Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 08.07.2020 г. град
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ
На девети юни 2020 година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова,
като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 54 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.)
В исковата молба се твърди, че Г.Ф.,
на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.), е
изплатил по щета № 210226/02.11.2011, обезщетение за неимуществени вреди размер
на 227746,65лв. на Б.П.Б.(47г) и Г.П.Б.(43г.) законни наследници на С.Г.Б.
(75г.), пострадала като пешеходец при ПТП, настъпило на 12.03.11г. около
18.30ч. в гр. С.З..
Твърди се, че
съгласно протоколно определение по НОХД № 675/2011г. по описа на Старозагорски
окръжен съд е било одобрено споразумение, с което Т.Н.К., ЕГН ********** е бил
признат за виновен, управлявайки мотоциклет *** с ДК № СТ ***К. В нарушение на
чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия
автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата
на ПТП.
На 12.03.11г. около
18.30ч. в гр. С.З. при намалена видимост мотоциклетистът К. преминал през
кръстовище със скорост около 33км/ч и след излизане от него прави опит за
спиране, но поради забавена реакция удря пресичащата Станка Б.а като и
причинява комплексна черепна и гръдна травма с летален резултат.
Б.П.Б.(47г) и Г.П.Б.(43г.)
законни наследници на С.Г.Б. (75г.), се обърнали към Г.Ф. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и по образуваната щета № 210226/02.11.2011,
УС на ГФ взел решение да бъде изплатено обезщетение в общ размер на 40 000лв.,
след отчетено 50% съпричиняване от страна на наследодателката им.
Наследниците не са се
съгласили с решението на УС на ГФ и завели срещу ГФ гр.д №14812/12г. по описа
на СГС и в.гр.д. 3396/2013 по описа на САС, и гр.д № 1834/2016 по описа на ВКС
за претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, по
което ответникът по настоящото дело участвал като трето лице-помагач на
страната на Фонда.
На 17.02.2016г. Г.Ф.
изплатил по влязло в сила решение по гр.д №14812/12г. по описа на СГС и в.гр.д.
3396/2013 по описа на САС и 1834/2016, сума общо в размер на 98354,24лв.,
формирана по следния начин - 60000лв. главница, 30169,32лв. законна лихва,
8184,93лв. - разноски.
На 18.03.2016г. Г.Ф.
изплатил по влязло в сила решение по гр.д №№14812/12г. по описа на СГС и
в.гр.д. 3396/2013 по описа на САС, сума общо в размер на 139,87лв.
На 22.01.2018г. Г.Ф.
изплатил по влязло в сила решение по гр.д №№14812/12г. по описа на СГС и
в.гр.д. 3396/2013 по описа на САС и 1834/2016 по описа на ВКС, сума общо в
размер на 114 625,57лв формирана по следния начин — 60000лв. главница,
42005,03лв. законна лихва, 12620,54лв. - разноски.
На 11.01.2018г. Г.Ф.
изплатил по влязло в сила решение по в.гр.д. 4709/2017 по описа на СГС и САС,
сума в размер на 6400лв.
На 12.04.2016г. Г.Ф.
изплатил по влязло в сила решение, сума общо в размер на 8226,977лв.
Ищецът твърди,
че е поканил ответника да възстанови
платеното от Г.Ф., но лицето не е погасило задължението си.
Моли съда на
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.)
сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да бъде осъден ответника Т.Н.К.
да заплати на Г.Ф. исковата сума от 227 746,65лв. (двадесет и осем хиляди
двеста осемдесет и осем лева и 77 ст.), представляваща изплатеното от Г.Ф.
обезщетение по щета № 210226/02.11.2011 ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
В заканоустановения
срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът оспорва като неоснователни и недоказани
предявените искове. Твърди, че не е налице хипотезата на чл.558, ал.7 от КЗ,
тъй като ищецът не твърди да е изплатил обезщетение по чл.557 ал.1 или 2 от
същия кодекс. Също така счита, че не е налице хипотезата и на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./. Излага подробни съображения, че фактическият състав за встъпване в
правата на увреденото лице, предвиден в чл.288 ал.12 КЗ /отм/ не е изпълнен,
доколкото липсва един от елементите, а именно право на Г. и Б. Б. да получат
обезщетение от Г.Ф.. Ако лицето не е имало право да получи обезщетение от ГФ
(независимо дали ГФ му е платил), не е налице право на регрес и суброгация, тъй
като няма права, в които Фондът да се суброгира. Поради това, че Г. и Б. Б. не
са имали право да получат от Г.Ф. обезщетение, затова и неоснователно Г.Ф.
претендирал от ищеца суми, които твърдял, че е платил на тези лица за
обезщетение. Ответникът твърди, че не е причинил твърдяните в исковата молба
вреди нито на Г.Ф., нито на Г. и Б. Б.. Счита, че ГФ не се е суброгирал в права
по чл.288, ал.1, т.2 от КЗ отм. за горницата над 120 000лв, тъй като до този
размер е оценката на вредите на съда, съответно това е пределния размер на
дължимата обезвреда според влезлите в сила съдебни актове, а и в този сумарен
размер ищецът твърди плащания на главници. Посочва, че в исковата молба, в
хронологията на извършени по щетата плащания ищецът не въвежда твърдения да е
платил главници над 120 000лв. сумарно. Не се твърди отделно от съдебно присъдените
суми, на Б. да е било платено и определеното с решение на УС на ГФ обезщетение
по щета 210226/02.11.2011г в размер на 40 000 лв. В решение по т.д.№1834/2016г
на ВКС е възприет този факт неосъществен. Не се и доказвало ГФ да е платил
повече от 120000лв. обезщетение, общо на двамата наследници. Ответникът твърди,
че вземането на ГФ спрямо него до размера на 40 хил.лв -обезщетение по чл.288
ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ на Г. П. Б. и на Б. П.Б. /или но 20хил.лв на всеки от
тях/, е погасено по давност. Счита за неоснователна претенцията на ГФ за лихви,
като твърди, че не е регламентирано в полза на Г.Ф. в чл.288 ал.12 КЗ /отм/
възможност за встъпване в права на увредения за лихви и оспорва тяхната
дължимост. В случай, че съдът приеме, че ГФ има право на встъпване в правата на
Г. и Б. Б. за лихви за забава, то възразява за размера на претенцията. Също
така счита, че са изцяло недължими и лихви за забава /законната лихва/ върху
обезщетението от 120000лв за периода 12.03.2011г - 28.12.2011г. Алтернативно,
ако съдът прецени, че все пак ответникът дължи да възстановя на ГФ суми,
платени за лихви за забава в размер на законната лихва, то моли размера на
лихвата да бъде изчислен върху обезщетение в размер 80 000лв /и определено след
приспадане на 40 хил. лв. /размера на обезщетението, признато и определено от
ГФ с решението от 08.12.2011 г/ от 120 хил. лв. -общ размер на дължимото
обезщетение , определено съда в полза на Г. и Б. Б. / и за период, считано от
28.12.2011г. -до датите, в които ГФ твърди погасителни плащания, което по
негови изчисления е 4573 1.07лв. На следващо място ответникът счита, че не
дължи и разноски по съдебните дела /гр.д.№ 14812/2012г. на СГС, в.гр.д.№3369
/2013г. на Софийски апелативен съд. Посочва, че претенцията е основана на
твърдяно встъпване в права на Г. и Б. Б., но за тези суми не са налице
предпоставките на чл.288 ал.12 КЗ /отм/, не е налице встъпване. Ако съдът
прецени, че следва да ответникът да възстанови направени от ГФ съдебни такси и
съдебни разноски по делата, образувани по претенция на Б. и Г. Б., то моли да
се приеме, че претенцията е прекомерна.Ответникът посочва и че не дължи такси и
разноски по изпълнителните дела, образувани по искания на Б. и Г. Б. (и.д.
20168710400086. и.д.20188710400064 на ЧСИ №871 Яна Г.ева. 20187840400003 ЧСИ
Йордан Ценов), вкл.такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Моли съда да отхвърли изцяло
исковете като неоснователни и недоказани. Ако съдът прецени, че дължи да
възстановя на ГФ суми, платени за обезщетение на правоимащи по чл.288 ал.1 т.2
б.а КЗ /отм /, то моли да приеме, че иска е частично основателен, само до
размера на платената главница в размер на 80 000лв., а над този размер до
претендирания - да отхвърли иска. Ако съдът прецени, че ответникът дължи да
възстанови на ГФ разходи за лихва, то моли да се приеме, че в тази част
претенцията е основателна, до 45 371.07лв., изчислена като законна лихва върху
80 хил. лв. /съдебно присъдено обезщетение в полза на двамата ищци, извън
признатото от ГФ тяхно право в размер 40 хил.лв. общо/ и за период от
28.12.2011г и до датите на направени за погасяване на задълженията плащания
-съответно 20 хил.лв.-на 17.02.2016г. и 60 хил.лв. на 11.01.2018г. Моли, ако
иска бъде уважен, законна лихва върху присъдените на ГФ суми да се присъди
единствено върху гланицата на обезщетението и от датата на исковата молба. Ответникът
моли за присъждане на напраните разноски по делото изцяло или съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че с
протоколно определение по НОХД № 675/2011г. по описа на Старозагорски окръжен
съд е било одобрено споразумение, с което Т.Н.К., ЕГН ********** се признал за
виновен в това, че на 12.03.2011 г. в гр.С.З.по ул.”***” при управление на МПС
мотоциклет „***” с рег.№СТ***К, собственост на Н.М. К. с ЕГН**********, в
посока запад-изток нарушил правилата за движение: чл.20, ал.1 от ЗДвПи чл.116
от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С.Г.Б. - престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1
от НК.
Б.П.Б.и Г.П.Б., като
законни наследници на С.Г.Б., се подали до Г.Ф. искане за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и по образуваната щета № 210226/02.11.2011,
като УС на ГФ е взел решение да бъде изплатено обезщетение в общ размер на 40
000лв., след отчетено 50% съпричиняване от страна на наследодателката им.
Наследниците не са се
съгласили с решението на УС на ГФ и завели срещу ГФ гр.д №14812/12г. по описа
на СГС и в.гр.д. 3396/2013 по описа на САС, и гр.д № 1834/2016 по описа на ВКС
за претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, по
което ответникът по настоящото дело участвал като трето лице-помагач на
страната на Фонда.
На 17.02.2016г. Г.Ф.
е изплатил по влязло в сила решение по гр.д №14812/12г. по описа на СГС и
в.гр.д. 3396/2013 по описа на САС и 1834/2016, сума общо в размер на
98354,24лв., формирана по следния начин - 60000лв. главница, 30169,32лв.
законна лихва, 8184,93лв. - разноски. На 18.03.2016г. Г.Ф. изплатил по влязло в
сила решение по гр.д №№14812/12г. по описа на СГС и в.гр.д. 3396/2013 по описа
на САС, сума общо в размер на 139,87лв. На 22.01.2018г. Г.Ф. изплатил по влязло
в сила решение по гр.д №№14812/12г. по описа на СГС и в.гр.д. 3396/2013 по
описа на САС и 1834/2016 по описа на ВКС, сума общо в размер на 114 625,57лв
формирана по следния начин — 60000лв. главница, 42005,03лв. законна лихва,
12620,54лв. - разноски. На 11.01.2018г. Г.Ф. изплатил по влязло в сила решение
по в.гр.д. 4709/2017 по описа на СГС и САС, сума в размер на 6400лв. На
12.04.2016г. Г.Ф. изплатил по влязло в сила решение, сума общо в размер на
8226,977лв.
Ищецът поканил
ответника да възстанови платеното от Г.Ф., но лицето не е погасило задължението
си.
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпределената от съда с доклада по
делото доказателствената тежест, по иска с правно основание чл.288, ал.12 КЗ
във връзка с чл.45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие на виновно и
противоправно поведение на ответника като водач на МПС, е реализирано ПТП, при
което ответникът е причинил вреди на пострадалите от ПТП, получили обезщетение
от ГФ, че виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, и че ищецът е платил на пострадалите
претендираното обезщетение.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД изисква установяване на виновно и противоправно поведение на водача,
в причинна връзка от което са произлезли вредите, както и че отговорността е
възникнала във връзка с използването на процесното МПС от делинквента.
Съгласно протоколно определение по НОХД №
675/2011г. по описа на Старозагорски окръжен съд с което е одобрено
споразумение, с което Т.Н.К., се признал за виновен в това, че на 12.03.2011 г.
в гр.С.З.по ул.”***” при управление на МПС мотоциклет „***” с рег.№СТ***К,
собственост на Н.М. К., в посока запад-изток нарушил правилата за движение:
чл.20, ал.1 от ЗДвПи чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С.Г.Б..
Ето защо, следва да се приеме, че са налице
основания за ангажиране гражданската отговорност на ответника за обезщетяване
на вредите, причинени с описаното деяние при управление на процесното МПС.
От събраните по делото
доказателства - справка от базата данни на информационния център към Г.Ф. се
установява, че за мотоциклет
„***” с рег.№СТ***К не е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“към дата – 12.03.2011 г..
Съгласно чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ
фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за неимуществени вреди ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. По делото е безспорно
установено, че
ищецът е изплатил сумата 227 746,65 лв. на Б.П.Б.и Г.П.Б., законни наследници
на С.Г.Б..
Предвид изложеното по – горе, следва да се
приеме, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ
ангажирането на регресната отговорност на ответника по чл.288, ал.12 КЗ във вр.
с чл.45 ЗЗД към Г.Ф..
По отношение на
възражението на ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност, съдът
намира следното:
Съгласно чл.378, ал.6 КЗ, регресните и суброгационни искове на
застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т.10 – 13, раздел ІІ,
буква “А“ от приложение №1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5
години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното
обезщетение на третото увредено лице. Съдът намира, че именно тази уредба е
приложима и по отношение на регресните и суброгационни искове на Г.Ф., тъй като
до 01.01.2016г. липсва изрична уредба на въпроса. Тъй като давността не се
прилага служебно, съдът следва да се съобрази с действащата нормативна уредба
към момента на заявеното възражение за изтекла погасителна давност. В случая
намира приложение и т.14 от Постановление №7/77г. от 04.10.1978г. на Пленума на
ВС, съгласно която: “За регресните искове важи общата давност по чл.110 и сл ЗЗД,
а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица“. От 17.02.2016 г. – датата, на която е направено
първото плащане по изп. дело № 20168710400086 до 21.02.2020 г. – датата, на
която е предявен иска, са изтекли по-малко от пет години, поради което
възражението е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Без уважение следва да се остави и възражението, че към датата на
процесното ПТП, ответникът е притежавал валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на
управлявания от него мотоциклет.
От справка от базата данни на информационния център към Г.Ф. се установява, че
за мотоциклет „***”
с рег.№СТ***К не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“към дата – 12.03.2011 г.
Съгласно чл. 288, ал.
12 КЗ (отм.); "след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2,
фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите
по ал. 8", а според ал. 8 на същият текст разходите са тези за определяне
и изплащане на обезщетението. Според настоящия съдебен състав посочената
разпоредба има предвид само разходи, които фонда е направил за изчисляване на
обезщетението в процедурата по изплащане на обезщетения, уредена в чл. 288 КЗ
(отм.), но не и разноски, които е направил в съдебното и изпълнителното
производство срещу него поради ненавременно плащане. Същите не
представляват разноски по определяне на вредата, а са резултат от отказа на Г.Ф.
