резултатът реално може да настъпи. За
съставомерността на деянието е достатъчно психическото състояние на дееца
само да обуславя вероятност от пораждане на решение за осъществяването на
з...та и бъдещо предприемане на действия за изпълнението му.
Поради това, въззивният съд намира, че у двамата свидетели – Е.К. и С.Д.,
6
е могло да се възбуди страх от осъществяване на .... От обективна страна, чрез
показанията на свидетелите се изясняват и дум. с които подсъдимия А. им се е
з. – първо те са били насочени към свидетелката К..: „М. ...“, впоследствие и
към св.Д.: „Щ. ...“. Изречените думи имат характера на з... ... и са насочени
към длъжностни лица по повод изпълнение на служебните им задължения,
поради което и въззивния съд намира, че тези две обвинения за извършени
престъпления по чл.144, ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от НК са доказани и
правилно и законосъобразно РС е признал подсъдимия за виновен в
осъществяването им /по подобен род дела настоящият състав на БлОС дори
счита, че не се налага назначаването на СПЕ за установяване дали пострадалия
е изпитал основателен страх от осъществяване на деянието, тъй като
формулировката на закона е че „това з. би могло да възбуди основателен
страх/. В разглеждания случай конкретно отправените изрази по отношение на
К. и Д. не само са могли, но и са възбудили у пострадалите основателен страх
от осъществяването им, съдейки по заключенията на СПЕ и показанията на
пострадалите свидетели.
Отделно от това от з. ...та се навеждат доводи, че подсъдимият е бил гневен
и е отправил по-скоро неприлични думи- р. спрямо служителите КК. и Д.,
защото решил, че го и. да пати някаква глоба без да е извършил каквото и да е
нарушение. На първо място, самият подсъдим отрича в обясненията си да е ...
пострадалите или въобще да е отправял каквито и да е непристойни реплики
спрямо тях /а че е и на... свид. К.. и Д., освен, че ги е заканил се установява от
анализираните по-горе гласни доказателства/. На следващо място, се
установява, че действително управлявания от подсъдимия автомобил е бил
претоварен, за което е заплатил съответната пътна такса /вж.квитанциите в
ДП/, т.е., че спрямо него е констатирано нарушение от св.К., оспорено от
жалбодателя и предизвикало реакцията му, описана по-горе и предмет на
настоящото производство.
От субективна страна деецът е съзнавал съдържанието на ..., както и това,
че същите са били възприети от реципиентите като действителна заплаха.
Подсъдимият е имал ясна представа за общественоопасния характер на
стореното, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал
тяхното настъпване. Ето защо, настоящият състав намира за правилен и
обоснован изводът на решаващия съд, че въззивникът М. е осъществил
инкриминираните деяния при условията на пряк умисъл.
7
За извършените от подсъдимия М. престъпления по чл.144, ал.3 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до шест години. При определяне
на вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия,
правилно РС-Г.Д. като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство е приел чистото му съдебно минало, но не е отчел и останалите
такива /смекчаващи отговорността обстоятелства/, каквито са ниската му
степен на обществена опасност, поради и липсата на данни за извършени от
него други противообществени прояви, това, че е трудово и семейно
ангажиран е, с добри личностни характеристични данни. Не може да се отчете
като отегчаващо отговорността на дееца липсата на изразено съжаление, а
пр... е елемент от състава на престъплението по чл.144,ал.1 НК. Въззивният
съд все пак се съгласява с извода на районния, че не са налице многобройни по
смисъла на закона или изключително смекчаващо отговорността на
въззивника обстоятелство, което да налага спрямо него приложението на
чл.55,ал.1 НК. В този смисъл БлОС намира за справедливо наложеното на
подсъдимия наказание за всяко едно от деянията, за които е предаден на съд, а
именно от 10 месеца лишаване от свобода.
Законосъобразна с атакуваната присъда, РС след като е наложил наказание
за всяко едно от деянията по отделно, съгласно разпоредбата на чл.23 от НК е
наложил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия, а именно „лишаване
от свобода“ в размер на 10 месеца.
Въззивната инстанция споделя изцяло мотивите на районния съд за
наличието на всички предпоставки за прилагане на института на условното
осъждане, предвид чистото минало на дееца, размера на наложеното му
наказание и целите по чл.36 НК.
Правилно с оглед изхода на делото подс. М. е осъден да заплати
направените по делото разноски.
Поради изложените съображения атакуваната присъда на РС-ГД като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334, т.6 НПК и чл.338
НПК, БлОС
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21 от 21.12.2023 г., постановена по НОХД №
505 по описа на РС - гр.ГД за 2022 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9