№ 5245
гр. София, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110155140 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).
Ищцата ЗДР. СТ. П. чрез адв. Д.Н. е предявила срещу ответника "Фирма“ ЕАД
обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 106 от
28.07.2021 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
заеманата длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението в размер 9600 лв. за периода
от 6 месеца след уволнението, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
С определение от 13.12.2021 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено
на същата дата, е допуснато уточнение на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, както
претенцията е заявена за периода от 29.07.2021 г. до 28.01.2022 г. за сумата в общ размер на
13265,28 лева, изчислена на база на последното получено брутно трудовото възнаграждение
за пълен отработен месец – май 2021 г. С влязло в сила определение от 21.02.2022 г.,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на същата дата (лист 194),
производството по делото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане
на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, е прекратено на
основание чл. 232 от ГПК, за сумата над 8915,28 лева до пълния заявен размер от 13265,28
лева, тъй като ищцата е заявила, че оттегля предявения иск за тази част.
Ищцата чрез процесуалния си представител твърди, че по силата на сключен с
ответника „Фирма“ ЕАД трудов договор заемала длъжността „Инженер екология“ при
ответника с основно трудово възнаграждение в размер на 1210,00 лева. На 28.07.2021 г.,
1
вследствие на създало се към нея негативно отношение, на ищцата била връчена заповед №
106 от 28.07.2021 г. за прекратяван на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 от КТ (съкращаване в щата), считано от 29.07.2021 г. Ищцата твърди, че уволнението
е незаконосъобразно, тъй като заповедта не е мотивирана, не е спазено изискването на чл.
333, ал. 1, т. 3 от КТ – да е налице предварително разрешение от Инспекция по труда, тъй
като се ползвала от закрила заради поставена диагноза „захарен диабет“ и освен това не е
налице реално съкращаване в щата. Ето защо прави искане уволнението да бъде отменено и
да бъде възстановена на заеманата длъжност. Твърди, че е останала без работа след
уволнението, поради което претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение
вследствие на незаконното уволнение за периода от шест месеца, считано от 29.07.2021 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на
подаване на исковата молба в съда – 24.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В представени по
делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК поддържа предявените искове и
посочените основания за незаконност на уволнението, навежда довод, че не е извършен
подбор.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът „Фирма“ ЕАД
оспорва предявените искове. Твърди, че към датата на уволнението специфичните трудови
функции на „Инженер еколог“ да дава становища за дейността по оптимизация на работата
на водоподготвителните инсталации, пречиствателни станции и обработка на водата, както
и други технически параметри и инженеринг на инвестиционни проекти, са отпаднали,
освен това са отпаднали всички функции на отдел „Екология“, поради което съкращаването
е реално. Сочи, че тъй като функциите на целия отдел са отпаднали и е съкратена
единствената длъжност, заемана от ищцата, ответникът не е имал задължението да извършва
подбор, а подборът е бил само неговото право. По отношение на възражението, че ищцата се
ползва от закрила по чл. 333 от КТ, сочи че в дружеството е била представена единствено
етапна епикриза, от която не се е установява, че ищцата страда от „захарен диабет“. Не
оспорва размера на претендираното обезщетение за периода, в който ищцата е останала без
работа вследствие на уволнението. Прави искане претенциите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира разноски за юрисконсулт. Не представя списък по чл. 80 от
ГПК. В предоставения срок за писмени бележки, такива не са докладвани по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че са били валидно обвързани от трудов договор № ********* от 23.04.2019
г., въз основа на който е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „Инженер екология“ при ответника за пълно работно време от 8 часа
дневно при 5 дневна работна седмица, с основано месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 1110 лева, съгласно допълнително споразумение от 30.06.2020 г. Трудовото
2
правоотношение е трансформирано в безсрочно. От приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, на което съдът дава вяра като обективно и
безпристрастно, се установява, че уговореното брутно трудово възнаграждение за последния
отработен месец на ищцата е в размер на 1210 лева и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 275,88 лева или общо 1485,88 лева.
Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед № 106 от 28.07.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради
съкращаване на щата, която заповед е връчена на ищцата на 28.07.2021 г.
В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение на ищцата се прекратява
считано от деня, следващ датата на връчването , на лицето е определено обезщетение за
неспазено предизвестие за неспазения срок за предизвестието за срок от 30 дни, на
основание чл. 220, ал. 1 от КТ, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер на 12 дни за 2021 г.
Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че на 28.07.2021 г., ищцата е
декларирала пред ответника, че страда от заболяване „захарен диабет“, което се установява
и от приетата по делото декларация от 28.07.2021 г. (лист 27), като не се спори, че
ответникът не е поискал и не е получавал предварителното съгласие на Инспекция по труда
за уволнението.
От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е.В., на което съдът дава вяра като обективно и
безпристрастно, кореспондиращо с останалите събрани по делото писмени доказателства,
като и от медицинските документи – епикризи, етапни епикризи, амбулаторни листове и
фишове за периодични прегледи, в това число и профилактични прегледи, извършвани в
ДКЦ „Неоклиник“ ЕАД във връзка с допълнително здравно осигуряване, се установява, че
ищцата страда от захарен диабет тип 2, в рамките на метаболитен синдром, което заболяване
е било установено през 2015 г.
От представеното по делото Длъжностно разписание на персонала в „Фирма“ ЕАД
към 01.07.2021 г. (лист 86), се установява, че в структурата на дружеството съществува
структурна единица Отдел „Екология“ (II.11), пряко подчинена на Изпълнителния директор,
в която е работила ищцата, в рамките на която единица има длъжности „Ръководител отдел“
– 1 щатна бройка, „Инженер Екология“ – 1 щатна бройка и „Еколог“- 5 щатни бройки или
общо 7 щатни бройки.
От представената по делото Заповед № 3-РД-191 от 29.07.2021 г. на Изпълнителни
директор на „Фирма“ ЕАД се установява, че дружеството изменя утвърденото щатно
разписание от 01.07.2021 г., като съкращава 1 (една) щатна бройка от длъжността „Инженер,
Екология“, към Отдел „Екология“, заета от ищцата, като общата численост на отдела се
променя от 7 щатни бройки на 6 щатни бройки.
3
От представеното по делото Длъжностно разписание на персонала в „Фирма“ ЕАД
към 02.08.2021 г., (лист 64), се установява, че след уволнението на ищцата, в структурата на
дружеството съществува структурна единица Отдел „Екология“ (II.11), пряко подчинена на
Изпълнителния директор, в рамките на която единица има длъжности „Ръководител отдел“
– 1 щатна бройка и „Еколог“- 5 щатни бройки или общо 6 щатни бройки, като се установява,
че в тази структура длъжността „Инженер Еколог“, заемана от ищцата, не съществува.
От представената по дело и връчена на ищцата на 31.10.2019 г., длъжностна
характеристика на „Инженер Екология“, се установява, че той е пряко подчинен на
Ръководител отдел „Екология“ и непряко подчинен на Изпълнителния директор на
дружеството. В общата характеристика на длъжността е включено задължение за
организиране на дейностите по спазване на нормативните актове регламентиращи опазване
на околната среда, за намаляване на вредното влияние на производствените фактори и
опазване на природните ресурси и упражняване на контрол при тяхното изпълнение. Тази
обща характеристика съвпада изцяло с общата характеристика на длъжността „Еколог“,
съгласно представената на лист 98 длъжностна характеристика за нея.
В рамките на посочените в раздел II функционални задължения са включени
специфични за длъжността задължения за длъжността „Еколог“, които включват
разработване и участие в прилагането на система от управление на околната среда и
определените с комплексните разрешителни и други разрешителни по опазване на околната
среда и водите за обекти на компанията планове и програми; организира изпълнението на
условията по комплексните разрешителни, изготвя месечни и годишни отчети в
съответствие с изискванията на нормативната уредба по ООС; организира изпълнението на
дейностите по контролиране на параметрите на компонентите на околната среда в
съответствие с нормативната уредба; участват в проверки по опазване на околната среда;
организира изпълнение на предписанията издадени от компетентните органи; проучва и
предоставя информация на техническия персонал за изменения в нормативната уредба по
опазване на околната среда и участва в разследване на възникнали нарушения по опазване
на околната среда, като анализира причините и изготвя протоколи.
Както се установява от раздел II от Длъжностната характеристика на длъжността
„Инженер Еколог“, специфичните функции включват подпомагане дейността по опазване
на околната среда за реализация на екологичната политика на дружеството, следи
дейностите по опазване на околната среда и подпомага обработката на данни за
изпълнението на програмите, подпомага дейностите по технологичната и техническата
реализация на решенията в съответствие с програмите на опазване на околната среда,
подпомага дейностите по оптимизация работата на водоподготвителните инсталации,
пречиствателните станции и реагентната обработка на водата; участва в комисии по
обезпечаване дейностите по опазване на околната среда и обезпечаване работата на
водоподготвителните инсталации и воднохимичните режими на водата в топлопреносната
мрежа и котловата вода и участва в изготвянето на прогнози за годишни планове на
техническите показатели на топлоизточниците свързани с обработка на водата.
4
При съпоставяне на длъжностните характеристики се установява, че в останалата
част трудовите функции на длъжността „Инженер Еколог“ (т. т. 3, 7, 8, 9, 11, 12, 13, 14, 15
и 16) се препокриват и са идентични с тези на длъжността „Еколог“.
Както се установява от доклада на и.д. Директор на Дирекция „Управление на
Човешките ресурси“, изготвен въз основа на доклад от Ръководител Отдел „Екология“,
необходимостта от извършване на възложените специфични функции на длъжността
„Инженер Еколог“ във връзка с водоподготвителните инсталации, пречиствателните станции
и обработка на водата, както и други технически параметри и инженеринг на
инвестиционни проекти, е отпаднала, поради което е направено предложение за
съкращаване на щатната бройка за длъжността „Инженер Еколог“.
Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел
Мирослава Тодорова Първанов, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК
(свидетелката е пряк ръководител на ищцата и заема длъжността „Ръководител отдел
„Екология“ при ответното дружество), на които съдът в тази част дава вяра като обективни и
последователни, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, според
които длъжността „Инженер Еколог“ е създадена във връзка със стартиране на проекта за
завода за РДФ отпадъци, като след като преминаване на специфичните инженерни дейности
към Столична община, нуждата от лице, което да изпълнява специфичните функции във
връзка с инженеринг и технически показатели при ответното дружество отпаднала. От
показанията на свидетеля се установява, че на ищцата инцидентно са възлагани и дейности
по изготвяне на доклади и становища, които са част от специфичните функции за
длъжността „Еколог“. Що се отнася до възражението на процесуалния представител на
ищцата, че част от функциите на длъжността „Инженер Еколог“ са прехвърлени на лицата,
изпълнявали длъжността „Еколог“, съдът счита, че показанията на свидетеля в частта, че
нуждата от изпълнение на специфичните за длъжността функции е отпаднала, за
безпротиворечиви.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Ж., на което съдът дава вяра като компетентно и безпристрастно, се
установява, че размерът на последното получено брутно трудово възнаграждение на ищеца
за пълен отработен месец (май 2021 г.), състоящо се от елементите с постоянен характер е в
размер на 1485,88 лв., от които 1210 лв. основна заплата и 275,88 лв. – допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и опит. За периода от 29.07.2021 г. до 28.01.2022 г.
размерът на сумата е общо 8915,28 лева.
По делото не се установява, обезщетенията по чл. 220 от КТ и по чл. 224 от КТ да са
платени, както от заявеното в молба, докладвана в открито съдебно заседание от 13.12.2021
г., се установява, че обезщетенията по Заповед № 38 от 07.09.2021 г. са получени на
основание колективен трудов договор, което обстоятелство не е оспорено от ответника.
От представеното копие на трудова книжка на ищцата (лист 14), което не е оспорено
и е идентично с оригинала, предоставен за констатация в открито съдебно заседание,
проведено на 21.02.2022 г., се установява, че след вписаното прекратяване на трудовото
5
правоотношение при ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 29.07.2021
г., липсват други вписвания. По делото се установява и че ищцата е регистрирана при
Агенция по заетостта “Бюро по труда“ (лист 119).
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
Анализът на посочените установени в производството обстоятелства налага
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени обективно съединени искове за
отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 106 от 28.07.2021 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата длъжност „Инженер
Екология“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за
оставане без работа вследствие на уволнението в размер 8915,28 лв. за периода от 29.07.2021
г. до 28.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. второ от КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя, при
съкращаване на щата. По делото безспорно се установява, че уволнението е извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ – поради съкращаване на щата, както в
тежест на ответника е да установи, че към момента на уволнението предпоставките за
уволнението са били налице.
Щатът е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно
разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности.
Съкращаване в щата има, както при намаляване бройките работници /служители/, така и
само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното
разписание. В настоящия случай по делото безспорно се установява, че ответното дружество
е съкратило единствената щатна бройка за длъжността „Инженер Екология“, заемана от
ищцата, поради което не е следвало да извършва задължителен подбор. Задължителен е
подборът при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности. Не е
задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност
или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на
подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се
включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности.
Само при такива длъжности е възможно сравнение на техните професионални качества и
резултати в работата и съпоставяне при оценката им. Подлежи на съдебен контрол само
отказът на работодателя да извърши подбор по чл. 329 от КТ, когато извършването му е
задължително, но не и когато подборът представлява негово право (така Решение № 752 от
13.12.2010 г. по гр. дело № 1095/2009 г. на IV ГО на ВКС). Преценката за идентичност на
длъжностите е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните
характеристики за отделните видове работа в зависимост от характера и естеството на
длъжностните задължения.
Фактическите обстоятелства, на които се базира волеизявлението на работодателя за
6
прекратяване на трудовото правоотношение, се установяват по делото. Длъжността, заемана
от ищцата, е съкратена и както се установява от представените и обсъдени щатни
разписания съкращаването е реално. За извършваната от ищеца дейност не е назначен нов
работник, тъй като тя е поета от останалите служители, без да се запази функцията като
цяло, с възлагане на конкретен правен субект. Това се установява от представените по
делото длъжностни характеристики, от които в видно, че не е налице сходство между
съществените функции, характерни за съкратената длъжност „Инженер Екология“ и тези,
характерни за длъжността „Еколог“. Макар между трудовите функции на двете длъжности
да има съвпадения, те са несъществени, като според съда от длъжностните характеристики
се установява, че има други основни функции, които следва да се считаt съществени.
„Инженер Екология“ има преимуществено функции във връзка с водоподготвителните
инсталации, пречиствателните станции и обработка на водата, както и други технически
параметри и инженеринг на инвестиционни проекти, а длъжността „Еколог“ изпълнява
функции във връзка със съблюдаване спазването на нормативната уредба във връзка с
опазване на околната среда и водите и изготвяне на доклади, становища и оценки, както и
организация изпълнение на предписанията, издадени от компетентните органи по опазване
на околната среда, като функциите на длъжността „Еколог“ съществено се отличават от тази
на съкратената длъжност.
Тъй като по делото се установява, че единствената щатна бройка за длъжността
„Инженер Екология“, която е заемала ищцата към уволнението, е съкратена, за ответника не
е възникнало задължение за подбор, защото когато се извършва уволнение поради
съкращаване в щата и съкращаването в щата се отнася до единствената щатна длъжност
работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник или служител, който
заема тази единствена длъжност или да направи подбор по критериите и целите, посочени в
чл. 329, ал. 1 от КТ. Ако работодателят реши да не упражнява правото си на подбор,
уволненият работник или служител не може да оспорва уволнението като незаконно, поради
това, че работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на подбор в резултат на
което би уволнил някой друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава (така
Решение № 255 от 11.02.2015 г. по гр. дело № 194/2014 г. на IV ГО на ВКС).
От друга страна, оплакването в исковата молба, че съкращаването на щата не е
реално, а е формално извършено единствено с цел уволнение на ищцата и в нарушение на
чл. 8 от КТ е неоснователно, тъй като по делото не се ангажирани доказателства, оборващи
презумпцията по чл. 8 от КТ.
Въпреки това в настоящия случай извършеното уволнение е незаконно, но не поради
посочените нарушения на процедурата по подбор, а защото е нарушена нормата на чл. 333,
ал. 1, т. 3 от КТ, според която в случаите по чл. 330, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят може да
уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник или служител,
боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, каквото
качество ищцата има. В хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ уволнението е поставено в
зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен орган, като
7
закрилата е относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие на
съответния орган. В настоящия случай и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК, ищцата
се е позовала в исковата си молба на обстоятелството, че се ползва от закрилата по чл. 333,
ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като страда от захарен диабет, а по делото не спорно, че работодателят
не е поскал разрешение от Инспекция по труда и мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ.
В хипотезата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ закрилата се прилага във всички случаи, когато към
момента на връчването на работникът или служителят страда от някое от заболяванията,
посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от
тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, сред които е и заболяването на
ищцата. При тази хипотеза работодателят може да уволни работника или служителя само с
предварително (дадено преди връчването на писмения акт за уволнението) разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай, като следва (също преди връчването на
писмения акт за уволнението) да е взето и мнение на ТЕЛК (чл. 333, ал. 2 от КТ). С чл. 1, ал.
2 от Наредбата е вменено изрично задължение в тежест на работодателя да събере
предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли
от болестите, посочени в ал. 1. Предвид обективния характер на закрилата при уволнение,
нито разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ, нито тази на чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. не
вменява на работника или служителя задължение да уведомява работодателя си
предварително дали страда от болестите по посочената разпоредба, нито да представя
медицински документи, удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания.
Такова задължение за работника или служителя възниква, само когато работодателят
направи изрично искане за това - с оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1 от
Наредбата (Така Решение № 191 от 25.04.2012 г. по гр. дело № 606/20211 г. на IV ГО на
ВКС).
В настоящия случай ищцата е декларирала пред работодателя си обстоятелството, че
страда от заболяване по чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредбата, но той не е предприел действия по
изследване на обстоятелствата в тази връзка, поради което отпадане на изискването на чл.
333 от КТ не е налице и ищцата се ползва от закрила. Предвид изложеното и с оглед липсата
на предварително разрешение от компетентния орган и мнение на ТЕЛК за прекратяване на
трудовия договор на ищцата към момента на връчването на заповедта за уволнение (чл. 333,
ал. 7 от КТ) уволнението е незаконно, а предявеният иск за неговата отмяна е основателен и
следва да се уважи.
В тази връзка, тъй като ищцата е работила при ответното дружество по безсрочен
трудов договор, а съкращаването на длъжността не е пречка за възстановяване на работника
на заеманата преди уволнението длъжност (Решение № 30 от 27.03.2017 г. по гр. дело №
2924/2016 г. на III ГО на ВКС), искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението работа, също се явява основателен.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение предполага установяване
незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без
8
работа в резултат от уволнението за процесния период. Оставането без работа поради
уволнението е правнорелевантен факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ. От факта на безработица през шестмесечния период след незаконно
уволнение за ищеца възниква право на обезщетение. Поради това и на основание чл. 154, ал.
1 от ГПК, съгласно който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания, в тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа и
не е получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък
размер/. Като елемент на правната норма фактическото твърдение, че е останал без работа
поради уволнението, трябва да се докаже от ищеца, който се позовава на тази норма (така ТР
№ 6/2013 на ОСГК на ВКС). В настоящия случай оставането без работа за периода от
29.07.2021 г. до 28.01.2022 г. се установява от представената по делото трудова книжка и
удостоверението от Агенция по заетостта. Размерът на полагащото се на ищцата
обезщетение за периода до изтичане на максималния 6-месечн срок, изчислено на база на
последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди
уволнението, е в размер на 8915,28 лева, която сума следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането (така и Решение № 8 от 25.02.2016
г. по гр. дело № 3399/2015 г. на ІІІ ГО на ВКС), както по делото не се установява да са
извършени плащания в полза на ищцата, които следва да бъдат приспадани.
С оглед изложеното, предявените искове са основателни и като такива следва да се
уважат.
По отношение на разноските:
Ищецът е сторил разноски за адвокат в размер на 1600 лева по договор за правна
защита и съдействие № 294 от 21.09.2021 г. (лист 6), платени в брой от ищцата съгласно
указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС,
което се установява от представената разписка за получаване на сумата от нейния адвокат.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата съдът счита за
неоснователно. Според чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение по първите два предявени иска
– тези с правно основание чл. 344, т. 1 от КТ, е не по-малко от размера на минималната
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. В
настоящия случай това е датата 21.09.2021 г., към която минималната работна заплата
съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г. е в размер на 650 лева. От друга страна, минималното
възнаграждение по оценяемия иск се определя по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата и е в размер
на 775,76 лева без ДДС или общо за тази инстанция минималният хонорар за адвоката на
ищцата е в размер на 1425,76 лева без ДДС, което не надвишава необосновано заявената
претенция, поради което направеното от ответника възражение за прекомерност на същия е
неоснователно, а на ищцата се дължат заплатените в производството разноски за адвокат в
размер на 1600 лева.
9
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата в общ размер на 911,61 лева, представляваща сбор
от сумите както следва: две такси от по 50 лева по първите два иска, 4% върху уважената
част от иска по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 356,61 лева и 5 лева за съдебно
удостоверение по чл. 23, т. 1 от ТДТ ГПК, както и 250 лева за възнаграждение на вещо лице
по СМЕ (лист 187) и 200 лева възнаграждение на вещо лице по ССчЕ (лист 192), платени от
бюджета на съда съгласно издадените РКО.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НEЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
уволнението на ЗДР. СТ. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Л. бл. вх. ет.
извършено със Заповед № 106 от 28.07.2021 г. на Изпълнителния директор на „Фирма“ ЕАД,
ЕИК 8******** със седалище и адрес на управление в гр. София, л. „Ястребец“ № 23 Б, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, ищцата ЗДР. СТ. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. Л. бл. вх. ет. на заеманата преди уволнението
длъжност „Инженер Екология“ при ответното дружество.
ОСЪЖДА „Фирма“ ЕАД, ЕИК 8******** със седалище и адрес на управление в гр.
София, л. „Ястребец“ № 23 Б, да заплати на ЗДР. СТ. П., ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ж.к. Л. бл. вх. ет. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
сумата в размер на 8915,28 лева, представляваща обезщетение за оставане на ищцата без
работа за периода от 29.07.2021 г. до 28.01.2022 г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Фирма“ ЕАД, ЕИК 8******** със седалище и адрес на управление в гр.
София, л. „Ястребец“ № 23 Б, да заплати на ЗДР. СТ. П., ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ж.к. Л. бл. вх. ет. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 1600 лева –
разноски в производството пред първа инстанция.
ОСЪЖДА „Фирма“ ЕАД, ЕИК 8******** със седалище и адрес на управление в гр.
София, л. „Ястребец“ № 23 Б, да заплати по сметка на Софийския районен съд, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на 911,61 лева – разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10