Р Е
Ш Е Н
И Е № 260190
гр.Сливен, 16.03.2021 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 968
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание:
чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК, за
установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ООД против Е.И.Ч., с искане да бъде
признато за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
3995 от 16.12.2019 година по частно гражданско дело № 6922 по описа на СлРС за 2019 година. Общото задължение на
ответницата е било в размер сумата
215,21 лева, представляваща дължими суми за незаплатени мобилни услуги,
предоставени на длъжника от мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД , за
които са издадени фактури № **********/15.10.2017 година, № **********/15.01.2018
година, № **********/15.01.2018 година, за периода от 15.12.2017 година до
14.04.2018 година, мораторна лихва за забава в размер на 40.10 лева за периода
от 03.02.2018 година до 06.12.2019 година.
С
допълнителна молба от 03.06.2020 година ищцовото дружество излага, че не поддържа
искането си за присъждане на сумата
40,10 лева и в тази част производството е прекратено с влязло в сила
определение. Претендират се разноски.
На
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на ищцовото дружество, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Претендират се разноски.
Исковата претенция е с правно основание чл. 124 от ГПК,
във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В
законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е
представен отговор на исковата молба, с който се иска отхвърляне на предявените
искови претенции като неоснователни.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява, но от пълномощника му е
депозирано писмено становище съгласно, което исковата молба се поддържа, като
възраженията срещу исковете, въведени в писмения отговор се считат за
неоснователни и недоказани. Претендира се за присъждане на направените по
делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответника в съдебно заседание не се явява. Представлява
се от назначеният му особен представител, който счита исковите претенции за
допустими , но за неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество „ЮБЦ” ЕООД, в
качеството му на кредитор е подало на 13.12.2019 година пред РС – Сливен заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника Е.И.Ч. за дължими суми, представляваща
дължими суми за незаплатени мобилни услуги, предоставени на длъжника от
мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД , за които са издадени фактури №
**********/15.10.2017 година, № **********/15.01.2018 година, №
**********/15.01.2018 година, за периода от 15.12.2017 година до 14.04.2018
година.
Въз основа на заявлението е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 3995 от 16.12.2019 година по по частно
гражданско дело № 6922 по описа на СлРС
за 2019 година за главница в размер на 215,21
лева, представляваща дължими суми за незаплатени мобилни услуги, предоставени
на длъжника от мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, за които са
издадени фактури № **********/15.10.2017 година, № **********/15.01.2018
година, № **********/15.01.2018 година, за периода от 15.12.2017 година до
14.04.2018 година, мораторна лихва за забава в размер на 40.10 лева за периода
от 03.02.2018 година до 06.12.2019 година, начислена върху вземането на
основание чл. 86 от ЗЗД, както и
направените по делото разноски в размер на 385 лева. Сумите не са заплатени.
С влязло в сила определение № 260995 от
08.12.2020 година производството по делото е прекратено в частта, досежно мораторна
лихва за забава в размер на 40.10 лева за периода от 03.02.2018 година до
06.12.2019 година, начислена върху вземането на основание чл. 86 от ЗЗД.
Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по
заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни
искове.
Заповедта
е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.
Исковата молба е заведена пред РС-
Сливен на 10.03.2020 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички
събрани по делото доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявения положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал .1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК е допустим, а
разгледан по същество е основателен. Безспорно ответникът има качеството на
длъжник съгласно Договор за мобилни услуги от 02.10.2017 година, предоставени
му от мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД , за които са издадени
фактури № **********/15.10.2017 година, № **********/15.01.2018 година, №
**********/15.01.2018 година, за периода от 15.12.2017 година до 14.04.2018
година, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 12.09.2019 година на „Иновативни Финанси” ЕООД и с договор за
цесия от 29.11.2019 година на „ЮБЦ” ЕООД. От представените от ищцовата страна
писмени доказателства се установява, че длъжникът е преустановил плащанията,
чиято действителна стойност като главница съответства на сумата, посочена в
издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 3995 от 16.12.2019
година по частно гражданско дело № 6922 по описа на СлРС за 2019 година. Не се установява
ответникът да е заплатил дължимите суми. По тези
съображения ответникът дължи на ищцовото дружество претендираната от последния
като главница сума, за които срещу него е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 3995 от 16.12.2019 година по частно
гражданско дело № 6922 по описа на СлРС
за 2019 година
Разноските по заповедното производство следва да
се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 1 120 лева и
включват държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозит - възнаграждение
за особен представител.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.И.Ч. с ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1404, р-н Триадица, бул. България
№ 81, вх. В, ет. 8, част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 3995 от 16.12.2019 година по частно гражданско дело №
6922 по описа на СлРС за 2019 година, а
именно: сумата от 215.21 лева
(двеста и петнадесет лева и двадесет и една стотинки) , представляваща
незаплатени мобилни услуги, предоставени на длъжника от мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, за които са издадени фактури №
**********/15.10.2017 година, №**********/15.01.2018 година, №**********/15.01.2018
година, за периода от 15.12.2017 година до 14.04.2018 година.
ОСЪЖДА Е.И.Ч. ЕГН -**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, 1404, район Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 1 120
лева /хиляда сто и двадесет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
- Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: