Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ-5
23.07.2019 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, шести въззивен състав
На четиринадесети януари
през две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1758 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №155 от 16.08.2018г. постановено по гр.д.№1039 по описа за 2017г. на Районен съд гр.Несебър е уважен частично иска на Х.В.И. от с.Равда,
против „ДЗИ- Общо застраховане”АД, като дружеството е осъдено да й заплати
сумата от 2349,29 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди
върху собствения автомобил на ищцата в следствие ПТП на 8.07.2017г. на
кръстовището на ул.”Несебър” и ул.”Янтра” в с.Равда, ведно със законната лихва
върху сумата от подаването на исковата молба- 31.10.17г. до окончателното й
изплащане, като искът е отхвърлен за горницата над уважения размер до
претендирания от 2915 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част.
Дружеството е осъдено да заплати на ищцата разноски в размер на 819,31 лв., а
последната е осъдена да му заплати разноски в размер на 184,36 лв., съобразно
уважената/ отхвърлената част на иска.
В законния срок е подадена въззивна жалба от „ДЗИ- Общо застраховане”АД,
представлявано от адв.Мая Великова, с която решението се обжалва в уважаващата
исковете част като неправилно и необосновано. Сочи се, че същото е постановено
при нарушение на материалния закон и при неправилна преценка на събраните по
делото доказателства. В разрез със закона, макар да приел, че е налице
съпричиняване от страна на въззиваемата И. за допуснатото ПТП, съдът не
приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и не намалил дължимото обезщетение.
Развити са съображения. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което иска бъде отхвърлен за разликата над сумата от
1174,65 лв., представляващи нанесени имуществени вреди върху автомобила на
въззиваемата, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата
молба в съда, както и в частта, с която са присъдени разноски в размер на
819,31 лв. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата Х.В.И., чрез пълномощника си адв.Арнаудова е представила
своевременно отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна и
недоказана. Въззиваемата намира обжалвания съдебен акт за правилен,
законосъобразен и обоснован, поради което моли решението да бъде потвърдено в
обжалваната част, а на страната да се присъдят разноските за въззивната
инстанция. Твърди се, че въззиваемата не е допуснала нарушение на правилата за
движение, а водачът на застрахования при въззивното дружество автомобил карал с
превишена скорост, буквално летял към нейния автомобил и затова не могъл да
види, че е предприела маневра- дала мигач за завой наляво. Служителите на КАТ
установили по безспорен начин чия е вината за ПТП и това било отразено в
протокола за ПТП, поради което намира оплакванията в жалбата за голословни.
Изтъква, че съпричиняването подлежи на доказване от въззивника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД целял намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Изложени са подробни съображения,
подкрепени с позоваване на съдебна практика.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат
съответно въззивната жалба /адв.Великова/ и отговора /адв.Арнаудова/ по
изложените в тях съображения. Претендират разноски, като е повдигнат спор
относно прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
По допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Х.И. от
с.Равда против „ДЗИ Общо застраховане”
АД гр.София. В исковата молба се твърди, че на 8.07.2017г. ищцата, управлявала собствения
си автомобил марка „Ауди“, модел 4 с рег.№ DXZ 8235. Наближавайки кръстовището на ул.“Несебър“ и ул.“Янтра“
в с.Равда, шофьорът на движещо се назад МПС- лек автомобил марка БМВ, модел
320Д с рег.№А7022ММ предприел неочаквана маневра като я изпреварил и ѝ
пресякъл пътя, за да реализира завой наляво, с която маневра нарушил закона и
предизвикал ПТП. От процесното ПТП, предизвикано виновно от водача на другия
автомобил- Антон Д., били причинени значителни имуществени вреди по автомобила
ѝ, описани подробно в исковата молба. От съставения протокол за ПТП било
видно, че виновния за ПТП водач бил клиент на ответното дружество с полица за
застраховка “Гражданска отговорност”. Сочи, че въпреки, че е заявила щетата при
ответното дружество е получила неразбираем отказ да ѝ бъде изплатено
обезщетение. Затова претендира същото да ѝ заплати сумата от 2765 лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за причинените по автомобила ѝ
вреди, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до
окончателното изплащане на обезщетението. Поискано е и присъждане на разноски
по делото. Ангажира доказателства.
Ответното дружество е представило своевременно писмен отговор, с който е
оспорило исковете по основание и размер. Оспорен е механизма на ПТП и
настъпилите вреди. Изтъква се, че посочените в протокола за ПТП вреди не са
получени и не могат да бъдат получени вследствие описаното събитие, тъй като са
установени явни увреждания по елементите от окачването и управлението на
автомобила, а в преписката по щетата ищцата е заявила, че след ПТП не е
ползвана пътна помощ. Оспорен е и описания в протокола за ПТП механизъм за
настъпване на събитието. Твърди се още, че липсва причинно-следствена връзка
между декларираното от пострадалата и уврежданията, което било основание и за
отказа за изплащане на застрахователно обезщетение. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. В хода на устните състезания процесуалният представител на
ответника моли исковете да бъдат уважени частично, доколкото от експертизата
било установено съпричиняване от страна на ищцата, което възражение е било
направено и в хода на процеса. Претендира разноски.
За да уважи отчасти предявения главен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ до размер от 2349,29 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба,
районният съд е приел, че претенцията е доказана по основание, понеже са налице
всички предпоставки на отговорността на застрахователя- валиден застрахователен
договор, противоправно поведение, вина, вреди и причинна връзка между деянието
и вредата. На основание чл.51, ал.1 ЗЗД е посочил, че обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Въз
основа на заключението на САТЕ съдът е приел, че действителната стойност на
щетите, нанесени на автомобила на ищцата, средствата за ремонт и стойността на
платената услуга „пътна помощ“, които се намират в причинно- следствена връзка
с приетия механизъм на ПТП, е в размер на 2349,29 лв., която следва да бъде
заплатена на ищцата. Счел е, че вина за процесното ПТП има водачът на лекия
автомобил БМВ, който се движел с несъобразена скорост, предприел маневра-
изпреварване на кръстовище от равнозначни пътища, което било забранено съобразно
чл.43, т.2 от ЗдвП. Към момента на удара, настъпил в лявата лента за движение
застрахования автомобилът на Д. вече бил предприел маневрата изпреварване,
изнасяйки се в лявата лента, докато автомобилът на ищцата започвал навлизането
си в нея. В този смисъл ищцата, предприемайки завой наляво се се убедила
напълно посредством огледалото за обратно виждане и страничните такива, като по
този начин не е възприела управлявания от Д. автомобил, който вече бил в лявата
лента за движение и на разстояние, на което не можел да предотврати удара.
Затова съдът е счел, че е налице съпричиняване от страна на И. за допуснатото
ПТП. Въпреки това е счел, че не следва да прилага правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД,
която норма не била императивна. В тази връзка е посочил, че поведението на И.
е допринесло за настъпване на произшествието, но не и за увеличаване на размера
за вредите, като по делото нямало доказателства за установяване на вината
ѝ от компетентните за това органи на КАТ, посетили местопроизшествието. За
този извод съдът се е позовал на мотивите към т.7 от ТР №1/2015г. на ОСГТК на
ВКС. В останалата му част иска за главницата е отхвърлен.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт въззивната инстанция
намира, че решението не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост. Същото е постановено по редовна и допустима искова молба, от
законен състав на съда, в законоустановената форма и съдържа реквизитите по
чл.236, ал.1 ГПК. По същество обжалваното решение е частично неправилно.
Пред въззивната инстанция не се спори относно наличието на предпоставките
за отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение за процесното
ПТП на ищцата- наличието на валиден застрахователен договор „гражданска
отговорност“, ПТП допуснато в срока на действие на застраховката, настъпило по
вина на застрахованото лице- водачът на лек автомобил БМВ, предприел забранена
от закона маневра- изпреварване на МПС на кръстовище на равнозначни пътища
/чл.43, т.2 от ЗдвП/, вреди по процесния автомобил, собственост на ищцата,
които се намират в причинно-следствена връзка с противоправното деяние на
виновния водач, както и размера на тези вреди- 2349,29 лв. По тези въпроси няма
повдигнати каквито и да било оплаквания във въззивната жалба /респективно
отговора/, поради което на основание чл.269 ГПК въззивната инстанция не може да
установява различна фактическа обстановка, съответно- да прави различни правни
изводи. Затова и не следва да се обсъждат подробно всички доказателства-
писмени, свидетелски показания и авто-технически експертизи, за установяването
на горните обстоятелства.
Основният спорен въпрос е дали е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД на процесните вреди от страна на ищцата.
Въззивната инстанция споделя извода на районния съд, че такова
съпричиняване е налице.
Безспорно е по делото, а и се установява от събраните по делото
доказателства- свидетелски показания и АТЕ, че двата автомобила са се движили
по улица „Несебър“ в с.Равда, по която преминава трафика на движение между
гр.Несебър и с.Равда. Експертът сочи, че същата е урегулирана с вертикална и
хоризонтална пътна маркировка, а преди мястото на ПТП и преди отклонението към
ул.“Янтра“ на ул. „Несебър“ има отклонения /улици/ и в дясно и в ляво. От
доказателствата по делото се изяснява, че платното за движение е двупосочно. Безпротиворечиво
от свидетелските показания- на застрахования водач на лекия автомобил БМВ-
Андон Д., и водената от ищцата свидетелка Д.М., също очевидец на ПТП, във
връзка с допълнителното заключение на АТЕ се установява, че управляваният от
ищцата лек автомобил „Ауди“ се е намирал
в попътната дясна лента на движение преди автомобила на Д.. Д. възприел
автомобила на ищцата като спрял, поради което предприел маневра заобикаляне. Че
в действителност автомобилът на ищцата бил спрял /до сергия/ се установява от
показанията на св.М.. Същата заявява, че колата на ищцата идвала в посока от
с.Р. за гр.Н.. Х. спряла автомобила си, който бил с десен волан и подала мигач
да завива наляво. В този момент водачът на идващия зад нея автомобил, който
шофирал със скорост малко над позволената за населено място я блъснал, а после
се ударили в казаните. Предвид категоричните показания на св.М., че ищцата
спряла, макар че имала достатъчно място да направи завой /а не е намалила преди да предприеме завой на ляво/,
въззивната инстанция не кредитира обясненията на ищцата, че тя първо спряла да
вземе царевица от намираща се на същия път сергия, а после /към момента на
сблъсъка/ шофирала с много ниска скорост, защото разстоянието от тази сергия до
левия завой , който трябвало да направи било много малко /в последната хипотеза
е била длъжна да шофира с включени аварийни светлини/.
Според експерта на разстояние от около 5-6 метра преди да достигне задната
част на лекия автомобил на ищцата, Д. видял, че последният започва да навлиза в
лентата за насрещно движение и му пресича пътя. Предприел екстрено спиране и
рязко завъртял волана на ляво, но не успял да избегне удара с автомобила на
ищцата и се спрял, удряйки се в казаните, разположени от лявата страна на пътя.
При така установения механизъм на ПТП вещото лице е посочило, че причина за
възникването на ПТП е поведението на двамата водачи: от една страна водачът на
автомобила БМВ- Д., който възприел този на ищцата като спрял и изчакващ го,
поради което започнал изпреварване и заобикаляне; а от друга страна- че ищцата
не видяла предприетата маневра от движещия се зад нея автомобил БМВ. Съдът
кредитира този извод на експерта, тъй като същият е в унисон с безспорните
доказателства- показания на св.М., че автомобилът на ищцата е бил спрял на
пътното платно /макар и с включен ляв мигач/ и това, че автомобилът ѝ е с
десен волан, което според експерта /т.IV от АТЕ, л.76/ влияе при възприемане на другите участници в движението.
Напрактика за водача на лекия автомобил БМВ на пътя е имало спряно МПС без
водач на обичайното място, поради което и същият приближавайки към него е
предприел заобикаляне. За вината на водача на автомобил БМВ пред настоящата
инстанция няма спор, поради което и същата не следва да се обсъжда, а се приема
за установена. Спорният въпрос в настоящото производство е дали ищцата също е
допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата и дали то води до
извод за наличие на съпричиняване от нейна страна. На този въпрос следва да се
отговори положително. Ищцата е нарушила чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като преди да
предприеме маневрата завой наляво не се е убедила, че няма да създаде опасност
за останалите движещи се по пътя превозни средства и по-конкретно за водача на
БМВ, приблищаващ се зад нейния лек автомобил. По делото няма доказателства той
да се е движил със скорост по-висока от 50 км/ч, поради което не може да се направи
обоснован извод, че ищцата е била в обективна невъзможност да възприеме
неговото движение и това, че я изпреварва /заобикаля/ в момента, в който същата
е имала намерение да предприеме маневрата завой наляво. В тази връзка следва да
се отбележи също, че в момента, в който водачът на другия автомобил е започнал
заобикалянето на нейния спрял автомобил ищцата все още не е била предприела
маневрата завой наляво. Това, че е била спряла на пътя с включен ляв мигач не
означава, че е предприела маневра, нито ѝ дава предимство- така чл.79 от
ППЗДвП.
Въз основа на изложеното съдът намира за правилен извода на НРС, че е
налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалата. Основателно е
оплакването в жалбата, че след като констатира съпричиняване съдът е длъжен да
приложи последиците по чл.51, ал.2 ЗЗД. Мотивите на НРС, извлечени от т.7 на ТР
№1/2014г. на ОСТК на ВКС, не са относими към настоящия казус, доколкото ищцата
е пряк участник в ПТП, управляваща единия от автомобилите, а не е пътник в
него. Все пак следва да се отбележи, че същите възпроизвеждат трайната съдебна
практика, например решение по т.д.№525/2008г. на ВКС, второ т.о.; решение по
т.д.№35/2009г., решение по т.д.№623/2010г. на същото т.о., която се споделя и
от настоящия съдебен състав. В нея се застъпва становището, че само по себе си
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗдвП правила за движение по пътищата не
е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото обезщетение, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51,
ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния
резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки за настъпването на увреждането. Прието е, че приносът трябва да е
конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане
от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен /предполагаем/.
В настоящия казус по несъмнен за въззивната инстанция начин се доказа
приносът на ищцата за настъпването на процесното ПТП и вредите по нейния
автомобил, както и пряката причинно следствена връзка между допуснатото от нея
нарушения на правилата за движение по пътищата, поради което и на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД дължимото от застрахователя обезщетение за причинените
имуществени вреди по автомобила ѝ следва да бъде намалено. Според
въззивната инстанция този принос е 50%, поради което размера на обезщетението
следва да бъде намален наполовина. Ето защо въззивната жалба е основателна и
следва да бъде уважена.
Неоснователни са възраженията на въззиваемата, че по надлежния ред не е
доказано от органите на КАТ нейно противоправно поведение и вина за процесното
ПТП. Констатациите в протокола за ПТП са оспорени от ответника по делото още с
отговора на исковата молба, а освен това тези констатации на служителите на МВР
/КАТ/ относно механизма на ПТП и вината на участниците не се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила, понеже същите не са очевидци на ПТП, а
съставят протокола по данни на участниците в ПТП. По надлежния ред- чрез
свидетелски показания и АТЕ, в настоящото производство се установи както конкретното
противоправно поведение на ищцата, така и приносът ѝ за настъпването на
вредите, намиращ се в причинна връзка с тях, въз основа на което е изведен и
извода на съда за наличието на съпричиняване на пострадалата по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Предвид частичното несъвпадане на фактическите и правни изводи на двете
инстанции решението на НРС следва да бъде отменено в обжалваната от въззивника
част, с която застрахователят е осъден да заплати на ищцата застрахователно
обезщетение над сумата от 1174,65 лв., ведно със законната лихва върху тази
горница, като вместо това следва да се постанови ново решение от въззивната
инстанция, с което искът по чл.432 КЗ бъде отхвърлен за горницата над дължимото
обезщетение от 1174,65 лв., ведно със законната лихва върху същото.
С оглед изхода на делото- уважаването изцяло на жалбата в атакуваната от
въззивника част /над сумата от 1174,65 лв./ и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на
въззивника се дължат разноски в пълен размер за въззивната инстанция, включващи
платена държавна такса /25 лв., дължими съобразно обжалваемия интерес/ и
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платено в брой /видно от
договора за правна защита и съдействие- л.28/, или общо 325 лв. По тази причина
на въззиваемата не се дължат разноски за въззивната инстанция, поради което и
не следва да се обсъжда въпроса за фактическата и правна сложност на делото с
оглед възражението по чл.78, ал.5 от ГПК на въззивника.
С оглед изхода на делото и предвид искането в жалбата следва да се
коригират разноските на страните за първата инстанция, като тези, присъдени в
полза на ищцата се намалят наполовина- на 409,66 лв., вместо 819,31 лв., а
разноските на ответника се завишат от 184,36 лв. на 368,72 лв. Това налага
отмяната на решението на НРС и в частта за разноските.
Понеже настоящото дело е търговско според трайната практика на ВКС, а
цената на иска не надвишава 20000 лв., то настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №155 от 16.08.2018г. постановено по гр.д.№1039 по описа за 2017г. на Районен съд гр.Несебър в
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която „ДЗИ- Общо застраховане”АД е осъдено да заплати
на Х.В.И. и сумата от 1174,65 лв., представляващи разликата между дължимото
застрахователно обезщетение в размер на 1174,65 лв. и присъденото от НРС
обезщетение от 2349,29 лв., както и в частта за присъдената законна лихва върху
тази разлика, както и в частта, за присъдените разноски на страните, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Х.В.И. с ЕГН:********** *** против „ДЗИ- Общо застраховане”АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.Бенковски“, №3, И В ЧАСТТА за разликата от 1174,65 лв.,
между дължимото застрахователно обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ в размер на
1174,65 лв. и присъденото от НРС обезщетение от 2349,29 лв., както и в частта
за присъдената законна лихва върху тази разлика, за нанесените имуществени
вреди върху собствения автомобил на ищцата в следствие ПТП на 8.07.2017г. на
кръстовището на ул.”Н.” и ул.”Янтра” в с.Р..
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане”АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Г.Бенковски“, №3 да заплати на Х.В.И. с ЕГН:**********
*** деловодни разноски за производството
пред НРС в размер на 409,66 лв., като ОТХВЪРЛЯ
искането ѝ за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Х.В.И. с ЕГН:********** *** да
заплати на „ДЗИ- Общо застраховане”АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Г.Бенковски“, №3, сумата от 368,72 лв., представляващи
деловодни разноски за първата инстанция съразмерно на уважената част от иска,
както и сумата от 325 лв. за въззивната жалба, съобразно уважената въззивна
жалба.
Решението
е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.