Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 22.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 308/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.А.А., ЕГН **********, против Наказателно постановление № ....2019г. на Началник на РУ И………………, с което за нарушение на нарушение на чл. 8, ал. 3 и, ал. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ и на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Твърди се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Поддържа се, че в АУАН и НП са описани две отделни нарушения, а е наложена една санкция, поради което не става ясно кое от двете нарушения се твърди да е извършено.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Б. поддържа жалбата си и излага допълнителни съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.
Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН срещу жалбоподателката, според който на ………..2019г., около …………..., на обществено място- в гр. И., на ул. Ш. №…………, не е придружила и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице след 22,00ч. за придружител на непълнолетния си внук Д. Д.С., ЕГН **********, който е навършил 14г., но не е навършил 18г.
Прието е, че по този начин жалбоподателката е нарушила разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗДет.
АУАН е връчен надлежно и е подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не са последвали и в законоустановения тридневен срок.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, квалифицирал е извършеното нарушение по чл. 8, ал. 3 и, ал. 4 от ЗЗДет, което е санкционирал по реда на чл. 45, ал. 3 от с. з., налагайки на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 500. 00 лева.
НП е връчено на жалбоподателката на 02.06.2019 г., която го е обжалвала в законоустановения срок по реда на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото писмени доказателства. Същата не е спорна и между страните.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.
На първо място. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст., според ал. 4 на същата разпоредба ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.
С атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 45, ал. 3 ЗЗДет, съгласно която разпоредба родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.".
От съдържанието на НП се установява, че в случая като резултат се вменяват за нарушени две правни норми - чл. 8, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗДет. В НП и АУАН е прието, че се касае за две нарушения - на чл. 8, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗДет, като е наложено едно наказание.
Посочените като нарушени в НП две законови разпоредби съдържат различни и самостоятелни предписания за поведение за техните адресати.
Следователно, както за наказаното лице, така и за решаващия съд, е невъзможно да разбере, респективно да установи за кое от двете нарушения е наказано лицето, след като му е определено само едно наказание. От посочената като нарушена норма следва извода, че на наказаното лице е вменено извършването на две нарушения - такова по ал. 3 на чл. 8 от ЗЗД и такова по ал. 4, чл. 8 на ЗЗД, но е наложено само едно наказание. Следва да се отбележи, че чл. 45, ал. 3 от ЗЗД предвижда две хипотези, когато е нарушен чл. 8, ал. 3 в едната хипотеза, в другата- когато е нарушен чл. 8, ал. 4 от ЗЗД. В настоящия случай наказващия орган при издаването на НП допуска компилация от текстово и цифрово изражение на две разпоредби, с което несъмнено е ограничено правото на защита на наказаното лице и са налице основания за неяснота и объркване при реализиране на самата защита. Безспорно, в случая не е осигурена възможност на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение е извършил - че не придружил детето си на обществено място след 22 часа, или че не му осигурил пълнолетно дееспособно лице да го придружава, ако той не е могъл лично или и за двете неизпълнени задължения едновременно (Решение № 326 от 04.04.2014 г. по адм. д. № 131/2014 г., 3 чл. с-в на Административен Съд София област).
С
оглед гореизложеното съдът намира, че е накърнено правото на защита на
наказаното лице, тъй като същото е било лишено от възможността да узнае какво
точно нарушение му се приписва да е извършило. Нарушаването на правото на
защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като
представлява съществено процесуално нарушение.
На второ място. Дори да се приеме, че не е налице
гореописаното съществено процесуално нарушение, то съдът намира, че процесният
случай е маловажен. За да достигне до този извод съдът съобрази следното: няма
данни за други подобни нарушения от страна на жалбоподателката, същата е на
65г., в затруднено материално положение и сама полага грижи за непълнолетния си
внук (в този смисъл са показанията на св. С.); непълнолетното дете е напуснало
дома, след като жалбоподателката е била заспала, излязло е за кратък период от
време (до магазина) и се е намирало в непосредствена близост до дома си. В този
смисъл следва да бъде отчитана конкретната житейска ситуация. Не във всички
случаи лицата, които полагат грижи, могат да осигурят надзор и контрол над
непълнолетното дете, респ. заместваща грижа от близки. Същевременно непълнолетното
дете е било навършило седемнадесет години, като за лице на тази възраст се
приема, че е сравнително по- зряло и отговорно (това е възприето и от
законодателя в чл. 26, ал. 2 от ЗАНН- административнонаказателно отговорни са и
непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години,
когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и
да ръководят постъпките си). С оглед на това съдът намира, че извършеното
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
С
оглед всичко гореизложено НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ....2019г. на Началник на РУ Ихтиман, с което на Л.А.А., ЕГН **********, за нарушение на нарушение на чл. 8, ал. 3 и, ал. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ и на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: