№ 2882
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110165705 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове от Д. Б. М. и Н. В.
А. (ищци) срещу „Метлайф Юръп Десигнейтид Активити Къмпани“ – Република Ирландия,
чрез „Метлайф Юръп Д.А.К. – клон България“ КЧТ (ответник), както следва:
иск с правно основание чл.459, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.448 от Кодекса за застраховането
(КЗ) от ищеца Д. Б. М. за заплащане на сумата 5000.00 лева – застрахователно
обезщетение, дължимо на ищеца като наследник на застрахования Боян Димитров М.,
починал на 22.09.2016г. при злополука, което събитие се твърди, че е покрит риск по
договор за групова застраховка „Злополука“ и „Трудова злополука“ по полица №
1570-1/2016г., сключена от работодателя „БТК“ ЕАД, като застраховащ, в полза на
служителите си, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
17.11.2021г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от
Д. Б. М. за заплащане на сумата 1522.34 лева – лихва за забава за периода 17.11.2018г.
– 16.11.2021г.;
иск с правно основание чл.459, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.448 от КЗ от ищеца Н. В. А. за
заплащане на сумата 5000.00 лева – застрахователно обезщетение, дължимо на ищеца
като наследник на застрахования Боян Димитров М., починал на 22.09.2016г. при
злополука, което събитие се твърди, че е покрит риск по договор за групова
застраховка „Злополука“ и „Трудова злополука“ по полица № 1570-1/2016г., сключена
1
от работодателя „БТК“ ЕАД, като застраховащ, в полза на служителите си, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 17.11.2021г., до окончателното
плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от Н. В. А. за заплащане на сумата 1522.34
лева – лихва за забава за периода 17.11.2018г. – 16.11.2021г.
Ищците твърдят, че синът им Боян Димитров М., като служител на „БТК“ ЕАД, е бил
застраховано лице по договор за застраховка „Злополука“ и „Трудова злополука“ по полица
№ 1570-1/2016г. с период на валидност 01.09.2016г. – 31.08.2017г., сключен между
застраховащ „БТК“ ЕАД и застраховател - ответника. Посочват, че в срока на действие на
договора е настъпило ПТП, при което синът им загинал. Сочат, че произшествието се дължи
на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Киа Сийд“ с рег.№ СА 7988 СХ,
от което е настъпила смъртта на Боян Димитров М. – водач на мотоциклет. Поддържат, че
вината за произшествието, което съставлява и престъпление по НК, е установена с влязла в
сила присъда по н.о.х.д.№ 1383/2017г. на СГС. Предвид изложеното и като наследници на
загиналия при злополуката застрахован, считат, че имат право да получат претендираното
по –горе застрахователно обезщетение. Посочват, че са отправили извънсъдебна покана за
плащане на същото до ответника, който с писмо от 13.10.2016г. отказал плащане с мотив, че
е налице изключен риск. Представят доказателства и претендират разноски.
Ответникът не оспорва, че в срока на действие на застрахователният договор е
настъпила злополука, при която е починал Боян Димитров М., който е бил застраховано
лице по договор с „БТК“ ЕАД от 01.09.2016г. Счита обаче, че е налице изключен риск по
смисъла на т.6.3, б. „в“ от Специалните условия, приложими към договора, тъй като Боян М.
е загинал при шофиране на мотор „Хонда Хорнет 600 С“, който е с обем на двигателя 600
куб.см., а по посочената клауза изключен риск е вреда от злополука при управление на
мотоциклет с обем на двигателя над 125 куб.см. Навежда евентуално възражение за
погасяване на вземанията по давност. Представя доказателства и претендира разноски.
В с.з. процесуалният представител на ищците моли предявените искове да бъдат
уважени. Релевира, че възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно,
тъй като давността е спряла да тече в периода 13.03.2020 г – 21.05.2020 г., т.е. в рамките на 2
години и 7 дни, поради което твърди, че давностният срок изтича на 29.11.2021 г, като
исковата молба е подадена в рамките му – 17.11.2021 г. Твърди, че възражението на
ответника за изключване на отговорността му с оглед клауза от специалните условия е
недоказано по делото, защото от негова страна не са били представени доказателства за
мощността на мотора. Сочи още, че при тълкуването на въпросната клауза трябва да се
изследва наличие на причинна връзка между карането или возенето на мотор с кубатура над
125 куб.см. и настъпването на ПТП, каквато твърди, че не е налице, тъй като настъпилото
ПТП се дължи на противоправно поведение на друго лице, спрямо което е налице влязла в
сила присъда. Отделно релевира, че клаузата противоречи на чл. 345, ал. 8 КЗ. Претендира
разноски по представен списък.
Процесуалният представител на ответника моли предявените искове да бъдат
2
отхвърлени. Претендира разноски по представения списък. В срок представя писмена
защита, в която се позовава на клауза от специалните условия, която изключва
отговорността му. Твърди, че към тази клауза не е приложим текста на чл. 345, ал. 8 КЗ, а
счита, че страните свободно могат да договорят условията по договора съгласно текста на
чл. 460, ал. 2 КЗ. Заявява, че за застрахователя е ирелевантно дали управлението на мотор
над посочената мощност е в причинна връзка със злополуката. Сочи, че не е било спорно по
делото, че пострадалият застрахован е управлявал мотоциклет с обем на двигателя от 600
куб.см., това бил общоизвестен факт, а също и че същият се установява от представеното
писмо от 13.10.2016 г.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 459, ал. 1 КЗ договорите за застраховка "Злополука" се
сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо
лице, които са настъпили в резултат на злополука. Злополука е всяко събитие, довело до
смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и
внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило
умишлено, а непредвидимостта се предполага до доказване на противното – ал. 2.
За договорите за застраховка "Злополука" с изплащане на фиксирани парични суми,
какъвто е и процесният, съгл. чл. 459, ал. 4 от КЗ се прилагат съответно и разпоредбите на
чл. 448 КЗ, уреждащи застраховка "Живот". Според разпоредбата на чл. 448, ал. 1 КЗ при
настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия по
застраховка "Живот" застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта
от нея, опредЕ. в застрахователния договор. Застрахователят извършва плащането в срок 15
работни дни от датата, на която са представени поисканите доказателства за установяване на
застрахователното събитие и на размера на плащането – ал. 3.
Основателността на претенциите произтича от провеждането на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на обстоятелствата, че Боян Димитров М. е бил застраховано
лице по процесната полица, настъпило застрахователно събитие в срока на действие на
договора, което да е покрит риск по полицата, отправяне на покана за плащане на
обезщетение срещу застрахователя като правоимащи лица, изпадане на ответника в забава
да изпълни задължението си към тях, размер на вземанията
Обявено е за безспорно между страните, а и се подкрепя от доказателствата по делото
/групова застраховка злополука и трудова злополука на служителите на „БТК“ ЕАД, полица
№1570-1/, че между „БТК“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за групова застраховка
„Злополука“ и „Трудова злополука“ в полза на служителите си, по силата на който всички
служители на „БТК“ ЕАД са застраховани при ответника за риск „злополука“ и „трудова
злополука“ за срок 01.09.2016 г. – 31.08.2017 г. Съгласно клаузите в договора,
застрахователната сума за едно лице по покритие „злополука“ възлиза в размер на 10000.00
лева при риск „смърт от злополука“.
3
Видно от представената полица е, че страните са се споразумели да не се представя
списък на застрахованите служители на „БТК“ ЕАД /виж чл. 441, ал. 1 КЗ/. Въпреки това, не
е спорно между страните по делото и е обявено за безспорно с доклада по делото, че Боян
Димитров М. е застраховано лице по представената и приета полица.
Съобразно представените и приети към полицата Общи условия, като бенефициенти в
случай на смърт на застрахованото лице са посочени неговите наследници. Установява се от
представеното удостоверение за наследници, че застрахованото лице Боян Димитров М. е
починал на 22.09.2016 г. и е оставил за свои наследници родителите си /ищците по делото/ -
Н. В. А. и Д. Б. М..
Обявено е за безспорно между страните, че застрахованото лице Боян Димитров М. е
претърпял злополука в срока на действие на договора „Групова застраховка злополука и
трудова злополука на служителите на „БТК“ ЕАД“ по полица №1570-1, при която е загинал.
Настъпването на злополука, а следствие на нея и смъртта на застрахованото лице Боян
Димитров М., се доказва и от представената по делото присъда № 139 от 19.05.2017 г.,
постановена по НОХД № 1383/2017 г. по описа на СРС, 27 състав, влязла в сила на
18.02.2019 г. Ценена по реда чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от Д.ието,
относно това, дали е извършено Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца.
При съобразяване на този текст, влязлата в сила присъда установява, че на 22.09.2016 г.
около 20:20 часа, в гр. София, Даниел Матев Нинов при управление на МПС – л.а. ‚Киа
Сеед“, рег. № СА 7988 СХ по бул. „Симеоновско шосе“ с посока на движение от бул.
„Г.М.Димитров“ към „Околовръстен път“ и в района на № 74 и при предприемане на
маневра „завиване в обратна посока“ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 6,
т. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 38, ал. 1, чл. 38, ал. 3 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП, следствие на
което реализирал ПТП с попътно движещия се от лявата му страна мотоциклет марка
„Хонда“, модел „Хорнет 600С“, с ред. № СА3176В, управляван от Боян Димитров Митер, и
по непредпазливост причинил смъртта му.
Представен по делото е отговор от 13.10.2016 г. на ответника, адресиран до ищците, от
който е видно, че последните са го поканили да репарира вредите, но в отговора е
обективиран отказ, мотивиран с довода, че злополуката представлява изключен рис по
смисъла на т.6.3 от специалните условия, тъй като при реализирането застрахованото лице
е бил водач на мотоциклет „Хонда Хорнет“ с обем на двигател от 600 куб.см.
Спорен между страните по делото се явява въпроса представлява ли настъпилата
злополука покрит застрахователен риск.
За доказването на това обстоятелство по делото ищците са представили полица и общи
условия към нея, съобразно които настъпилото застрахователно събитие представлява
покрит застрахователен риск – чл. 4.1 от специални условия към групова полица. Съобразно
този текст когато в резултат на злополука застрахован претърпи телесна повреда, която
завършва със смърт на този застрахован, дружеството ще заплати на бенефициента
4
застрахователната сума, при условие че смъртта настъпи до 365 дни след датата на
злополуката, причинила смъртта на застрахования. Систематичното и логическото
тълкуване на закона, сочи на извода, че застрахователят по договор за застраховка "Живот"
винаги носи риска от настъпване на застрахователното събитие– "смърт", освен в случаите
изрично предвидени в закона или уговорени в договора между страните.
Именно на изключение от законовото и уговореното между страните носене на тежестта
се позовава ответника. В подкрепа на възражението си ответникът е представил с отговора
на исковата молба, приети и подписани от страните по договора специални условия към
групова полица. В т.6.3, б. „в“ от тях – изключението от носене на риска, на което
ответникът се позовава, е предвидено, че „ако не е заявено друго, изключени са също и
всички телесни повреди при злополука претърпени следствие на каране или возене на
застрахования на мотор или моторен скутер над 125 куб.см., освен ако не е предено друго
със специална допълнителна клауза.“
Релевантно за отговора на спорния въпрос е първо дали ответникът е изпълнил тежестта
да докаже, че мощността на мотоциклета, управляван от застрахованото лице, е над
предвидената в специалното правило, даващо му основание да откаже плащане. Съдът
намира, че доказателства за това обстоятелство по делото от ответника не са представени.
Представената присъда се ползва със задължителна сила само досежно фактите, посочени в
чл. 300 ГПК, сред които е самият механизъм на ПТП-то. Дори да се приеме противното
обаче, този състав приема, че клаузата на специалните условия не намира приложение като
противоречаща на чл. 345, ал. 8 КЗ по следните съображения.
Съгласно чл. 460, ал. 1 КЗ застрахователят се освобождава от задълженията си по
застрахователния договор, ако нараняването, увреждането на телесната цялост, загубата на
работоспособността или смъртта са настъпили при съзнателно причиняване на смърт от
самия застрахован, в резултат на извършване от застрахования на престъпление от общ
характер; при война, военни действия или вследствие на терористичен акт. При всички
основания за отказ следва, че тяхното законосъобразно приложение е обусловено от
наличието на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното
задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, неговото
установяване от застрахователя, размера на вредите, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото или техният размер да бъде намален. Това изискване се
извежда по тълкувателен път и от други хипотези на закона - тази по чл. 211, т. 2 КЗ така
решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о.; решение № 207/13.01.2017
г. по т. д. № 3394/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., и др. Доказването на пряка причинната връзка
/съгласно цитираните решения на ВКС/ е в тежест на застрахователя, като същата не се
презюмира, дори и в застрахователния договор или общите условия към него да е
предвидено друго, вкл. и, че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже
плащане на обезщетението. Наличието на такава причинна връзка е необходимо както при
пълен, така и при частичен отказ за плащане, т.е. намаляване на обезщетението. Не може по
договорен път причинната връзка да бъде презумирана, като същата следва да се докаже в
5
процеса, на основание чл. 154 ГПК, от застрахователя, за да възникне правото на
застрахователя да откаже плащане на обезщетението. /Така Решение № 167/2017 г. по т. д.
№ 1655/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., решение № 4 от 21.03.2012 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 15 от 12.06.2012 г. по т. д. № 454/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 49 от
29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 185 от 05.03.2014 г. по т.
д. № 350/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на
ВКС, ТК, II т. о/.
Подобен извод следва и от самото понятие „злополука“. Под „злополука“ общите
условия определят събитие, имащо за резултат медицински установена телесна повреда,
която не е причинена съзнателно от застрахования, причинена е по време на срока на
специалните условия и е причинена от външни, неконтролируеми от застрахования сили,
независимо от всички други условия. По аргумент на противното, за да бъде едно събитие
изключение от понятието „злополука“ се изисква съзнателно противоправно поведение на
застрахования, което да даде основание даден риск да не бъде приет за „злополука“. В
същия смисъл е дадената от законодателя уредба на понятието "злополука“. Тълкуването на
текста дава основание да се приеме, че се изисква противоправно поведение на
застрахованото лице, което да бъде в причинна връзка с настъпилото застрахователно
събитие.
Казано по друг начин, всяка една клауза, изключваща отговорността на застрахователя
при настъпване на определено обстоятелство, за което не се изисква да е в причинно-
следствена връзка със застрахователното събитие, се явява такава без значение по
отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие.
Значение по отношение на ограничаването на риска могат да имат само тези обстоятелства,
за които би могло и би следвало да се прецени, че са станали причина за настъпване на
застрахователното събитие.
По изложените съображения съдът намира, че клаузата на т.6.3, б. „в“ от специалните
условия противоречи на чл. 345, ал. 8 КЗ.
Освен изложеното, граматичното тълкуване на т.6.3, б. „в“ дава основание да се
заключи, че, за да се изключи отговорността на застрахователя /по правото на чл. 460, ал. 2
КЗ/, то е необходимо наличието на причинна връзка между неизпълненото по договора
условие и настъпилия риск.
По делото наличието на причинна връзка между тези две обстоятелства не е доказана.
От представената и приета присъда № 139 от 19.05.2017 г., постановена по НОХД №
1383/2017 г. по описа на СРС, 27 състав, влязла в сила на 18.02.2019 г., се установява, че
вина за случилото се ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на застрахованото лице,
има друго лице, което, като такова, е признато за виновно.
Мотивите по-горе дават основание на съда да приеме, че ищците, пълно и главно, са
доказали наличието на предвидените в закона предпоставки, за да им бъде присъдено
обезщетение.
6
Търсеното вземане не е погасено по давност. Правото да се иска присъждане на
обезщетение се погасява с 5-годишна давност, чието начало се поставя от настъпване на
събитието, довело до това право, за случая това е датата на ПТП-то – 22.09.2016 г. /по арг.
на чл. 378, ал. 2 КЗ/. Съгласно чл. 3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г
в срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. С други думи, по време на извънредното положение не тече
погасителна давност, а изтеклия до този момент период от време запазва своето действие.
Цитираният законов текст е императивен и е свързан с обявеното в страната с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 22/2020 г., извънредно
положение за срок от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г., удължен с ново решение на
Народното събрание от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр. 33/2020 г., до 13 май 2020 г.
След изтичане на този срок ново решение на Народното събрание за удължаване на срока на
извънредното положение няма, поради което предвидените за този срок мерки следва да се
прилагат до този момент. От датата на настъпване на събитието – 22.09.2016 г. до 13.03.2020
г. е изминал период от 3 години, 5 месеца и 20 дни. Периодът, в който давността спира да
тече, е 2 месеца и 7 дни. След 13 май 2020 г. до момента на подаване на исковата молба –
17.11.2021 г., е изтекъл период от 1 година 6 месеца и 4 дни. Изтеклият общ давностен срок
е в размер на 4 години 11 месеца и 24 дни, т.е. е под предвидения в закон 5-годишен давност
срок, след изтичането на който вземането се погасява по давност.
С оглед на гореизложеното, предявеният главен иск е доказан по основание. По
отношение на неговия размер, съдът съобрази следното:
Според чл. 387, ал. 1 КЗ страните по застрахователния договор могат да определят
договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай
чл. 386, ал. 2 (предвиждащ обезщетяването на действително претърпените вреди към деня
на събитието) не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност
на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да
бъде оспорвана от страните.
В настоящия случай договорът за застраховка злополука е сключен именно за
изплащане на фиксирани парични суми, съобразно различните рискове, като за „смърт“
застрахователното обезщетение е уговорено в размер на претендираната сума от 10000.00
лева, поради което търсените суми поотделно за двамата ищци влизат в рамките на
предвиденото в договора обезщетение.
При това положение и при доказаното настъпване на предвидените в застрахователния
договор предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя до предварително
уговорен фиксиран размер, предявеният главен иск следва да бъде уважен, като бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата търсеното обезщетение в размер на по 5000.00 лева за
всеки един от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
17.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
7
Безспорно е, че обезщетението не е заплатено от застрахователя в предвидения в срок,
поради което ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е възникнало
задължението му за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Изчислена посредством лихвен калкулатор, лихвата за забава за процесния период от
17.11.2018 г. до 16.11.2021 г. възлиза на претендираната такава от по 1522.34 лева, респ. и
акцесорният иск е доказан по основание и размер и следва са бъде изцяло уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното искане, в полза
на ищците следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в
общ размер на 1826.69 лева, от които 521.78 лева за заплатена държавна такса (л. 19) и
1565.80 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представени по делото. Доколкото по делото не е посочено кой от ищците каква част от
разноските е сторил, то следва да им се присъдят по равно. Тези разходи се присъждат в
тежест на ответника.
Възражение за прекомерност е неоснователно. Търсеното адвокатско възнаграждение
спрямо всеки един от ищците е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.
Липсата на договор не е пречка да се присъди търсеното възнаграждение, след като са
налице доказателства за реалното му заплащане. В този смисъл е и приетото в цитираното от
касатора определение № 16 от 4.02.2010г.по гр.д.№ 443/09г.на ІІг.о.на ВКС, където съдът е
счел, че непредставянето на договор за правна защита и съдействие от кочан не е пречка да
се присъди адвокатско възнаграждение при положение, че се представя пълномощно и
разписка, установяващи реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 459, ал. 4 вр. ал. 1 вр. 448 КЗ, „Метлайф Юръп
Десигнейтид Активити Къмпани“ – Република Ирландия, чрез „Метлайф Юръп Д.А.К. –
клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 51Б, да заплати на Д. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Христо
Трайков“, бл. 10Б, ет. 7, ап. 32, сумата 5000.00 лева - застрахователно обезщетение,
дължимо като наследник на застрахования Боян Димитров М., починал на 22.09.2016г. при
злополука, представляваща покрит риск по договор за групова застраховка „Злополука“ и
„Трудова злополука“ по полица № 1570-1/2016г., сключена от работодателя „БТК“ ЕАД,
като застраховащ, в полза на служителите си, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 17.11.2021г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 ЗДД, „Метлайф Юръп Десигнейтид Активити
Къмпани“ – Република Ирландия, чрез „Метлайф Юръп Д.А.К. – клон България“ КЧТ, ЕИК
8
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 51Б, да
заплати на Д. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Христо Трайков“, бл. 10Б, ет. 7,
ап. 32, сумата 1522.34 лева – лихва за забава върху главницата за периода 17.11.2018г. –
16.11.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 459, ал. 4 вр. ал. 1 вр. 448 КЗ, „Метлайф Юръп
Десигнейтид Активити Къмпани“ – Република Ирландия, чрез „Метлайф Юръп Д.А.К. –
клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 51Б, да заплати на Н. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Стамболийски, ул.
„Мадара“ № 10, бл. 2, ет. 2, ап. 40, сумата 5000.00 лева - застрахователно обезщетение,
дължимо като наследник на застрахования Боян Димитров М., починал на 22.09.2016г. при
злополука, представляваща покрит риск по договор за групова застраховка „Злополука“ и
„Трудова злополука“ по полица № 1570-1/2016г., сключена от работодателя „БТК“ ЕАД,
като застраховащ, в полза на служителите си, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 17.11.2021г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 ЗДД, „Метлайф Юръп Десигнейтид Активити
Къмпани“ – Република Ирландия, чрез „Метлайф Юръп Д.А.К. – клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: бул. „България“ № 51Б, да заплати на Н. В.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. Стамболийски, ул. „Мадара“ № 10, бл. 2, ет. 2, ап. 40,
сумата 1522.34 лева – лихва за забава върху главницата за периода 17.11.2018г. –
16.11.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Метлайф Юръп Десигнейтид Активити
Къмпани“ – Република Ирландия, чрез „Метлайф Юръп Д.А.К. – клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: бул. „България“ № 51Б, да заплати на Д. Б.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Христо Трайков“, бл. 10Б, ет. 7, ап. 32, сумата
913.34 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Метлайф Юръп Десигнейтид Активити
Къмпани“ – Република Ирландия, чрез „Метлайф Юръп Д.А.К. – клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: бул. „България“ № 51Б, да заплати на Н. В.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. Стамболийски, ул. „Мадара“ № 10, бл. 2, ет. 2, ап. 40,
сумата 913.34 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по следната
банкова сметка:
за ищеца Д. Б. М.: BG 47 RZBB 9155 1013 5700 74, при „Кей Би Си Банк България”
ЕАД;
за ищеца Н. В. А.: BG 96 IABG 7096 1001 4701 00, при „Интернешънъл Асет Банк“
АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
9
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10