Р E Ш Е Н И Е
№ 145
гр.Плевен, 16.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
РАЛИЦА МАРИНСКА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 5 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260020 от
27.11.2020 год., постановено по НАХД № 277/2020 год., Районен съд – Левски
отменил Наказателно постановление № 20-0241-000311/21.09.2020г. на ВПД Началник
РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен, в частта му, с която на П.Г.П., ЕГН:**********, с
адрес: ***, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер
на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.
Със същото решение Наказателно
постановление № 20-0241-000311/21.09.2020г. на ВПД Началник РУ - Белене при ОД на
МВР-Плевен е потвърдено в останалата му част като законосъобразно.
Против решението на РС- Левски в
отменителната му част е постъпила касационна жалба от началника на РУ- Белене
при ОД на МВР- Плевен, подадена чрез юрк. Г.А., в която се излагат подробни
доводи, че първостепенният съдебен акт в оспорената му част е неправилен и
незаконосъобразен. Оспорва се направеният доказателствен анализ от страна на
първостепенния съд и се сочи, че установената с АУАН фактическа обстановка е в
съответствие със събраните по делото гласни доказателства, въпреки което съдът
е постановил решението си единствено въз основа твърденията на нарушителя. В
заключение е направено искане да бъде отменено решението на РС в частта му, с
която е отменено обжалваното НП и последното да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С касационната жалба е представена като
писмено доказателство справка за
нарушител/водач по отношение на ответника по касационната жалба П.Г.П..
В съдебно заседание касаторът не се
представлява.
Ответникът П.Г.П. се представлява от адв.Г.от
АК- Плевен, който излага доводи, че решението на РС- Левски е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Твърди, че от доказателствата по делото не се установява
извършване на нарушение по смисъла на чл.104, т.2 от ЗДвП.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е основателна, поради което следва да
бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Предмет на настоящето производство е постановеното от
РС- Левски съдебно решение, но само в частта му, с която е постановена отмяна
на наказателното постановление, касаещо нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП,
респективно наложената санкция по чл.175а, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съд намира за основателно оплакването на
касатора, свързано с направения анализ на доказателствата в обжалваното решение.
Съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Процесният АУАН е издаден при
спазване правилата на ЗАНН, т.е. представлява редовно съставен акт, в който
смисъл е изложил мотиви и първостепенният съд. От събраните гласни
доказателства, а именно показанията на П.П.,
Б.Б., частично кредитираните такива на свид. А.М.и от частично кредитираните
обяснения на жалбоподателя, дадени в хода на съдебното следствие, по несъмнен
начин се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил при
преминаване на кръстовище и след неспазване на знак „Стоп“ е осъществил десен
завой, която маневра е извършена рязко, вследствие на което задната част на
автомобила е поднесла и е навлязла в другата лента. Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че материалната доказателствена сила на АУАН не е оборена от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
За да постанови съдебния акт в обжалваната му част РС-
Левски е приел, че нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП не е осъществено от
субективна страна, тъй като не е резултат от умишлено поведение на дееца,
позовавайки се на обясненията на въззивния жалбоподател, които кореспондират с
показанията на свидетелите, че в близост до кръстовището, където процесното МПС
направило десен завой, е имало паркирани няколко автомобила, поради което е
възприета тезата на въззивния жалбоподател, че загубата на устойчивост на
автомобила не е причинена умишлено, а е във връзка с рязко завиване, целящо да
се избегне удар в посочените автомобили.
Настоящият съдебен състав не споделя горните доводи и
намира, че твърдението на ответника по касационната жалба представлява защитна
теза, целяща избягване на административнонаказателната отговорност за
осъщественото от него нарушение.
Възприемайки защитната теза на въззивния жалбоподател
съдът е игнорирал показанията на свидетеля П.П., за когото е посочил в мотивите
си, че е няма данни да е предубеден или заинтересован от изхода на делото. Този
свидетел твърди, че е възприел форсиране на двигателя на управлявания от
нарушителя автомобил, като чул характерния за това шум, което форсиране довело до
превъртане на задните задвижващи колела и загуба на сцепление между гумите и
пътната настилка. Показанията на свидетеля Б.Б. не са в противоречие с тези на П..
Той е възприел занасянето на задницата на автомобила при осъществяване на десен
завой, а обстоятелството дали това е било съпроводено с форсиране на двигателя
не е изяснявано, тъй като на този свидетел изобщо не са му задавани въпроси от
страните или съда. Следва да се отбележи, че подобно занасяне не би могло да се
осъществи без форсиране на двигателя, освен ако на пътното платно е имало
влага, лед, сняг или друго вещество, което може да доведе до намаляване
сцеплението между гумите и настилката, а такива данни по делото няма. Наличието
на паркирани МПС в близост до завоя обуславят поведение на водача, което се
различава от твърдяното негово такова. Съобразно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП същият е следвало да намали скоростта и при необходимост да спре, при
което обективно не е възможно да се получи установеното по делото поднасяне на
задната част на автомобила.
При тези съображения
настоящият съд счита, че е доказано осъществяване на нарушение по смисъла на
чл.104Б, т.2 от ЗДвП, забраняващ използване на пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари. Осъщественият умишлено „дрифт“ от страна на нарушителя
очевидно не е свързан с превоз на хора и товари и е осъществен на път по смисъла
на § 6, т.1 от ДР на ЗДвП. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че
при издаване на оспорваното НП не са допуснати нарушения на закона, които да
обуславят неговата отмяна, с оглед на което решението на РС- Левски в
оспорената му част е неправилно и следва да бъде отменено. В останалата му част
решението не е оспорено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., тъй като в касационното производство не е
осъществявано процесуално представителство, а единствено е изготвена
касационната жалба
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260020 от 27.11.2020
год., постановено по НАХД № 277/2020 год. по описа на Районен съд – Левски в частта му, с която е отменено
Наказателно постановление № 20-0241-000311/21.09.2020г. на ВПД Началник РУ -
Белене при ОД на МВР-Плевен, издадено по отношение на П.Г.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, с което на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл.104б, т.2 ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0241-000311/21.09.2020г. на ВПД Началник РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен,
издадено по отношение на П.Г.П., ЕГН:**********,
с адрес: ***, в частта му, с която на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба
в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260020 от 27.11.2020 год., постановено по НАХД № 277/2020 год. по описа на Районен
съд – Левски в останалата му част.
ОСЪЖДА на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН П.Г.П., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати в полза на ОД
на МВР- Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/