Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260473
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав, в
публично съдебно заседание на 08.12.2021г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Боряна Козова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 538 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът - И.В.Г., с ЕГН **********, чрез адв. А.С., САК
твърди, че на 07.12.2016 г. около 07:00 часа в гр. Пловдив, на
кръстовището на Рогошко шосе и моста на р. Марица е настъпило пътно-транспортно
произшествие между водач на товарен автомобил марка “Мерцедес“ с рег. номер № ***
и лек автомобил марка “Опел“, модел “Астра“ с рег. номер № ***, при което е
пострадала ищцата, като водач на втория автомобил. Причина за настъпилото ПТП
били субективните действия за водача на товарния автомобил Д. И. Б., с ЕГН **********.
Във връзка с настъпилото събитие било образувано досъдебно производство №565/2016 г. по описа на 03 РУ-Пловдив, а
в последствие с определение на съда от 15.10.2017 г., постановено по НОХД №6389/2017 г. по описа на РС-Пловдив, НО, I-ви състав, влязло в законна сила на
25.10.2017 г. Д.Б. бил признат за виновен в това, че на 07.12.2016 г. в гр.
Пловдив, на кръстовището на бул. “България“ и
бул. “Северен “, при управление на МПС – товарен автомобил “Мерцедес
Актрос“ с рег. №*** е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на И.В.Г., с ЕГН **********,
изразяваща се в контузия на корема с разкъсване на слезката и излив на кръв в
коремната кухина, довело до загуба на слезка /руптура лиес – разкъсване на
слезка-далак, като е последвало отстраняване на далака/. Твърди, че хората с премахнат далак
имали склонност към пневмонии, тежки възпалителни и гнойни процеси, които
протичали бурно и често с развитие на сепсиси, особено страдали от пневмококови
инфекции, разболявали се по-често и лечението при тях било по-продължително и
по-трудно, защото защитните им сили били по-слаби и техният имунитет по-малък.
Отстраняването на далака водело до нарушаване на съотношението между кръвните
клетки от белия ред /левкоцити/. Било задължително поставянето на
пневмококова ваксина на всеки 3 до 5 години след поставяне на първичната
имунизация. Към описаните увреждания освен силните болки и острото депресивно
състояние, в което се намирала ищцата през първите месеци от получаване на
уврежданията, същата имала ежедневно главоболие в челната област, замайване и
лесна физическа умора, засилваща се при физическа активност или във вечерните
часове, както и постоянен шум в двете уши. В резултат на получените увреждания И.Г.
била напълно неработоспособна и поради това в отпуск по болест за периода от
07.12.2016 г. до 13.05.2017 г. Твърди, че е направила и разходи във връзка с лечението й и за консумативи за оперативна интервенция и др.
По отношение на управлявания от деликвента Д.Б. товарен автомобил твърди, че е
налице валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД по застрахователна полица №22116001589440,
в сила от 06.08.2016 г. и валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав за
реализиране на отговорността на ответника за причинените й неимуществени вреди в резултат на ПТП –
виновно и противоправно поведение на водача, намиращо се в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, вреди, както и валидно сключен
застрахователен договор. Твърди, че при ЗК “ЛЕВ ИНС“ е била заведена щета
№0000-1000-02-17-7820/22.12.2017
г. по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, по която с
уведомителни писма с изх. №4515/04.05.2018 г. и изх. №8655/09.08.2018 г. застрахователната
комисия на дружеството определило нисък размер на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищцата, което е несъобразено с вида и характера на
уврежданията на пострадалата, претърпените болки, страдания и неудобства,
тяхната продължителност и интензитет и направените в тази връзка разходи за
лечение, извънболничен престой и др. Въз основа на изложеното настоява съда да постанови
решение, с което да осъди ответника в качеството му на застраховател да заплати
на И.Г. сумата от 60 000 лева, представляващи разликата между желаното и
изплатеното от ответника обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
13 000,02 лева обезщетение за
забава плащането на главницата за периода 07.12.2016 г. до 25.01.2019 г.; обезщетение в размер на 186,54 лева
за имуществени вреди от ПТП – заплатени разходи за лечение, представляващи
разликата между претендираното и изплатеното обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба; мораторна лихва в размер на 40.42
