Решение по дело №31/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на „Випом“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Иван Асен II” № 9, представлявано от изпълнителния директор Г. Ц. Г., против Експертно решение № 0099 от заседание № 011/16.12.2019 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено експертно решение (ЕР) № 0559 от заседание № 086/19.06.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД-София. С потвърденото ЕР е определена 50% намалена работоспособност на лицето Б. Л. Й. от гр. Видин, след преосвидетелстване, в резултат на професионално заболяване смесена (леярска) пневмокониоза I ст., усложнена с ХОББ, бронхектазии и хронична дихателна недостатъчност (ХДН).

Оспорващият твърди в жалбата, че при преосвидетелстването на лицето Б. Л. Й. не е разгледана цялата документация, което е довело до издаване на ЕР при непълнота на доказателствата и несъобразяване с действителното здравословно състояние на лицето. Твърди още, че в ЕР липсват фактически и правни основания за издаването му и с това е нарушено изискването за форма на акта. Според жалбоподателя е налице противоречие между потвърденото от НЕЛК заболяване и описаното в мотивите към него, като заболяването ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) е „възникнало” минимум 5 години преди датата в атакуваното решение – 07.11.2014 г., което изключва възможността ХОББ, установена много преди основната диагноза, да се окаже нейно усложнение, както и бронхоектазиите и ХДН. Твърди се, че в ЕР и в потвърдителното решение на НЕЛК не се обсъжда причинната връзка, нито кои вредни фактори са довели до евентуалното възникване на професионалното заболяване, като според оспорващия не са установени вредности в работната среда на лицето, нито други случаи на професионални заболявания от същата група на работното място. Твърди се, че спрямо лицето Й. няма доказано професионално въздействие на вредни фактори за период от минимум 10 години в дружеството, както и че в актовете на ТЕЛК и НЕЛК не е обсъдено обстоятелството, че същото лице е дългогодишен пушач, което е вероятно е причина за развитието на белодробно заболяване (ХОББ) и за допълнително утежняване на здравословното му състояние.

Иска се да бъде отмено ЕР № № 0099 от заседание № 011/16.12.2019 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, като им бъдат присъдени направените разноски по делото.

Ответникът НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Б. Л. Й., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Същото лице е починало в хода на производството (на 11.10.2022 г.) и като страни по делото са конституирани неговите наследници Т. Т. Й. (съпруга) и Л. Б. Л. (дъщеря), с определение от 02.11.2022 г. Чрез процесуалния си представител поддържат становището за неоснователност на жалбата и претендират разноски.

Заинтересованата страна УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД-София, редовно уведомени, чрез председател на ТЕЛК за общи и професионални болести при същото лечебно заведение поддържа заключенията в ЕР № 0559 от 19.06.2019 г. като компетентно и обективно.

Заинтересованата страна Регионална дирекция „Социално подпомагане”-Видин, редовно уведомени, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по жалбата.

Заинтересованата страна Териториално поделение на НОИ-Видин, редовно уведомени, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по жалбата.

Заинтересованата страна Агенция на хората с увреждания-София, редовно уведомени, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по жалбата.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административен съд Видин приема за установена следната фактическа обстановка: заинтересованата страна Б. Л. Й. е престирал работната си сила при жалбоподателя-работодател „Випом“ АД, гр. Видин, считано от 14.01.2004 г. до 14.10.2004 г., както и от 27.10.2004 г. до 20.03.2014 г., като през цялото това време е заемал длъжност „леяр-формовчик” на пълен работен ден.

С ЕР № 2912 от заседание № 200/04.12.2013 г. на ТЕЛК Общи заболявания-Видин, на лицето Б. Л. Й. е призната 52% трайно намалена работоспособност, като водеща диагноза е посочено заболяването „ХОББ смесен тип. АХ I-II ст.”. С ЕР № 0547 от заседание № 037/21.02.2014 г. на същата ТЕЛК на същия е призната 52% трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване „ХОББ смесен тип. АХ I-II ст.”, като е посочено, че лицето не е работоспособно за длъжността „леяр”.

С ЕР № 0278 от заседание № 053/26.03.2015 г. на ТЕЛК Общи и професионални болести при УБ МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД-София, на лицето е призната 20% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване и 50% трайно намалена работоспособност поради професионално заболяване „Пневмокониоза”. Това ЕР е отменено с ЕР № 0325 от заседание № 066/19.04.2016 на НЕЛК, Специализиран състав по белодробни болести, като е върнато за ново освидетелстване.

С ЕР № 0833 от заседание № 113/17.08.2016 г. на ТЕЛК Общи и професионални болести при УБ МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД-София на Б. Л. Й. е призната 64% трайно намалена работоспособност поради професионално заболяване „Пневмокониоза”. Като начална дата на инвалидност е призната 07.11.2014 г. След оспорването на това ЕР е постановено EР № 0736 от заседание № 083/02.10.2017 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни и белодробни болести, с което е потвърдено ЕР № 0833, с изключение на определения процент трайно намалена работоспособност, който е редуциран на 56%, като е признато наличие на професионално заболяване „Смесена леярска пневмокониоза със съпътстващ ХОББ-смесен тип с ВН II ст. и ДН I-II ст. Бронхиектазна болест”.

Цитираното ЕР на НЕЛК е оспорено по съдебен ред от работодателя „Випом” АД, като жалбата е отхвърлена изцяло с решение № 23/14.03.2018 г. по адм. дело № 253/2017 г. по описа на Административен съд Видин, с което спорът е разгледан по същество. Впоследствие по реда на инстанционния контрол съдебното решение е потвърдено с решение № 14339/21.11.2018 г. по адм. дело № 6123/2018 г. по описа на ВАС. Административно дело № 253/2017 г. по описа на Административен съд Видин, както и административно дело № 6123/2018 г. по описа на ВАС са изискани и приложени към настоящето производство, с определение от открито съдебно заседание, проведено на 18.11.2020 г. по настоящето дело, като следва да се посочи, че погрешно в същия протокол е посочен номера на първоинстанционното производство (дело № 217, вместо дело № 253/2017 г.).

С ЕР № 0559 от заседание № 086/19.06.2019 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД-София на Б. Л. Й. е призната 50% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза: „Пневмокониоза”, причинена от друга неуточнена неорганична прах, като е прието, че се касае за професионално заболяване „Смесена (леярска) пневмокониоза I ст., усложнена с ХОББ, бронхектазии и хронична дихателна недостатъчност”. За начало на професионалното заболяване отново се посочва 07.11.2014 г., а срокът на признатата ТНР е за три години, до 01.06.2022 г. След оспорване с ЕР № 0099 от заседание № 011/16.12.2019 г. НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания е потвърдил изцяло ЕР № 0559.

В настоящето производство по искане на оспорващия е назначена, изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза, която дава заключение относно естеството на заболяванията на Б. Л. Й.: леярска пневмокониоза, ХОББ, бронхиектазна болест, както и влиянието на работната среда и тютюнопушенето за развитието на тези заболявания. Вещото лице заключава, че на Й. не е правена диференциална диагноза за дифузни белодробни фибрози с друга етиология поради липса на съответен токсичен агент в професионалната среда. Счита, че съпътстващото заболяване ХОББ и хипертония са довели до обостряне на състоянието на лицето, а евентуално леярската пневмокониоза е с малък принос в клиничното състояние и находката от изследванията.

Съдът е приел заключението на вещото лице, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено. От ответната страна е депозирано писмено становище, с което се оспорва изготвеното заключение, а процесуалният представител на заинтересованите страни Т. Т. Й. и Л. Б. Л. (наследници на Б. Л. Й.) в съдебно заседание също е оспорил заключението. Възражения на тези страни не са подкрепени от доказателства и не се възприемат от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е подадена от процесуално легитимиран субект, с правен интерес от оспорване, в рамките на преклузивния срок за обжалване, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Издаденото решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат последици за адресата, издадено е от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.

Потвърждаването на ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски”-София от страна на НЕЛК засяга по неблагоприятен начин правната сфера на жалбоподателя-работодател, което определя правния му интерес след изчерпване на административния ред да оспорва експертното решение пред съда, като по този начин защити претендираното от него право.

Издаването на ЕР от компетентен орган и в съответствие с предвидените му от закона правомощия, определя решението като действително, издадено при спазване на предвидената писмена форма и със съдържание, което отговаря на изискванията на чл.59 от АПК за мотивиране, като са спазени и съществените административно-производствени правила. Поради това по отношение на него не са налице отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.

Съдът приема, че ЕР на ТЕЛК и НЕЛК не страдат от твърдените от жалбоподателя пороци.

Наличието на трайно намалена работоспособност, видът и степента на увреждане, както и евентуалното наличие на професионално заболяване следва да бъдат установени по реда и изискванията на Наредбата за медицинската експертиза (обн., ДВ, бр.36/14.05.2010 г.), която определя компетентните органи, процесуалните изисквания и материалните предпоставки за това. Постановеното ЕР № 0559 от заседание № 086/19.06.2019 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД-София, отговаря на реда и изискванията на НМЕ. НЕЛК е преразгледал спора по документи и е потвърдил изцяло ЕР на ТЕЛК, като е приел, че е налице професионално заболяване „Смесена (леярска) пневмокониоза” по отношение на освидетелстваното лице, съпътствано от общо заболяване ХОББ и хипертония. ЕР на ТЕЛК е издадено като продължение на предходно решение, при пълно потвърждаване на поставената диагноза.

Основният въпрос, който е спорен между страните в настоящето производство, е относно професионалния характер на заболяването „Смесена (леярска) пневмокониоза”, обусловило трайно намалената работоспособност на лицето Б. Л. Й.. При положение, че въпросът за наличието на професионално заболяване, неговия вид и началният момент на настъпването му вече е бил обсъден по същество от процесуална и от материалноправна гледна точка в рамките на съдебния контрол за законосъобразност на ЕР № 0833 от заседание № 113/17.08.2016 г. на ТЕЛК Общи и професионални болести при УБ МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД-София на Б. Л. Й. и EР № 0736 от заседание № 083/02.10.2017 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни и белодробни болести, с което е потвърдено ЕР № 0833, съдът е ограничен по отношение изследване на тези въпроси в настоящето производство. Между същите страни е установено с влезли в сила съдебни актове по административни дела № 253/2017 г. на Административен съд и адм. дело № 6123/2018 г. по описа на ВАС съществуването на професионалното заболяване „Смесена (леярска) пневмокониоза” на заинтересованото лице Б. Л. Й. и началния момент на настъпването му, поради което в настоящия процес не е допустимо да бъде изследвано отново наличието на същите факти и обстоятелства.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза не оборва по никакъв начин приетите от ответника факти в рамките на административното производство.

При липсата на доказателства за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на приложимия материален закон при постановяване на процесното ЕР № 0736 от заседание № 083/02.10.2017 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни и белодробни болести, съдът приема, че се касае за законосъобразен административен акт. Жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на правния спор и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати в полза на НЕЛК 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото, определено по реда на чл.24 от Наредба за заплащането на правна помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, при съобразяване умерената правна сложност на спора.

Видно от представените два броя договори за процесуално представителство, в полза на правоприемниците на заинтересованата страна Б. Л. Й. следва да бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство в размер общо на 900,00 лева, съгласно приложените договори за предоставяне на правна помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Випом“ АД, гр. Видин, представлявано от изпълнителния директор Г. Ц. Г., против Експертно решение № 0099 от заседание № 011/16.12.2019 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено експертно решение (ЕР) № 0559 от заседание № 086/19.06.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД-София, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Випом“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Иван Асен II” № 9, представлявано от изпълнителния директор Г. Ц. Г., да заплати в полза на Национална експертна лекарска комисия разноски за процесуално представителство в размер на 100,00 (сто) лева.

ОСЪЖДА „Випом“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Иван Асен II” № 9, представлявано от изпълнителния директор Г. Ц. Г., да заплати в полза на Т. Т. Й. и Л. Б. Л., двете с адрес: гр. Видин, ж.к.”Плиска” № 6, ет.10, ап.55, направените разноски в производството по настоящето дело в размер общо на 900,00 (деветстотин) лева.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД-София, Регионална дирекция „Социално подпомагане”-Видин, Териториално поделение на НОИ-Видин и Агенция на хората с увреждания-София.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.