Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Нова Загора, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ЙОРДАНОВ
при секретаря: Валентина Колева
и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ Гр. дело № 189 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска 7898.83 лева.
Постъпила е
искова молба от „ОТП Факторинг България”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район
„Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2, ЕИК *********,
представлявано от И.Г.Д.-М. - Изпълнителен директор и Е.Д.К. – Прокурист, чрез
пълномощника юрисконсулт Д.Б.Г. против Г.Д.Б., с ЕГН: **********,***, като длъжник в размер
на: 6 835.37
лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 04.12.2006 г. и
Допълнително споразумение към Договор за кредит от 23.06.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането; 764.99 лева - договорна лихва за периода от 04.12.2006
г. до 06.09.2011 г.; 298.47 лева - лихва за забава за периода 29.03.2011 г. -
06.09.2011г.
Сочи се, че основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславяли
съществуването на вземането на "ОТП Факторинг България" ЕАД били, че
на 04.12.2006 г. между
"Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и Г.Д.Б., ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор
за кредит за текущо потребление.Съгласно Договора, "Банка ДСК" ЕАД е
отпуснала на Г.Д.Б., потребителски
кредит в размер на 10 000 лева за текущо потребление със срок за издължаване на
кредита от 96 месеца, считано от датата на усвояването, като кредита бил усвоен
еднократно чрез разплащателна сметка № BG02STSA9300009079208 и се погасявал
чрез същата с месечни вноски дължими на всяко 5-то число от месеца съгласно
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит - „Приложение №
1" към Договора. За предоставеният кредит се заплащал лихвен процент,
който към датата на сключване на Договора за кредит бил в размер на 4,69 %
стандартна надбавка и в размер на 2,76 процентни пункта или лихвеният процент
по кредита бил общо 7,95 %, съгласно Условия за ползване на преференциален
лихвен процент по програма „Престиж плюс” /Приложение № 2 към Договора за
кредит/. Годишният процент на разходите по кредита бил 9,29 %, като същият
можело да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
Неразделна
част от Договора били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, които кредитополучателят получил и приел с подписването
на Договора.
На дата
23.06.2010 г. между кредитополучателя Г.Д.Б.
и „Банка ДСК" ЕАД било сключено Допълнително споразумение към
Договора за кредит от 04.12.2006 г. Съгласно условията на Споразумението
лихвата по кредита била в размер общо на 14,95 %, а годишният процент на
разходите по кредита бил 17,23 %.
Поради
преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо
потребление от 04.12.2006 г. и Допълнително споразумение към Договор за кредит
от 23.06.2010 г. и неплащане на вноски по погасителен план за периода от
29.03.2011 г. до 07.09.2011 г. кредиторът „Банка ДСК" ЕАД приложил санкциите, предвидени в т.20.2 на
Глава VII „Отговорности и санкции" от Общите условия към Договора за
кредит, а именно: „при допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта" и е превърнал
кредита автоматично в предсрочно изискуем.
Твърди
се, че на 07.09.2011 г. вследствие неизпълнение на задълженията от страна
на кредитополучателя по Договора и настъпилата предсрочна изискуемост на
цялото вземане, кредиторът „Банка ДСК" ЕАД пристъпил към принудително
събиране на вземането си по съдебен ред като подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя.
Образувано било ч.гр.д. № 891/2011 г. по описа на Районен съд Нова Загора, по
което съдът се разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК" ЕАД Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе.
Посочва
се, че със Заповед за изпълнение на парично задължение № 892 от 09.09.2011 г. и
Изпълнителен лист от 12.09.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 891/2011 г. по описа
на Районен съд Нова Загора, въз основа на представено Извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК" ЕАД, кредитополучателят Г.Д.Б., ЕГН **********
бил осъден да заплати на „Банка
ДСК" ЕАД следните суми произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит за
текущо потребление от 04.12.2006 г. и Допълнително споразумение към Договор за
кредит от 23.06.2010 г.:
- 6 835.37
лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 04.12.2006 г. и
Допълнително споразумение към Договор за кредит от 23.06.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2011 г. до окончателното
изплащане на вземането;
764.99 лева - договорна лихва за периода от
04.12.2006 г. до 06.09.2011 г.;
-
298.47 лева - лихва за забава за периода 29.03.2011
г. - 06.09.2011 г.;
-
159.08 лева - държавна такса;
378.61 лева - юрисконсултско възнаграждение.
На
16.08.2012 г. заявителят по ч.гр.д. № 891/2011 г. по описа на Районен съд Нова
Загора „Банка ДСК”ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
(„Договор за цесия”), прехвърлил на „ОТП Факторинг България” ЕАД пакет от
вземания, включително и вземането й към Г.Д.Б., ЕГН **********, произтичащо
от сключен с банката Договор за кредит за текущо потребление от 04.12.2006 г. и
Допълнително споразумение към Договор за кредит от 23.06.2010 г., ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.
По силата
на Договора за цесия и във вр.с чл.429 ГПК, цесионерът „ОТП Факторинг България”
ЕАД станал частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК” ЕАД и като такъв се
ползвал от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.
На
базата на изрично пълномощно, предоставено от „Банка ДСК” ЕАД, цесионерът
изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до
кредитополучателят Г.Д.Б.. Като доказателство, че уведомлението било
изпратено до ответника-кредитополучател било приложено копие от препоръчано
писмо PSFABG002UFW4, изпратено чрез „Български пощи” ЕАД с обратна разписка.
Уведомлението за цесията било изпратено на посочения в Договора за кредит адрес
по местоживеене на длъжника, тъй като нямало уведомление от него за промяна.
Видно от представеното копие пратката не е била потърсена от получателя.
При
евентуалност, ищецът моли съда да приеме, че ответника бил уведомен за
прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с
приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за
цесия, писмо - уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за
уведомяване на длъжника за извършената цесия. В този смисъл била и
задължителната практика на ВКС: Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. №
12/2008 г. на ВКС, ТК, 2 отделение.
Сочи се, че
на основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение № 892 от
09.09.2011 г. и Изпълнителен лист от 12.09.2011 г., издадени по ч.гр.д. №
891/2011 г. по описа на Районен съд Нова Загора, по молба на ищеца срещу
ответника-кредитополучател Г.Д.Б. било образувано изпълнително дело №
450/2018 г. по описа на ЧСИ П.Г., peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд Сливен. На основание чл.47, ал.5 от ГПК Покана за доброволно
изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение били връчени на
ответника-кредитополучател чрез залепване на уведомление. Копие от съобщението
заедно с връчените документи с отбелязване на връчването им на
кредитополучателя било приложено по ч.гр.д. № 891/2011 г. по описа на PC Нова
Загора от ЧСИ П.Г., peг. № 837 на КЧСИ в изпълнение на задължението на ЧСИ по
чл.418, ал.5 от ГПК.
Качеството на
кредитор (като
цесионер и частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК" ЕАД) обуславяло
правния интерес на ищеца по делото, в законоустановения едномесечен срок и
на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземането по Договор за кредит за текущо потребление от
04.12.2006 г. и Допълнително споразумение към Договор за кредит от 23.06.2010
г. срещу длъжника Г.Д.Б., ЕГН **********.
Твърди, че
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск на „ОТП Факторинг България” ЕАД били налице и предвид разрешението,
дадено в т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на
иска по реда на чл.422 от ГПК, легитимиран да предяви иска бил и цесионерът,
ако е спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК, какъвто бил настоящият случай.
Предвид
гореизложеното, ищеца моли съда да постанови решение, с което да установи със
сила на пресъдено нещо, че по отношение на Г.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
съществуват вземания на „ОТП Факторинг България” ЕАД, гр. София 1000, район
„Оборище", бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2, ЕИК *********, за
които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 892 от
09.09.2011 г. и Изпълнителен лист от 12.09.2011 г., издадени по ч.гр.д. №
891/2011 г. по описа на Районен съд Нова Загора, произтичащи от Договор за
кредит за текущо потребление от 04.12.2006 г. и Допълнително споразумение към
Договор за кредит от 23.06.2010г, включващи: :
6 835.37 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от
04.12.2006 г. и Допълнително споразумение към Договор за кредит от 23.06.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането; 764.99 лева - договорна лихва за периода
от 04.12.2006 г. до 06.09.2011 г.; 298.47 лева - лихва за забава за периода
29.03.2011 г. - 06.09.2011 г.
Ищецът е претендирал разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 891/2011 г. по
описа на Районен съд
Нова Загора в общ размер от 537.69
лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и
сторените в настоящото производство
разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8
от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП.
При условията на евентуалност предявява следния осъдителен иск: В случай
че бъде прекратено производството по установителния иск по чл.422 от ГПК като
недопустимо или отхвърлен искът по чл.422 от ГПК като неоснователен, то моли
въз основа на изложените от него факти и обстоятелства, подробно описани
по-горе, съда да осъди ответника Г.Д.Б., ЕГН ********** да заплати сумата от
6 835.37 лева – представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата
искова молба до изплащане на вземането. Като за основание сочи чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от него неизпълнение по Договор за кредит за текущо
потребление от 04.12.2006 г. и Допълнително споразумение към Договор за кредит
от 23.06.2010 г. и настъпила изискуемост (краен падеж) на цялото
вземане.
Моли
съда да приеме като писмени доказателства
заверени копия от: Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”)
от 16.08.2012 г.; Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за
цесия;Писмено потвърждение за извършената цесия; Пълномощно, предоставено от
цедента „Банка ДСК” ЕАД на „ОТП Факторинг България” ЕАД за уведомяване от името
на цедента на длъжниците за извършената цесия; Копие от препоръчано писмо
PSFABG002UFW4, изпратено чрез „Български пощи” ЕАД с обратна разписка; Договор
за кредит за текущо потребление от 04.12.2006 г. и Допълнително споразумение
към Договор за кредит от 23.06.2010 г.; Общи условия и Погасителен план към
тях; Молба за образуване на изпълнително дело № 450/2018 г по описа на ЧСИ П.Г.,
peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен; Извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД; Заповед за изпълнение на парично
задължение № 892 от 09.09.2011 г. и Изпълнителен лист от 12.09.2011 г.,
издадени по ч.гр.д. № 891/2011 г. по описа на Районен съд Нова Загора.
Моли съдът да
допусне извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице
–счетоводител.
Моли да бъде
приложено ч.гр.д. № 891/2011 г. по описа на Районен съд Нова
Загора, от
представените документи по което заявява, че желае да се ползват и да бъдат
приети като доказателства в настоящото производство.
Ответникът, чрез
назначения от съда особен представител-адв.Т.Т. СлАК,в срока по чл.131 от ГПК е
депозирал отговор на предявения срещу него иск и е изразил становище по него.
Ответникът по
делото счита иска за недопустим, тъй като макар и подаден от надлежна страна,
имаща правен интерес, същият бил подаден извън законоустановения преклузивен
срок по чл.422, във вр.чл.415, ал.4 от ГПК.
Производството
било образувано въз основа на искова молба подадена пред PC Нова Загора, с
която били предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал. 1
от ГПК, за установяване съществуване на вземания от „ОТП Факторинг България”
ЕАД, ЕИК *********, против Г.Д.Б., ЕГН **********.
Според
особения представител специалният установителен иск по чл.422 от ГПК бил иск на
кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане била
издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването
на вземането срещу длъжника била абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следял служебно и ако същата не била налице предявеният установителен иск
бил недопустим.
С предявяване
на този иск при подадено възражение от длъжника или както било в настоящият
случай заповедта му била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК се целяло да се
установи наличието на вземането, за което била издадена заповедта за
изпълнение, със сила на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу
заповедта за изпълнение или връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК представлява пречка за влизането й в сила.
Съгласно
задължителните разяснения в TP № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което била издадена
заповед за изпълнение, съществувало при наличието освен на общите, и на
специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване, а именно
преклузивния едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на
указанията на съда по чл.415, ал.1 от ГПК да предяви иска с оглед на подаденото
от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение или с оглед на връчването
на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Освен това
заповедта за изпълнение на парично задължение № 892 била издадена на 09.09.2011
г., а Изпълнителен лист по ЧГД № 891/2011 г. по описа на PC Нова Загора бил
издаден на 12.09.2011 г., а исковата молба била предявена на 22.02.2019 г.
Твърди, че
през този период кредиторът е бездействал, не бил предприел предоставените му от
закона средства за защита, дори не бил уведомил длъжника за извършената цесия,
поради което правото му към настоящия момент било преклудирано. Правилата за
уведомяването на цесия били изрично предвидените в чл. 99 от ЗЗД.
От представените от ищцовата страна доказателства
по делото било видно само, че било изготвено писмо до длъжника Г.Д.Б. „Относно:
Договор за покупко-продажба на вземания”, което няма нито изходящ номер, нито
дата, нито подпис и печат на издателя. Нямало доказателства и за връчване на Б.,
поради което счита, че в това отношение длъжникът не бил уведомен, нито за
наличието на извършената цесия, нито бил уведомен от ЧСИ-П.Г. за предсрочната
изискуемост на кредита, и не бил получавал никакви книжа и от Банката -първоначалния
кредитор по вземането.
В този смисъл
особеният представител на ответника моли съда да приеме, че твърдението на
ищеца, че длъжникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера, е неоснователно, с оглед задължителното назначаване на
особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК, с оглед зачитане правото на защита
на ответника.
При
обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално
действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния
иск, обхващала и наличието на възражение на длъжника по чл.414, ал.1 от ГПК и
спазването на срока по чл.414, ал.2 от ГПК за подаването му пред съда по
заповедното производство или за връчването на заповедта на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. От изложеното следвало, че съдът, пред който е предявен иск за
съществуване на вземането на основание чл.422 от ГПК следвало да следи служебно
за едновременното наличие на предпоставките за допустимост на иска.
Сочи,
че тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд,
като при осъществяването й съдът може да задължи ищеца да представи
доказателства, но може да извърши и служебна справка относно релевантните
обстоятелства. При положение, че посочените предпоставки са налице, съдът
следва да разгледа предявения иск без да проверява изпълнението на задължението
на ищеца - заявител по чл.415, ал.2 от ГПК да представи доказателства пред
заповедния съд, че искът е предявен в срок. Неизпълнението на задължението по
чл.415, ал.2 от ГПК може да обуслови обезсилване на заповедта от заповедния
съд, който не е длъжен да извършва служебна проверка за предявяването на иска.
В подкрепа на
всичко по-горе изложено било и постановеното по жалба на първоначалния кредитор
- „Банка ДСК” ЕАД, Определение от 19.11.2018 г., постановено по В.гр.д. №
510/2018 г. по описа на Сливенски Окръжен съд, съгласно което срокът за
предявяване на установителен иск е изтекъл на 03.09.2018 г., от което прилага
заверен препис.
Сочи, че
предявените искове са неоснователни и ги оспорва като такива, като мотивите му
за това били, че по отношение на ответника
не било налице уведомяване, нито за наличието на извършената цесия, нито
от страна на банката- кредитор, нито от цесионера „ОТП Факторинг България” ЕАД.
От приложеното по делото било видно, че не бил уведомен и от ЧСИ-П.Г. за
изискуемост на кредита. Б. не бил получавал никакви съдебни книжа, нито от
Банката - кредитор, нито от цедента - ищец, нито от ЧСИ, видно от приложените
от самия ищец писмени доказателства, приложени към депозираната искова молба.
Твърди се, че на 04.12.2006 г. Г.Б., като
кредитополучател бил усвоил сума в размер на 10 000 лв., който кредит се
обслужвал редовно, и видно от последващо допълнително споразумение, дългът бил
намалял и към 23.06.2010 г. бил в размер на 7 300 лв. Неговото обслужване се
преустановило до 29.03.2011 г., от която дата до 07.09.2011 г.
кредитополучателят бил изпаднал в забава и кредита се превърнал в предсрочно
изискуем. На 07.09.2011 г. кредиторът „Банка ДСК” ЕАД е пристъпил към
принудително събиране на вземането, като за целта подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя.
Прави
се възражение за настъпила обща погасителна давност, която, според чл.110 от ЗЗД била пет годишна от датата на предсрочната изискуемост - септември 2011 г.
Чрез погасителната давност на кредитора се отнемало възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Това ставало, след като длъжникът
упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или
правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е
упражнено в определен от закона срок от време. След като за едно вземане не се
търсила защита в продължителен период от време, то се предполагало, че е
отпаднал правният интерес.
Поради
изложеното по-горе и предвид фактите по делото, се счита, че предявения иск бил
погасен по давност и моли съда да прекрати производството по настоящото дело,
поради настъпило прекратително основание, а именно погасяване на задължението
по давност, чрез волеизявление пред съд. Оспорват се и исковете за договорна
лихва и за лихва за забава, тъй като лихвите имали акцесорен характер и с
отпадане на главното задължение се погасявало и акцесорното такова, каквито
били лихвите.
Твърди се, че
освен това молбата за образуваното ИД срещу длъжника Г.Д.Б., както и срещу
поръчителя му по договор за кредит А.Б.Б. била подадена извън срокът по чл.147,
ал.1 от ЗЗД, който бил краен и преклузивен. Според същия текст, „Поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилагало и
в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока
на главното задължение.” За разлика от погасителната давност с изтичането му не
се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство.
Преклузивните
срокове се прилагали от съда служебно. В този смисъл изтичането на посочения
срок към датата на подаване на исковата молба за образуване настоящото
производство бил абсолютно основание за отхвърляне на същия, доколкото по
силата на чл.7, ал.1 от ГПК съдът има служебното задължение да следи за
допустимостта на извършваните от страните процесуални действия. В заключение на
горното следва, че с цитираното действие от страна на ищеца не е прекъсната
погасителната давност по отношение на въпросното задължение.
Моли,
предявения иск чрез депозираната от „ОТП Факторинг Блгария” ЕАД с ЕИК
*********, против ответника Г.Д.Б. с ЕГН **********, да бъде оставен без
уважение, тъй като същия бил недопустим и неоснователен поради настъпила
погасителна давност.
В откритото
съдебно заседание на 20.11.2019 г. за ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
редовно призован се явява гл.юрк. Д.Г., редовно упълномощена от същата дата,поддържа
исковете.
Ответникът Г Б.,
редовно призован – не се явява лично. Явява се особения представител адв.Т.Т. ***,поддържа
дадения писмен отговор.
В дадения от
съда седмичен срок за представяне на писмена защита от ищеца е получена такава.
С нея ищцовото дружество поддържа иска и претендира напарвените по делото
разноски.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
установено е, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и
кредитополучателя Г.Д.Б. е сключен договор за банков кредит за текущо потребление от 04.12.2006 г., като банката е предоставила на
кредитополучателя сумата от 10 000 лв. за текущо потребление, със срок за
издължаване на кредита от 96 месеца, считано от датата на усвояването, като
кредита бил усвоен еднократно чрез разплащателна сметка №
BG02STSA9300009079208, както и че с договор за покупко – продажба на вземания
от 16.08.2012 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на цедент е прехвърлила на ищеца
дължимите вземания по процесния договор за кредит с ответника- длъжник по
силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”),
прехвърлил на „ОТП Факторинг България” ЕАД пакет от вземания, включително и
вземането й към Г.Д.Б., произтичащо от сключен с банката Договор за кредит за
текущо потребление от 04.12.2006 г. и Допълнително споразумение към Договор за
кредит от 23.06.2010 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви.
Сключеното
след прехвърлянето на вземанията споразумение между „ОТП Факторинг България“
ЕАД и кредитора от 16.08.2012 г., съдът намира, че има характер на
преструктуриране на задълженията по процесния договор за банков кредит. Макар и
същото да е обвързано с издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 891/2011 г.
по описа на Районен съд – гр. Нова Загора, то има
характер на предоговаряне на дълга по съществуващ банков кредит.
Представено
е и уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД изпратено от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД до кредитополучателя с препоръчано писмо с обратна разписка чрез
Български пощи. Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към
исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира всички вземания от договорното правоотношение по договор за кредит
за текущо потребление от 04.12.2006 г.
Относно
съобщаването на предсрочната изискуемост, съдът намира за ирелевантен този
въпрос в процеса. Със сключването на споразумението страните са уговорили
крайни условия на договора, като са взели предвид всички платени суми и са
съобразили размера на дълга. Съдът счита, че следва да зачете доброволната воля
на страните и към датата 23.06.2010 г. общият размер на остатъчния дълг по
договора е 7489.93 лв., но поради внасяне на сума от длъжника, то остатъка от дълга е 7300.00 лева, а крайният
падеж уговорен със споразумението остава
23.11.2014 г.
Поканата за
доброволно изпълнение, изготвена от ЧСИ П.Г. по изп.д. № 450/2018 г. въз основа
на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 891/2011 г. на РС – Нова Загора за
наложения запор на банковите сметки и запор на притежавания лек автомобил по
отношение на дължимите суми описани в издадената Заповед по чл.417 от ГПК до
ответника, не е получена на 13.04.2018 г., тъй като лицето не е намерено на
адреса, а родителят му е дал сведение, че се намира в затвора, като с
Определение № 512/17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 891/2011 г. състав на РС- Нова
Загора обезсилва частично заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК и издадения изп. лист по отношение на длъжника Г.Б. и прекратява
частично производството по това ч.гр.д. по отношение на същия.
От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към 28.09.2018 г.
дължимата от ответника главница възлиза на 6835.37 лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения
иск е с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79
ал.1 от ЗЗД, който обаче е прекратен като недопустим, поради изтичане на
преклузивния срок за предявяване на иска.
Съдът следва
да се произнесе по осъдителния иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявен като евентуален иск.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирани
страни в законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По същество съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1
от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в
тежест на ищцовото дружество бе да установи възникването на облигационно
правоотношение между праводателя му и ответника по процесния Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, по силата на което
е възникнало задължението за връщане на заемната сума, съгласно уговореното,
ведно с лихва, валидно цесионно правоотношение, съотв. надлежно уведомяване на
длъжника за извършената цесия. В тежест на ответната страна бе да докаже
изплатила ли е задължението си изцяло или частично за посочения период, както и
настъпила ли е погасителна давност спрямо претендираните от него задължения по
кредита.
Основният спорен въпрос по делото между страните е дали вземанията по
процесния изпълнителен лист са погасени по давност, съответно дали е налице
прекъсване на давността, което предвид релевираното основание на исковете, би
обусловило недължимостта на платените след изтичането на давностните срокове,
плащания.
Предвидената в разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД петгодишна
погасителна давност за главницата, съответно тригодишна давност за вземането на
мораторна лихва, на които ищцовото основава иска си, започва да тече от
изискуемостта на вземанията..
В конкретния случай, от приетите по делото Заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист е видно, че вземането
за главница е изискуемо от 07.09.2011 г., а вземането за мораторна лихва е дължимо най-късно
на 14.03.2011 г. Следователно давността за главница по
изпълнителния лист, изтича най – късно на 07.09.2016 г., а за мораторна лихва – най – късно на 15.03.2014 г. Тези срокове се прекъсват при условията на
чл.116 ЗЗД – с признаване на вземането; с предявяване на иск или възражение или
на искане за започване на помирително производство или с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
По отношение на спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на
образувано изпълнително производство е прието Тълкувателно решение 2/2013 г. от
25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което по
смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива
действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. В т. 10. от тълкувателното решение е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила Постановление №3/1980
г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителна давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. В т. 14 е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен
лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116,
б.„в” ЗЗД.
С оглед даденото тълкуване на изпълнителните действия, прекъсващи давността
от установените по – горе факти се извежда, че след образуване на
изпълнителното дело, първото изпълнително действие, което прекъсва давността е поканата
за доброволно изпълнение чрез налагане
на възбрана и запор от 13.04.2018 г., с която е заявено конкретно принудително действие –
запор на банковите сметки в „БАНКА ДСК” ЕАД
и запор на
лекия автомобил на длъжника. Следователно това
действие е станало едва след изтичане
на 5 годишния давностен срок по отношение на
главницата и 3 годишния срок по
отношение на мораторната лихва,
така че е без значение дали
датата на изп. действие
има значение за започването
на нов давностен срок.
По тези съображения съдът счита иска за
неоснователен, поради наличие на изтекъл
давностен срок, предвид направеното възражение за това
още с отговора на исковата молба
от назначения
процесуален прадставител на ответника.
Давността за процесното вземане по договора за
кредит е 5 годишна, а по отношение на
мораторната лихва, имащо характер на периодични вноски е 3 годишна давност. Давността за периодични плащания според чл.111, б.”в” от ЗЗД, е 3 годишна. Промяната, състояща се в
предсрочна изискуемост на цялото вземане,
не променя срока за давността.
Съдът счита, че погасителната
давност спрямо кредитополучателя е изтекла, а срокът е преклузивен и е погасил правата на ищеца спрямо
него.
Предвид горното съдът намира, че
следва да отхвърли така предявените
искове, поради изтекла погасителна давност.
Съобразно изхода на делото не
следва да се присъждат разноски,
тъй като няма доказателства за направени такива
от страна на ответникаа направените от ищеца следва да останат за негова сметка.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписвания с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление – гр. София 1000, район „Оборище”, бул.”Княз Александър
Дондуков” № 19, ет.2/универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено
без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България”ЕООД, с ЕИК *********, считано
от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под №
20121115101316/, представлявано от И.Г.Д.-М. – изпълнителен директор и Е.Д.К. –
Прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Б.Г., редовно упълномощена с
нотариално заверено пълномощно удостоверяващо подписите с рег. №
7725/27.06.2017 г. по описа на М.Ш. – Нотариус против Г.Д.Б., с ЕГН **********
с адрес *** осъдителен
иск за сумата от 7898. 83 лв.
/седем хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/ по Договор за кредит за текущо потребление
от 04.12.2006 г. и Допълнително споразумение от 23.06.2010 г., от които: 6835.37 лв. /шест хиляди осемстотин тридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/ – главница, 764.99 лв. /седемстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и девет
стотинки/ - договорна лихва от 04.12.2006 г. до 06.09.2011 г. и 298.47 лв. /двеста деветдесет и осем лева и четиридесет и седем
стотинки/ - лихва за забава от 29.03.2011 г. до 06.09.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.09.2018 г. и направените по ч.гр.д. № 891/2011
г. по описа на Районен съд - Нова Загора, като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Сливен
в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: