Решение по дело №85/2021 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 94
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Стоян Гончев Вълчев
Дело: 20217280700085
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№94/22.7.2021г.

 

гр.Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на осми юли две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                               

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                               ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

                                                         2. СТОЯН   ВЪЛЧЕВ

 

при секретаря Ст.Панайотова и с участието на прокурора Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдия Вълчев  КАНД № 85 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите за проверка на Решение № 260129/16.04.2021 г. постановено по анд № 164 по описа на Районен съд-Ямбол за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление № 508975-F514181/31.03.2020 г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на  „****“ АД-гр.Варна, ЕИК **** за нарушение на чл.118, ал.10 ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание  чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на  500 лв.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и необосновано, т.к. АУАН и НП са в съответствие с процесуалните и материални норми, а нарушението е безспорно установено, поради което се претендира за отмяна на решението на районния съд и за потвърждаване на издаденото наказателно постановление с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание за касатора се явява старши юрисконсулт Е. който поддържа жалбата и направените искания, включително и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като доразвива посочените съображения.

Ответникът по касация не изпраща процесуален представител, като оспорва жалбата с искане за оставяне в сила на решението и за присъждане на разноски пред тази инстанция по съображения посочени в депозиран писмен отговор.

Участващият в процеса прокурор при ЯОП намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, т.к. не се е установило санкционираното лице да е осъществило процесното нарушение, поради което следва да се остави жалбата без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 260129/16.04.2021 г. постановено по анд № 164/2021 г. Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление № 508975-F514181/31.03.2020 г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на  „****“ АД-гр.Варна, ЕИК **** за нарушение на чл.118, ал.10 ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание  чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на  500 лв.

За да постанови решението си съдът приема, че дружеството не е извършило описаното в АУАН и издаденото НП  административно нарушение по чл.118, ал.10 ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.3,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, т.к. в обекта на търговеца  е имало  монтирана нивомерна измервателна система за обем на течни горива, а обекта разполагал със  електронна система с фискална памет /ЕСФП/, която е от одобрен тип средство за измерване. Същевременно на 21.09.2019 г. дружеството е получило доставка на гориво-3988 л. бензин А95 и данните от акцизните данъчни документи били въведени във фискалната памет на ЕСФП и направен опит за изпращането им от ЕСФП към сървъра на НАП, но не се е получило съобщение за потвърждаване за получаването в сървъра на НАП на данните от документалните доставки. Същите са били успешно изпратени на  07.10.2019 г., но по какви причини  информацията за доставките не е достигнала незабавно до сървъра на НАП по делото не е било установено и е в сферата на предположенията, като липсват данни или твърдения това да е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия.

Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя извода за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Настоящия състав възприема изцяло довода на съда, че АДД за доставеното гориво е бил коректно въведен ръчно в ЕСФП, което прави лишено от логиката информацията за тях да не бъде подавана до НАП по електронен път и по този начин да е укривана.

Ето защо, след като по делото се установи, че документите  за  доставка на гориво са коректно въведени чрез клавиатура на ЕСФП, не може да се приеме констатацията  на наказващия орган, че задълженото лице не е изпълнило задълженията си визирани в чл.118, ал.10 ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Предвид посоченото настоящата инстанция намира, че подадената касационна жалба е неоснователна, защото като е отменил наказателното постановление съдът е приложил правилно материалния закон и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответника по касацията се дължат разноски, но липсват доказателства за направени такива пред касационната инстанция, поради което искането следва да се отхвърли като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260129/16.04.2021 г. постановено по анд № 164/2021 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за присъждане на разноски в полза на „****“ АД-гр.Варна, ЕИК ****.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете

        

                               

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1./п/не се чете            2./п/не се чете