Р Е Ш
Е Н И E
№ 02. 10. 2014 година гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд, Гражданско
отделение
На 23 септември 2014
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
Секретар
Д.С.
Като разгледа докладваното от съд. А. Димитрова
Гр. дело № 168 по описа за 2011 година
За да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по искова молба на „ Арис Импорт
Експорт” ООД със седалище гр.
Ямбол, подадена от пълномощника му адв. Г.Г. от ЯАК, против 8 ответници – гръцки
граждани, с която в обективно и субективно съединяване са предявени искове
както следва: 1/. иск за сумата 670 000 лв. главница, представляваща дадена
по два договора в заем на наследодателя на ответниците парична сума, но
невърната в договорения срок; 2/. иск за сумата 27917 лв., представляваща лихва по договорите за заем, въз основа на
които се претендира сумата по главницата за период от предоставяне на заемната
сума до датата, посочена като срок за връщане; 3/. иск за сумата 248 371
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2008
год. до предявяването на исковата молба в съда; 4/. законната лихва върху
главницата за периода от датата на предявяване на иска в съда до окончателното
й изплащане. Субективното пасивно съединяване
на исковете е осъществено посредством посочване размера на всеки един от
обективно съединените искове, който се претендира от всеки от ответниците,
съобразно квотата на наследяване в останалото от общия им наследодател
наследство, както следва: 1/. от Г.П. се претендира сумата 55833.33 лв.
главница, 2326.42 лв. договорена лихва по договорите за заем и 20697.60 лв. обезщетение за забава; 2/.от Е.П. се претендира главница в размер на
55833.33 лв.; договорена лихва в размер
на 2326.42 лв. и мораторна лихва в размер на 20697.60 лв.; 3/.от Д, П. се претендира главница в размер на
111666. 67 лв., договорена лихва в размер на 4652.84 лв. и мораторна лихва в
размер на 41395.20 лв.; 4/. от С.П. се претендира плащане на сумата
27 916.67 лв. главница, 1163.21 лв.
договорена лихва и 10348.80 лв. мораторна лихва; 5/. от С. П.
се претендира плащане на сумата
27 916.67 лв. главница, 1163.21 лв.
договорена лихва и 10348.80 лв. мораторна лихва; 6/. от А.П. се претендира
плащане на сумата 27 916.67
лв. главница, 1163.21 лв. договорена
лихва и 10348.80 лв. мораторна лихва; 7/. От Е.П. се претендира плащане на
сумата 27 916.67 лв. главница, 1163.21 лв. договорена лихва и 10348.80 лв.
мораторна лихва; 8/. от М.П. се
претендира плащане на сумата 334999.99 лв. главница, 13958.50 лв. договорена
лихва и 124185.50 лв. лихва за забава. От всички ответници се претендира и
законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба до
окончателното й плащане.
Претендират се
и направените по делото разноски въз основа на представен списък по чл. 80/ ГПК.
В хода на процеса е починала отв. Д, П., която в
процесуалното правоотношение с ищеца е заместена от отв. С.П. предвид
представеното по делото публично завещание № 40013/ 16.06.2010 год.( л. 540 –
541, том 2 от делото), което не е оспорено от страните, с което тя е определила и обявила като свой единствен
наследник племенницата си С.П..
Исковите
претенции се основават на сключени между ищеца и наследодателя на ответниците А. П. два
договора за заем - на 30.10.2007 год. за
сумата 300000 лв., и на 01.11. 2007 год.
– за сумата 370000 лв., които суми ищецът е предал на заемателя чрез банков
превод и с разходен касов ордер, а последният се задължил да ги върне до
31.03.2008 год. Твърди се, че с тях е договорена годишна лихва в размер на 10%,
която възлиза на исковата сума по втория от обективно съединените искове. Сочи
се още, че заемателят починал на 09.08.2008 год. и е оставил за свои законни
наследници ответниците по делото, квотите от наследството на които са опредЕ.с
решения на гръцки съд. А. П. не е върнал в срок сумите по двата договора,
поради което те се явяват пасив от наследството, оставено от него и задължени
да ги върнат на ищеца са наследниците му
по закон. До същите са отправени покани за плащане, но такова не е извършено
поради което и предвид пълното неизпълнение на задълженията по договорите, е
налице правен интерес от предявяване на иска.
Ответниците оспорват иска по основание и размер, с изключение на отв. Г.П., който
изслушан по реда на чл. 176/ ГПК в с.з. на 13.05.2014 год. е заявил, че дължи
връщане на претендираните от него суми на дружеството, което той представлява,
т.к. последното е дало пари в заем на А. П. и желае да ги получи обратно.
Отв.С., А. и С.П., чрез пълномощника си адв. Й.Г. от
САК, оспорват исковата молба по
съображения, че договорите за заем са фиктивни, не са подписани от
наследодателя им и една от сумите не е постъпила в неговия патримониум.
Оспорена е истинността на договорите за заем,
поради неподписването им от А. П..
Отв. Е. П.,
чрез назначения си особен представител адв. В. е оспорила исковете по съображенията
изложени от другите ответници.
Отв. Е.П. не е
посочила съдебен адресат в Р България
при връчването на препис от исковата
молба, което задължение изрично й е съобщено, поради което не се представлява. Същата не се явява в съдебно заседание и не е изразила становище
по спора.
Отв. М.П., чрез пълномощника си адв. М.Р. от САК, оспорва исковете като неоснователни
по две съображения: на първо място се сочи, че процесните договори за заем не
са сключени от нейния наследодател, както и че не е доказано предаване на
сумите по тях; на второ място се твърди, че те са нищожни на осн. чл. 26 ал.2
предл. 5/ ЗЗД, тъй като представляват привидни
(симулативни) сделки.
В с.з. исковете се поддържат изцяло
от ищеца, по изложени в писмени бележки доводи и съображения, претендира се
уважаването им и направените по делото разноски.
Ответниците оспорват исковете,
поддържайки изразената позиция в хода на
процеса по съображения изложени в писмени бележки. Претендира се отхвърлянето
им, както и направените по делото разноски.
От доказателствата по делото съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
по
фактите
А. Г.П. е гръцки гражданин и акционер в търговско дружество „Папас олио” АД със
седалище гр. Ямбол, Р България, в което до смъртта си притежава обикновени поименни
безналични акции от капитала на същото
дружество. Той е починал на *****год. и
след смъртта си е оставил за свои законни наследници: съпруга М.; сестра Д.;
брат А.; починал преди него и заместен от
децата си Г. и Е.; брат Й.,
починал след него и заместен от преките си наследници – съпруга С. и деца: С., А.
и Е.. Квотите, при които ответниците наследяват
оставеното от починалия им наследодател
наследство са опредЕ.с три решения на гръцкия районен съд в гр. А.,
както следва: съпругата му М. - 6/ 12 ид. части от цялото му движимо и
недвижимо имущество; племенниците му Г. и Е. – по 1/ 12 част от същото; сестра му Диамантула - 2/ 12 ид. части; С., С., А. и Е.( всички наследници на
починалия му брат Й.) наследяват
неговите 2/ 12 ид. части ( л. 77-87, т.І от делото).
По делото са представени два
договора за заем от 30.10.2007 год. и от
01.11.2007 год., в които е записано, че ищцовото дружество предоставя на наследодателя на ответниците претендираните
като главници суми в размер на 670000 лв. ( 300000 лв. + 370000 лв.), а
последният се задължил да ги върне в срок до 31.03.2008 год. Договорена е
годишна лихва 10% + банковите разходи.
Договорите са с идентично съдържание с изключение размера на сумата и
датата, на която са сключени.
Представени са две пл. нареждания от
30.10.2007 год. за сумата 300000 лв. и
от 15.11.2007 год. за сумата 120000 лв. за извършени банкови преводи, както и
разходен касов ордер от 01.11.2007 год. за сумата 250000 лв., издаден от
ищцовото дружество и съдържащ нареждане
сумата да се брои на А. П..
За установяване на исковата претенция по основание и размер,
по искане на ищеца е назначена счетоводна експертиза, която е дала заключението
си въз основа на данните по делото и направена справка в счетоводството на
ищеца. От заключението на в. лице К. се установява, че по приложените към
исковата молба два броя пл. нареждания от 30.10.2007 год. за сумата 300000 лв.
и от 15.11.2007 год. за сумата 120000 лв. обслужващите банки на ищеца са извършили платежни операции както следва: на
30.10.2007 год. „Пиреус банк” АД е
извършила превод на сумата 300000
лв. по сметка BG7103001600903 за А. Г., без
да посочи основанието за плащане и на 15.11.2007 год. „Юробанк и еф джи
България” АД е извършила плащане на
сумата 120000 лв. по сметка BG28UNSR700001507732932 за А. П. на основание заем от м.11, 2007 год. Тези
обстоятелства се установяват от приложените към заключението на в. лице извлечения по сметка ( л.472 и 473, т.ІІ от
делото), които настоящия съдебен състав приема като информация предоставена на
платеца на основание чл. 38/ Закона за платежните услуги и
платежните системи (ЗПУПС). Сумата 250000 лв. по представения по делото
РКО е
отразена в касовата книга, сумите
по пл. нареждания не са отразени в аналитичния регистър, а са отразени в хронологичен регистър от 01.01.2007 год. до
31.12.2007 год. В. лице К. е дала заключение за размера на договорената лихва,
която възлиза на сумата 27533.31 лв. и за размера на мораторната такава за
периода, за който се претендира с исковата молба и тя е на стойност 248560.49 лв.
По делото е изслушана и втора счетоводна
експертиза по искане на отв. М. П., която е изготвена от в. лице С.. От
заключението й се установява счетоводното отразяване на търговските отношения
на ищцовото дружество с „Хранителна
търговия” ООД, „Хранагро” ООД и ф.л. С.Ф. за периода 2007 – 2008 год., които
съдът намира за ирелевантни по отношение на спора между страните.
По повод оспорването на подписа на А.
П. върху процесните два договора за заем
от ответниците, е открито производство по реда на чл. 193/ ГПК. За
установяване на тяхната истинност и авторството на положените за заемател
подписи, по искане на ищеца е назначена почеркова експертиза от която се
установява следното:
Експертизата е изготвена от в. лице С., който
е химик по образование и е експерт- криминалист. Заключението е изготвено въз
основа подписи – образци от сравнителен
материал, каквито съставляват документи, съдържащи подписа на А. П., съставени
през периода 1994 - 1996 год. Въз основа на двете основни свойства на почерка
- индивидуалност и устойчивост е
разгледана и вариантността, която според в. лице е качество на вече установения
писмено- двигателен навик, която отразява изборността на лицето
при графичното изразяване на
отделни елементи и конфигурации. Изхождайки от тези критерии и имайки предвид,
че е налице съвпадение в общите и в частните графически признаци, а различията
в частните графически признаци се съдържат само в завършващата част на парафа,
в. лице е дало заключение, че подписите
върху процесните два договора за заем са положени от едно и също лице, и то е А. П.. В с.з. на 13.05.2014 год. в.лице
е допълнило заключението уточнявайки, че
с оглед отдалечеността на времето, в което са съставени документите, ползвани
като сравнителен материал, е възможно да
възникнат някакви леки отклонения, но те са вариационни и не оказват
съществено влияние на крайното заключение.
По делото са изслушани гласните
показания на свид. М., която работи като главен счетоводител в ищцовото
дружество. От показанията й се установява, че
тя познава А. П. от 1994 год. и
още тогава той четял български вестници
и гледал българска телевизия. Свидетелката сочи, че той разбирал и говорел на
български език.
От показанията на другия разпитан по
делото свидетел С.Ф. се установява, че той
познава отв. Г.П. от 19 - 20 години, който го е кръстил в църквата.
Свидетеля бил близък и с А. П., който често го молел за услуги. На 30.10.2007 год. той получил от него сумата
298000 лв., а на 15.11.2007 год. – сумата 120000 лв., които суми употребил за
закупуване на валута, която предал на А. П.. Твърди, че имало и други случаи, в
които А. П. му възлагал да закупи валута, че не си спомня механизма на
предаване на българските пари, че имал документи, които удостоверяват финансовите им отношения, но
след смъртта му ги унищожил, а за конкретния случай нямал документи, защото си
имали доверие.
При горната фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По възражението на ответниците за некомпетентността на
българския съд да разгледа предявените искове
Възражението е
неоснователно, предвид факта, че този въпрос е разрешен с влязло в сила
определение 359/ 21.12.2011 год., постановено
по ч. т. д. № 313/ 2011 год. по описа на
Бургаския апелативен съд, което е задължително за настоящия съдебен състав.
По иска за главницата, в размер на 670000 лв.
Предявеният иск е с правно основание чл. 240
ал.1/ЗЗД и е допустим като подаден от легитимирана
страна срещу надлежни ответници и наличие на правен интерес. Ответниците са
легитимирани да отговарят по претенцията на ищеца на осн. чл. 60 ал.1/ Закона
за наследството, предвид настъпилата смърт на наследодателя им А. П. и липсата
на твърдения от тяхна страна, че не са
приели наследството му, респ. че са направили отказ от същото. Следователно
паричната сума, която се претендира по процесните два договора за заем е задължение, с което наследството е обременено
и ответниците, които са негови наследници по закон отговарят съобразно
дяловете, които получават, а ищецът е легитимирана страна, предвид твърдението му, че има вземане от
наследодателя им по заемно правоотношение, по което той не е изпълнил
задълженията си.
Разгледан по същество искът за главницата, който се
основава на сключени между ищеца и наследодателя на ответниците два договора за заем се преценява като неоснователен, предвид
следните съображения:
Съгласно чл. 240 ал.1/ ЗЗД заемодателят предава в собственост на
заемателя пари, или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договора за заем по своята правна същност е неформален
и реален, и в тежест на ищеца е да установи сключването му и предаването на
сумите по него на ответника, съгласно
разпределената доказателствена тежест в процеса.
Ищецът твърди, че
за претендираните с исковата молба суми са подписани два договора – на 30.10.2007
год. за сумата 300000 лв., която е преведена по банков път от банкова сметка ***;
на ****год. е подписан втория договор за заем за сумата 370000 лв., от която
120000 лв. са преведени на 15.11.2007
год. по банков път от банкова сметка ***50000 лв. са платени в брой на 01.11.2007 год. с разходен касов ордер.
Ответниците са
оспорили както наличието на заемно правоотношение, с оглед оспореното авторство
на подписа на А. П. върху процесните два договора за заем, така и реалното
предаване на сумите, с оглед липсата на
годни доказателства в тази насока.
Съдът намира, че възраженията на ответниците са
основателни, имайки предвид събраните по делото доказателства.
На първо място
следва да се има предвид, че договора е частен документ и се ползва само с
формална доказателствена сила, на не и материална такава. Затова оспорването на
истинността му се отнася до авторството му, каквото в случая са оспорили
ответниците – авторството на подписа на заемателя А. П..
По повод откритото производство по реда на чл. 193/ ГПК за установяване
истинността на процесните договори за
заем, досежно авторството на подписа на заемателя А. П. положен върху тях,
съдът намира че ищецът не установи с
безспорни доказателства това обстоятелство. Единственото доказателство в тази
насока, което той ангажира е съдебно почерковата – експертиза, която съдебния състав не кредитира в крайния
й извод – че подписите са изпълнени от едно и също лице, и това лице е А. П..
Съдът не кредитира това заключение, т.к. то е изготвено въз основа на
сравнителен материал от 1994 - 1996
год., а процесните договори са съставени
през 2007 година. На следващо място е посочено, че са налице различия в частните
графически признаци, съдържащи се в завършващата част на парафа, както и че с оглед отдалечеността на времето,
в което са съставени документите, ползвани като сравнителен материал, е
възможно да възникнат някакви леки отклонения, но те са вариационни и не
оказват съществено влияние на крайното заключение.
Така структурирано заключението по
съдебно - почерковата експертиза, не
налага извод за безспорност в крайния извод на вещото лице, поради което съдът
не го кредитира. Ищецът не е изпълнил задължението си да представи по делото
сравнителен материал, съставен в близост до времето на съставянето на
документа, подписа върху който е обект на експертизата, каквато е обичайната
практика при изготвянето на съдебно- графологичните експертизи, не е ангажирал
и други доказателства, установяващи
авторството на подписа на
заемателя върху процесните договори
за заем, поради което по откритото производство по реда на чл. 193/ ГПК
следва да се приеме, се същите са неистински документи, предвид неавтентичността
на подписа на заемателя по него.
Тъй като истинността на подписа на А. П. върху
процесните договори за заем не е доказана по безспорен начин, същите следва да
се квалифицират като липсващи, който
факт от своя страна налага извод,
че между страните по тях не е възникнало
договорно отношение по договор за заем.
На следващо място ищецът не доказа и
другия елемент от договора за заем – предаването на сумите по тях.
Представения разходен касов ордер за
сумата 250000 лв. по своята правна природа е частен документ, не носи подписа
на заемателя, подписан е само от ищеца
и с него той установява изгодни за себе си факти, поради
което няма доказателствена стойност досежно факта на предаването на посочената
в него сума на А. П..
Сумата
300000 лв. е преведена на 30.10.2007 год. по банкова сметка, ***. нареждане от
същата дата, а в банковото извлечение от сметката на ищеца ( л. 472, т.ІІ от
делото) не е посочено основание за извършения превод. За сумата 120000 лв.,
която е преведена на 15.11.2007 год. по банковата сметка
посочена в пл. документ от същата дата, в банковото извлечение е посочено
основание заем, но липсва конкретизация
на договора.
Независимо от горните констатации
съдът намира, че реалното предаване на сумите по договорите не е доказано, т.к.
липсват доказателства, че посочените в пл. документи банкови сметки са с
титуляр А. П. и на следващо място липсват доказателства, че банката на последния е изпълнила задължението
си по чл. 39/ ЗПУПС – незабавно след
изпълнението на платежната операция
да му предостави информация относно платеца, стойността и вальора за
заверяване на сметката му. С други думи
казано, при липсата на доказателства, че със сумите по процесните две платежни
нареждания е заверена банковата сметка на
заемателя по договорите за заем, не може да се направи безспорен извод,
че ищецът е доказал с пълно и главно доказване предаването на сумите по
договорите за заем на заемателя. А щом
това е така, следва да се приеме, че заемно правоотношение между страните по тях не е възникнало, поради което
не е налице и твърдяното в исковата молба неизпълнение на задължение за връщане
на получени в заем парични средства.
Съдът не обсъжда показанията на свид. М., тъй като ги намира за неотносими
към спора между страните. Като
неотносими към спора по делото, поради което не се обсъждат, се преценяват и
представените по делото два броя записи на заповед, т.к. в обстоятелствената
част на исковата молба ищецът не е въвел твърдение, че изпълнението на процесните
договори за заем е обезпечено с
подписването им.
По иска за сумата
27917 лв. договорена лихва по договорите за заем
Този иск е неоснователен и следва да
се отхвърли, по изложените по – горе съображения
и с оглед решаващия извод на съдебния състав по въпроса възникнало ли е заемно
правоотношение между страните по процесните два договора за заем. Макар с чл. 3
от договорите да е уговорено, че заема
се предоставя с 10% годишна лихва + банкови разходи, тази договорка също
следва да се приеме за липсваща, предвид неистинността на договорите с оглед
авторството на подписа на заемателя.
По иска за сумата 248371 лв.
мораторна лихва за забава, претендирата за периода 01.04.2008 год.–31.03.2011
год. и за законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателно й плащане.
Тези претенции имат акцесорен
характер и те следват съдбата на главния иск. Тъй като искът за главницата се
преценява като неоснователен и недоказан,
като такива се преценяват и претенциите за лихви.
По възражението на ответницата М.П.
за нищожност на договорите за заем поради тяхната привидност.
Съдът намира това възражение за
неоснователно, тъй като не се събраха доказателства в тази насока. Не се
установи твърдението в писмения отговор, че сумата 300000 лв. и сумата 120000
лв. са били преведени от сметката на А. П. съответно на 30.10.2007 год. и на
15.11.2007 год. по сметка на С. Ф.,
който от своя страна я предал на ищцовото дружество, или с други думи казано
сумите в един и същи ден са били изтеглени/ преведени от банковата сметка на А.
П., след което са върнати обратно. Установи се единствено обстоятелството, че А.
П. е превел пари на свид. Ф., с които той му закупил валута и му я предал.
Твърдяната симулация не се установи и от заключението на в. лице С., поради
което съдът намира това възражение за неоснователно.
В обобщение следва да се каже, че предявените
искови претенции като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят, тъй
като ищецът не установи по безспорен начин, с пълно и главно доказване наличието на правоотношение с наследодателя на ответниците, както и предоставянето
му на процесните суми на заемно основание.
По разноските
Искане за разноски са направили
ищецът, чрез пълномощника си адв. Г., отв. М.П., чрез пълномощника си адв. Р. ***,
А. и С.П., чрез пълномощника си адв. Г..
Разноските следва да се присъдят при спазване
нормата на чл. 78/ ГПК. При горния изход на спора по делото, на ищеца такива не
се дължат.
Ответниците имат право на разноски
на осн. чл. 78 ал.3 / ГПК.
Съгласно т.6 от ТР № 6/ 06.11.2003
год. по тълк. дело № 6/ 2012 год. ОСГТК съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора за правна помощ следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков
път задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
По делото адв. Р.
и адв. Г. не са представили доказателства в тази насока. Списъка на разноските
по чл. 80/ ГПК, какъвто тези страни не
представиха с писмените бележки поради произнасяне на съда в тази насока, е
ирелевантен факт към определяне размера на дължимите за присъждане разноски.
Това е така, т.к. само по себе си списъка на разноските по чл. 80/ ГПК не установява
факта на плащането на адвокатското възнаграждение, а то се установява по горепосочения начин.
Предвид гореизложеното на отв. М.П. следва да се
присъдят направените от нея разноски за съдебно- счетоводната експертиза
изготвена от в.л. К. – 100 лв., за съдебно- счетоводната експертиза на в.л. С.
– 300 лв., 45 лв. д. такси по ч. гр.
дело № 293/ 2012 год. по описа на БАС и
5 лв. за издаване на съдебно удостоверение. За внесения депозит в размер на 600
лв. съдът в с.з. на 23.09.2014 год. е разпоредил
връщане, след посочване на банкова сметка ***.
На отв. С., А.
и С.П., представлявани от адв. Г. разноски не следва да се присъдят,
предвид липсата на доказателства такива да са направени.
Водим от горните съображения и на осн. чл. 235/ ГПК,
Ямболският окръжен съд
Р Е Ш
И :
На осн. чл. 193/ ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че
договор за заем от 30.07.2007 год.
сключен в гр. Ямбол между „Арис Импорт
Експорт” със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „П. Парчевич” № 2, вх.В ап.4,
представлявано от Г.А.П. и А. Г.П.
със седалище и адрес ***, Промишлена зона, Папас олио АД с
ЕГН ********** за сумата 300000 лв. ( триста хиляди лева) и договор за
заем от
01.11.2007 г. сключен в гр. Ямбол между Арис Импорт Експорт” със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „П. Парчевич” № 2, вх.В ап.4,
представлявано от Г.А.П. и А. Г.
П. със седалище и адрес ***, Промишлена
зона, Папас олио АД с ЕГН **********
за сумата 370000 лв. ( триста и
седемдесет хиляди лева) са
неистински документи предвид
неавтентичността на подписа положен от
страната по тях - А. П..
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани
предявените от „Арис Импорт Експорт”със седалище и адрес на управление гр.
Ямбол, ул. „Петър Парчевич” № 2, вх.В, ет.2, ап.4, вписано
н Търговския регистър с ЕИК *********, представлявано от управителя Г.А.П. против
Г.
А.П. с ЕГН **********, гръцки гражданин, постоянно пребиваващ в Р България с адрес гр. Я., ул. „П. П.” № *, вх.*, ет.* , ап.*, Е.П., гръцка гражданка, с адрес Р Г.,
гр. А., ул. „П. Г.” № *, С.П., гръцка гражданка с адрес Р Г.,
гр. А., ул. „С. И.” № *, С.П.,
гръцка гражданка, с адрес Р Г.,
гр.А., ул. „М.” № *, лично и в качеството й на наследник на починалата в хода
на процеса Д. П., А.П., гръцка гражданка, с адрес Р Г., гр. А., ул. „И.” № **, Е.П., гръцка гражданка, живуща в А., с неизвестен адрес, представлявана от
особен представител адв. С.В. от ЯАК и М.П., гръцка гражданка, с адрес Р Г.,
гр. А., ул. „М.” № * за
заплащане на сумите: 670 000
лв. главница, представляваща дадена по два договора в заем на наследодателя
на ответниците А. П. парична сума, но
невърната в договорения срок; 27917 лв. лихва по договорите за заем,
въз основа на които се претендира сумата по главницата за период от предоставяне
на заемната сума до 31.03.2008 год. 248 371 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2008 год. до
предявяването на исковата молба в съда и законната
лихва върху главницата за периода от датата на предявяване на иска в съда
до окончателното й изплащане, които суми се претендират от всеки от ответниците
както следва: от Г.П. - сумата
55833.33 лв. главница, 2326.42 лв. договорена лихва по договорите за заем и 20697.60 лв. обезщетение за забава; от Е.П.
- сумата 55833.33 лв. главница;
договорена лихва в размер на 2326.42 лв. и мораторна лихва в размер на
20697.60 лв.; от С.П. - сумата
27 916.67 лв. главница, 1163.21 лв. договорена лихва и 10348.80 лв.
мораторна лихва; от С. П. лично - сумата
27 916.67 лв. главница, 1163.21 лв. договорена лихва и 10348.80 лв.
мораторна лихва, и в качеството й на наследник
на Д. П., починала в хода на процеса - сумата 111666. 67 лв., 4652.84 лв.
договорена лихва и 41395.20 лв. мораторна лихва; от А.П. - сумата 27 916.67 лв. главница, 1163.21 лв. договорена лихва и
10348.80 лв. мораторна лихва; от Е. П.
сумата 27 916.67 лв. главница, 1163.21 лв. договорена лихва и 10348.80 лв.
мораторна лихва; от М.П. - сумата 334999.99 лв. главница, 13958.50 лв. договорена
лихва и 124185.50 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от подаване на исковата молба до окончателното й
плащане.
НЕ УВАЖАВА направеното от ответницата М.П., чрез пълномощника й
адв. М. Р. от САК възражение за нищожност на процесните два договора за заем от
30.10.2007 год. за сумата 300000 лв., и
на 01.11. 2007 год. – за сумата 370000 лв.,
сключени в гр. Ямбол между „Арис Импорт Експорт „ООД със седалище гр.
Ямбол и А. Г.П., поради тяхната привидност.
На
осн. чл. 78 ал.3/ ГПК ОСЪЖДА „Арис
Импорт Експорт” ООД с посочени данни и адрес ДА ЗАПЛАТИ на М.П. с посочени данни и адрес, сумата 450
лв. (четиристотин и петдесет лева) направени по делото разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: