РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1855
18.10.2016 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година,
председателствано от
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 1509 по
описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по постъпила
жалба на Г.К.Л., с адрес: ***, ЕГН ********** против Решение
№ 2153-15-145/06.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № ********** /Ра-111/16.02.2015 г. на ръководителя на
ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив.
В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е
незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и
потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален
представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди
обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя
е неоснователна.
С разпореждане № 51 ПРN01001 /03.01.2001 г. на Г.К.Л.
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по условията
на чл.68, ал.1-3 от КСО, считано от 30.11.2000г. при осигурителен стаж от II
категория - 07г. 01 м. 00 дни, осигурителен стаж от III категория — 31 г. 01 м.
25дни и общ осигурителен стаж към III категория по чл.104 от КСО — 40г. 00 м.
03дни. Във връзка с прегледа на пенсионните досиета е преценена необходимостта
от установяване на осигурителния стаж на Л.. След извършени от страна на
органите на ТП на НОИ — Пловдив действия по изясняване осигурителния стаж на Л.,
по безспорен начин се установява, че осигурителния стаж на лицето за периода от
21.10.1959г. до 31.08.1989г. е 03г. 4м. 13 дни от втора категория и 19г. 5м. 28
дни от трета категория и общ превърнат към трета категория осигурителен стаж —
23 г. 8м. 14дни. Тъй като Л. не е удостоверил придобит от него осигурителен
стаж от II категория - 07г. 01 м. 00 дни, осигурителен стаж от III категория —
31 г. 01 м. 25дни и общ осигурителен стаж към III категория по чл.104 от КСО —
40г. 00 м. 03дни, при които е отпусната и изплащана пенсията, е достигнато до
извода, че същият не е имал право на пенсия по условията на чл.68, ал.1-3 от КСО, считано от 30.11.2000 г. В резултат на така установените факти е издадено
Разпореждане №**********/ПР- 183/03.02.2015г., с което на основание чл.99,
ал.1, т.5 и чл.68, ал.4 от КСО е отменено разпореждане № 51 ПРN01001
/03.01.2001 г. и всички последващи и считано от 30.05.2005 г. е отпусната
пожизнено на лицето по чл.68, ал.4 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Разпореждане №**********/ПР-183/03.02.2015г. на Ръководителя на
"ПО" при ТП на НОИ — гр. Пловдив е получено от Л. на 20.02.2015г.,
видно от обратна разписка, приложена като доказателство по делото, не е
обжалвано от лицето и е влязло в законна сила. За събиране на неоснователно
получените от Л. суми за пенсия е издадено процесното рапореждане №**********/Ра-111/16.02.2015г.
на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ — гр. Пловдив. С него на
основание чл.98, ал.2 и чл.114, ал.1 от КCO u чл.85 от НПОС е разпоредено Л. да
възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 43 167, 33 лв., от които главница 24 774, 03 лв. за времето
от 01.01.2005г. до 31.01.2015г. и лихва в размер на 18 393, 80 лв., начислена
към 16.02.2015г.. С посоченото разпореждане задължението на лицето за периода 30.11.2000г.
до 31.12.2004г. е погасено по давност на основание чл.115, ал.1 от КCO.
Разпореждане №**********/Ра-111/16.02.2015г. на Ръководителя на "ПО"
при ТП на НОИ — гр. Пловдив е получено от лицето на 20.02.2015г., като в
законоустановения срок, е обжалвано от Л.. С решение №РД-70/18.03.2015г. на
Директора на ТП на НОИ — Пловдив е заличено като погасено по давност задължение
на Л. по Разпореждане № **********/Ра-111 / 16.02.2015г. съгласно чл.115, ал.1
от КСО за периода 01.01.2005г. до 31.12.2009г., в размер на 22 704, 46 лв., от
които главница в размер на 9 601, 77лв. и лихва за минало време в размер на 13
102, 69 лв., като е спряно образуваното административно производство по жалбата
в останалата й част до влизане в сила на Разпореждане № **********/НР-183/03.02.2015
г. С решение № 1040-15-34/06.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ — Пловдив е
възобновено спряното административно производство, поради влизане в сила на
Разпореждане №**********/ПР-183/03.02.2015г. Фактическата обстановка описана
по-горе се потвърждава и от представените и приети по делото писмени
доказателства. С оглед на горното и събраните в хода на съдебното производство
доказателства, процесните административни актове са правилни и законосъобразни,
постановени в съответствие с материалноправните и процесуалноправните
изисквания на закона.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
липсата на компетентност на издателя на процесното разпореждане. Разпореждане №
**********/Ра-111/16.02.2015г. е издадено на основание чл.98, ал.2, чл.114,
ал.1 от КСО и чл.85 от НПОС и във връзка с Разпореждане №**********/ПР-183/03.02.2015г.
Нормата на чл.98, ал.2 от КСО /в редакцията й към постановяване на обжалвания
акт/ дава възможност на длъжностните лица по чл.98, ал.1 от КCO да издават
разпореждания и за възетановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, а
тази на чл.114, ал.1 от КCO постановява, че недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания следва да се възстановят от лицата, които са ги получили,
заедно с лихвата по чл.113 от КСО. От анализа на двете разпоредби в съответните
им редакции е видно, че правилото на чл.114, ал.1 КСО е общо такова за Кодекса,
приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на
недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания,
като в тези производства компетентен орган е длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ или друго длъжностно
лице, определено от Ръководителя на поделението, докато нормата на чл.98 ал.2 КСО дава специална компетентност и на други длъжностни лица, включително и на
това, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в
съответното ТП на НОИ — да издава подобни разпореждания, но само за неправилно
изплатени суми за пенсии. Следователно, това правомощие следва от самия закон и
не е необходимо нарочна заповед. В случая е безспорно, че издателят на
разпореждането от 16.02.2015г. е Ръководителят на отдел "Пенсии" в ТП
на НОИ — Пловдив, поради което е налице компетентността по чл.98, ал.2 КCO на
длъжностното лице, а тъй като процесното разпореждане е издадено въз основа на
Разпореждане №**********/ПР-183/03.02.2015г., който акт е издаден на основание
чл.99, ал.1, т.5 от КСО, то безспорно е налице и хипотезата на неправилно отпусната
пенсия. Неоснователно е и следващото твърдение на жалбоподателя, че процесното
разпореждане е издадено преди влизане в сила на Разпореждане №**********/ПР-183/03.02.2015г.
Безспорно е, че влезлите в сила административни актове, се ползват със стабилитет
и наличието на влязъл в сила такъв акт означава, че даденото с него разрешение
на конкретен административен въпрос, е задължително не само за адресатите на
акта, но и за всички държавни органи. В случая, Разпореждане №**********/ПР-183/03.02.2015г.
на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. Пловдив е влязло в сила
на 20.05.2016 г., видно от доказателствата по делото и представлява стабилен
административен акт. Процесното Решение № 2153-15-145/06.06.2016 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Л.
във възобновената й част и е потвърдено Разпореждане № **********
/Ра-111/16.02.2015г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр.
Пловдив е с дата 06.06.2016г. т.е. след датата на влизане в сила на
административния акт, във връзка с който е издадено обжалваното в настоящото
производство Разпореждане N **********/Ра-111/16.02.2015г. С оглед на
изложеното, правилно контролиращия административен орган при постановяване на
процесното решение е съобразил обвързващата сила на Разпореждане №**********/ПР-183/03.02.2015г.,
която безусловно следва да бъде зачетена от страна на административния орган.
На следващо място, не следва да се споделя
възражението на жалбоподателя, че не е ясно по какъв начин са формирани
дължимите суми - главница и лихва. От събраните по делото доказателства е
видно, че са налице достатъчно данни за формиране размера на дължимите суми.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, касаещо възражението за липсата
на доказателства за неговата недобросъвестност при получаване на пенсията. В
настоящия случай, Л. е бил недобросъвестен, тъй като години наред е получавал
пенсия, която не му се полага, поради непридобиване на категория и
продължителност на стажа, при който пенсията е била отпусната. От доказателствата
по делото става ясно, че Л. не е удостоверил придобит от него осигурителен стаж
от II категория - 07г. 01 м. 00 дни, осигурителен стаж от IІІ категория - 31 г.
01 м. 25дни и общ осигурителен стаж към III категория по чл.104 от КСО - 40г.
00 м. 03дни, при които е отпусната и изплащана пенсията. Установени са само
03г. 4м. 13 дни от втора категория и 19г. 5м. 28 дни от трета категория и общ
превърнат към трета катеrория осигурителен стаж - 23 г. 8м. 14дни. Следователно
същият не е имал право на пенсия по условията на чл.68, ал.1-3 от КCO, считано
от 30.11.2000 г. Въпреки това, същият е получавал всеки месец пенсия, която не
му се полага.
На свой ред, в изпълнение на изискването на
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав провери
законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 117, ал. 3
от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по
жалбите срещу разпорежданията относно обезщетенията по
държавното обществено осигуряване. С оглед това, процесното решение е
издадено от компетентен орган в законоустановената форма.
По делото не се установи
решението на ответника да е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с
материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Изложеното дотук води
до извода за законосъобразността на обжалваното мотивирано решение на директора на ТП на НОИ –
Пловдив. Поради
това жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на настоящото производство и
предвид задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите
правни норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. №
5/2009 г. на ОСК на ВАС, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Пловдив в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3
от КСО, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.Л., с адрес: ***, ЕГН ********** против Решение №
2153-15-145/06.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № ********** /Ра-111/16.02.2015 г. на ръководителя на
ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Г.К.Л., с адрес: ***, ЕГН ********** *** разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на
350 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: