Р Е Ш Е Н И Е
№ ..............................
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-В въззивен
състав, в закрито заседание на тридесети март две хиляди двадесета и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното
от младши съдия Малоселска ч.гр.дело № 2608 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „ЗАД ОЗК – З.“ АД, чрез адв. С.С.,
срещу постановление за разноски от 17.11.2020
г. по изпълнително дело №20207900402152 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790, с
което е отказано намаляването на приетите в изпълнителното производство
разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по
изпълнителното дело до размер от 200 лв., както и намаляване размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е завишено, доколкото не било
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също и не бил отчетен
фактът, че от страна на процесуалния представител на взискателите не били
извършени действия с цел удовлетворяване на процесното вземане освен подаването
на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че предвид направеното на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение, адвокатското възнаграждение следва да
се начисли в минимален размер съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, възлизащо в
размер на 200 лв. Иска от съда да разреши и въпроса относно размера на
дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски за
настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата
от страна на взискателя, чрез адв. И.И.-С., с което същата се оспорва с
твърдения за недопустимост, неоснователност и неподкрепеност на жалбата с
фактически и правни доводи. Адвокатското възнаграждение не било нито под
законоустановения минимум, нито произволно определено. Същото било договорено
съгласно условията на представен по изпълнителното дело договор, като размерът
бил съобразен с правилата на Наредбата, както и с размера на дълга, за
събирането на който делото било образувано. Адвокатското дружество било
регистрирано по ЗДДС, с оглед което върху размера бил начислен и данък. Излагат
се съображения за справедливост и обоснованост на размера на адвокатското
възнаграждение, както и че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Счита,
че се дължат разноски за възнаграждение за процесуално представителство по
делото, като в тази връзка поддържа, че дори действието по подаване на
възражения следва да се счита като такова по процесуално представителство на
страната. Адвокатското възнаграждение се договаряло към момента на образуване
на изпълнителното дело, а не към неговото приключване. Заявява искане жалбата
да бъде оставена без уважение.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ Р.
М.излага съображения, че извън образуването на изпълнителното дело в случая
били предприети съответните действия за защита и съдействие на взискателя. ЧСИ заявява
становище, че без извършването на същите сумата нямало да бъде събрана. Счита,
че доброволност на изпълнението следва да бъде отчитана само преди образуване
на изпълнителното дело, след като процесуалният закон предвижда едновременно с
поканата за доброволно изпълнение на длъжника да се съобщи за наложените
възбрани и запори. Способът за изпълнение бил посочен в молбата за образуване
на изпълнителното дело, като в резултат от наложения запор вземането било
събрано. С оглед последното възнаграждение се дължало не само за образуване, а
също и за процесуално представителство, защита и съдействие. Счита жалбата за
неоснователна, тъй като адвокатският хонорар бил в минимален размер и следвало
да се понесе от длъжника по делото. Таксите на ЧСИ били определени съобразно
изискванията на приложимата нормативна уредба.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и намиращите се в кориците на изпълнителното дело
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Изпълнително дело № 20207900402152 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 в регистъра
на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба от
02.11.2020 г., подадена от „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД, чрез адв. И.И.-С. срещу „ЗАД
ОЗК – З.“ АД за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума
в размер на 500,82 лева – главница – остатъчна стойност по регресно вземане
за вреди, възникнали от застрахователно
събитие, настъпило на 31.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 05.03.2019 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 630 лева – съдебни разноски, съгласно изпълнителен лист от 24.02.2020
г. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал в
случай, че длъжникът не плати в срока за доброволно изпълнение,
вземането да бъде събрано чрез налагане на запор върху вземания на длъжника по
банкови сметки. Иска се събиране и на адвокатски хонорар по изпълнителното дело
в размер на 429,60 лева.
