МОТИВИ към присъда № 19, постановена на 17.03.2014г. по НЧХД № 76/2014г. на Търговищки районен съд
Подсъдимият М.А.М. *** с ЕГН: ********** е предаден на съд с обвинение по чл.146, ал.1
от НК за това, че в писмена форма казал думи унизителни за честта и
достойнството на Е.Р.Б. с ЕГН **********, които били възприети от нея на
15.01.2014г. в с.Маково, общ.Търговище.
В настоящото наказателно производство бе приет за
съвместно разглеждане граждански иск предявен от пострадалата Е.Р.Б. против подс. М.А.М. за сумата от 1200лв., представляваща
обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди.
В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка
поддържа обвинението повдигнато с тъжбата. Намира същото за безспорно доказано.
Пледира подс.М. да бъде признат за виновен, като на
основание чл.78а от НК да му бъде наложено административно наказание „глоба”. Пледира
за уважаване на предявения граждански иск
в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Подс.М. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и отказва да дава обяснения. Желае
да бъде оправдан.
Защитникът на подс.М. намира
обвинението за недоказано както обективна, така и от субективна страна. Сочи,
че не е доказано отравянето на обидни по характера си думи от страна на
подсъдимия и то именно към тъжителката. Счита, че в случая липсва елемент от
обективната страна на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, изискващ обидните
думи да са казани „в присъствие” на обиденото лице. Пледира за оправдателна присъда и отхвърляне
на предявения граждански иск.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.А.М. с ЕГН: ********** и
тъжителката Е.Р.Б. с ЕГН **********
живеели на съпружески начала. От съвместното си съжителство имали родено
дете – М.. Тримата живеели самостоятелно в къща в с.Маково, общ.Търговище. Отношенията между подсъдимия и тъжителката обаче с времето се влошили, като след пореден скандал, на 10.01.2014г.
тъжителката напуснала къщата, в която живеела с подс.М.
и заедно с детето си отишла да живее в дома на св.И. в същото село. След този
случай подс.М. също напуснал общия дом и отишъл да
живее в дома на майка си, също в с.Маково. В продължение на 2 -3 седмици след
напускането на дома си, тъжителката заедно със св.И. ежедневно, сутрин и вечер ходела
в къщата, за да храни и чисти на кравата, която семейството имало и за която се
грижела Б.. На 15.01.2014г. сутринта
двете отново посетили къщата, за която ключове имали подсъдимият и тъжителката.
На леглото в стая на първия етаж, където основно живеело преди това семейството,
двете видели, че е оставен сгънат лист, който предната вечер не бил там. Същият
представлявал писмо, написано ръкописно от подс.М. до
тъжителката Б. със следното съдържание на първата страница: „Мастио Бъди Проклета как можа да ми причиниш
такива тешки мъки ти Дяволско Исчадие
Бъди Проклета Алах да те наказва жестоко ти ме уби
как можа да ми Изневеряваш със каква съвест ти Беше наи
хубавато нещо във моят живот което някога съм имал Браво
че успя да ме Заблуждаваш толкова години под ред да ми оважаваш
и гледаш М. като очите си които вече ги нямаш Збогом Бесрамнице”. На втора страница: „ Как можа да ме замениш със Боклуц Повдигами се при мисалта за теб Алах да те наказва
както засложаваш.?” След като прочела
писмото тъжителката се почувствала унизена и оскърбена от същото, от определянето
и като „мастия”, „дяволско изчадие” и „безсрамница”.
Описаната фактическа обстановка по безспорен
начин се доказва от събрания по делото доказателствен материал: показанията на
св. А. И., заключението на съдебно- почерковата
експертиза и процесното писмо, приложено на л.6 от
делото. Доказателственият материал не съдържа противоречия относно описаните
факти.
При така установената фактическа обстановка
съдът прие, че подс.М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.146, ал.1 от НК.
На първо място - от заключението на съдебно- почерковата
експертиза безспорно се установи, че ръкописният текст, приложен на л.6 от
делото, започващ с думите „Мастио Бъди проклета” е
написан от подс.М..
След
предявяване на ръкописния текст, приложен на л.6 от делото, св.И. бе
категорична, че същият представлява именно писмото, намерено от нея и
тъжителката в къщата. Показанията на посочената свидетелката са последователни,
логични и непротиворечиви и съдът изцяло и даде вяра.
Въпреки неправилния правопис е безспорно, че в
текста, написан от подс.М. същият е визирал думите „мастия”, „дяволско изчадие” и „безсрамница”, които са
обидни за човешкото достойнство и чест. Несъмнено същите очертават негативно и
отрицателно личността към която са насочени с оглед приетите в обществото морални
норми за нормално човешко общуване. Съдът прие, че изразите „Аллах да те
наказва жестоко” и „Бъди проклета” не представляват обидни изрази, тъй като същите
имат пожелателен характер за настъпване на някакви
негативни за личността последици, но не съдържат отрицателна оценка за самата
личност.
Въпреки,
че не е поименно адресирано до тъжителката, съдът намира за безспорно
установено, че процесният текст представлява писмо, предназначено
и насочено именно към нея. Именно тя е определена като „мастия”,
„дяволско изчадие” и „безсрамница”. Този извод кореспондира с установените обтегнати, лоши отношения между
двамата след раздялата им със скандал четири дни преди намирането на писмото. Следва
и от съдържанието на самото писмо, съдържащо обвинения за изневяра, за
дългогодишно заблуждаване, както и искане към
адресата на писмото - да гледа „М. като очите си” /а се установи, че М. е
детето на двамата – на подсъдимия и тъжителката/. Изводът, че написаният от
подсъдимия текст представлява писмо с адресат тъжителката следва и от факта, че
писмото е било оставено на видно място в общия им дом, за който ключове имали
двамата и за който подсъдимият знаел, че е посещаван ежедневно от Б..
От показанията на св.И. се
установи, че след като прочела писмото, тъжителката се почувствала унизена от
думите в него. В тази насока свидетелката посочи: „След като Е. прочете писмото и стана зле, стана и гадно”.
На
следващо място – за да е налице „обида”
по смисъла на НК, чл.146, ал.1 от НК от
обективна страна изисква деянието да е извършено в присъствие на пострадалия. С
оглед възраженията на защитата съдът констатира, че текста на чл.146, ал.1 от НК е търпял промени във времето единствено в частта относно наказанието, не и в
частта изискваща присъствие на
пострадалия при извършване на деянието. Съдебната теория /напр. „Престъпления против личността”
част ІІ –Ал.С. –изд.”Св.Кл.Охридски”/ и съдебната практика
/напр. Р.№ 664/30.12.72г. по н.д.№ 652/72г. на І н.о. на ВС/ са единни и категорични, че под „присъствие на
пострадалия” трябва да се разбира възможността последният да възприеме обидните
думи или действия. Поради това се приема, че изпълнителното деяние на обидата чрез
думи може да се осъществи както устно, така и писмено -чрез писмо, телеграма,
телекс, факс, публикация в печата. Престъплението е довършено, когато
унизителните за честта и достойнството на пострадалия думи бъдат възприети от
него, когато той ги чуе или прочете.
Предвид изложеното, съдът прие, че по
описания начин -в писмена форма, чрез думите „мастия”,
„дяволско изчадие” и „безсрамница” подсъдимият
е нанесъл на пострадалата обида по смисъла на чл.146, ал.1 от НК, която е била
възприета от нея на 15.01.2014г., когато
именно е било довършено и престъплението.
От субективна страна обидата
може да бъде нанесена както с пряк, така и с евентуален умисъл. В случая съдът
установи, че подс.М. е извършил деянието виновно с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че посочените думи са унизителни за честта и
достойнството на пострадалата, че съществува възможност същите да бъдат
възприети от нея и е целял именно това. Изводите си за субективната страна съдът
направи от следните факти, установени по делото: В процесния период нито тъжителката,
нито подсъдимият са живеели в бившия им общ дом, но и двамата са имали ключ от
него. Подсъдимият е знаел, че тъжителката посещава ежедневно къщата, грижейки
се за кравата. Установи се, че писмото е било оставено на леглото в стая на
първия етаж на къщата, основно обитавана от семейството преди раздялата т.е.
било е оставено на видно място, предполагащо забелязването му. Установи се
също, че писмото е било намерено и прочетено от тъжителката на 15.01.2014г.
сутринта, а св.И. бе категорична, че предната вечер писмото не се е намирало там. Всички тези обстоятелства в
своята съвкупност водят до единствено възможния извод, че подс.М.
е оставил написаното от него писмо в къщата знаейки, че тя ще бъде посетена от тъжителката, именно с цел
Б. да го прочете, респ. да възприеме
обидните думи.
Предвид изложеното, съдът прие, че по
описания начин от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, за което го призна за виновен.
За посоченото престъпление законът
предвижда наказание глоба от 1000 до 3000лв., като съдът може да наложи и обществено
порицание. Видно от справката му за съдимост, подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието
няма причинени съставомерни имуществени вреди.
Предвид горното, на основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът освободи подс.М. от наказателна отговорност за извършеното престъпление
и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000лв. При
определяне размера на глобата съдът отчете
факта, че подсъдимият е родител на малолетно дете, за което следва да полага
грижи, включително материални такива. Предвид това прецени, че глобата в посочения размер, въпреки че
представлява минимума предвиден в чл.78а, ал.1 от НК е достатъчна за постигане
целите на наказанието.
В резултат на извършеното престъпление са били
уронени честта и достойнството на
тъжителката. Същата е била унизена, оскърбена, засегнати са били самочувствието
и, нейната самооценка и то от бащата на детето и.Деянието
е станало достояние и на трето лице. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът прие,
че сумата от 500лв. се явява справедлив размер на обезщетение за претърпените в
резултат на престъплението неимуществени вреди. Именно в такъв размер бе уважен
и предявеният граждански иск. В останалата си част и до пълният му размер от 1200лв.
искът бе отхвърлен от съда като неоснователен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.М. бе осъден да заплати на частната тъжителка и сумата
от 262лв., представляваща направени по делото разноски. Същият бе осъден да
заплати по сметка на ТРС сумата от 50лв. представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Въз основа на изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: