№ 723
гр. Варна, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседалиие на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председалиел:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледалидокладваното от Тони Кръстев Въззивно граждалиско дело
№ 20233100500498 по описа за 2023 година
за далисе произнесе взе предвид следното:
Производството е по редалина чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 88383/21.12.2022г., подалиена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу
Решение № 3732/30.11.2022 г., постановено по гр.д. № 14655/2021 г. на ВРС, с което е
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът А. С. А. не дължи на
ответника „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД сумата от 5464,38 лв. – частичен
иск от сума в общ размер на 10726,75 лв., представляваща стойност на реално потребени
ВиК услуги в периодалиот 27.08.2020 г. до 28.10.2020 г., като „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД е осъдено дализаплати сторените по делото разноски.
Жалбоподалиелят излага, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Оспорва изводите на съдалиотносно реалното потребление на водалив
имота на ищеца като счита, че е извършена неправилна преценка на събраните по делото
доказателства. Позовава се на далините за извършен визуален отчет на водомера,
дистанционни отчети и съдебно-техническа експертиза и излага подробен анА.з на
доказателствата. Счита за необоснован изводалина съдали че не е налице техническа
3
възможност за доставяне на начислените 3099 м водаликато е приложил неотносима правна
норма. Посочва приложимата нормативна уредба и обосновава извод за нА.чие на
техническа възможност за реално потребление на отчетените количества водали Оспорва
1
изводалина съдализа недоказаност на съответствието на издалиената фактура с утвърдените
от КЕВР цени. Счита, че вземането на ответника е установено по размер в съответствие с
разпределената му от съдалидоказателствена тежест.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна А. С. А., с който изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна, поради което следва далибъде оставена без уважение, а обжалваното
решение далибъде потвърдено като правилно. Като неоснователни и необосновани се сочат
твърденията на въззивника, че ВРС е извършил неправилна преценка на доказателствата,
което е довело до необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Излага подробна обосновка в отговор на всяко от релевираните с въззивната жалба
оплаквания.
В открито съдебно заседалиие въззивникът чрез процесуалния си представител
поддържа изложените в жалбата доводи. Акцентира върху неоспорен от насрещната страна
констативен протокол, от който е видно показанието на измервателния уред на ищеца.
Поддържа, че вземането на ответника е доказано до размера на предявения частичен иск.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подалиена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са далисе
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздалиателна компетентност, поради което е валидно.
НА.чието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
ВРС е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК от А. С. А. срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 5464,38 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 10726,75 лв., представляваща
стойност на реално потребени ВиК услуги в периодалиот 27.08.2020 г. до 28.10.2020 г. в
обект на потребление с абонатен № 1159130, находящ се в ***, за която обща сума е
издалиена фактура № ********** от 30.11.2020 г.
Ищецът твърди, че не е потребител на ВиК услуги за процесния период, не е
собственик или титуляр на друго вещно или облигационно право върху водоснабдения
имот, че фактурираното количество водалине е било реалното доставено. Счита, че е
обективно невъзможно същото далибъде потребено в отчетния период от 27.08.2020 г. до
2
28.10.2020 г. Оспорва правилността на отчитане и фактуриране като извършени в
нарушение на нормативните разпоредби. Оспорва техническата изправност на водомера,
както и метрологичната му годност.
Ответникът е подали отговор на исковата молба, в който поддържа, че ищецът е
собственик на водоснабдения имот считано от 13.02.1995 г. и се явява потребител на ВиК
услуги. Твърди, че водомерът е монтиран нов в обекта на 16.03.2020 г., с година на
метрологична проверка 2019 г., като същият е бил технически изправен и метрологично
годен в процесния период. Твърди, че монтираният водомер е с модул за дистанционен
отчет , като на 27.08.2020 г. същият е отчел показание 94 куб.м, а на 28.10.2020 г. – 3139
куб.м, съответно начисленото с процесната фактура количество водалиот 3099 куб.м
представлява реално потребление. Намира, че това количество е напълно възможно
далибъде потребено в рамките на отчетния период от 62 дни. Твърди, че е извършван
регулярен отчет на показанието на водомера чрез модула за дистанционен отчет.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
възлага в тежест на ответника далиустанови, при условията на главно и пълно доказване,
основанието и размера на процесното вземане, в т.ч. реалното доставяне в посочения период
на фактурираните ВиК услуги и отчитането на фактурираното количество водалипо
предвидения ред в приложимата Наредба № 4/2004 г. на МРРБ и Общите условия на ВиК
оператора.
В настоящото въззивно производство не се спори по обстоятелството, че ищецът е
титуляр на партидалис абонатен № 1159130 на за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Искра“
№. 8, респ. е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца на посочения адрес. Не се
спори и по обстоятелството, че на 16.03.2020 г. водомерът в обект с абонатен № 169901 на
адрес: ***, е бил подменен като е монтиран нов водомер с дистанционно отчитане. Същият е
с година на метрологична пломба: 2019 г. Тези факти са безспорно установени и с
представените по делото писмени доказателства – справка № 294862/10.03.2022 г. от
Служба по вписванията – Варна и констативен двустранен протокол № 1000
370981/16.03.2020 г.
Спорно между страните във въззивното производство е реалното доставяне и
правилното отчитане на посочените от ищеца количества питейна водалии ВиК услуги с
оглед на обстоятелството, че с изключение на периодалиот 27.08.2020 г. до 28.10.2020 г., за
който е издалиена процесната фактура, потреблението в обекта след монтирането на новия
водомер възлиза на 5-32 куб.м водалимесечно.
От представения по делото опис на отчети на абонат № 1159130 от таблет, обработен
от 01.03.2020 г. до 14.03.2022 г. (л. 50 и сл. ВРС), се установява, че последното показание на
3
измервателния уред преди процесния период, отчетено на 27.07.2020 г. е 77 м. На
3
следващата отчетна далиа – 27.08.2020 г. – не е бил извършен отчет, като в графата за вид
отчет е отразено „неотчетен“, а в графа за вид проблем е отразено „без достъп“. Записано е
3
ново показание 94 м като фактурата за доставените ВиК услуги до това показание от 94
куб. м. е платена и не е предмет на делото. На следващата отчетна далиа – 28.09.2020 г. – от
модул е отчетено показание на водомера 2589 куб.м. На далиа 27.10.2020 г. от модул е
отчетено показание от 3192 куб.м. На 28.10.2020 г. е извършен реален отчет като е отразено
3
показание 3193 куб.м. На 23.11.2020 г. от модул е отчетено показание на водомера 3201 м и
на същата далиа – 23.11.2020 г. посредством реален отчет е регистрирано показание на
3
водомера 3201 м.
По делото е допусната комплексна съдебнотехническа експертиза с назначен
компютърен специалист и специалист – хидроинженер. От приетото и неоспорено от
страните заключение показанията на водомера са отчитани регулярно чрез дистанционни
отчети и чрез реален отчет (оглед) всяка година, като през релевантния период
дистанционните отчети са извършвани на следните далии и при тях са отчетени следните
показания: на 28.07.2020 г. – 77 куб.м.; на 28.10.2020 г. – 3192 куб.м.; на 24.11.2020 г. – 3201
куб.м. Вещото лице констатира съответствие на далините от софтуера за отчитане на
показанията от водомера с дистанционно отчитане с далините от представения към отговора
на исковата молба „Опис на отчети на абонат № 1159130 от таблет, модул, самоотчет,
обработен от 01.03.2020 г. до 14.03.2022 г.“. Според хидротехническата част на
заключението, в процесния период от 27.08.2020 г. до 28.10.2020 г. водомерът е бил в
метрологична годност. При извършен на 21.09.2022 г. оглед на място експертът е установил
показания на измервателния уред от 3424 куб.м. Вещото лице определя максималното
количество водали което може далипремине през водомера за процесния период от
27.08.2020 г. до 28.10.2020 г., съобразно пропускателната способност на входящата тръба, в
следните стойности: 1476 куб.м при скорост на водалиа от 1 м/сек за 61 дни; 3689,28 куб.м
при скорост на водалиа от 2,5 м/сек за 61 дни; 3749,76 куб.м при скорост на водалиа от 2,5
м/сек за 62 дни; 2999,808 куб.м при скорост на водалиа от 2 м/сек за 62 дни. Вещото лице е
констатирало, че фактурата е издалиена в съответствие с утвърдените от КЕВР цени на
потребление.
Според изложените във въззивната жалба оплаквания, при установяване на
обстоятелството дали е налице техническа възможност за доставянето на начислените 3099
3
м водалидо обекта в посочения двумесечен период разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 4 от 2005г. за проектиране, изграждалие и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации на МРРБ е неотносима, а следва далибъде
приложи чл. 66, ал.1, т. 2 от наредбата, съгласно която максималните оразмерителни
скорости на студената водалии на горещата водализа битови и производствени нужди за
всички водопроводни отклонения и за водопроводните инсталации във всички останали
сгради е 2,5 м/сек.
Съдът намира това оплакване за основателно. По делото не са налице далини, от
които далисе направи извод за нА.чие на хипотезата на чл. 66, ал. 1, т. 1 от Наредба №
4
4/2005 г. на МРРБ, отнасяща се за гравитационни и помпени водопроводни инсталации за
питейно-битови нужди (за инсталацията след напорния резервоар) в жилищни и
обществено- обслужващи сгради с помещения с допустимо ниво на шума до 40 dB(A) - 2,0
m/s. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и редализа
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи на МРРБ, имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните
водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към
водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел.
Водоснабденият имот е дворно място с жилищна сградалии е водоснабден посредством
водопроводно отклонение с водомерен възел. При това положение следва далисе кредитира
изводалина вещото лице, че максималното количество водали което може далипремине през
3
водопреносната система за 62 дни е 3749,76 м, т.е. налице е техническа възможност за
реалното потребление в обекта на фактурираното количество водалиот 3099 куб.м.
Според експертизата водомерът на абоната е бил изправен и този извод не е оспорен
от ищеца. Предвид изправността на водомера, меродалини за определяне на количеството
потребена водалиса именно показанията на измервателния уред. Видно е, че преди далиата
27.08.2020 г. и след далиата 28.10.2020 г. същият водомер отчита количеството потребна
водалив имота, показанията на измервателния уред не се оспорват от ищеца и същият
регулярно заплаща дължимите суми. При това положение не са налице основания далисе
приеме, че отчетеното с изправен измервателен уред количество водалив процесния период
не е било реално потребено от абоната. Установено е, че доставените ВиК услуги са
фактурирани в съответствие с утвърдените от КЕВР цени на потребление.
На основание гореизложеното, обжалваното решение ще бъде отменено, а
предявеният иск ще бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изходалина спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника
"Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД следва далибъдали присъдени сторените в
производството пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски в размер на
109,29 лева държавна такса, 600,00 лева за вещи лица и определено от
съдаливъзнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева за всяка инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3732/30.11.2022 г., постановено по гр.д. № 14655/2021
г. по описа на РС – Варна и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Водоснабдяване
и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Прилеп“ № 33, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 5464,38 лв. (пет хиляди четиристотин шестдесет и
5
четири лева и тридесет и осем стотинки) – частичен иск от сума в общ размер на 10726,75
лв., представляваща стойност на реално потребени ВиК услуги в периодалиот 27.08.2020 г.
до 28.10.2020 г. в обект на потребление с абонатен № 1159130, находящ се в ***, за което е
издалиена фактура № ********** от 30.11.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, дализаплати на "Водоснабдяване
и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, сумата от 1009,29 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред ВРС и ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председалиел: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6