Представен е изпълнителен лист от 24.02.2020 г.,
издаден от СРС, 74 състав по гр.д. № 13172/2019 г.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно
и договор за правна защита и съдействие от 27.10.2020 г., сключен между взискателя и адвокатското
дружество с предмет процесуално представителство по изпълнително дело, като е
договорено възнаграждение в размер на 429,60 лв. Представени са фактура №
**********/27.10.2020 г., ведно с преводно нареждане от същата дата, от които
документи е видно, че разноските за заплатени, ведно с начисления ДДС.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 03.11.2020 г. от длъжника
покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по
изпълнителното дело възлиза в общ размер на 1979,21 лева, от които 500,82 лева
– главница, със законна лихва в размер на 86,67 лева, присъдени разноски в
размер на 630 лева, 429,60 лева – разноски по изпълнителното дело, 332,12 лева
– такси и разноски по тарифата към ЗЧСИ. С поканата на длъжника се дава
двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си, като му е съобщено за
наложен запор върху вземания по банкова сметка, ***апорно съобщение, съответно върху
кои вземания е наложен запорът.
Едновременно с поканата за доброволно изпълнение ЧСИ М.е изпратила запорно
съобщение до „Общинска банка“ АД, получено на 04.11.2020 г. Със същото
съдебният изпълнител е наложил запор на всички вземания на длъжника към банката
до сумата от 1979,21 лева, изчислена към 17.11.2020 г. Запорът съдържа
указание, след изплащане на сумата същият да се счита вдигнат.
На 05.11.2020 г. по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сумата от
1979,21 лева, като преводът е направен от сметка на длъжника в „Общинска банка“
АД. С писмо, получено на 16.11.2020 г. в кантората на ЧСИ М., банката е
уведомила съдебния изпълнител, че сумата е преведена в изпълнение на наложения
запор на 05.11.2020 г.
На 16.11.2020 г. по делото е постъпило възражение от длъжника, с което,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на конкретиката по
изпълнителното дело, длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите
разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., както и на таксата
по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С обжалваното в настоящото производство постановление от 17.11.2020 г. на
ЧСИ Р. М., възражението на длъжника по изпълнителното дело срещу разноските за
адвокатско възнаграждение по същото е оставено без уважение. Съдебният
изпълнител не се е произнесъл по искането на длъжника за намаляване на
разноските за начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Въз основа на горните
фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК
/двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия
на обжалване акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу
действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи
правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната,
разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо
право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното
производство. След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си
преди инцииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав
приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените
разноски от взискателя.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от
взискателя като разноски адвокатско възнаграждение настоящият състав на съда
намира следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съдът може да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителния процес –
Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от
предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело първоначално претендираните разноски за
заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение са в размер на 429,60 лева с
ДДС. С депозиране на частната жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да
намали разноските, длъжникът по изпълнителното дело цели намаляването им до
сумата от 200 лв., като счита, че само тази сума е дължима по посочените във
въззивната жалба съображения.
Тук е мястото да се посочи, че от представените по делото доказателства
се установява реалното извършване на разноските – същите са договорени и са
заплатени по банков път въз основа на издадена от адвокатското дружество
фактура. Установява се също така, че и адвокатското дружество, с което е
сключен договора, е регистрирано по реда на ЗДДС, като в размера на
договореното възнаграждение е включен и дължимият данък.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като
се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се
установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната
молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил други действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен способ за
изпълнение, но същият е бланкетно формулиран – да се наложи запор върху
банковите сметки на длъжника, при това под условие – в случай че не плати в
срока за доброволно изпълнение.
По арг. от чл. 428, ал. 1 ГПК е налице законово задължение за органа по
изпълнението да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в
двуседмичен срок. Независимо от изложеното в мотивите по обжалваното действие
на съдебния изпълнител настоящият състав на въззивния съд приема, че
процесуалният закон все още дава възможност на длъжника, дори в рамките на
висящ изпълнителен процес, да изпълни доброволно задължението, независимо дали
от страна на съдебния изпълнител са предприети действия по обезпечаване на
изпълнението посредством налагането на запор или възбрана.
Тук е мястото да се посочи, че съдебният изпълнител дори не се е
съобразил с изразената в молбата за образуване на изпълнителното дело воля от
длъжника относно начина на изпълнение на предявените за събиране вземания. В
тази молба ясно е посочено, че взискателят е посочил способ за изпълнение,
който да бъде приложен в случай че длъжникът не погаси вземането в срока за
доброволно изпълнение. От намиращите се в кориците на делото материали се установява,
че поканата за доброволно изпълнение до длъжника е изпратена едновременно с
налагането на запор върху вземанията на застрахователя , които длъжникът има по
банкови сметки в „Общинска банка“ АД. Както се посочи, установява се, че от
банкова сметка ***.11.2020 г. /на втория ден от срока за доброволно изпълнение/
е постъпила цялата сума, посочена както в поканата за доброволно изпълнение,
така и в запорното съобщение до банката.
Ето защо основателни в тази връзка се явяват доводите на жалбоподателя,
че от страна на процесуалния представител на взискателите не са извършени други
действия освен депозирането на бланкетна молба за образуване на изпълнителното
дело. Обстоятелството, че в същата е посочен способ за принудително изпълнение не
повишава нито правната и фактическа сложност на делото, нито пък обема на
процесуални усилия, извършени от пълномощника на взискателя по изпълнителното
дело. В конкретния случай в деня, в който длъжникът е получил поканата за
доброволно изпълнение е наложен запор върху вземанията по банковата сметка,
съответно два дни по-късно е събрана и сумата, посочена в двата документа, като
същата е постъпила по сметка на съдебния изпълнител.
С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния
обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния
представител на взискателя, респ. необходимостта
от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки
предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното
развитие на същото, съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1
на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване
на изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на
взискателя, който се е съгласил да го заплати при условията на свобода на
договарянето. Върху сумата от 200 лева следва да се добави и дължимият ДДС в
размер на 40 лева, тъй като се установява, че адвокатското дружество е
регистрирано по реда на ЗДДС.
Настоящият състав не споделя виждането на ЧСИ М., изразено в мотивите по
обжалваното действие, че без налагането на запор върху вземанията на длъжника
по банкова сметка ***. Последното по естеството си не представлява правно
съображение, а по-скоро заключение, което с оглед процесуалното развитие на
производството няма как да бъде преценено от съда.
Неоснователни са оплакванията, че ЧСИ неправилно е определил размера на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съставът на въззивния съд приема, че пропорционалната такса следва да се изчислява
само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист без в основата,
от която същата се изчислява, да се включват такси и разноски по самото
принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране в производството
адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумата по изпълнителен лист представлява
главница в размер на 500,82 лева, ведно със законната лихва от 05.03.2019 г. до
плащането, т.е. следва да бъде добавена сумата от още 86,67 лева, както и
присъдените съгласно листа разноски в размер на 630 лева, или общо 1217,49 лева.
Съгласно т. 26, б. "в" от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 1000 до
10 000 лева - размерът на пропорционалната такса е 100 лв. + 8 на сто за
горницата над 1000 лв. /още 17,40 лв./, върху която следва да се начисли 20%
ДДС. Като краен размер дължимата пропорционална такса не надвишава приетата от
съдебния изпълнител съгласно приложената в копието на изпълнителното дело на л.
19 сметка № **********/02.12.2020 г., с оглед което частната жалба в тази й
част се явява неоснователна.
Предвид изводите, до които съдът достигна, жалбата следва
да бъде преценена като частично основателна, съобразно изложените по-горе
съображения. Дължимите от жалбоподателя в изпълнителното производство разноски
за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до сумата от 240 лева с ДДС, а
в останалата част частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
По разноските за настоящото
производство:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е частично уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която
тя е санкция за неоснователно предизвикания спор. В случая производството е по
повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответник по
жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. Взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на действия на съдебния
изпълнител. По тези съображения съставът на съда счита, че разноски не следва
да бъдат присъждани за производство пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление, изх. №3185 от
17.11.2020 г. по изпълнително дело № 20207900402152 по описа на частен съдебен изпълнител Р.М., с
рег. № 790 в регистъра на КЧСИ, с район на действие - СГС, в частта,
с която е отказано да се намалят разноските по посоченото изпълнително дело за
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателите и вместо него
постановява:
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително
дело № 20207900402152 по описа на частен съдебен
изпълнител Р.М., с рег. № 790 в регистъра на КЧСИ, за адвокатското
възнаграждение, заплатено от взискателя на процесуалния му представител, от
сумата в размер на 429,60 лева с ДДС до сумата от 240 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „ЗАД ОЗК – З.“
АД, ЕИК ********, в останалата част относно размера на пропорционалната такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, начислена по изпълнително дело № 20207900402152 по описа
на ЧСИ Р.М..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.