МОТИВИ към Присъда №9/26.03.2018 г. по НОХД № 7/2018 г.
по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
С внесения от Окръжна прокуратура - Стара Загора обвинителен акт подсъдимият
М.Х.Г., е предаден на съд затова, че в периода
29.07.2017г.- 28.08.2017г. в гр. Ст. Загора, в условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - пари, както следва:
сума в размер на 245 лева от владението на Р.А.Ш.- П.; сума в размер на 15 лева от владението на С.Н.П.
и сума в размер на 20 лева от владението на М.Г.Д., или общо сума в размер на
280 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила
и заплашване-престъпление по чл.199 ал.1
т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б“а“ от НК.
В разпоредително заседание по чл.248 от НПК, на основание чл.252 ал.1 от НПК разглеждането на делото продължи
незабавно по реда на Глава ХХVІІ при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура - Стара Загора поддържа така повдигнатото обвинение.
Предлага да се определи наказание към средния предвиден в закона размер, а
именно девет години „лишаване от свобода”, което на основание чл.373 ал.2 НПК
при условията на чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3 и съдът да определи
наказание шест години „лишаване от свобода” при първоначален „Строг“ режим, като счита, че целите и задачите на
наказателната отговорност ще се постигнат
с така наложено наказание.
Служебният защитник на подсъдимия М.Х.Г. - адв. Н.Т., изразява становище за налагане на
наказание, под минималното предвидено, а именно не повече от две години
„лишаване от свобода“.
Подсъдимият М.Х.Г. по
реда на чл.371, т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия М.Х.Г., което се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които
са приобщени по реда на чл.283 НПК, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Х.Г. е
осъждан многократно, като с последните три присъди, както следва: по НОХД №
166/2008 по описа на ОС- Стара Загора и присъди по нохд № 736/2008 и нохд №784/2008
и двете по описа на РС- Стара Загора му е наложено общо наказание „лишаване от
свобода” за срок от 10 години, изтърпяно на 03.02.2017г.
Предвид горните
осъждания, продължаваното престъпление грабеж, за който е предаден на съд с
настоящия обвинителен акт, представлява опасен рецидив по чл.29 ал.1 б ”а” от НК и не е изтекъл 5-годишен срок от изтърпяване на наказанията по горната група
присъди.
Пострадалата Р.А.Ш. – П. работела като преподавал в ОУ
в с.Дъбово, общ.Мъглиж, където живеела през повечето време, но притежавала и
жилище в гр.Ст.Загора кв.“Самара- 3“.
На 29.07.2017 г. около
13:00 ч. свидетелката Ш.-*** с автобус,
обслужващ линията село Дъбово – град
Стара Загора. Пристигайки в град Стара Загора Ш.-П. слязла на автобусна спирка „Ремиза“
и решила да върви пеша до жилището си в
кв.„Самара- 3“. Свидетелката носела дамска чанта и жълта найлонова торба. От
автобусната спирка тръгнала в посока изток по
път, който граничи с парк „ Бедечка“ и продължила в посока юг по запустял
път, който води към кв. „Самара-3“. Свидетелката Ш.- П. вървяла по пътека, като
парк „Бедечка“ оставал северно от нея, а южно се намирал магазин „ Кауфланд
2“. По същото време около 13:40 часа, на
същата пътека, скрит в храстите до моста, се спотайвал подсъдимият М. Г., който дебнел да мине жена, която да
ограби. Когато свидетелката Ш.- П.
стигнала до моста и тръгнала по южната му част усетила движението на обвиняемия
някъде зад тялото си и се отдръпнала инстинктивно, за да направи път. В този
момент подсъдимият Г. се появил вляво от нея, притиснал здраво с лявата си ръка
устата на свидетелката, за да не вика, а с другата ръка тялото й и заплашително
й наредил да му даде парите си. Свидетелката Ш.- П. се вцепенила от страх,
извадила от дамската си чанта портмонето и му дала всичките налични пари в
банкноти общо 240 лева. Подсъдимият продължавал да притиска устата й и
заповядал да „отвори пружината“, т.е. да отвори преградата с цип, за да види
дали няма скрити пари. Вътре имало само
монети, които възлизали на 5 лева общо, но подсъдимият изискал да ги събере и
да му ги даде и тях. Едва след като ги дала,
подсъдимият Г. пуснал свидетелката и избягал. Както приложената сила
като запушил устата й, така и цялостното поведение на подсъдимия докато й
говорел заплашително и заповедно на ухо, пострадалата възприела като явна
заплаха за живота и здравето си. Свидетелката Ш.- П. била разтреперана, с ускорен пулс и
натежали крака от уплах. Първоначално стояла като вцепенена от шока, едва
събрала сили да премини моста, след което подала сигнал на
тел. 112.
По описания начин подсъдимият М.Х.Г. осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б ”а” от НК- на 29.07.2017г. отнел
чужди движими вещи - пари в размер на
245 лв. от владението на Р.А.Ш.
– П. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като деянието представлява опасен рецидив.
Деянието е извършено виновно с пряк умисъл.
При
извършено разпознаване на лице свидетелката Ш.- Петрова по категоричен начин
разпознала подсъдимия М.Х.Г. като извършител на грабежа спрямо нея (л.36).
Видно от справка,
предоставена от „Теленор България“ ЕАД- град София и извършения по делото
анализ, мобилният номер на подсъдимия Г. на 29.07.2017 година , в часовия
интервал от 10:25ч. до 14:53 ч. е бил активен и се е намирал в клетка обслужваща централната
градска част на град Ст. Загора (л.55).
Свидетелката М.Г.Д. живеела в
гр.Ст.Загора и обичала 3- 4 пъти седмично да си прави разходка в парк „Аязмото“
по един и същи маршрут.
На 28.08.2017, около
11:20 часа, свидетелката М.Г.Д., паркирала автомобила си до „ Метрополията“ и
се отправила по алеята към чешмата на Ген.Делчев. Около 11:40 часа свидетелката
се намирала до „Иконата“. По същото време и на същото място подсъдимият М.Г. дебнел в очакване да извърши грабеж.
Виждайки свидетелката Д., подсъдимият Г. с едната си ръка я сграбчил отзад за
тялото, а с другата си ръка й запушил устата, като заплашително наредил да му
даде парите си. В себе си свидетелката Д.
носела само една банкнота от 20 лева. Въпреки уплахата си, свидетелката държала
бутилка минерална вода, с която се опитала да удари подсъдимия Г.. Това
поведение на свидетелката объркало подсъдимия М.Г., който отпуснал захвата
около устата и свидетелката Д. се развикала за помощ. Тогава подсъдимият Г.
напълно пуснал свидетелката и тръгнал бързешком в противоположна посока. Свидетелката
Д. подала съобщение на тел.112 и
тръгнала обратно към паркинга, където се намирал автомобилът й, за да изчака
идването на полицейски екип. По пътя свидетелката Д. срещнала непознатите за
нея К. К. Б. и П. Д. К., на които споделила какво се е случило и ги помолила да
я придружат до колата, защото изпитвала страх. Свидетелят Б. и свидетелят К.й
разказали, че са се разминали с мъж, който по описание отговарял на подсъдимия Г..
По описания
начин подсъдимият М.Х.Г. осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б ”а” вр. чл.18 ал.1 от НК- на 28.08.2017г. направил опит да
отнеме чужди движими вещи - пари в размер на 20лв. от владението на М.Г.Д. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като деянието представлява опасен рецидив.
Деянието
е извършено виновно с пряк умисъл.
Престъпното деяние
останало недовършено в стадия на опит, тъй като не са настъпили
общественоопасните и целени от дееца последици - получаването на парична сума,
по независещи от дееца причини, а именно активното поведение от страна на
пострадалата и виковете й за помощ.
При извършено
разпознаване на лице свидетелят К. Б. и свидетелят П. К. по категоричен начин
разпознали подсъдимия М.Х.Г. като лице, което са видели непосредствено след
деянието и малко преди да срещнат свидетелката М.Г., която им съобщила за
грабежа (л.72- 74).
Видно от справка, предоставена от „Теленор
България“ ЕАД- град София и извършения по делото анализ, със СИМ - картата на подсъдимия
Г. са осъществявани комуникации в град Стара Загора в периода 26.08.2017 година
от 19:45 ч. до 13:22ч. на 29.08.2017 година (л.55).
След неуспешния опит да ограби свидетелката М.Д., на
същата дата 28.08.2017 г. подсъдимият Г. решил отново да извърши грабеж на пари
от друга жена и се отправил към мястото на което извършил грабежа, описан в
пункт 1- пътеката между парк „Бедечка“ и магазин „ Кауфланд 2“, която води до
кв. „Самара-3“.
Свидетелката С.Н.П. ***
и на 28.08.2017г. след приключване на работният си ден, около 14.40 ч. посетила
магазин „ Кауфланд2“, където направила покупки. След това решила да се прибере
пеша до жилището си в кв. „Самара-3“.
Свидетелката П. минала по занемарен път,
обрасъл с растителност в парк „Бедечка“ и продължила по пътека, южно от парка.
В края на алеята се намирали два моста, като свидетелката П. преминала северния мост и около 15:20 часа
се отправила по пътека, която води към северната страна на бившата сграда на фирма „ Чукурови“. По същото време и на
същото място, скрит в храстите, дебнел подсъдимият Г.. Подсъдимият изчакал свидетелката да го
подмине, след което изскочил зад нея и с едната си ръка запушил устата й, а с
другата я хванал за гърлото. В ухото на свидетелката П. подсъдимият Г. изрекъл
няколко пъти „Давай всичките пари или ще те убия“, но свидетелката стояла
вцепенена от ужас. Тогава подсъдимият я блъснал и тя паднала на земята. Подсъдимият
Г. отново запушил устата на свидетелката П.,
наредил й да не вика и пак й заповядал да даде парите си. Свидетелката П.
извадила портмонето си и му дала всичките си налични пари в размер на 15 лева. Подсъдимият
поискал още, но тя нямала други пари в портмонето, при което подсъдимият Г.
грабнал чантата й и побягнал в посока запад към моста. Свидетелката П.
започнала да крещи за помощ и побягнала в обратна на обвиняемия посока, на
изток към дома си. По пътя срещнала непознати за нея мъже, сред които свидетеля
Николай Витанов Лазаров. Те намерили чантата й изхвърлена от подсъдимия
Г. и й помогнали да събере разпилените вещи.
По описания начин подсъдимият М.Х.Г. осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б ”а” от НК- на 28.08.2017г. отнел чужди движими вещи - пари
в размер на 15 лв. от владението на С.Н.П. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като деянието представлява опасен рецидив.
При
извършено разпознаване на лице свидетелката С.П. по категоричен начин
разпознала подсъдимия М.Х.Г. като извършител на грабежа спрямо нея (л.94).
Видно от справка,
предоставена от „Теленор България“ ЕАД- град София и извършеният по делото
анализ със СИМ- картата на подсъдимия Г. са осъществявани комуникации в град
Стара Загора в периода 26.08.2017 година от 19:45 ч. до 13:22ч. на 29.08.2017
година (л.55).
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от
обясненията на обвиняемия (л.20, л.122); свидетелските показания (л.30, 65- 69,
88- 91), протоколи за разпознаване на лице
(л.36, 72, 74, 94), справка по реда на ЗЕС, ведно с извършения по нея
анализ (л.55- 59) и другите писмени материали по делото.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Въз основа на установените факти съдът
прие, че по описания начин подсъдимият М.Х.Г. е извършил от обективна и субективна страна три отделни
деяния, всяко едно, от които поотделно осъществява състава на едно и
също престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б ”а” от НК, през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо
деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото, поради
което представляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК с общ престъпен резултат в размер на 280
лева. Едно от деянията е останало недовършено, но същото не се отразява
значително върху цялостната престъпна дейност.
От субективна
страна, деянието е извършено виновно с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му харрактер, предвиждал
е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия М.Х.Г. престъпление
/ чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б“а“ от НК/ законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от 5 до 15 години.
С оглед на това, че
съдебното производство се разви по реда на Глава ХХVІІ НПК и по-конкретно при
хипотезата на чл.371 т.2 НПК, съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК съдът
следва да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а НК.
Съдът намери, че наказанието на
подсъдимия М.Г. следва да бъдат определено при хипотезата на чл.54 НК. В тази
връзка съдът счита за уместно да отбележи, че определянето на наказанието
спрямо конкретния подсъдим за конкретно извършеното престъпление не
съставлява механична преценка на
отчетените обстоятелства, а е логически процес на цялостна оценка на всички обстоятелства,
влияещи върху отговорността.
При съблюдаване на принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
следва да бъде определено наказанието на подс. Г. за извършеното престъпление под
средния размер, предвиден за това престъпление – „лишаване от свобода” в размер
на шест години, при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете обстоятелството, че престъплението
не се отличава с особена тежест, доколкото не са причинени физически травми на пострадалите
жени, не е употребена голяма физическа
сила спрямо тях и сумите, които са
отнети са сравнително малки.
Като отегчаващо вината
обстоятелства съдът отчете факта, че подсъдимият е с множество осъждания, извън тези, които
обуславят квалификацията „опасен рецидив“ и престъпната упоритост при
извършване на деянията
При определяне наказателната отговорност винаги следва да
се вземе предвид и степента на обществена опасност на дееца, която в случая е
висока, предвид липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от предходните
многобройни осъждания и наличието при подс. Г. на трайно установено поведение
на несъобразяване с правните и етични норми в обществото.
Действително, съгласно т.7 от ТР №1/2009 г. на ОСНК,
признанието на подсъдимия, чрез което е съдействал за изясняване на обективната
истина, може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство. Доколкото обаче
индивидуализацията на наказанието е комплексен логически процес, то това
обстоятелство не е от характер да конфронтира изводите за висока степен на
обществена опасност на дееца и да обоснове смекчаване на наказателноправното
положение на подсъдимия Г., повече от това, което бе изложено по-горе.
В обобщение, съвкупната оценка на
обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимия Г., изводите за
неговата лична степен на обществена опасност и величината на степента на
обществена опасност на деянието, сочи на наличие на превес на смекчаващи вината
обстоятелства, при който настоящият съд определи наказанието, а именно лишаване
от свобода за срок от шест години. В съответствие с разпоредбата на чл.58а,
ал.1 НК съдът намали размера на определеното по правилата на чл.54 НК наказание
с 1/3, като наказанието което следва да изтърпи подсъдимият Г. е в размер на
четири години „лишаване от свобода”, което
на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
„строг“ режим.
В контекста на изложеното по-горе,
съображенията на защитата за определяне наказание на подс. Г. по правилата на
чл.55 НК са неоснователни. Това е така, тъй като в случая не са налице
кумулативно двете условия, които задължават съда да приложи разпоредбата на
чл.55, ал.1 НК и да определи на подсъдимия наказание под най-ниския предел на
предвиденото наказание в закона или да премине към друг по-лек вид наказание, а
именно:
- на първо място фактически констатации,
че са налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или, че има
многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само по себе си не може да
се оцени като изключително;
- второ, правен извод, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко, защото има значителна
по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните за този
вид престъпления, с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които
е извършено престъплението, особености на деянието и дееца, подбудите за
извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Съдът
постанови веществените доказателства по
делото - 3 броя ДВД, след влизане на присъдата в сила, да бъдат
унищожени.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът
осъди подсъдимия М.Х.Г., с посочени данни, да заплати в полза на Министерство на вътрешните
работи, по бюджетната сметка на ОД
на МВР – Стара Загора сумата от 17,70 лева /седемнадесет лева и седемдесет
стотинки/, представляваща направени в
хода на досъдебното производство разноски по делото.
Причини и условия, способствали за извършване на
престъплението – стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Мотивиран от
горните съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: