Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2601 21.06.2019
г. Гр.
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви
гр. състав в открито съдебно заседание на
десети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13433 по описа на ПРС за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 203, ал. 2 от КТ.
Ищецът
ЕТ „***– Нигал“ с ЕИК ********* е предявил срещу С.И.П.,
ЕГН ********** *** иск за осъждането му да заплати сумата от 10 000 лева,
частичен иск от сумата от 34 000 лева, представляваща имуществени вреди за
работодателя от отчетническа дейност на ответника, касаещи получени от
ответника, но неотчетени и невнесени в касата на дружеството суми, платени от
клиентите на дружеството по пет броя фактури с номера: Фактура № ***/27.07.2018г.;
Фактура № ***.07.2018г.; фактура № ***/27.07.2018г., фактура № ***/27.07.2018г.
и фактура № ***/27.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на ИМ – 16.08.2018г. до окончателното плащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че между страните е съществувало ТПО, че
ответникът е работил на длъжност „***” при ищеца и е имал задължение да приема
парични суми от контрагенти, които да отчита пред прекия си ръководител.
Задължението за отчитане на тези суми произтичало от
трудовия му договор и длъжностната му характеристика, подписана от ответника и
ищеца.
Твърди се, че на 27.07.2018г. работодателят е поискал от
ответника да отчете получените от него суми от продажби на обекти, но
ответникът заявил, че няма получени суми за отчитане, тогава работодателят
поискал да извърши ревизия, но под предлог, че много бърза, ответникът напуснал
работното си място и оттогава не се е явявал на работа. При извършена от ищеца
проверка по клиенти се установило, че на 27.07.2018г. ответникът е получил в
брой и не е отчел плащания по пет
фактури с номера: Фактура № ***/27.07.2018г.; Фактура № ***.07.2018г.; фактура
№ ***/27.07.2018г., фактура № ***/27.07.2018г. и фактура № ***/27.07.2018г.
Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца процесните суми и законна лихва от завеждане на исковата
молба насетне. Претендират се разноски.
Не е депозиран отговор от ответника, като в първото по
делото съдебно заседание пълномощникът на ответника адв.
А. оспорва основателността на иска.
Съдът,
като взе предвид изложеното от страните и прецени събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Твърденията на ответника
за причинените му имуществени вреди с действията на ищеца не
представляват твърдения за липси. Липсата е вреда, на която
произходът не е установен и не може да се
установи. Липсата предполага
повереното на работника имущество да не е в наличност
към момента на устните състезания
пред инстанцията по същество, като
причината за това да не
е известна. В случая съдът не
е сезиран с такива твърдения. Ищецът твърди, че ответникът му е причинил вреда, тъй като е получил
от купувачите парични суми по
договорите за покупко-продажба, но умишлено не ги
е предал на работодателя, нито ги е отчел. Следователно не се твърди,
че произходът на вредата е неустановен,
а са изложени доводи, че вредите
са настъпили като пряка последица
от действията/ бездействията на ищеца. Спорното право е квалифицирано
неправилно в доклада по делото, като
такова по чл.207, ал.1, т.2 КТ.
Съгласно разпоредбата на
член 203, ал. 2 от КТ за вреда, която е причинена от работника/служителя умишлено или в резултат на престъпление
или е причинена не при или
по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския
закон. Отговорността по член 203, ал. 2 от КТ се реализира по общия
исков ред /член
211 от КТ /, като съгласно
член 212 КТ за неуредени от КТ случаи се прилага
гражданския закон.
По делото
са представени следните писмени доказателства: Фактура № ***/27.07.2018г.; Фактура № ***/27.07.2018г.; фактура № ***/27.07.2018г.,
фактура № ***/27.07.2018г. и фактура № ***/27.07.2018г., трудов договор, дл. характеристика, копия от 5 броя фискални бонове,
декларация от З.П., пояснения от П.Т., пояснения от Г.А., декларация от Н.Р.и деклрация от Х.А..
По делото не са били представени други писмени доказателства, нито са
били изслушвани експертизи и свидетели.
От представената по
делото длъжностна характеристика на ищеца, се установява, че задължение на
ответника е да приема парични суми, да връща ресто и
издава касови бележки и фактури.
От представените фактури, които не носят подписи, респ.
не са подписани от ответника, се установява продажбата на стоки на 27.07.2018г.
с доставчик ищеца и получател различни търговски дружества. Във фактурите
е посочено, че плащането е в брой. Това обаче не е достатъчно, за да се
приеме, че сумите действително са платени в брой
от купувачите на посочените във
фактурите дати,
доколкото фактурите свидетелстват
за уговорения начин на плащане,
но не удостоверяват
самия факт на плащането. Представени
са и копия на фискални бонове за същата дата и за същата сума към всяка
фактура. Съгласно разпоредбата
на чл.118, ал.3, изр.1 ЗДДС фискалният
бон е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга
в търговски обект, по която се
плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта
или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено
в експлоатация фискално устройство от одобрен
тип или от
одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. Посочената законова разпоредба придава на фискалния бон
удостоверително значение /материална доказателствена сила/, както относно
факта на сключване на договора
за доставяне на стока или
услуга, така и за факта на
плащане на цената.
С оглед приложените фискални бонове съдът намира за доказано
по несъмнен начин обстоятелството, че е налице плащане на продажната цена в
брой на посочените
във фискалните бонове дати.
Недоказан по делото остана факта ответникът по делото да е получил сумите, посочени във фактурите.
Представените от ищеца декларации и пояснения на лицата З.П.,
П.Т., Г.А., Н.Р.и Х.А. са
негодни да удостоверят този факт, доколкото те нямат характера на свидетелски
показания по смисъла на член 163 ГПК, съгласно който това доказ.
средство се изразява в явяването на свидетеля в съда и даване на показания по
този правнорелевантен факт. В тежест на работодателя
е при условията на пълно и главно доказване да установи всички предпоставки за
носене на имуществена отговорност по КТ,
което обаче в настоящия случай не е сторено, поради което искът се явява недоказан и следва да се
отхвърли.
От ответника не са претендирани разноски и
такива не следва да му се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ЕТ „***– Нигал“ с ЕИК ********* иск
против С.И.П., ЕГН ********** *** за осъждането му да заплати сумата от 10 000
лева, частичен иск от сумата от 34 000 лева, представляваща имуществени
вреди за работодателя от отчетническа дейност на ответника, касаещи получени от
ответника, но неотчетени и невнесени в касата на дружеството суми, платени от
клиентите на дружеството по пет броя фактури с номера: Фактура № ***/27.07.2018г.;
Фактура № ***.07.2018г.; фактура № ***/27.07.2018г., фактура № ***/27.07.2018г.
и фактура № ***/27.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на ИМ – 16.08.2018г. до окончателното й плащане, като недоказан и
неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.