Р Е
Ш Е Н И Е № 3516
гр. Пловдив, 17.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на дванадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 162 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба,
с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.372, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, от „ВАН
ЛОГИСТИК СЗ” ЕООД – гр. *******против „ЕНДИАЙ2016ТРАНС” ЕООД – гр. Пловдив, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16956,49 лв., представляваща
главница за извършени от ищеца транспортни услуги, за които са издадени
следните фактури: фактура № *****г., № *****г., № *****г., № *****г., № *****г.,
№ *****г., №*****г., № *****г., № *****г., № *****г., № *****г., № ***** г., № *****г.
и № *****г., както и сумата от 364,73 лв. – обезщетение за забавено плащане за
периода датата на падежа на задължението по всяка фактура до депозирането на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на исковата молба в съда – 07.01.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането.
В откритото съдебно заседание,
проведено на 12.09.2019 г., процесуалният представител на ищеца е оттеглил
исковата си претенция за осъждане на ответника да заплати претендираното
обезщетение за забавено плащане в размер на 364,73 лв., като съдът е прекратил
частично производството в тази част. Затова предмет на разглеждане е само
предявеният главен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.372, ал.1 ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16956,49 лв.,
представляваща възнаграждение за извършени от ищеца транспортни услуги.
В исковата молба се твърди, че
страните по спора били в търговски правоотношения, по силата на които
изпълнителят – ищец извършвал за възложителя – ответник, описаните в исковата
молба транспортни услуги, както следва: В периода 21.08.2018 г. – 03.09.2018 г.
транспортна услуга с товарен автомобил с рег. № ** **** ** по маршрут *******– ******,
за която била издадена фактура № *****г. на стойност 5889 лв. В периода
31.08.2018 г. – 21.09.2018 г. транспортна услуга с товарен автомобил с рег. № **
**** ** по маршрут *******– ******, за която била издадена фактура № *****г. на
стойност 5759,92 лв. с ДДС, по която фактура имало плащане в размер на 1000 лв.
от 06.11.2018 г. На 17.09.2018 г. - транспортна услуга с товарен автомобил с
рег. № ** **** ** по маршрут ******– ******, за която била издадена фактура № *****г.
на стойност 1273,25 лв. с ДДС. На 28.09.2018 г. - транспортна услуга с товарен
автомобил с рег. № ** **** ** по маршрут *****– ******, както и по маршрут *****–
******, за които били издадени фактура № *****г. на стойност 545,68 лв. с ДДС и
фактура № *****г. на стойност 454,73 лв. с ДДС. На 02.10.2018 г. - транспортна
услуга с товарен автомобил с рег. № ** **** ** по маршрут *****(******) – *****(******),
както и по маршрут ***** (*****) – *****(*****), за които били издадени фактура
№ *****г. на стойност 195,58 лв. с ДДС и фактура №*****г. на стойност 508,52
лв. с ДДС. На 13.10.2018 г. - транспортна услуга с товарен автомобил с рег. № **
**** ** по маршрут *****(*****) – *****(*****), за която била издадена фактура
№ *****г. на стойност 273,82 лв. с ДДС. На 16.10.2018 г. - транспортна услуга с
товарен автомобил с рег. № ** **** ** по маршрут *****– *****, за която била
издадена фактура № *****г. на стойност 650,32 лв. с ДДС. На 22.10.2018 г. -
транспортна услуга с товарен автомобил с рег. № ** **** ** по маршрут *****– *****,
както и по маршрута *****– *****, а също
и по маршрута *****– *****, за които били издадени фактура № *****г. на
стойност 488,96 лв. с ДДС, фактура № ***** г. на стойност 234,70 лв. с ДДС и
фактура № *****г. на стойност 371,60 лв. с ДДС. На 05.11.2018 г. - транспортна
услуга с товарен автомобил с рег. № ** **** ** по маршрут *****- *****, за
която била издадена фактура № *****г. на стойност 841,01 лв. с ДДС.
Ищецът посочва, че общата
стойност на фактурите била 16956,49 лв. с ДДС, като ответникът бил приел без
възражения и ги завел в счетоводството си. Посочва, че за обезпечаване на
вземанията по предявения иск било допуснато обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д.
№ 6274 по описа за 2018 г. на РС Стара Загора, чрез налагане на запор върху
банковите сметки на ответника, но въпреки това изпълнение не последвало. Поради
това предявява настоящия иск. Моли за неговото уважаване и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника „ЕНДИАЙ2016ТРАНС” ЕООД – гр. Пловдив. Представител
на ответното дружество не се явява в откритото съдебно заседание. Не е
направено и искане делото да се разгледа в отсъствие на ответника. Ответникът е
уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца
в откритото съдебно заседание прави изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото
съдебно заседание на основание чл.50, ал.4 ГПК, във вр. чл.47 ГПК. Препис от
исковата молба също е връчен редовно на ответната страна на основание чл.50,
ал.4 ГПК, във вр. чл.47 ГПК – л.82 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
следните фактури: фактура № *****г., № *****г., № *****г., № *****г., № *****г.,
№ *****г., №*****г., № *****г., № *****г., № *****г., № *****г., № ***** г., № *****г.
и № *****г., както и 26 броя международни товарителници, се прави извод за
вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се
уважи. Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на
законна лихва върху главницата за периода от депозиране на исковата молба в
съда – 07.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна, но доколкото ищецът оттегли иска за заплащане на обезщетение
за забава, то разноските следва да се присъждат само за главния иск. Затова
следва се присъди заплатената държавна такса в исковото производство в размер
на 678,26 лв. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в
исковото производство в размер на 1440 лв., същото не следва да се присъжда,
доколкото по делото не се представиха доказателства нито за уговарянето му
(договор за правна защита и съдействие), нито пък за заплащането му, поради
което не са изпълнени изискванията на т 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
т.5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните разноски в
обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайния му изход. Затова следва да се присъдят и
сторените разноски в производството по обезпечаване на бъдещите искове и по
налагане на обезпечителните мерки. Претендират се, а и се доказаха да са
платени разноски в общ размер от 2300,80 лв., от които съразмерно с уважаването
на главния иск следва да се присъди сумата от общо 2252,35 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕНДИАЙ2016ТРАНС”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Петър Васков” № 1Б, партер - безистен, да заплати на „ВАН ЛОГИСТИК СЗ” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ж.к.
Трите чучура, бл. 77, ет.4, ап.15, сумата от 16956,49 лв., представляваща главница за извършени от ищеца
транспортни услуги, за които са издадени следните фактури: фактура № *****г., №
*****г., № *****г., № *****г., № *****г., № *****г., №*****г., № *****г., № *****г.,
№ *****г., № *****г., № ***** г., № *****г. и № *****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране
на исковата молба в съда – 07.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски в исковото производство в размер на 678,26 лв. – за заплатена държавна
такса, и разноски в производството по обезпечаване на бъдещите искове и по
налагане на обезпечителните мерки в общ размер от 2252,35 лв.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.