да изпълни задълженията си, съгласно разпоредбите на ТЗ. По силата на закона на
Фонда е възложено да заплати дължимите суми за неимуществени вреди на
пострадалите от непозволено увреждане в резултат на ПТП в случаите, когато
причинителят не е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност".
Доколкото не са били налице предпоставките за отказ да се изплати обезщетение, Г.Ф.
е следвало да определи обезщетенията, съобразно методиката си. Като не е сторил
това, Г.Ф. е станал повод за завеждането на искове от страна на пострадалите от
ПТП наследници на починалото вследствие на ПТП лица. Заплащането на тези
държавни такси и такси по изп. производство, до окончателното плащане, не могат
да се вменят във вина на причинителя на ПТП, тъй като същите не са в пряка
причинно-следствена връзка с неговото виновно поведение.
Според трайната съдебна практика в т. см. решения №
63/15.03.2017 г. по в. т. д. 50/17 г. № 34/08.02.2017 г. по в. т. д. № 705/2016
г. и решение № 156/08.06.2017 г. по в. т. д. № 211/2017 г. всички на Апелативен
съд Пловдив, държавните такси и разноските по принудителното изпълнение, не се
включват в разходите по определяне и изплащане на обезщетението по чл. 288, ал.
8 от КЗ (отм.). Последиците от неправомерното поведение на ищеца не
могат да бъдат поставени в тежест на виновния водач.
Поради така изложеното исковете следва да бъдат
уважени за претендираната и изплатена главница от 120 000 лева и мораторната
лихва от 72174,35 лева. По отношение на претенция за заплащане на съдебни
разходи в размер на 29 172,31 лв. за образуваните изп. дела и заплатените
държавни такси на СГС и ВКС– 6400 лева, същите не се явяват разходи по смисъла
на чл. 288, ал.
8 от КЗ и за тях искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По изложените съображения,
предявеният иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД за
заплащането на сумата в размер 192 174,35 лв., представляваща главници и лихви по изплатена щета № 210226/02.11.2011.,
е основателен и следва да бъде уважен, а за
останалата претендирана сума до размера на 227 743,65 лв., искът следва да се
отхвърли, като неоснователен. Върху
главницата се дължи законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 21.02.2020 г., до окончателното плащане.
Предвид изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски по делото съобразно уважената част от иска в размер – 7652
лв. за държавна такса. Ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 973 лв., представляващо адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********,***, да заплати на Г.Ф. гр. С., ул. ***,
представлявано от Б.И.М. - Председател на УС на ГФ, на основание чл. 288, ал. 8
от КЗ /отм./сумата от 192 174,35 лв., /сто деветдесет и две хиляди сто
седемдесет и четири лева и 35 ст./, представляващи главница и лихви по
изплатена щета № 210226/02.11.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от 120 000 лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 21.02.2020 г. до окончателното и
заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от на Г.Ф. гр. С.,
ул. ***, представлявано от Б.И.М. - Председател на УС на ГФ, против Т.Н.К., ЕГН
**********,***, иск с правно основание чл. 288, ал. 8 от КЗ /отм./ за сумите
35 572,31 лв., представляващи разноски за
образуваните изп. дела и заплатените държавни такси по щета № 210226/02.11.2011, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 21.02.2020 г.
до окончателното и заплащане, като неоснователен и недоказан.
осъЖДА Т.Н.К., ЕГН **********,***, да
заплати на Г.Ф. гр. С., ул. “ ***, представлявано от Б.И.М. - Председател на УС
на ГФ, сумата от 7 652 лв. /девет хиляди
четиристотин двадесет и два лева и 10 ст./, разноски по делото.
осъЖДА Г.Ф. гр. С., ул. ***,
представлявано от Б.И.М. - Председател на УС на ГФ, да заплати на адв. П.К. –
АК С.З., сумата от 973 лв. /деветстотин седемдесет
и три лева/, представляващо адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба чрез ОС- С.З.пред АС-
гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………….