МОТИВИ към Присъда № 8 от 21.02.2019г.
на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д. № 560 по описа за 2018 година
Против подсъдимия С.А.М. е повдигнато обвинение за
извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”
от НК и чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
съответно: за това, че на 03.11.2017г., в гр. Пловдив, отнел чужди движими вещи
(240 лв. и дамско кожено портмоне на стойност 29 лв.), всичко на обща стойност
269 лв. от владението на Ю.С.А., без нейно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив, както
и за това, че в периода 03.11. - 05.11.2017г. в гр. Пловдив, гр. Стара Загора и
гр. Хасково, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен
инструмент (дебитна карта № *************,
издадена от „УниКредит Булбанк“ АД, на името на Ю.С.А.),
без съгласието на титуляра, като изтеглил парична
сума в размер на общо 530 лева.
В съдебно заседание представителят на ОП Хасково
поддържа обвинението във вида, в който е предявено, като с оглед проведеното по
реда диференцираната процедура, уредена в Глава XXVII от НПК, иска съдът да
признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпленията. При индивидуализацията
на наказанията претендира да се наложат на подсъдимия наказания „лишаване от
свобода“ за срок от 4 години за кражбата, а за престъплението по чл. 249 от НК
– „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, както и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 530 лв. Прокурорът счита, че са
налице условията и предпоставките за определяне на общо наказание по смисъла на
чл. 23, ал. 1 от НК, което общо наказание бъде в размер на 4 години.
Защитникът на подсъдимия е съгласен със становището на
участващия в заседанието прокурор, доколкото от събраните по делото
доказателства се установило извършването на престъпленията от подсъдимия, за
които е предаден на съд, самопризнанието било подкрепено от доказателствата.
Пледира след като подсъдимият М. бъде признат за виновен, да му бъдат наложени минимални
наказания.
В съдебно заседание подсъдимият С.М. заяви, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласен да не се събират доказателства за тези обстоятелства. В последната
си дума изразява съжаление и разкаяние и иска от съда да му наложи минимални
наказания.
След констатация, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с
определение по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да
се събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Самопризнанието, преценено в съвкупност със събраните по
делото доказателства и при условията на чл. 373, ал. 3 от НПК, установява
следната фактическа страна:
Подсъдимият С.А.М. ***, но от години не пребивава на
постоянния си адрес в същия град. През есента на 2017г., включително в началото
на месец ноември, пребивавал в гр. *******. Обикновено бил облечен със зелено
спортно долнище, със светли надлъжни ленти по краката. По същото време
използвал сим-карта с абонатен номер ********* на
мобилния оператор „Теленор“ ЕАД.
Пострадалата Ю.С.А., живуща ***, имала банкова сметка ***
*** „УниКредит Булбанк“ АД и
съгласно сключения с банката договор, получила банкова дебитна карта № *************,
издадена на нейно име. Към инкриминираната дата 03.11.2017г. по банковата си
сметка пострадалата имала налична сума в размер на 530 лв. На 03.11.2017г.,
около обяд, А. постъпила за лечение на ******** заболяване в „Клиника по клинична
хематология“ на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 15а – База * /Терапевтични клиники/, блок *,
етаж * и престояла там до 09.11.2017г. От известно време А. обичайно
пролежавала в болничното заведение ежемесечно, за по една седмица, за
преминаване на курс с химиотерапия. Настанила се в болничната стая и оставила
раницата с багажа си в шкафчето до леглото си, което не се заключвало. В джоб
на раницата била оставила дамското си кожено портмоне, на стойност 29 лв., в
което държала лична карта, сумата от 240 лв. (в банкноти с номинал от 50 и 20
лв.), банковата си карта на „УниКредит Булбанк“ и
листче, на което бил записан пин кода за същата. По някое време, след като се
настанила в болничната стая, пострадалата отишла до манипулационната, за да й
вземат кръв. Там се бавила около 30 минути. По това време подсъдимият М., който
бил в сградата на блок 7 на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, започнал да обикаля и
проверява за празни стаи, които да претърси за ценности. Виждайки празната
болнична стая на А., влязъл вътре и от нощното шкафче взел принадлежащите й
движими вещи – дамско кожено портмоне и паричната сума в размер на 240 лв.,
личната карта на А. и банковата й карта, ведно с листчето, със записания на
него пин код. Подсъдимият излязъл от болницата и с отнетите вещи, банковата
карта и листа с пин кода, се запътил към Автогара Юг. Още на същия ден –
03.11.2017г., следобед, в гр. Пловдив използвал без съгласието на А. банковата
й карта № *************, издадена от „УниКредит
Булбанк“ АД, на различни АТМ терминални устройства, наричани още „банкомати“, а
именно: на обслужваното от ОББ АД устройство № 01053106, находящо
се на ул. „Любен Каравелов“, клон на ОББ „Лайпциг“, по пътя за Автогара Юг,
използвал картата, като на два пъти изтеглил от банковата сметка на А. с IBAN ***,
паричната сума в размер на общо 350 лв.; на обслужвано от „ПИБ“ АД терминално
устройство № AFIB4007, намиращо се на бул.
„Христо Ботев“ № 47 – Автогара Юг, използвал картата, като чрез нея направил
три неуспешни опита да изтегли пари от горепосочената банковата сметка на А.,
на два пъти извършил проверка на салдото /справка баланс/ и изтеглил от
банковата сметка парична сума в размер на 100 лв. В момента, когато използвал
чуждата банкова карта на банкомата, подсъдимият бил заснет от камерата на
банкомата; на обслужвано от „ПИБ“ АД терминално устройство № AFIB4012, намиращо се на бул. „Македония“ № 1 – Автогара
Родопи, използвал картата, като чрез нея на три пъти изтеглил от банковата сметка
на А. с IBAN ***бщ размер
на 80 лв., направил неуспешен опит да изтегли пари от сметката и на два пъти
извършил проверка на салдото.
Следобед на 03.11.2017г., подсъдимият заминал с автобус
за гр. Стара Загора, а по-късно същия ден, продължил за гр. Казанлък.
На следващия ден, 04.11.2017г., подсъдимият отишъл в
гр. Стара Загора, където отново без съгласието на А. използвал на различни
терминални устройства банковата й карта № *************, издадена от „УниКредит Булбанк“ АД, както следва: на терминално
устройство /АТМ/ № 01051704, обслужвано от „УниКредит
Булбанк“ АД използвал картата, като чрез нея направил два неуспешни опита да
изтегли пари от сметката на А.; на обслужвано от ОББ АД терминално устройство
/банкомат/ № 00000925, намиращо се на адрес бул. „Славянски“ № 22, използвал
картата, като чрез нея направил два неуспешни опита да изтегли пари от горецитираната сметка на А. и извършил проверка на салдото;
на обслужвано от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД терминално устройство АТМ №
01056112, намиращо се на адрес бул. „Славянски“ № 22 използвал картата, чрез
която направил проверка на салдото.
Вечерта на 04.11.2017г. подсъдимият пристигнал в гр.
Хасково.
На 05.11.2017г., в гр. Хасково, в първите часове след
полунощ и сутринта, подсъдимият, отново без съгласието на А. използвал на
различни банкомати банковата й карта № *************, издадена от „УниКредит Булбанк“ АД, както следва: на терминално устройство
/банкомат № 01055121, обслужван „УниКредит Булбанк“
АД - клон Хасково, ул. „Хан Кубрат“ № 4, използвал картата, като чрез нея
направил три неуспешни опита да изтегли пари от сметката на А. с IBAN *** и на два пъти извършил справка баланс; на терминално
устройство АТМ № РВ 241001, обслужван от Пощенска банка /“Юробанк България“ АД/, използвал картата, като чрез нея
направил четири неуспешни опита да изтегли пари от сметката на А. и на три пъти
извършил проверка салдо /справка баланс/. В момента, когато използвал чуждата
банкова карта, подсъдимият – облечен със зелено спортно долнище със светли
надлъжни ленти по краката, бил заснет от камерата на банкомата; на обслужваното
от „Банка ДСК“ ЕАД терминално устройство АТМ № D0082601 – намиращ се на адрес пл. „Свобода“ № 9,
използвал картата, чрез която направил два неуспешни опита да изтегли пари от
сметката на Ю.А. с IBAN ***; на обслужвано от „Банка Пиреос
България“ АД терминално устройство АТМ № 01054324, на адрес ул. „Омуртаг“ № 2,
използвал картата, като чрез нея на два пъти извършил проверка на салдото.
През цялото време от 03. до 05.11.2017г., когато бил в
гр. Пловдив, гр. Ст. Загора и в гр. Хасково и използвал чуждата банкова карта
без съгласието на титуляра й, подсъдимият комуникирал
чрез мобилния си телефон с абонатен номер *********.
След като се убедил, че няма наличност по сметката,
подсъдимият захвърлил банковата карта на неустановено по делото място.
По-късно вечерта на 05.11.20176г., подсъдимият
напуснал гр. Хасково в посока гр. Свиленград.
Междувременно, на 05.11.2017г., пострадалата А.
установила, че й липсват инкриминираните вещи, ведно с документите й за
самоличност и банковата карта. Свързала се банката-издател и от направената
справка узнала, че дебитната й карта е била използвана без нейно съгласие, като
са били изтеглени от сметката й всички налични пари – 530 лв. По искане на А. „УниКредит Булбанк: АД блокирала банковата й карта.
Банковата дебитна карта представлява редовен платежен
документ по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК, както и съгласно действалата към
инкриминирания период нормативна уредба в Закона за платежните услуги и
платежните системи /отм./, като според § 1, т. 16 от ДР, по смисъла на закона
„платежен инструмент“ е персонализирано/и устройство/а и/или набор от
процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на
платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на
платежно нареждане. Банковата платежна карта е посочена като персонализиран
платежен инструмент в действалата към инкриминирания период Наредба № 3 от
16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и
използване на платежни инструменти, приета с Решение № 85 на УС на БНБ от 16.07.2009г. /отм./.
Видно от назначената по ДП съдебно-оценителна
експертиза, стойността на инкриминираното дамско кожено портмоне е 29 лв.
Описаната фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от показанията на
свидетелите: Л.И.Т., О.Т.Б., М.Т.П., както и най-вече
от тези на пострадала Ю.С.А., които са взаимно свързани, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и със самопризнанието на М., подкрепят се изцяло от
прочетените и приобщени по реда на 283 от НПК писмени доказателства, приложени
по ДП.
При така установените факти, съдът прие за установено,
че подсъдимият С.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, тъй
като на инкриминираната дата 03.11.2017г. отнел чужди движими вещи (240 лв. и
дамско кожено портмоне на стойност 29 лв., всичко на обща стойност 269 лв.) от
владението на Ю.С.А., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои. Кражбата подсъдимият е извършил при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, обусловени от предходните му
осъждания. От приложената по делото
справка за съдимост се установява, че подсъдимият е многократно осъждан – 48
пъти, като част от наказанията по предходните му осъждания за били групирани. Общото
наказание по Определение № 294/26.06.2012г. на РС Ямбол по ЧНД № 707/2012г.,
влязло в сила на 08.10.2012г., „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и
това, наложено му с Присъда № 215/03.08.2016г. на РС – Пловдив по НОХД №
3583/2016г., в сила от 19.08.2016г. от 1 година и 8 месеца, обуславят наличието
на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК. Първото
наказание подсъдимият е изтърпял на 12.01.2016г., а второто на 17.08.2017г.,
т.е. сегашното престъпление е извършено в рамките на 5-годишния срок по чл. 30,
ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл, тъй като подс. М. е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е и искал настъпването на обществено опасните
последици. Действията му показват за оформени в съзнанието представи за това,
че вещите принадлежат другиму, липсва съгласие от страна на владелеца за
ползването на вещите. Подсъдимият е установил свое владение върху вещите, а
впоследствие се е разпоредил с тях.
Причини и
условия, способствали за извършването на престъплението, са грубото незачитане
неприкосновеността на частната собственост и намерението на подсъдимия да се
облагодетелства по незаконен начин, включително от лица, страдащи от
онкологични заболявания.
На следващо място, при изложените по-горе факти съдът прие, че подс. М.
е осъществил състава и на престъплението по чл. 249, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, за което е обвинен. Безспорно е, че за инкриминирания
период от 03.11.2017г. до 05.11.2017г. в гр. Пловдив, гр.Стара Загора и гр. Хасково, при условията на продължавано
престъпление, на 10 терминални устройства АТМ /наричани още банкомати/,
използвал платежен инструмент – дебитна карта № *************, издадена от „УниКредит Булбанк“ АД, без съгласието на титуляра й – Ю.С.А., като изтеглил парични суми от сметката
и с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД, в общ размер на 530 лв., а деянието
не представлява по - тежко престъпление. Банковата дебитна карта е
"платежен инструмент" по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК, тъй като
същата представлява веществено средство, което позволява, чрез връзка с друго
средство да се прехвърлят пари или парични стойности. Престъплението е
продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като деянията осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. Подсъдимият е използвал платежен инструмент – банковата
карта на А., без нейното съгласие, като е изтеглил парични суми, в общ размер
на 530 лева. Използването на картата и изтеглените от банковата сметка на А. пари,
както и извършеното разпореждане с тези суми в свой интерес, сочат, че
подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял
настъпването на обществено-опасните последици.
При индивидуализация на наказанията на подс. М. съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства: затрудненото материално
положение и изчерпателните обяснения, съдържащи признание още на досъдебната
фаза на производството, а като отегчаващи - изцяло негативните данни за
личността на подсъдимия, проявените дързост, изключителната арогантност, безцеремонност
и наглост при осъществяване на тези деяния, многобройните предходни осъждания,
част от които за престъпления извършени при условията на опасен рецидив, факта,
че престъпленията М. е извършил по-малко от три месеца след изтърпяването на
наказанието по предходно осъждане. Четиридесет и осемте предходни осъждания на М.,
множество от които за престъпления извършени при условията на опасен рецидив, включващи
преимуществено посегателства против собствеността, но също така и против
половата неприкосновеност, при които неизменно наказанията са били налагани или
при условията на чл. 55, ал. 1 от НК или в законовия минимум по чл. 54 от с.з.,
очевидно не са изиграли своето превъзпитателно въздействие върху дееца.
Напротив. По-малко от три месеца, след изтърпяването на наложеното наказание
лишаване от свобода М. извършва това, ново престъпление. Нещо повече. Два
месеца след процесните деяния, М. е извършил и друго
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал.
1 от НК в гр. Любимец, обл. Хасково за което отново
му е било наложено наказание „лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК. Ясно е, че проявената снизходителност при определяне на
наказанията по предходните осъждания е неоправдана и тази личност е наложително
да бъде изолирана от обществото за един продължителен период от време, като по
този начин се предотврати криминалната деятелност на подсъдимия. Посочените
обстоятелства, обуславят наказания: “лишаване от свобода” за срок 9 години за
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а“ и „б" от НК
и 7 години за това по чл. 249, ал. 1 от
с.з., определени по реда на чл. 54 НК, над средния и към максималния размер,
уреден в специалната част на НК, които на основание чл. 58а, ал. 1 от НК се
редуцират с 1/3 или окончателния размер на наказанията е 6 (шест) години – за
първото и 4 (четири) години и 8 (осем) месеца – за второто. За престъплението
по чл. 249, ал. 1 от НК съдът наложи и глоба в размер на 530 лева,
представляваща изтеглената от сметката на св. А. сума.
Тъй като за двете извършени от подс. М. престъпления
са налице условията по чл. 23, ал.1 НК, съдът определи едно общо наказание, в
размер на по-тежкото от двете, а именно „лишаване от свобода за срок от 6 (шест)
години, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим. Към общото
наказание лишаване от свобода, следва да се присъедини изцяло наказанието
„глоба” в размер на 530 лева на основание чл. 23, ал. 3 от НК.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК от определеното общо
наказание „лишаване от свобода“ бе приспаднато времето през което подс. С.А.М.
е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 14.09.2018г.
Иззетите веществените доказателства – два броя CD със записи от 05.11.2017г. и 03.11.2017г. ще следва
да останат по делото.
В тежест на подсъдимия бяха възложени разноските от
досъдебната фаза на производството – 360. 27 лева, която сума да се заплати по
сметка на ОД на МВР Хасково.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
Председател: