Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.04.2019
година град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и
втори януари две хиляди и деветнадесета
година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1117 по описа за 2018 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КГ-2115
от 02.03.2018 година на Заместник-Председателя на Държавната агенция за
метрология и технически надзор, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от
страните пред Административен съд град Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление
№ КГ-2115 от 02.03.2018 год. на Зам.-Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на „М.” ООД със седалище и адрес на
управление в град Бургас е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева и са възложени разходи за
вземане и изпитване на пробата в размер на 815 лева за нарушение по чл.8, ал.2
от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т.1, приложение № 1 от Наредба за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, във
връзка с чл.34, ал.2 от ЗЧАВ.
В
жалбата си, в съдебно заседание и в постъпилото писмено становище, чрез
процесуалния си представител, жалбоподателя излага съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да
бъде отменено изцяло.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител по делото. Постъпило е
писмено становище с което се оспорва така подадената жалба и се моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз
основа на събраните по делото доказателства се установява, че на 09.10.2017
година свидетелките Д. и Иванова, главни инспектори при въззиваемата страна,
във връзка със служебните си правомощия и задължение, извършили проверка в
обект на жалбоподателя – бензиностанция и газстанция, находяща се в село Средец,
община Стара Загора. При проверката на място в обекта бил обслужващия
бензиностанцията, свидетелят И.К.. На място от бензиноколонка № 2 към резервоар
№ 2 била взета проба от течно гориво – гориво за бензинови двигатели и бил съставен протокол за проверка
и вземане на проба от течно гориво № Хс-091 от 09.10.2017 година, връчен срещу
подпис на свидетеля Колев. За изпитването на контролната проба в стационарната
акредитирана лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН –
ГД ККТГ гр.София бил издаден протокол от изпитване № С-0418-2 от 12.10.2017
год., на основание на който била извършена експертиза и изготвен констативен
протокол № 0648 от 12.10.2017 година за съответствие на течното гориво с
изискванията за качество, според който изследваното течно гориво за бензинови
двигатели не съответства на изискванията за качество по показател „Дестилационни
характеристики”, „Край на кипене”, тъй като полученият резултат от изпитването
е 225,2 градуса по Целзий при норма максимум 210.0 градуса по Целзий, съгласно
БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност
относно методите за изпитване” при получен резултат от изпитването над 214.00
градуса по Целзий продуктът не съответства на изискванията за качеството по
споменатия показател – край на кипене.
Свидетелката
Д. съставила на жалбоподателя акт за нарушение /АУАН/ № А-344 от 14.12.2017 г.,
въз основа на който е издадено процесното НП.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № А-344 от 14.12.2017 год., жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ - Закон за чистотата на
атмосферния въздух („Лице, което разпространява, включително като краен
разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8, ал.1, ако деянието не
съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за
съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена
санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.”) за нарушение на чл.8, ал.2 от същия
закон („Забранява се пускането на пазара, разпространението, транспортирането и
използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за
качество, определени в наредбата по ал.1”) във връзка с чл.6, т.2, Приложение №
2 от НИКТГУРНТК (Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол), където се регламентирани
изискванията за качеството на горивата за дизелови двигатели, според които
показателят „Дестилационни характеристики” се измерва в градуси по Целзий при
норма максимум 210.00 градуса по Целзий и методи на изпитване БДС EN ISO 4259.
Като
описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП
е посочено, че:
-
на 09.10.2017 год. била извършена проверка в обект на жалбоподателя –
бензиностанция и газстанция, находяща се в с.Средец, община Стара Загора;
-
с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Хс-091 от
09.10.2017 год. от бензиноколонка № 2 към резервоар № 2 била взета проба от
течно гориво – гориво за бензинови двигатели А-95 Н;
-
за изпитването на контролната проба в стационарната акредитирана лаборатория за
горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН – ГД ККТГ гр.София бил издаден
протокол от изпитване № С-0418-1 от 12.10.2017 год., на основание на който била
извършена експертиза и изготвен констативен протокол № 0648 от 12.10.2017 год.
за съответствие на течното гориво с изискванията за качество, според който
изследваното течно гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията
за качество по показател „Дестилационни характеристики” „Край на кипене”, тъй
като полученият резултат от изпитването е 225,2 градуса по Целзий при норма максимум
210,0 градуса по Целзий, съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и
прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване” при получен
резултат от изпитването над 214.00 градуса по Целзий продуктът не съответства
на изискванията за качеството по споменатия показател;
-
протоколът от изпитването на контролната проба и констативния протокол за това
били връчени на жалбоподателя на основание чл.22, ал.8 от НИКТГУРНТК („Копия от
констативния протокол заедно с протокола от изпитване се изпращат на лицата по
чл.18, ал.1 или по чл.18б от ЗЧАВ в срок три работни дни от изготвянето на
констативния протокол”) и с искане вх.№ 84-01-632-2 от 23.10.2017 год., същият на основание чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК
(„оспорване на резултатите от изпитване в стационарната лаборатория
заинтересуваната страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на протоколите
по ал.8 да поиска арбитражната проба да бъде изпитана по арбитражните методи за
изпитване по съответните показатели за нейна сметка в друга акредитирана от
Българската служба по акредитация лаборатория и резултатите от изпитването се
считат за окончателни”) поискал изпитване на арбитражната проба;
-
в резултат на проведената арбитражна процедура бил издаден протокол от
изпитване № 39 от 01.02.2018 год. на от Изпитвателна лаборатория за горива при
„БТ”ООД, сертификат за акредитация на
БСА № 233ЛИ, въз основа на който била изготвена експертиза № Еа-002 от 02.02.2018
год. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество след
арбитражно изпитване, според която изследваното (съгласно арбитражния метод на
стандарт БДС EN ISO 2719) течно гориво за бензинови двигатели не съответства на
изискванията за качество по показател „Дестилационни характеристики” „Край на
кипене”, тъй като полученият резултат от арбитражния анализ е показал 218,7
градуса по Целзий при норма максимум 210,0 градуса по Целзий, а съгласно БДС EN
ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно
методите за изпитване” при получен резултат от изпитването под 214,00 градуса
по Целзий продуктът не съответства на изискванията за качеството по споменатия
показател;
-
следователно, тъй като резултатите от изпитването на арбитражната проба и
изготвената за това експертиза са окончателни съгласно чл.30в, ал.1, т.3 от
ЗЧАВ („…резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената
експертиза са окончателни”), на 09.10.2017 год. (когато са били взети пробите)
жалбоподателят е разпространявал течно гориво, в частност – гориво за дизелови
двигатели, несъответстващо на изискванията на качество, визирани в чл.6, т.2,
Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, с което е извършил нарушение на чл.8, ал.2 от
ЗЧАВ.
В
случая фактическите констатации, отразени в НП, се потвърждават изцяло от
показанията на актосъставителката Д. и свидетелката Иванова - извършили
проверката в обекта на жалбоподателя и иззели изследваните впоследствие проби
от гориво за дизелови двигатели и събраните писмени доказателства, споменати
по-горе и изрично цитирани в НП, като съответен на тях се явява правният извод
на административно-наказващия орган за съставомерност на извършеното от
жалбоподателя деяние съобразно дадената му правна квалификация, поради което
съдът намира за доказани опасаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя.
Свидетелят
Колев е касиер пълнач в проверявания обект и е заинтересован от изхода на
делото, а съдът не кредитира с доверие неговите показания и не ги взе предвид
при решаване на делото.
В
разглеждания случай съдът намира, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност е допуснато съществено процесуално
нарушение което е опорочило административно-наказателната преписка и води до
незаконосъобразност на така обжалваното наказателно постановление.
В
случая обаче, АУАН е бил съставен /на 14.12.2017 г./ след като жалбоподателят е поискал арбитражното
изпитване /с искане от 23.10.2017 г./, но преди резултатът от него да е готов
/02.02.2018 г./, т.е. преди да стане факт от обективната действителност,
респективно – последният не е намерил израз в АУАН, което пък означава, че с НП
жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение обосновано с факти и
обстоятелства, които не са установени по надлежния за това ред (макар да е
налице съответствие между фактическите изводи на актосъставителката и
административно-наказващия орган, конкретните факти, въз основа на които тези
изводи са били изведени от тях, са различни, в частност – фактите по АУАН са
описани и в НП, но не те обуславят отговорността на жалбоподателя, а
последващите такива, настъпили в резултат на поискан от жалбоподателя арбитраж,
които обаче вследствие на преждевременното съставяне на акта не са намерили
обективен израз в него). Правото на арбитражна проба обуславя едни вид правото
на защита на нарушителя. Съдът намира, че едва след неговото реализиране следва
да се пристъпва към привличане на нарушителя към наказателна отговорност,
преждевременното съставяне на акта за установяване на административното
нарушение води до опорочаване на административно наказателната отговорност. От
една страна АНО е обвързан със срок за издаване на НП, без арбитражната проба
да е извършена а и от друга страна арбитражната проба се явява тази която АНО
следва да се вземе предвид при реализиране на административно наказателната
отговорност и ако тя е различна се налага извода че на нарушителя е разяснено
едно с привличането му чрез АУАН а е наказан впоследствие за нещо което маже да
е различно от първоначалната предявена наказателна отговорност. В тази насока
съдът споделя и част от изложените доводи в жалбата до съда, но намира, че не
следва са се спира на тях поотделно, тъй като преждевременното издаване на
АУАН, бе за да се изчака арбитражната проба е опорочило
административно-наказателната преписка и това не може да бъде игнорирано по
делото.
По
тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: