Р Е Ш Е Н И Е №………………………………
22. V. 2015 година, Велинград.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет
и първи април, две хиляди и петнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:
Д.Т.
като разгледа докладваното от
районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №960 по описа за 2012 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
иск за връщане на онова, с което някой се е обогатил без основание за сметка на другиго, с правно основание чл. 59 от
Закона за задълженията и договорите, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския
процесуален кодекс.
В
исковата си молба ищцата Н.М., австрийски гражданин с
паспорт №-, родена на ******* година в гр. София, с адрес за призоваване
чрез пълномощника й адвокат П.Х.Х. от Пазарджишката
адвокатска колегия, във Велинград на ***, твърди против ответниците Г.Т.В. ЕГН**********,
живееща във Велинград на ул. „*******” №5, и Ц.П.И. ЕГН**********,***, в качеството им на наследници на покойния П.Н.В. ЕГН**********, бивш
жител ***, че тя и ответниците са
съсобственици на урегулиран поземлен имот Х-5728 в квартал 21 по плана на
Велинград, находящ се в същия град на ул. „*******” №5. В имота била построена
жилищна сграда на застроена площ от 100.00 м2. Ищцата твърди, че е
собственик на първия жилищен етаж, а ответниците – на втория. Всяка от страните
притежавала по ½ идеални части от общите части на жилищната сграда. Като
собственици на недвижимия имот страните били собственици и на приращенията, а именно две складови помещения и коридор
между тях и жилищната сграда. През 2007 година складовото помещение било само
едно, оградено от три страни с масивен зид, а от четвъртата страна покрито с
общ ламаринен покрив с дървена конструкция и дървени подпори. Ищцата със
съгласието на наследодателя на ответниците поправила за своя сметка покрива на
помещението, изградила зид, който разделил помещението на две части, след което
изградила допълнителен зид, който отделил складовете от жилищната сграда. Върху
конструкцията била изградена железобетонна плоча, свързваща носещите
конструктивни елементи на складовите помещения със специално изградени
допълнителни колони до жилищната сграда. В последствие тези помещения били
измазани от ищцата, била поставена електрическа инсталация и хидроизолация на
железобетонната плоча, която приключила през лятото на 2008 година с полагане
на плочи от гранитогрес и поставяне на улуци и
водосточни тръби. Ищцата поддържа, че извършила подобрения и в съсобствените
части на жилищната сграда – поставяне на улуци и водосточни тръби на покрива,
подмяна на два прозореца в стълбището, както и саниране на стени, изготвяне на
каменна облицовка и изработване на цокъл от гранитни плочи за съсобствения
приземен етаж.
Ищцата поддържа, че извършените от нея подобрения в
складовото помещение и съсобствените части от жилищната сграда са на обща
стойност от 11 891.00 лева и че ответниците се обогатяват неоснователно до
размера на ½ от тях или с 5 945.50 лева. Искането е ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищцата посочената сума от 5 945.50 лева,
както и мораторна лихва в размер на 2 828.30 лева.
Първоначалният
ответник
по делото представя отговор на иска в срок. С отговора си заявява, че ще вземе
становище по допустимостта и основателността на исковете в хода на делото по
същество. С определение, постановено на 29. ІХ. 2012 година по реда на чл. 140
от Гражданския процесуален кодекс, съдът взема становище, че според чл. 131 от
Гражданския процесуален кодекс, ответникът следва да подаде писмен отговор в
едномесечен срок, като отговорът трябва да съдържа становище по допустимостта и
основателността на иска, както и че за задължителното съдържание на отговора
ответникът е бил предупреден с разпореждане на съда от 17. VІІІ. 2012 година.
Във връзка с горното и на основание чл. 101 от Гражданския процесуален кодекс е
задължил първоначалния ответник в едноседмичен срок да представи писмените си
доказателства, да посочи гласни доказателства и да поиска назначаването на
експертизи, като посочи за кои факти ще бъдат разпитвани свидетелите, както и
трите им имена на основание чл. 156, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс,
дали ще бъдат доведени от страните в открито съдебно заседание или ще бъда призовани от съда, както и предметът и
задачата на експертизите. Със същото определение съдът е указал
на първоначалния ответник за последиците от неотстраняване
на нередовностите в срок по чл. 101, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс:
че при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие
се смята за неизвършено.
С молба
от 23. Х. 2012 година първоначалният ответник заявява само, че бил приел, че
искът ще бъде отхвърлен и затова не посочил доказателства. Щял да посочи
доказателства след като се запознае с доказателствата на ищцата.
След преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13. ІІІ. 1975 година във
Велинград е сключен договор, по силата на който наследодателите на страните Ц.П.В.
и Н.П. В. отстъпват веднага и безвъзмездно на ответника П.Н.В. собствеността на
втория етаж от собствената им жилищна сграда, застроена на 100 м2,
ведно с ½ идеални части от тавана и ½ идеални части от
незастроеното дворно място при условията на чл. 38 от Закона за собствеността,
съставляващ имот с планоснимачен №1085 в квартал 21, парцел Х, състоящ се от
240 м2 (застроено и незастроено) по плана на Велинград – Чепино при
съседи: улица, наследници на П. И., А.А. и парк.
Договорът е сключен под условие ответникът да не прехвърля имота на други лица
без съгласието на дарителите. За посочения договор е съставен нотариален акт
№627, том ІІІ, нотариално дело №859 от 1975 година, приложен по делото.
На 16. ХІІ. 1994 година във
Велинград е сключен договор за дарение на недвижим имот, по силата на който В.Н.
Х.а ЕГН**********,***, отстъпва веднага и
безвъзмездно на ищцата собствеността на първи етаж, ведно с ½ идеални части от избата,
тавана и общите части на сградата по чл. 38 от Закона за собствеността от
жилищна сграда – къща, застроена на 100 м2, ведно с ½ идеални
части от дворното място, върху което е построена, цялото състоящо се от 240.00
м2, находящо се във Велинград, в квартал Чепино, при съседи: улица,
наследници на П. И. и А.А., съставляващо по плана на
Велинград парцел Х, отреден за имот с планоснимачен №5728 в квартал 21. За посочения договор е съставен нотариален акт №147,
том ІІІ, нотариално дело №948 от 1994 година, приложен по делото.
С приложено по делото писмо първоначалният ответник
уведомява страните, че е собственик на втория жилищен етаж от сградата ½
идеални части от урегулирания поземлен имот. Противопоставя се на действията,
извършвани от ищцата върху покрива на неговата половина от складовите
помещения.
С нотариална покана, връчена на първоначалния ответник на
02. VІІІ. 2012 година, ищцата го кани да й учреди право на ползване върху
покрива, срещу което предлага да не търси обезщетение за извършените
подобрения.
По делото са представени удостоверение за описание на
сгради по §16 от Закона за устройство на територията, издадено на 15. ІХ. 2011
година от Отдел „Кадастър, регулация и застроителни планове” на Велинградската
община под №551, според което остъкляването на източната тераса на първи
жилищен етаж от жилищната сграда и складовите помещения, са построени преди
1986 година, поради което са търпими строежи по смисъла на §16 от Закона за
устройство на територията.
По делото са разпитани като свидетели Н.А.Х. ЕГН**********
и В.Н. Х.а ЕГН**********, и двамата
живеещи в гр. София на ул. „*****” №49. Свидетелите са съответно брат и майка
на ищцата, поради което съдът преценява показанията им съобразно разпоредбата
на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс.
Първият свидетел депозира показания, че страните живеят
на отделни етажи в една и съща сграда. Приземният етаж на сградата бил
съсобствен. Ищцата решила да извърши подобрения. На свидетеля не било известно
наследодателят на ответниците да се е противопоставял на извършването на
подобренията. Съгласили се да сменят улуците на покрива на къщата, да се
поправи фасадата и цокъла на къщата, да се смени покрива на складовите
помещения и да се подменят прозорците на коридора в къщата. На фасадата
на къщата била поставена мрежа, стиропор и мазилка. Ремонтът започнал през 2007
и приключил през 2008 година. Складовите помещения се ползвали и от двете
страни – едната част от ищцата, а другата – от наследодателя на ответниците.
Била направена стена, която преградила помещението на две. Помещението било
измазано и осветено. Били изградени и бетонни колони, върху които била положена
плоча. Образуваният по този начин коридор се ползвал и от двете страни за
достъп до входа на приземния етаж. Бетонната плоча сменила поставена по-рано
ламарина. Поставени били и улуци. Приземният етаж бил облепен с гранитогрес откъм двора. Откъм улицата етажът бил облепен с
декоративни плочи.
Втората свидетелка депозира показания, че ищцата е извършвала подобрения в
съсобствените части от къщата. Били извършвани подобрения и в складови
помещения извън жилищната сграда. Последните били с ламаринен покрив, който бил
подменен. Свидетелката разговаряла с наследодателя на ответниците и той заявил,
че не се противопоставя на извършването на подобренията. За подобренията по
фасадата на къщата не било искано изричното съгласие на наследодателя на
ответниците, но той виждал, че подобренията се извършват и не се
противопоставял. Според свидетелката строежът завършил в края на месец август
2007 година. Улуците били сменени през 2008 година, а фасадата на къщата била
поправена през 2009 година. За улуците били платени 1 706.00 лева, за
поправката на фасадата – между 3 000.00 и 4 000.00 лева, а за новите
прозорци – 1 060.00 лева. Всички поправки били извършвани със средства на
ищцата, които тя изпращала на свидетелката.
Съдът е допуснал техническа експертиза, чието заключение е представено в
съда от вещото лице инженер Г.С.П. на 08. І. 2013 година. Видно от заключението
към 30. VІІІ. 2007 година ремонтът на складовите помещения е струвал общо
3 376.61 лева. Към 09. VІІІ. 2012 година стойността на подобренията е била
4 220.76 лева. Останалите подобрения според вещото лице са на стойност
10 714.44 лева. Общата стойност на подобренията вещото лице определя на
12 494.30 лева.
Съдът е допуснал икономическа експертиза, чието заключение е представено в
съда от вещото лице Г.С.Д. на 03. ІІ. 2015 година. Видно от заключението
мораторната лихва възлиза на общо 2 354.26 лева.
На 16. VІІ. 2013 година Велинградският районен съд постановява решение по
гражданско дело №1680 по описа си за 2012 година под №254, с което отхвърля иск
за премахване на процесните складови помещения. Решението е потвърдено от
Пазарджишкия окръжен съд. Касационно обжалване на въззивното решение пред
Върховния касационен съд на Република България не е допуснато.
С оглед на горното, съдът счита, че предявеният иск е частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата до 5 357.22
лева главница и 2 354.26 лева мораторна лихва.
Предявен е иск за връщане на онова, с което някой се е обогатил без
основание за сметка на другиго, с правно основание чл. 59 от
Закона за задълженията и договорите.
На първо място, съдът намира, че в срока по чл. 131 от
Гражданския процесуален кодекс не са направени никакви възражения. Ответниците
възразяват само срещу приемането на две писмени доказателства (експертизи).
Същите не са приети като доказателства по делото. Становище по основателността
и допустимостта на иска обаче не е взето, като първоначалният ответник е
заявил, че ще вземе такова след даване ход на делото по същество (очевидно след
изтичане на срока за отговор). Поради горното първоначалният ответник всъщност
не би могъл да сочи доказателства нито с тази молба, нито с молбата,
представена във връзка с определението на съда за насрочване на делото, тъй
като не е направил възражения, във връзка с които да иска допускане на
доказателства. Без значение е доводът, изтъкнат в молбата от 23. Х. 2012
година: че първоначалният ответник намирал, че искът ще бъде отхвърлен. Това не
му дава основание да пренебрегва разпоредбите на процесуалния закон и да не
представя нито възражения, нито доказателства в срок. Освен това, дори ищцата
да не е направила точно и ясно доказателствените си искания с исковата молба,
твърденията, върху които е основавала исканията си (извършването на
подобренията, обстоятелствата при които са били извършени, времето на
извършването им и прочие), са били посочени. Следователно не е имало пречка
първоначалният ответник да направи възражения още с отговора по реда на чл. 131
от Гражданския процесуален кодекс.
За успешно
провеждане на иска за неоснователно обогатяване трябва да е налице обедняване
на ищеца и обогатяване на ответника. Обедняването и обогатяването трябва да са взаимно
обусловени, т. е. обогатяването на едното лице да става за сметка на другото. Същите
следва да са неразделен резултат на едно
и също действие или събитие. Необходимото изискване за уважаване на иска по чл.
59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е връзката между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факти. При
хипотезата на чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. дължи се връщане на
по-малката сума между обедняването и обогатяването. Правото на този иск
възниква, само когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити. Искът по
чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е субсидиарен - той е
предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи,
когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, нито въобще с друг иск.
В случая
се установи, че страните са съсобственици на приземен етаж от жилищна сграда и
постройка със складови помещения. От събраните гласни доказателства се
установи, че ищцата е извършила твърдените в исковата молба подобрения. Същите
се ползват и от първоначалния ответник, а в последствие и от наследниците му,
доколкото те са съсобственици с дял от ½ идеални части. Не се установи
първоначалният ответник да се е противопоставял на извършването на
подобренията, макар те да са му били известни.
Стойността
на подобренията се установи от допуснатата техническа експертиза. Съдът намира,
че с половината от стойността им ищцата обеднява, а ответниците се обогатяват.
Поради
горното съдът приема, че е налице обогатяване на ответниците и обедняване на
ищцата. Ответниците се обогатяват като ползват съсобствени складови помещения и
приземен етаж от жилищна сграда, в който са извършени подобрения от ищцата.
Ищцата, тъй като не ползва сама помещенията, в които са извършени подобренията.
Поради
горното съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцата половината от стойността на извършените подобрения.
В
течение на производството ответната страна изтъква довода, че искането на
ищцата било погасено по давност. На първо място съдът намира, че това
възражение е направено извън срока за отговор по чл. 131 от Гражданския
процесуален кодекс. Дори и да беше направено в срок, възражението щеше да е
неоснователно. Видно от събраните гласни доказателства по делото първите претендирани подобрения са направени най-рано в края на
месец август 2007 година. Останалите подобрения са извършвани през 2008 и 2009
година. Следователно, петгодишният давностен срок по чл. 110 от Закона за
задълженията и договорите е следвало да изтече най-рано в края на месец август
2012 година. Искът е предявен на 09. VІІІ. 2012 година.
На
основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс на ищцата следва да
се присъдят направените разноски съобразно уважената част от иска –
1 200.00 лева.
Водим от
изложеното до тук съдът на основание чл.
59 от Закона за задълженията и договорите съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Т.В. ЕГН**********, живееща във Велинград на ул. „*******”
№5, и Ц.П.И. ЕГН**********,***, в качеството им на
наследници на покойния П.Н.В. ЕГН**********, бивш жител ***, да
заплатят на Н.М., австрийски
гражданин с паспорт №-, родена на ******* година в гр. София, с адрес за
призоваване чрез пълномощника й адвокат П.Х.Х. от
Пазарджишката адвокатска колегия, във Велинград на ***, сумата от 5 357.22 лева главница, представляваща дължимо
обезщетение за направените от ищцата подобрения в общите части и приземен етаж
на жилищна сграда на застроена
площ от 100.00 м2, построена в урегулиран поземлен имот Х-5728 в
квартал 21 по плана на Велинград, находящ се в същия град на ул. „*******” №5, както
и в построените в същия имот две складови помещения и коридор между тях и
жилищната сграда, ведно с мораторна лихва в размер на 2 354.26 лева за времето от извършване на подобренията до предявяването
на иска на 09. VІІІ. 2012 година и законна лихва от
предявяването на иска на 09. VІІІ. 2012 година до изплащането на задължението и
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата до 5 945.50 лева главница и
2 828.30 лева мораторна лихва като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Т.В. ЕГН**********, живееща във Велинград на ул. „*******” №5, и Ц.П.И.
ЕГН**********,***, в качеството им на
наследници на покойния П.Н.В. ЕГН**********, бивш жител ***, да
заплатят на Н.М., австрийски
гражданин с паспорт №-, родена на ******* година в гр. София, с адрес за
призоваване чрез пълномощника й адвокат П.Х.Х. от
Пазарджишката адвокатска колегия, във Велинград на ***, разноски по водене на делото в размер на 1 200.00
лева.
На основание чл. 258 от
Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава
ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: