НОХД № 814/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. С.Я.С. *** е за престъпление по чл.198 ал.1 във
вр. с чл.20 ал.2 и чл.63 ал.1 т.3 от НК, а именно за това, че на 07.03.2019 г. на ул. „С.“ №3 в гр.
Пазарджик в съучастие като съизвършител с М.А.Ф. е отнел чужди движими вещи-
парична сума в размер на 2.00 лева, от владението на М.С.Д. с намерение
противозаконно да ги присвои като употребил за това сила- държал пострадалия за
ръцете, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Обвинението против подс. М.А.Ф. *** е за престъпление по чл.198 ал.1 във
вр. с чл.20 ал.2, а именно на 07.03.2019г. на ул. „С.“№3 в гр. Пазарджик в
съучастие като съизвършител със С.Я.С. е отнел чужди движими вещи- парична сума
в размер на 2.00 лева, от владението на М.С.Д. с намерение противозаконно да ги
присвои като употребил за това сила- нанесъл удар с юмрук в лицето на
пострадалия.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за осъдителна присъда и осъждане на
подсъдимите, като предлага по отношение на подс. Ф. наказанието да бъде
определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а това на подс. С.-
при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Предлага по отношение на подс.
Ф. да бъде приложен института на условното осъждане, а по отношение на подс. С.
наказанието лишаване от свобода да се търпи ефективно.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и с назначените им служебни
защитници. И двамата подсъдими се признават за виновни по предявеното им
обвинение, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не желаят да се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подс. С. пледира на същия да бъде определено наказание при
условията на чл.58а от НК. Защитникът на подс. Ф. предлага да бъде приложена
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК и алтернативно ако не бъде прието това
предложение наказанието на подс. Ф. да бъде определено при условията на чл.58а
ал.4 от НК.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата подс. С.С. бил на 17 години и живеел в гр.
Пазарджик. Бил осъждан шест пъти с влезли в сила присъди. Последната си присъда
подс. С. ***. С постановление №284/15.02.2019 г. на Окръжна прокуратура Враца
изтърпяването на наказанието било прекъснато за срок от три месеца, считано от
15.02.2019 г. Поради тази причина подс. С. ***, където живее при баба си на ул.
„Г.“№ 28, в кв. „И.“.
Подс. М.Ф. е неосъждан и към инкриминираната дата живеел в гр. Пазарджик,
на ул. „М.“ №20, също в кв. „И.“ Двамата подсъдими се познавали отпреди.
Пострадалият М.Д. бил безработен и всяка сутрин ходел на пазара в ромската
махала в гр. Пазарджик, като се надявал някой да го повика да му свърши работа,
за което да му заплати. Сутринта на 07.03.2019 г. постр. Д. отново отишъл на
ромския пазар заедно със свой приятел, св. Я.С.. Около 10.00 часа една жена
извикала постр. Д. и св. С.и им казала, че има дърва и пясък за пренасяне.
Двамата отишли до дома й, находящ се на ул. „С.“№3. Св. С.започнал да пренася
пясъка, а постр. Д.- чували с дърва, които трябвало да качи до апартамента на
жената, находящ се на четвъртия етаж в жилищната сграда. Жената платила на
постр. Д. сумата от десет лева и той започнал да пренася чувалите с дърва до
апартамента й.
По същото време подс С. и подс. Ф. се срещнали в махалата. Двамата искали
да си закупят наркотик, но нямали пари. Двамата се намирали в близост до
мястото, където постр. Д. и св. С.работели. Двамата подсъдими забелязали
пострадалия и се приближили към него. Предложили на постр. Д. да му помогнат с
пренасянето, но той отказал. Независимо от отказа му подсъдимите С. и Ф. качили
по един чувал с дърва до четвъртия етаж на жилищния блок.
Около обяд постр. Д. приключил с пренасянето на чувалите с дърва и тръгнал
да се прибира. Двамата подсъдими го чакали пред блока и започнали да му крещят:
„Дай парите!“ Постр. Д. отказал да им даде пари. Тогава подсъдимите С. и Ф.
решили да вземат от пострадалия пари насила. Подс. С. застанал зад гърба на
постр. Д. и извил ръцете му назад, за да не може да се съпротивлява, като крещял
„Дай парите!“. Същевременно подс. Ф. ударил постр. Д. с юмрук в лицето. Пострадалият
се изплашил и им казал, че ще им даде пари. Дал на подсъдимите два лева. След
като взели парите подсъдимите избягали.
За случилото се пострадалият подал сигнал в полицейския участък в кв. „И.“.
Св. Д.П., полицейски служител в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик и негови
колеги провели ОИМ, в резултат на които установили подсъдимите С. и Ф.. Пред
полицаите подсъдимите доброволно разказали за извършеното от тях.
По този повод било отпочнато настоящето наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанията
на подсъдимите за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните
в ДП доказателства, които подкрепят направеното самопризнание, а именно-
показанията на свидетелите М.С.Д., Я.М.С.и
Д.Б.П., а също и от писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото.
Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те
са абсолютно непротиворечиви и взаимно се допълват, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимите С.С. и М.Ф. са осъществили престъпния състав на
чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а за подс. С. и във вр. с чл.63 ал.1
т.3 от НК, като на инкриминираната дата и място, в съучастие като извършители
са отнели парична сума в размер на 2,00 лева от владението на постр. М.Д., с
намерение противозаконно да я присвоят, като са употребили сила- подс. С. е
държал пострадалия за ръцете, а подс. Ф. нанесъл удар с юмрук в лицето на
пострадалия и подс. С. макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Подсъдимите са имали представа за всички обективни елементи на престъплението,
като са предвиждали и искали настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Макар и непълнолетен подс. С. е могъл да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като се има предвид неговата
психо-физическа зрялост, още повече че деянието е извършено от него на прага на
пълнолетието (7 дни по-късно е навършил 18 години).
Подсъдимите се извършили умишленото престъпление в съучастие и са действали
като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, т.к. са участвали в
осъществяване на изпълнителните деяния на осъщественото от тях съставно
престъпление. Участвали са на първо място в принудата над жертвата, посредством
упражненото насилие за сломяване на съпротивата и след това в отнемането, на
владението над вещта, като са били наясно, че упражнената принуда е била метода
за осъществяване на отнемането. Двамата са имали общност на умисъла за
извършване на престъплението, като всеки един от тях е съзнавал престъпната
деятелност на другия и приноса на всеки при постигане на общия престъпен резултат.
Деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК,
независимо от стойността на вещта предмет на посегателство, която е драстично
под определената за страната МРЗ към инкриминирания период. На тази стойност
обаче следва да се противопостави наличието на висока степен на обществена
опасност на самото деяние- съставно престъпление, при което освен отнемане на
вещта е употребена и принуда, както и високата обществена опасност на дейците.
Престъплението е извършено демонстративно и с чувство за безнаказаност, на
публично място и с по-голям интензитет на упражнената принуда. Подс. С. е изключително
негативно охарактеризирани като извършител на множество противоправни деяния,
включително престъпни посегателства против собствеността, като е осъждан и с
шест влезли в сила присъди. Настоящето си деяние е извършил в прекъсване на
изпълнение на наказанието ЛС. Подс. Ф. макар и неосъждан и с добри
характеристични данни, следва да се отчете, че упражнената от него принуда по
отношение на пострадалия е със значително по-голям интензитет и укоримост, тъй
като с нанесения удар спрямо постр. Д. той окончателно е сломил съпротивата му,
а и с това неминуемо му е нанесъл и телесно нараняване, което е извън
съставомерните на деянието обстоятелства. Само тези му действия и постъпката му
като цяло са достатъчни за да го охарактеризират като негативна личност и да
породят по-голяма социална и морална укоримост. Независимо че стойността на вещта
предмет на посегателството е твърде ниска, то значение има и обстоятелството,
че когато са предприели извършването на грабежа на пострадалия, подсъдимите не
са имали съзнание каква сума има в себе си Д.. Те са искали да вземат парите му
независимо от размера на сумата, дори и същата да е била значителна. Ниската стойност
на предмета на престъплението и чистото съдебно минало по отношение на подс. Ф.,
не са налице други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят
деянието с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Съдът не
споделя становището на защитника на подс. Ф., че настоящият случай по отношение
на същия разкрива признаците на чл.9 ал.2 от НК и деянието се характеризирало
като малозначително. Това възражение
следва да се счете като израз на защитната позиция и на стремеж подс. Ф. да
избегне предвиденото в закона по вид наказание за извършеното от него
престъпление. То е и неоснователно с оглед поднесените съображения за
аргументацията му- младата възраст, направените самопризнания и чистото съдебно
минало. Вярно е, че е на 18 години, но характеристичните данни за него сочат,
че не учи и е спрял обучението си след 5-ти клас, не работи и не извършва
каквато и да е общественополезна дейност. Освен това както се посочи по-горе
постъпката му го характеризира като негативна личност. Всичко това сочи, че у
него са налице престъпни наклонности. Вярно е е също, че същият в съдебно
заседание направи самопризнание, но следва да се отчете неговата декларативност
и липса на каквато и да е критичност към извършеното и изразено съжаление. На
всичко това противостои единствено чистото му съдебно минало и ниската стойност
на предмета на посегателство. При това положение обществената опасност на подс.
Ф., както и тази на конкретното деяние, не може да бъде занижена до степен
явнонезначителна или въобще до липсата на такава. Тъй
като в случая се касае за умишлено престъпление, поначало с висока степен на
обществена опасност, което предполага и настъпването на вредни последици (или
възможност да настъпят такива) за здравето и живота на пострадалия, е налице висока обществена опасност на
деянието, която не може да бъде пренебрегната. Сочените смекчаващи
вината обстоятелства нямат изключителен характер и не могат да окажат решаващо
значение върху характеристиката на деяние до степен да бъде прието, че същото
не е общественоопасно или че обществената му опасност е явно незначителна.
Обществената опасност на това деяние следва да се
отчита на база на засегнатите обществени отношения, регулирани със съответната
норма, на база бързонарастващия брой на престъпления от този вид.
Така изложените съображения не обосновават
претендираната малозначителност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, т.к. не са
налице обстоятелства, които да изключат обществената опасност на деянието и
дееца и да определят конкретното деяние като такова без престъпен характер.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието грабеж, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК- „Престъпления
против собствеността”, но представлява съставно престъпление, съдържащо
елементите на престъпните състави на кражба и принуда, което завишава
обществената му опасност. Конкретното деяние също е със завишена степен на
обществена опасност, предвид времето, начина и мястото на неговото извършване-
на публично място, хладнокръвно, с демонстрирано чувство за безнаказаност.
Подсъдимите са личности със завишена степен на обществена опасност, за
което съображения се изложиха по-горе. Подс. С. е осъждан многократно,
характеристичните данни за него са изключително негативни. Подс. Ф. макар и
неосъждан също се характеризира като негативна личност, не учи, не работи. И
двамата подсъдими употребяват наркотични вещества. Родителите им не са в състояние
да се справят с проблемното им поведение, не могат да му въздействат и да
оказват необходимия контрол.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в желанието
на подсъдимите да си набавят средства за живеене по бърз и престъпен начин,
което е една рефлексия от ниския жизнен стандарт, който те и семействата им
поддържат, от липсата на перспективи за социална реализация, както и от
занижения родителски контрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимите,
съдът прецени ниската стойност на предмета на посегателството, а по отношение
на подс. Ф. и чистото му съдебно минало.
Отегчаващи отговорността обстоятелства за двамата са негативните
характеристични данни, а по отношение на подс. С. и обремененото му съдебно
минало и фактът на по-големия интензитет на упражнената принуда по отношение на
пострадалия и причинените му леки телесни наранявания.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки и
редукцията на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.63 ал.1 т.3 от НК
по отношение на подс. С., съобразявайки се и с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК по отношение на подс. С.,
като определи наказанието за извършеното престъпление при условията на чл.54 от НК и даде лек превес на отегчаващите обстоятелства, при което намери, че
подсъдимия С. следва да бъде осъден на 1 година и девет месеца лишаване от
свобода. След като определи този размер на наказанието, съдът намали същото с
една трета, т.е. с 7 месеца, при което и осъди подс. С.С. на една година и два
месеца лишаване от свобода.
По отношение на подс. Ф. съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, като прие, че в случая са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства- подробно посочени по-горе, при наличието
на които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се
окаже несъразмерно тежко. С оглед на това съдът индивидуализира наказанието на
подс. Ф. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като определи наказание
лишаване от свобода под определения законов минимум от три години, а именно в
размер на една година лишаване от свобода.
Предвид предходното осъждане на подс. С. на лишаване от свобода за умишлено
престъпление от общ характер, като в прекъсване на изтърпяването му, както се
посочи по-горе, е извършил настоящето деяние, е налице законова пречка за
прилагане на института на условното осъждане. Тъй като подс. С. вече е
пълнолетен, но по отношение на него не са налице нито една от хипотезите за
определяне на строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по
смисъла на чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС, то и съдът определи общ режим на
изтърпяване на наказанието ЛС.
Предвид данните за личността на подс. Ф. и основно
чистото му съдебно минало, съдът намери, че преди всичко за неговото поправяне
и превъзпитаване не е наложително ефективното изтърпяване на така наложеното
наказание лишаване от свобода, с оглед на което приложи института на условното
осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от по три години.
Съдът възложи възпитателната работа с условно осъдения
на Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
Така определените по вид и размер наказания, съдът намери за справедливи и
обосновани, като са от естество да изпълнят предвидените от законодателя в
чл.36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: