Решение по дело №13/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 497                                         19.07.2019 г.                       град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети юни                               две хиляди и деветнадесета година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                       

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                              

Съдебен секретар Павлина Георгиева,

Прокурор Юлияна Станева

като разгледа докладваното от съдията докладчик  УРУКОВ

гражданско дело № 13 по описа за 2019 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по искова молба на Я.В.П. срещу Прокуратурата на Република България и е с правно основание – чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба Я.В.П., чрез адв. Г.М. против Прокуратура на РБ с която моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищецът да му заплати сумата от 30 000.00 /тридесет хиляди/ лева - обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство, с което бил признат за невиновен за извършването на престъплението в което бил обвинен, а именно - 05.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски, а именно възнаграждение за един адвокат и държавна такса. Има искания за изискване и приобщаване на досъдебно производство № 8245 ЗМ- 863/2016 год. по описа на Второ РУ - Стара Загора. Моли, да му бъдат допуснати до разпит двама свидетели в режим на довеждане от показанията на които ще се установи релевантни обстоятелства по настоящото производство, а именно претърпените от него неимуществени вреди. Ангажира се в съдебно заседание при необходимост да представи допълнително гласни и писмени доказателства в зависимост от становището на ответника.

По делото е изпълнена процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК. В законния срок е постъпил отговор от ответника – Прокуратурата на Република България – София, чрез ОП Стара Загора в който изразява становище, че счита за недоказан исковата претенция по основание и размер. Заявява, че ще се ползва от доказателствата по ДП № 8245 ЗМ- 863/2016 год. по описа на Второ РУ - Стара Загора.

След като се запозна с изложеното в Исковата молба и отговора по нея и като взе предвид приложимите по случая материално - правни и процесуални норми, съдът счита, че предявеният иск е редовен и допустим, съгласно правилата на чл.140, ал.1 и ал.3, изр.1 от ГПК.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

                От събраните по делото доказателства, се установява, че срещу ищеца e било образувано досъдебно производство № БП - 863/2016г. по описа на ІІ РУ на МВР гр.Ст.Загора, Прокурорска преписка № 8245/2016г. на Районна Прокуратура - Стара Загора. Прокуратурата е повдигнала обвинение на ищеца за деяние извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, aл. I, б. "а" и б. "б" от НК- престъпление по чл.196 ал.1, т. I вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29 ат.16 "а" и б "б" от НК, което представлява тежко умишлено престъпление, преди на практика да събере необходимите доказателства, за това че ищеца не е извършил това престъпление, в което е обвинен, а именно доказателства в негова защита.

         Мярката „Задържане под стража" по Досъдебно производство № 8245 3M-863/2016 год. по описа на Второ РУ - Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора за периода 05.10.2016год. до 28.11.2016год. е взета на ищеца по предложение на Районна прокуратура гр. Стара Загора, без да е съобразена с тежестта па престъплението, за което е повдигнато обвинението по същото ДП, без да има данни, че ищеца ще се укрие или ще извърши ново престъпление. Мярката „Задържане под стража" е взета единствено и само за това, че е бил лишаван от свобода за друго престъпление, следователно е взета тази мярка е оглед на съдебното минало на ищеца, което противоречи на чл. 63 от НПК.

На датата 31.102016 год. е бил извършен повторен разпит на свидетелката Д.В.И., при което е била установена фактическа обстановка разминаваща се значително, от тази която е била установена първоначално от Районна прокуратура гр.Стара Загора. Установило се е че пострадалата е дала телефона си на ищеца да го ползва, докато той си закупи негов, а не го е отнел противозаконно. Тъй като тя страдала от параноидна шизоврения, понякога когато изпаднала в особено състояния се обърквала и забравяла, както се е случило при първоначалния й разпит.

Поради новите обстоятелства , считано от датата 28.11.2016 год. мярката за неотклонение  “задържане под стража” била променена на “подписка”.

След което с влязло в законна сила Постановлението за прекратяване на наказателното производство № 4085/19.12.2016 год. е било прекратено спрямо него Досъдебно производство № 8245 3M-863/2016 год. по описа на Второ РУ - Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление. С това на практика ищецът е бил признат за невиновен за извършването на престъплението в което бил обвинен, и мярката му за неотклонение “Подписка” също е била отменена.

  От показанията на разпитаната в открито съдебно заседание на 17.06.2019 год. свидетелка М.Н.П., се установява, че психическото състояние на ищеца много се е влошило в ареста, което е продължило един дълъг период от време и след излизането от там. Свидетелката твърди също, че ищеца коренно се е променил и не е извършвал други престъпления след ареста и дори е имал сериозна приятелка, но след задържането му връзката им е приключила.

Свидетелката също твърди, че след като са го задържали невинен, ищецът се е почувствал едва ли не репресиран, тъй като е лежал в затвора и е обвинен на основание на показанията на един човек, за който се доказа след това, че има психични отклонения и заболявания. Според свидетелката видно  от поведението на ищеца, че той коренно се е променил след излизането от затвора и не е извършвал други престъпления. Работел е в чужбина и желаел да създаде семейство. Такова поведение според нея следвало да бъде стимулирано и подкрепяно, а не наказвано и обезсърчавано от органите на досъдебното производство.

При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Не се спори, че срещу ищецът е било повдигнато обвинение за извършени престъпления, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода.

Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ -  незаконно обвинение в извършване на престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В хода на делото се установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство.

Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди - това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.

От събраните свидетелски показания по делото, се установяват отрицателните изживявания на ищеца Я.В.П., преживените от него негативните емоции, затваряне в себе си, депресивни мисли, притеснение, огорчение, несигурност за бъдещето, чувство на непълноценност, нежелание да излиза навън, да контактува с хора.

От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се установява факта на причинени на ищецът неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за описаните по-горе действия на ответната по делото страна на ищцата се следва обезщетение в размер на 5 000 лв. от посоченото по-горе незаконно повдигане на обвинение. Последното има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, което обстоятелство следва да се вземе предвид, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Тъй като при определянето на техния размер съдът е длъжен да отчете всички фактори, които са оказали влияние в тази насока следва да се съобрази факта на продължителността на негативното засягане на правата на личността – близо три години.

По така изложените съображения съдът счита, че така предявената претенция е по принцип основателна. Размерът на обезщетението за неиумеществени вреди следва да бъде определен към момента на възникване на основание за обезщетяване и съобразно принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Началният момент, към който възниква отговорността в случая е датата  на влизане в сила на постановлението  за прекратяване на наказателно производство срещу ищецът - в случая към 19.12.2016г.

При определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева, съдът взема предвид че този размер се явява завишен и не е в съответствие с чл. 52 ЗЗД и поради следното:

Съдът намира, че с оглед твърденията на ищеца и ангажираните от него доказателства, срокът на разследване не е неразумен. За условията в ареста не следва да се ангажира отговорността на Прокуратура на РБ. Предишните осъждания на ищеца, които са се отразили и на квалификацията на процесното деяние, сочат и на един по-нисък интензитет на търпените вреди. Освен това ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за този размер на негативните последици, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение.

 

В петитума на исковата молба се съдържа искане за заплащане на законната лихва от датата на влизане в сила /придобиване стабилност/ на постановлението за прекратяване на наказателното производство, без конкретизиране на тази дата /посочена е само датата на която ищецът е привлечен като обвиняем - 05.10.2016г./. В този смисъл законната лихва следва да се присъди от тази дата, каквато е и претенцията на ищеца в петитума на исковата молба.

В тази връзка искът на ищеца следва да се уважи до сумата от 5000 лева като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, като в останалата му част до размера на претендираните 30 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази му част.

По отношение на разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв., като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на иска му, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв. По делото е представен договор за правна помощ и списък на разноските по чл.80 от ГПК от който е видно  че разноските за пълномощника на ищеца адв. М. възлизат на 1920 лева за пълен размер на адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.10, ал.3, изр. Последно от ЗОДОВ Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В тази връзка следва да бъдат присъдени в тежест на ответника 330.06 лева съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                      Р     Е     Ш     И  :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат ********* да заплати на Я.В.П., ЕГH **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, адрес за получавани на призовки и съобщения гр. ***, бул. *** ЧРЕЗ пълномощника си адв. Г.Ж.М., със съдебен адрес:***, тел: *** сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на действията на Прокуратурата по повдигане на обвинение против него по ДП № 8245 3M-863/2016 год. по описа на Второ РУ - Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора, което досъдебното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2016г. до окончателното й изплащане.

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част за размера над 5 000 /пет/ лева до претендираните 30 000 /тридесет хиляди/ лева като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

         ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат ********* да заплати на Я.В.П., ЕГH **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, адрес за получавани на призовки и съобщения гр. ***, бул. *** ЧРЕЗ пълномощника си адв. Г.Ж.М., със съдебен адрес:***, тел: *** сумата  от 330.06 /триста и тридесет лева и 06 ст./, представляващи направените от ищеца разноски съобразно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. 

        

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му  на страните, пред Апелативен съд - Пловдив. 

 

 

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: