Номер 64924.09.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело №
20202100900335 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на глава ХХІ от ГПК,
вр.чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел.
Образувано е по повод жалба вх.№ 20200825160742 от адв.
Калин Козладеров от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Цар Асен“
№ 7, ет.2, като пълномощник на „Тома Тодоров и синове“ ООД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.№ 79, вх.2, ет.5, ап.28,
представлявано от управителя Драгомир Томов Тодоров с ЕГН **********,
против отказ № 20200817130128/ 18.08.2020 г. на Агенцията по вписвания-
търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за
вписване на извършена продажба на част от търговско предприятие с
правоприемник „Автостъкла Тодоров 1“ ООД с ЕИК *********.
В жалбата се посочва, че към подаденото заявление са
представени всички изискуеми от закона писмени приложения: решение на
Общото събрани на дружеството – прехвърлител; сключен договор с
нотариална заверка на подписите; декларации; внесена държавна такса.
Въпреки това, длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) постановило
обжалвания отказ. Същото е излязло извън правомощията си по чл.21 т.4 и 5
от ЗТР, като въпреки констатираното изпълнение на законовите изисквания
според чл.51 от Наредба № 1/ 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп
1
до търговския регистър, е преценявало законосъобразността на сделката, без
да изложи правни доводи за постановения отказ, а само житейски
разсъждения. Жалбоподателят твърди, че вписването на извършената сделка
по чл.15 ал.1 от ТЗ има само оповестително действие и не е елемент от
фактическия състав (решение № 115/ 01.10.2009г. по т.д.№ 308/2009г. на
ВКС, І т.о.). Затова ДЛР е следвало да установи единствено дали са налице
външните белези за вписване на сделката. Цит.от ЗЛР съдебна практика
(решение № 213/ 30.12.2010г. по т.д.№ 29/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.) не само
не подкрепя отказа, а и напълно го опровергава. Счита за неправилен и
необоснован извода на длъжностното лице по регистрацията относно липсата
на обособеност - счетоводна или друга, на частта от търговското
предприятие, предмет на прехвърляне. Иска се отмяна на отказа и даване
задължителни указания за извършване на вписването на заявените
обстоятелства.
Бургаският окръжен съд като взе предвид доводите на
жалбоподателя, представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата против отказ № 20200817130128/ 18.08.2020 г. е
постъпила на 25.08.2020 г. и изхожда от легитимирано лице, а именно от
пълномощник с изрично писмено пълномощно за нуждите на ТРРЮЛНЦ
регистър – адвокат, упълномощен от вписания в търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата му
представляващ дружеството-жалбоподател, който има правен интерес от
обжалване на постановения отказ. Обжалваният отказ е постановен на
18.08.2020 год., връчен е по електронен път с уведомителното писмо от
Агенция по вписванията на същата дата, видно от приложената разпечатка,
поради което съдът приема, че е спазен срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ -
седмодневен от връчването на отказа. Внесена е и изискуемата държавна
такса, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят е входирал в Агенция по вписванията, по
електронен път, заявление с вх. № 20200817130128 от 17.08.2020 год. Към
постъпилото заявление по образец съгласно Наредба № 1/ 14.02.2007 г. за
2
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, са били приложени изискуеми
документи. Било е заявено вписване на промени в обстоятелствата по
партидата на дружеството – частично прехвърляне на търговско предприятие
от „Тома Тодоров и синове“ ООД на „Автостъкла Тодоров 1“ ООД.
Изложените в отказа мотиви на длъжностното лице по
регистрацията са съобразени с текстовете на закона. В нормата на чл. 15 и сл.
от ТЗ са предвидени изискванията, на които следва да отговаря извършването
на продажба на търговско предприятие, вкл. и само на част от такова.
Основното в настоящия казус е липсата на обособена част, която да бъде
предмет на годна правна сделка. Приложеният договор за продажба на част
от търговско предприятие от 17.07.2020г. въпреки наименованието си,
отговаря по правните си характеристики по-скоро на договор за цесия – чл.99
– 102 от ЗЗД. Описаните като „съвкупността от всички права, задължения и
фактически отношения, произтичащи и/или свързани с подготовката и
участието в тръжните процедури“ не отговарят на изискванията, изложени в
цит. от ДЛР съдебна практика. ВКС е посочил, че при прехвърляне на част от
търговско предприятие следва да бъде изпълнено особено изискване:
прехвърляната част да бъде обособена счетоводно или по друг начин,
позволяващ индивидуализацията на предмета на сделката, т.е. на правата,
задълженията и фактическите отношения, за което е постигнато съгласие да
преминат от патримониума на отчуждителя в този на приобретателя. Така
описаните 3 бр. сключени договори от „Тома Тодоров и синове“ ООД не
отговарят на тези критерии. Това налага извода за липса на валидна сделка по
чл.15 ал.1 от ТЗ, чието вписване се иска, което от своя страна предпоставя
неоснователност на направеното искане за вписване.
Позоваването на конкретна съдебна практика (решение №
213/ 30.12.2010г. по т.д.№ 29/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.) от страна на ДЛР е
коректно, доколкото следва да се приложат изложените от ВКС аргументи, а
не конкретният изход от спора. Твърдението, че съответствието с
императивните изисквания на чл.15 ал.1 от ТЗ на предмета на договора за
трансфер на част от търговско предприятие вече бил подложен веднъж на
проверка за правна действителност от заверилия съдържанието му нотариус,
е несъстоятелен. Нотариусът е извършил единствено проверка за
съответствие на подписите на представителите на двете дружества, както се
3
вижда от отбелязването (л.18). Не е налице никаква проверка на
съдържанието на договора, дори това да имаше значение за съда.
При това положение, съдът приема, че като краен резултат
правилно длъжностното лице по регистрацията е отказало вписването в
търговския регистър на заявените обстоятелства.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 20200825160742 от
адв. Калин Козладеров от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Цар
Асен“ № 7, ет.2, като пълномощник на „Тома Тодоров и синове“ ООД,
вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.№ 79, вх.2, ет.5,
ап.28, представлявано от управителя Драгомир Томов Тодоров с ЕГН
**********, против отказ № 20200817130128/ 18.08.2020 г. на Агенцията по
вписвания-търговски регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел за вписване на извършена продажба на част от търговско
предприятие с правоприемник „Автостъкла Тодоров 1“ ООД с ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване от жалбоподателя в
седмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд-Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4