Решение по дело №8/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 20
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Вълко Драганов Драганов
Дело: 20207280700008
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 20/12.2.2020г.

 

12.02.2020 г., гр. Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

        Ямболският административен съд, І касационен състав, в публично заседание на тридесети януари 2020г. в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                     ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                            2.ВАНЯ СТОЯНОВА

 

при секретар:  Ст.  Панайотова                   и с участието

на прокурора:  Р. ЛЕФТЕРОВА

Като разгледа докладваното от съдия В. Драганов  КАНД   № 8  по описа за 2020 година

 За да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

          Касационно анд № 8/2020 г. е образувано по жалба на  Г.О.Д. с ЕГН ********** ***  против  Решение № 89/26.11.2019г., постановено по анд  74/2019г. на Тополовградския районен съд.

            С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление  № 18-0358-000123 от 17.08.2018 год. на Началника на РУ Тополовград  при ОД на  МВР гр.Хасково, с което на Г.О.Д. са наложени на основание чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева /сто лева/ за нарушение на чл. 150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв./две хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

        В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, без да е конкретизирано кои касационни отменителни основания са налице. Прави се искане за отмяна на решението и отмяна на НП.

 

 

         В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

      Ответната страна - ОД на МВР гр.Хасково не изпраща процесуален представител  и не взема становище по жалбата.   

      Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба и счита, че  решението на ТРС е законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

       Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

       Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

       С решение № 89/26.11.2019г. по анд № 74/2019г., ТРС е потвърдил Наказателно постановление № 18-0358-000123 от 17.08.2018 год. на Началника на РУ Тополовград  при ОД на  МВР гр.Хасково, с което на Г.О.Д. са наложени на основание чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева /сто лева/ за нарушение на чл. 150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв./две хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

      За да постанови своя съдебен акт ТРС, въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установено от  фактическа страна, че на  02.07.2018 г. при специализирана полицейска операция е била извършена проверка на касатора в Тополовград, на ул.“*“, в качеството му на водач на л.а. „***“ собственост на О. Д.. При проверката водачът не е представил на полицейските служители СУМПС и след  справка с ОДЧ се установило, че водачът е с временно отнето СУМПС по чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП от ОД на МВР – гр.Бургас. На водача е предложено да бъде изпробван  за алкохол с техническо средство, като той е приел, извършена е проверка, но не е установено наличие на алкохол в кръвта му, след което  поради наличие на външни признаци му  било предложено  да бъде изпробван  и за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест. Касаторът бил отведен в сградата на полицията,  но там той е отказал извършването на такава проверка, което се установява от показанията на  свидетелите и от изготвения талон за изследване с № 0027955.  На водача бил съставен АУАН  Бл.№ 166190 от 02.07.2018 г., въз основа на който е издадено НП № 18-0358-000123 от 17.08.2018 г., с което на основание чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца и по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 150А, ал.1 от ЗДвП.

      При така установена фактическа обстановка ТРС е счел  от процесуално правна страна, че оспореното НП е законосъобразно, а  от материално правна страна, че и двете нарушения, описани в АУАН и НП и извършени от Д., са установени и доказани по безспорен и категоричен начин, поради което правилно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност. ТРС е посочил, че съгласно чл.2, ал.1  от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози / изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г./  при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, а съгласно ал.2 неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. Първоинстанционния съд е приел за безспорно  установено, че проверяваното лице не е изпълнило задължението си по ал.1, въпреки дадените указания и разпореждания от контролните органи на място, при спирането на водача и в сградата на полицията за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест, респективно препятствало е  извършването на проверка чрез който и да е от нормативно предвидените способи съгласно чл.3, ал.1 и чл.3а, т.1 от Наредбата, поради което правилно е бил санкциониран.

     Решението е правилно.

     Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК.

      С оглед посоченото, ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.

      Решението на първоинстанционния съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и  в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

      Предвид изложеното  и  на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,

 

                                                       Р Е Ш И:

 

     ОСТАВЯ  В СИЛА  Решение № 89/26.11.2019г., постановено по анд № 74/2019г. на  Тополовградския районен съд.

 

     Решението е окончателно и не подлежи на  обжалване и протестиране.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

  

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

                                                                                     

                                                                                                 2. /п/ не се чете