лева за забава на плащането на главницата от 186.54 лв. – обезщетение за
имуществени вреди за периода 07.12.2016 г. до 25.01.2019 г. Претендира
направени по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът застрахователна компания ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх №51 Д, чрез адв. В.Д.,***
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи
претендираната сума, както и периода, през който са търпени с твърденията, че
същите не са възникнали и не са търпени през посочения период, респ. не
кореспондират с претендираните суми. Смята, че отразените в приложените към ИМ
медицински документи главоболия, замайване, лесна физическа умора нямали връзка
с процесното ПТП. Заявява, че е заплатил обезщетение в пълен размер за
претърпените неимуществени и имуществени вреди в размер на 40000 лв и 91,10 лева. Прави възражение за съпричиняване от
страна на ищцата на процесното ПТП и за настъпване на травмите, дължащи се на
нарушение правилата за движение по пътищата и от нейна страна – управление на
МПС с несъобразена скорост, нарушение на правилата при премиване на кръстовище и
управление без поставен обезопасителен колан, всичко което е в пряка причинна
връзка с настъпването на претендираните вреди. Прави възражение, че предявеният
размер за неимуществени вреди е прекомерен, както и че претенцията за лихви не
била съобразена с разпоредбите на чл. 497 от КЗ. Претендират разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба от И.В.Г. чрез адв. А.С. – САК, с която поддържа
изцяло исковата молба така, както е предявена. Смята за неоснователно
направеното възражение на ответника по отношение на възникналите вреди,
обосноваващи исковата претенция, както и пряката им причинно - следствена
връзка с настъпилото ПТП, тъй като тези въпроси били изяснени с влязъл в сила
съдебен акт. Смята за неоснователно възражението за съпричиняване като
неподкрепено с доказателства, както и възражението, че претенцията за лихви не
била съобразена с разпоредбата на чл. 497 от КЗ.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
допълнителната искова молба, с който ответната страна поддържа становището си,
направено в първоначалния отговор на исковата молба относно неоснователността
на вземането. Сочи, че съдебният акт по воденото наказателно производство не
обвързвал гражданския съд относно обстоятелство за наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като това обстоятелство
не подлежало на изследване за целите на установяване на вината на подсъдимия.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца
резултат, тъй като е получил обезщетение, което счита за несправедливо.
Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без пълна
репарация на претендираните от ищеца вреди, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от
деликвента.
В случая ответникът изрично признава съществуването на
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е
причинено произшествието.
Няма спор също, че по образуваната
застрахователна преписка е изплатено обезщетение в размер на 40 000 лв –
за претърпените неимуществени вреди и 91.10 лв – за имуществените вреди.
За безспорни са признати и
обстоятелствата относно факта на извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, съобразно приетото по образуваното по
случая НОХД.
Следователно претенцията е безспорно
доказана по основание, като частичното плащане е извънсъдебно признание в
подкрепа на това.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по
Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани
от настоящия съд, са и тези за причинената на ищеца в резултат на допуснати
нарушения на ЗДП тежка
телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема с разкъсване на слезката и
излив на кръв в коремната кухина, довело до загуба на слезка.Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им
извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.
С оглед на
горното налице са всички материално правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за
ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно
поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Следователно спорен е само
конкретният вид и интензитет на вредите, както и наведеното от ответника
възражение за съпричиняване, от значение за размера на дължимото от него
обезщетение.
Относно вида и интензитета на причинените на
ищеца телесни увреждания по делото е изслушано заключение на СМЕ и свидетелски
показания.
Неоспореното
заключение на съдебния медик, което съдът възприема като компетентно и
обективно изготвено, е в следния смисъл: в резултат на произшествието на ищеца
е причинена тежка коремна травма, изразяваща се в контузия на корема: разкъсване на слезката; кръвоизлив 2 л. в корема; кръвоизлив зад коремницата. Слезката е орган, който не
позволява да бъде възстановена неговата цялост чрез хирургични шевове. Това
налага неговото отстраняване, както е в случая. Отстраняването на разкъсаната
слезка по необходимост е осъществило медико- биологичния признак - загуба на
слезка, по смисъла на чл. 128 НК. Кръвоизливът в коремната кухина и зад коремницата е
осъществил медико- биологичния признак - разстройство на здравето, временно
опасно за живота, по смисъла на чл.129 НК. Контузията на корема е причинила
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Единственото правилно
лечение при разкъсана слезка е оперативното й отстраняване по спешност с оглед
опазване живота на пациента. Сегашното състояние на пострадалата може да се формулира като
състояние след оперативно
отстраняване на разкъсаната слезка и състояние след контузия. В острия стадий на травмата -
около 30 дни - тя е изпитвала болки, които впоследствие са стихвали. Загубата на слезка ще е до края на живота, невъзстановима е. Слезката
е най-големият лимфоиден орган в човешкия организъм. Освен това тя е и орган на кръвоносната система.
Функцията на този орган е многостранна: произвежда лимфоцити и играе основна
роля в изграждането на имунитета, прочиства кръвта от чужди частици,
микроорганизми, дегенерирали левкоцити, както и фрагменти от разрушени червени
клетки - еритроцити. Слезката осъществява съществена роля и на кръвно депо - в
нея се задържа значително количество кръв, което
при нужда се освобождава в системното кръвообращение. Слезката не е
жизненоважен орган, тъй като нейните функции могат да се изпълняват и от други
органи. Поради тази причина при отстраняването й човек продължава да живее.
Най-важното при разкъсването на слезката е да се извърши животоспасяваща
операция по нейното отстраняване и кръвоспиране. Така например нейната функция на
лимфоиден орган е дублирана от други лимфни тъкани и вътрешни органи. Функцията
й като кръвно депо успешно се дублира, както
от паренхимните органи, така и от мускулите. Субективни оплаквания е възможно
да са налице около 4-6 месеца след ПТП, които е възможно да се дължат на
получената травма, но и не само на нея. Такива оплаквания са например
световъртеж, шум в ушите. Периодът
за адаптиране на организма към състоянието след претърпяната коремна травма е
около 4-6 месеца, което кореспондира с ползвания отпуск по болест - 158 дни.
При пациентката е била налице временна натрудоспособност,
в обема и вида, както е било преценено от ЛКК. В медицинската документация е
отразено наличието на миома и хемороиди, което няма отношение към ПТП и
резултата от него, както и спрямо проведеното лечение и възстановяването от
него. Коремната травма има травматична генеза и е последица от злополуката. Всички направени разходи са във връзка с лечението. Уврежданията са травматични и са
в резултат от действието на твърди тъпи предмети, условие за каквото има в
купето на лек автомобил при описаната автозлополука. Не са налице усложнения, които да удължат обичайния
възстановителен период.
При устния си доклад в съдебно заседание вещото лице
разяснява, че оплаквания от липсата на слезка би могло да има, ако напр. човек се нарани с кръвозагуба. Слезката е кръвно депо
и замества загубата на кръв. Човек, който няма слезка, трудно ще замести една
кръвозагуба и неговият хемоглобин ще спадне, при което ще усеща слабост,
пребледняване, докато мине месец-два да се възстанови загубената кръв. Далакът е част от имунната система
на организма, но и други органи могат да поемат тази функция. Пациентите без
слезка са предразположени към инфекции, но не е задължително да развиват
такива.
В
тази насока са и показанията на св. П./във фактическо съжителство с ищцата/, от
които се установява видът на увреждането и продължителността на
възстановителния период, а също и психо – емоционалната промяна в поведението й
след инцидента. Описва сериозността на оперативната намеса веднага след
инцидента и последиците й: „Бяха я приели по спешност. Чакахме
пред операционната да излезе. Тя беше под упойка. Разбрах от лекаря, който я е
оперирал, че са ѝ отстранили далака и че е била тежка операция, защото се
е наложило да източат 3 литра кръв от стомашната кухина и съответно да й
прилеят също толкова литра кръв. Тя беше с наранявания по лицето и по главата,
спукани ребра, синини от предпазния колан. Аз също бях с нея в болницата.
Разрешиха ми да остана като придружител. В болницата бяхме 7 дни. След
изписването й, И. беше доста зле, защото тя не можеше да се оправя сама, не
можеше да става от леглото без помощ, но имахме късмет, че майка й е пенсионер
и се грижеше за нея вкъщи през цялото време. Това тежко състояние продължи поне
четири-пет месеца, даже и повече, защото тя след шестия месец, толкова болнични
ѝ разрешиха, трябваше да тръгне на работа, но тя все още не беше добре.
Можеше да става, но много бързо се изморяваше. Светлина, шум, всичко я
дразнеше. Имаше световъртеж, гадене, главоболие. То е постоянно през целия ден,
обикновено при най-малката умора се появяваха тези неща. В началото не можеше
да се обслужва сама. Това беше може би два-три месеца. Може да се каже, че два
месеца беше на легло. Тя ставаше, но само с някой, който да я прикрепя, с чужда
помощ“. Свидетелят
заявява още, че се наложило да напусне работа, тъй като
вече бързо се изморява. Уязвима е на вируси и по – бавно се възстановява. Не
може да сменя надморската височина. Не може да шофира.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля, които цени поради близките му отношения с ищцата при
условията на чл. 172 ГПК, но не намира основание да им откаже вяра, тъй като
споделя непосредствените си възприятия относно състоянието й непосредствено
след инцидента и по – късно до настоящия момент, които не са изолирани, а
съответстват на данните по делото.
В случая не се установява принос на
ищцата за настъпване на произшествието. Според заключението на КСМАТЕ, което съдът възприема като обективно и
професионално изготвено, а и неоспорено от страните, по тялото на пострадалата не се
установяват травматични увреждания, от които да се направи извод, че към
момента на настъпилото произшествие е била без правилно поставен предпазен
колан. Ударът за л.а. „Опел Астра“ е бил блокиращ, като автомобилът се е
завъртял по часовниковата стрелка, гледано от горе, на около 90°. При ротацията
тялото на водача следва да се придвижи към мястото на сблъсъка, като при
въртеливото движение на автомобила, прихванатото с предпазен колан тяло на
водача под действието на инерционната сила следва да срещне лявата предна врата
на автомобила, където издадената дръжка е на ниво подребрие за водача. Ако
водачът е бил без правилно поставен предпазен колан, то най - вероятно
травматичните увреди щяха да са с по - голям интензитет. Наред с това, за да бъде намалено
обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като приносът трябва да бъде конкретен,
т. е. да се изразява в извършването на определени
действия или бездействия от увреденото лице, които не трябва да са в
сферата на предположенията, а да бъдат установени – при условията на пълно и
главно доказване, което да създаде у съда сигурно убеждение в тяхното
осъществяване. Още повече, че релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до
увреждането като неблагоприятен резултат. Т.е. предпоставките за отчитане
на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-следствена
връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях
не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса
на личен принос. По делото няма нито конкретни твърдения, нито данни в подобна
насока. Показанията на водача, които са максимално общи по отношение
поведението на пострадалата, също не водят до други изводи.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно
установените по делото факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства,
при които е получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни
дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял
ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези. Не бива също така да се допуска размерът на
обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът приема за установени всички описани в исковата молба
физически и психически болки и страдания. Причинените на ищцата увреждания са достатъчно
сериозни, за да обосноват основателност на претенцията изцяло. Касае се за
тежка телесна повреда, както и за разстройство на здравето, временно опасно за живота,
довели до сериозна оперативна
интервенция с резултат отстраняване на орган, продължителен възстановителен
период с ежедневна нужда от чужда помощ и свързания с това значителен психо –
физически дискомфорт и най - вече невъзвратимо увреждане – загуба на слезка
/далак/, което завинаги компроментира пълноценното съществуване на пострадалата и
я прави уязвима от инфекции и наранявания с кръвозагуба, като самата опасност
от това, дори да остане само потенциална, неминуемо засяга качеството на живот и
психоемоционалния статус поради закономерната засилена тревожност, предпазване
от рискови ситуации и т.н.
На практика качеството на живот на
ищцата е влошено завинаги и е справедливо да бъде обезщетена с цялата претендирана
сума от още 60 000 лв до пълния дължим размер от 100 000 лв, частично
погасен от ответника със сумата от 40 000 лв.
Изцяло основателна е и претенцията за имуществени
вреди за разходи за лечение, за които се установява пряка и непосредствена
причинно – следствена връзка с инцидента и които подлежат на репариране над
погасения до пълния дължим размер от още 186,54 лева.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за
забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Същевременно според
специалната разпоредба на чл.
497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3. Според цитирания чл. 496,
ал. 1 срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая застрахователната претенция е
заведена при ответника на 22.12.17г /л. 37 от приложеното дело/, като
кореспонденцията между страните е окончателно приключила на 09.08.18г с
отговора на застрахователя, че определеното обезщетение остава непроменено,
поради което именно тази дата следва да се счита за начална за дължимостта на
лихва за забава плащането на двете главници, като акцесорната претенция ще се
отхвърли за претендирания по – ранен период от 07.12.2016 г до 08.08.18г вкл. С исковата молба ищецът
претендира законна лихва върху главницата от съответния начален момент до
датата на подаването й и от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Доколкото обичайна е практиката при вреди от деликт да
се присъжда законна лихва от съответния начален момент, предхождащ датата на
подаване на исковата молба, до окончателното плащане, без необходимост от
присъждане на твърда сума до образуване на делото, няма процесуална пречка -
въпреки заявените отделни претенции по размер и период, главниците да се
присъдят ведно със законната лихва от 09.08.18г до окончателното
плащане. На практика съдът се произнася по същото, а не по друго искане и за
период, който се включва във времевия период, посочен от ищеца, поради което не
е налице отклонение от волята му, респ. произнасяне свръхпетитум.
Доколкото акцесорната претенция не
участва във формирането на цената на исковете, частичното й отхвърляне не води
до дължимост на разноски по съразмерност, а всички те следва да се поемат от
ответника. Така и на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се дължат разноски, като в случая тя е била
представлявана от пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Ето
защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв. А.С.,***, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно
процесуално представителство в размер на 2 335.60
лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на
ПОС сумата от 2 400 лв - държавна такса по иска за
неимуществените вреди и 50 лв – по иска за имуществените или общо 2 450 лв
и 500 лв – депозит за вещи лица, платен от бюджета на съда или общо 2950 лв.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх №51 Д да заплати на И.В.Г., с ЕГН ********** чрез адв. А.С.,***, сумата от 60 000 лв, представляваща разликата над
изплатения размер от 40 000 лв до пълния дължим размер от 100 000 лв застрахователно
обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с полица №22116001589440, в сила от
06.08.2016 г. и валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, за претърпените
по вина на водача на товарен автомобил марка “Мерцедес“ с рег. номер №*** - Д. И. Б., неимуществени
вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на състояло
се на 07.12.2016
г. около 07:00 часа в
гр. Пловдив, на кръстовището на Рогошко шосе и моста на р. Марица ПТП, за
което водачът е признат за виновен с влязъл в сила на 25.10.2017 г съдебен акт по НОХД
№6389/2017 г. по
описа на РС-Пловдив, НО, I-ви състав, както и сумата от 186,54 лева - имуществени вреди от същото ПТП –
заплатени разходи за лечение, представляващи разликата между претендирано и
изплатено обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 09.08.18г до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
акцесорната претенция за лихви за забава за претендирания по –
ранен период от 07.12.2016 г до 08.08.18г
вкл.
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх №51 Д да заплати на адв. А.С.,***, адвокатско възнаграждение за предоставеното
безплатно процесуално представителство в размер на 2 335.60 лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Черни връх №51 Д да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 2950 лв. – за
държавна такса и депозит вещи лица.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: