№ 20434
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110166628 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците И.
М. Р., Е. М. А. и Т. М. А. обективно и субективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните
вземания, дължими от ответниците в условията на разделна отговорност при
квоти: за И. М. Р. (1/8), за Е. М. А. (1/8) и за Т. М. А. (2/8), както следва:
1 103.04 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. в топлоснабден имот,
находящ се в – гр.София, ж.к. *****, бл. 99, вх. Б, ет. 4, ап. 11, за сумата от
86.69 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг
за периода 15.09.2020 г. – 22.03.2023 г., сумата от 30.01 лв., представляваща
главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от
м.03.2020 г. до м.04.2022 г. и сумата от 5.72 лв. – законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020г. до 22.03.2023
г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.04.2023 г. до плащането,
за които суми има издадена заповед за изпълнение №
14602/24.05.2023 г. по ч.гр.д. № 18014/2023 г.
В подаденото заявление по чл. 410 ГПК, както и подадената искова
1
молба, ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
Изтъква, че ответниците, с оглед качеството им на собственици на
процесния топлоснабден имот, отговарят за потребената в имота топлинна
енергия по силата на изричната законова разпоредба на чл. 153 ЗЕ.
Поддържа, че съгласно влезлите в сила общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия в имота, която ответниците – клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, са използвали, но не са заплатили.
Сочи, че с оглед липсата на изпълнение на задълженията на
ответниците, се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу
която трима от длъжниците /ответници в настоящото производство/ са подали
възражение в срок.
Предвид изложеното намира, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Е. М. А. и И. М. Р., са
депозирали отговор на исковата молба, в който се оспорват изложените
обстоятелства и предявените искове. Навеждат доводи, че не притежават
качеството потребител на топлинна енергия за процесния период, доколкото
последният е собственост на трето за спора лице. Позовават се на давност.
Претендират разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Т. М. А. е депозирал отговор
на исковата молба, в който се оспорват изложените обстоятелства и
предявените искове. Навежда доводи, че не притежава качеството потребител
на топлинна енергия за процесния период, предвид обстоятелството, че
собственик на топлоснабдения имот е братът на страната. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач „Техем сървисис“ изразява становище в
подкрепа основателността на предявения иск.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
2
Видно от приложеното ч. гр. д. № 18014/2023 г. по описа на СРС, 76 с-
в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата
молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за
недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, поради което предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл. 153 ЗЕ,
вр. чл. 422 ГПК:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, възникнало на твърдяното от него правно основание, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
В конкретния случай, ищецът сочи, че към датата на образуване на
заповедното производство /както и към датата на предявяване на исковата
молба/ между него и ответниците е съществувала облигационна връзка по
презумптивен договор за продажба на топлинна енергия, възникнал с
физическите лице по силата на закона – с оглед качеството им на собственици
на процесния недвижим имот.
Действително, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва
на вещно или облигационно право на ползване.
В настоящия случай, ищецът, чиято е доказателствената тежест, до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е ангажирал
доказателства, от които да се установява, че през процесния исков период
3
/2019-2022 г./ между страните е съществувало валидно правоотношение за
доставката на топлинна енергия на соченото в исковата молба основание –
документ за собственост на топлоснабдения имот, от който да е видно, че
ответниците са притежавали право на собственост върху имота или са били
негови вещни ползватели. /Не се твърди, а не се и доказва наличието на
облигационна връзка по силата на изрично сключен договор с ответниците
след подадена молба-декларация за открИ.е на партида при ищеца на тяхно
име/
От представения към искова молба нотариален акт от 1997 г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане /л.
20/ се установява, че собственик на процесния недвижим имот, считано от
1997 г., е трето за спора лице – Л.М.П.. Последният е придобил имота в
качеството му на приобретател по цитирания договор.
Видно от съдържанието на представения договор, прехвърлителите на
имота М.П.С. и С.С.П. са запазили за себе си вещното право на ползване върху
същия.
От представеното по делото удостоверение за наследници /л. 18/ обаче
се установява, че и двамата вещни ползватели са починали преди исковия
период, с оглед на което, предвид обстоятелството, че вещното право е лично,
ненаследимо и се погасява със смъртта на ползвателя, задължен за
потребената в имота топлинна енергия /при липса на други данни/ е бил
именно собственикът на имота – Л.П..
Не се установява по делото в рамките на исковия период ответниците
да са притежавали право на собственост върху имота /както се твърди в
исковата молба/ или по какъвто и да е било друг начин да са отговаряли за
потребената в него топлинна енергия.
Горният извод не се разколебава от обстоятелството, че видно от
представените в проведеното по делото открито съдебно заседание писмени
доказателства, собственикът на имота Л.П. е починал на 27.04.2024 г. /т.е.
повече от година след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда/.
Това обстоятелство би било значимо за настоящия спор в случай, че
заявлението по чл. 410 ГПК беше подадено именно срещу живия собственик
Л.П., чиято смърт щеше да даде възможност на ищеца да поиска по реда на
4
чл. 227 ГПК конституиране на неговите наследници в процеса.
В конкретния случай, съдът е обвързан от предявения от ищеца иск,
така както е формулиран от страната по основание, размер и петитум,
поради което, при съобразяване с разясненията дадени в т. 11“б“ от
Тълкувателно решение № 4/2013 г.на ОСГТК на ВКС касаещи
неприложимостта на разпоредбата на чл. 214 ГПК в производството по реда на
чл. 422 ГПК, не би могъл да уважи претенцията на основание, различно от
това, с което е сезиран.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове се явяват
изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на
доставена топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на
адреса на процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за
акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски имат само ответниците в производството.
Такива са претендирани единствено от ответника Е. А., като, видно от
представените по делото списък на разноски по чл. 80 ГПК и договор за
правна защита и съдействие, служещ за разписка, възлизат на сумата от 400
лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу И. М. Р., ЕГН **********, за
5
установяване по отношение на ответника съществуването на следните
вземания: 275,76 лева - представляваща продажна цена за потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. в топлоснабден имот,
находящ се в – гр.София, ж.к. *****, бл. 99, вх. Б, ет. 4, ап. 11; 21,67 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 22.03.2023 г., 7,50 лева - цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2023г. до изплащане
на вземането; 1,43 лева - мораторна лихва за периода от 16.05.2020г. до
22.03.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение №
14602/24.05.2023 г. по ч.гр.д. № 18014/2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Е. М. А., ЕГН **********, за
установяване по отношение на ответника съществуването на следните
вземания: 275,76 лева - представляваща продажна цена за потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. в топлоснабден имот,
находящ се в – гр.София, ж.к. *****, бл. 99, вх. Б, ет. 4, ап. 11; 21,67 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 22.03.2023 г., 7,50 лева - цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2023г. до изплащане
на вземането; 1,43 лева - мораторна лихва за периода от 16.05.2020г. до
22.03.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение №
14602/24.05.2023 г. по ч.гр.д. № 18014/2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Т. М. А., ЕГН **********, за
установяване по отношение на ответника съществуването на следните
вземания: 551.52 лева - представляваща продажна цена за потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. в топлоснабден имот,
находящ се в – гр.София, ж.к. *****, бл. 99, вх. Б, ет. 4, ап. 11; 43.34 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 22.03.2023 г., 15.00 лева - цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2023г. до изплащане
на вземането; 2.86 лева - мораторна лихва за периода от 16.05.2020г. до
6
22.03.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение №
14602/24.05.2023 г. по ч.гр.д. № 18014/2023 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на Е. М. А., ЕГН ********** сумата от 400 лв. - разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД
като трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7