Присъда по дело №2291/2017 на Районен съд - Велико Търново

Мотиви към присъда от 19.04.2018 г. по НОХД № 2291/2017 г. по описа на Великотърновския  районен съд.

            ОБВИНЕНИЕТО е срещу М.Х.Н. с ЕГН **********, родена на *** ***, български гражданин, вдовица, с основано образование, пенсионер, неосъждана, с постоянен и настоящ адрес:***, в това, че :

На 01.08.2016 г. в гр. В. Търново, на улица „Магистрална", на пешеходна пътека М8 на чл. 64 от Правилника за прилагане на закона за движението по пътищата, при управление на моторно превозно средство -собствения си лек автомобил "Опел Астра" с per. № *******, нарушила правилата за движение - чл. 119, ал. 2 от Закона за движението по пътищата като при заобикаляне на спрял пред пешеходна пътека, обозначена с напречна пътна маркировка М8 и пътен знак Д-17, пътно превозно средство, не се движила с такава скорост, която да й позволи да спре, за да пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец Р.С.К. - при заобикаляне на спрял л. а. „Мазда" с per. № *******избрала да се движи със скорост 36 км/ч., която не й позволявала да спре преди мястото на удара при възникнала опасност за движението на пешеходната пътека, в резултат на което блъснала К. и по непредпазливост й причинила средни телесни повреди, изразяващи се в закрито счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване на движението на горен десен крайник; и закрито счупване на трохантерния масив в горната една трета на дясна бедрена кост, довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник; мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнанието и липса на спомен за случилото се /ретроградна и антеградна амнезия/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, буква „а", пр. 1, алт. 2 вр. ал.1, б. „б", пр. 2 вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 и пр. 5, алт. 2 от НК вр. чл. 119, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

                       Защитникът - адв.М., моли съда  изцяло да оправдае подс. Н. по повдигнатото обвинение от ВТРП, като го намира  за недоказано по категоричен и безспорен начин.  Намира, че от събраните в хода ДП и съдебното следствие доказателства, не су ястановява, по несъменен начин мястото на удара, и дали той е на посочената пешеходна пътека на ул. „Магистрална” в гр. Велико Търново. Счита, че скоростта и мястото на удара, са налице само предположения, обективирани от вещото лице, чрез неясни експериментални методи. Развива тезата, че пострадалата се е движела, прибягвайки по пътното платно, удряйки се странично в автомобила на подсъдимата. Счита, също, че пешеходецът е длъжен при предприемане пресичане на пътното платно, включително и в зоната на пешеходната пътека, преди и след пресичане да се убеди, че е възможно да пресече пътното платно безпрепятствено, да се огледа и в тази връзка, следва да се държи сметка за практиката на ВКС, обективирана в ТР №2 от 22.12.2016 г.  като се позовава на т.6 от същото. Намира за установено по делото, че пешеходката е прибягала по пешеходната пътека, като  едно такова  излизане внезапно на пешеходна пътека не се предполага от страна на който и да е водач на МСП и се касае до случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК Моли съда да постанови оправдателна присъда, като  признае за невиновна подсъдимата.

                        Подс.Н. поддържа тезата на защитника си. Твърди, че произшествието не е настъпило на пешеходната пътека. Моли да бъде оправдана.

           Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

Подс. М.Х.Н.  е родена на *** ***,  с постоянен и настоящ адрес ***, българка, българска гражданка, вдовица, с основно образование, пенсионер,  ЕГН **********, като видно от приложената по делото справка за съдимост е неосъждана.

От обясненията на подс.Н., показанията свидетелите и констатациите в протокол за оглед от 01.08.2016г., се установи че на  01.08.2016 г. около 07.00 часа сутринта в гр. Велико Търново, подс.Н. отивала на работа, като пътувала  с управляван от нея лек автомобил "Опел ", с per. № *******. Движела се по ул. „Магистрална" в посока запад - изток, като непосредствено след кръговото кръстовище приближила към пешеходна пътека, която пресичала пътното платно, след кръстовището за квартал зона "В", образувано от ул. „Магистрална" и ул. „Стоян Коледаров". Пешеходната пътека била откроена с червен цвят и бил поставен пътен знак Д17 - Пешеходна пътека. В този участък пътят се състоял от две платна за движение, отделени помежду си с преграда, с ограничен чрез колчета проход между двете пътни ленти и низходящ наклон на изток от 2 %. Подс.Н. се намирала в дясната пътна лента на южното платно за движени, което било широко 7,10 м. и се състояло от две пътни ленти с еднаква широчина, разделени помежду си с единична прекъсната линия - МЗ. Движението по тези две пътни ленти било еднопосочно и се извършвало от запад на изток. Пред подс.Н. се движел управляван от св. П.Р.М. лек автомобил „Мазда", с per. № ВТ3555КА, а непосредствено след нея -св. К., който също управлява лек автомобил марка "Опел". Св.М., като приближил пешеходната пътека забелязал пешеходка, която се движела бързо и се канела да премине по пътеката. Св.М. намалил скоростта и спрял пред пешеходната пътека, за да премине пешеходката.  Пешеходката - св. К., предприела пресичана в посока от юг на север, като преминала пред автомобила на св.М.. Автомобилът на св.М. бил тип - джип, с височина около 2 метра, със затъмнени задни стъкла. Подс. Н. нямала видимост към пешеходката в момента в който тя преминавала пред автомобила. Подс.Н. решила да заобиколи спрелия автомобил и да премине през пешеходната пътека по лявата лента за движение.  Предприела маневра, навлязла в лявата лента за движение и в момента в който минавала край автомобила на св.М. и навлизала в пешеходната пътека със скорост от 36 км/ч,  треакторията на нейния автомобил и тази на св.К., която  вече била достигнала средата на пешеходната пътека и се намирала на 3,55 м на север от южния край на платното за движение, се пресекли и настъпил сблъсък. В следствие на удара с  дясната предна част на автомобила - предната броня в  лявата страна на пешеходката, св.К.  се завъртяла, приплъзнала по капака на двигателя и  ударила главата си в предното панорамно стъкло. След като била понесена няколко метра  от автомобила, пострадалата паднала върху платното за движение, от дясната страна на автомобила, който преустановил движението си на 12.20 м. след пешеходната пътека и на 3,40 метра на север от южния край на платното за движение.

Веднага на помощ се притекъл св.Х., който пътувал на задната седалка в автомобила на св.М. и по професия бил лекар - хирург. Св.К. лежала на пътното платно и св.Х. проверил жизнените и функции. Св.К. била в съзнание и лекарят я поставил в положение за да осигури безпрепятствено дишането и. Тя направил опит да стане, но св.Х. не и разрешил, тъй като се съмнявал в наличие на фрактура в един от долните и крайници, като я помолил да изчака така екип на спешна помощ.

В същото време през кръстовището минавал с автомобила си  св.З.. Той се прибирал от нощна смяна, като служител на сектор ПП при ОДМВР-В.Търново. Като забелязал колите и лежащата на пътното платно жена, веднага се притекъл на помощ. Като се доближил до местопроизшествието, видял св.Х. който оказвал първа помощ на пострадалата - св.К.. От своя страна, св.З. предприел действия за обезопасяване на района на произшествието, като регулирал движението до идването на екипа на пътна полиция.  

Пострадалата - св.К. била откарана от екип на спешна помощ в МОБАЛ - д-р"С. Черкезов", където било проведено лечение от 9.00 часа на 01.08.2016г. до 10.30 часа на 14.08.2016г., според приложената история на заболяването  - л.3, том ІІ на ДП и останалата медицинска документация. Първоначална диагноза, с която е насочена от спешна помощ за лечение е - мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Поставена е окончателна диагноза в приемащото неврохирургично отделение -     мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, с придружаващи -   закрито счупване на дясната ключица и закрито петрохантерно счупване. Последвало е лечение и в ортопедия и травматология през периода 05.08. - 12.08.2016г., с диагноза  закрито счупване на дясната ключица и закрито петрохантерно счупване - епикриза л.68 - 70 , томІІ на ДП.

За установяване на фактическата обстановка, съдът се позова на свидетелските показания на св. М., св.К., св.З. и св.К., както и на заключението по извършените технико-диагностична и  съдебно-автотехническа експертизи.

Управляваният от подс.Н. лек автомобил марка "опел" е бил в изправно техническо състояние.

Видно от даденото заключение по автотехническата експертиза, в района на произшествието и към момента на удара л.а., управляван от подс.Н.  се е движил със скорост от порядъка на 36 km/h (10 m/c), а пешеходката  -  св.К. с 5.9 км/ч.

Мястото на удара между лекия автомобил и пострадалата К., относно дължината на платното за движение попада в очертанията на пешеходната пътека.

Опасната зона ,пълния спирачен път на процесния лек автомобил, при движението му с установената скорост от порядъка на 36 km/h е 19 метра, а критичната пътна ситуация е  възникнала в момента в който св.К. е стъпила на платното за движение и предприема неговото пресичане. В момента, в който пешеходката е стъпила върху платното за движение и предприела неговото пресичане от дясно на ляво ,относно движението на автомобилите, предната броня на лекия автомобил се е намирала на 22 метра от мястото на удара с пешеходката. Ударът между лекия автомобил и пострадалата пешеходка по характер е челен за лекия автомобил и страничен за пешеходката. Лекият автомобил с челната си дясна страна, удря пешеходката в ляво, в областта под масовия център на нейното тяло, в момент в който, десният й крак е упорен.

                    След удара пешеходката се завъртяла странично, паднала върху капака на двигателя, приплъзнала се е по него до удар с главата върху предно панорамно стъкло и при преустановяване движението на лекия автомобил изпаднала върху асфалта по средата на платното за движение. Лекият автомобил преустановил движението си на разстояние 12,20 метра след пешеходната пътека и на 3,40 метра на север от южния край на платното за движение.

                    Описания от експерта механизъм на удара между лекия автомобил и пешеходката изцяло съвпада със следите закрепени в протокола за оглед на местопроизшествието, така и от перките показания на свидетеля-очевидец М.. Същият е категоричен, че ударът е бил в предната дясна част на автомобила на подс.Н., а не странично, както е твърдението на защитата.    

                        Съдът не споделя възраженията на защитника, по отношение обосноваността на заключението.  Експертът е използвал специални знания, притежавани и съответстващи на неговата квалификация, които не подлежат на проверка в настоящото производство.  При установяване скоростта на движение на лекия автомобил, експертът се е позовал на опитни правила, които са достижение на науката. Посочил е източниците и е направил необходимите изчисления, като не е необходимо детайлното анализиране на всеки един от ползваните коефициенти. Ето защо, съдът прие заключението и се ползва от него при установяване картината на събитията при пътния инцидент.

                        Съдът не кредитира дадените показания от св.Х. в хода на съдебното следствие относно мястото на което се е намирал автомобила управляван от  св.М. и мястото на което св.К. е предприела пресичане. В тази част показанията противоречат, както на показанията на останалите свидетели очевидци - св.К. и св.М., така и на изводите на съдебно автотехническата експертиза. Причина за недостовернноста на показанията на св.Х. съдът намира в относително продължителния период от време от процесните събития и вероятността да е налице смесване на спомените за  местопроизшествието и последвалото преместване на автомобила от св.М.. В тази връзка следва да се държи сметка за показанията на св.Б., който е закъснял за срещата със св.М., с когото е трябвало да пътува. Пристигнал е на местопроизшествието след като пострадалата е била откарана от екип на спешна помощ и е заварил автомобила на св.М. спрян в отбивката за магазин "Практикер", където е бил преместен след произшествието. Именно с това местоположение е налице смесване на спомените на св.Х., което съдът намира за напълно възможно предвид отдалечеността на събитията във времето.

                   В резултат  от настъпилото произшествие на пострадала - св.К., било причинено закрито счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване на движението на горен десен крайник;  закрито счупване на трохантерния масив в горната една трета на дясна бедрена кост, довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник; мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнанието и липса на спомен за случилото се/ретроградна и антеградна амнезия/, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

                   Заключението по СМЕ, изяснява и наличието на причино-следствената връзка между настъпилите телесни увреждания в механизма на произшествието. Според експертът същите отговарят да са получени при внезапен контакт с лекия автомобил и при последващото падане върху повърхността на терена. 

С оглед на установеното, се налагат следните правни изводи : С деянието си подс.Н. е осъществила престъпния състав по чл. 343, ал. 3, пр. последно, буква „а", пр. 1, алт. 2 вр. ал.1, б. „б", пр. 2 вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 и пр. 5, алт. 2 от НК, вр. чл. 119, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

От обективна страна , при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, е нарушила правилата за движение - чл. 119, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство,  не се движила с такава скорост, която да й позволи да спре, за да пропусне преминаващия по пешеходната пътека пешеходец. При движение си със скорост 36 км/ч., не е успяла да спре преди мястото на удара при възникналата опасност за движението на пешеходната пътека, в резултат на което блъснала с лекия автомобил св.  К., и й причинила средна телесна повреда - изразяваща се  в закрито счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване на движението на горен десен крайник; и закрито счупване на трохантерния масив в горната една трета на дясна бедрена кост, довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник; мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнанието и липса на спомен за случилото се /ретроградна и антеградна амнезия/, довело до разстройство на здравето. Деянието е извършено на пешеходна пътека обозначена с напречна пътна маркировка М8 и пътен знак Д-17.

            При  тази последователна взаимовръзка между нарушението на правилата за движение при преминаване през пешеходна пътека по чл.119, ал.2 от ЗДП, се стигнало до предизвикването на пътно-транспортно произшествие при което е нанесена средна телесна повреда на пострадалото лице. Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимата и настъпилият съставомерен  престъпен резултат, тъй като при всяко друго положение, ако не се бе проявило в действителността деянието, не биха настъпили и обществено опасните последици. Т.е ако подс.Н.  бе преценила пътната ситуация,  бе се съобразила поведението си разпоредбата на закона, не би попаднал в ситуация на невъзможност да избегне сблъсъка и да реализира по този начин пътно-транспортно произшествие, довело до нанасянето на телесните увреждания.

От субективна страна подс.Н. е действала по непредпазливост, при форма небрежност.  Същата е била длъжна да съобрази поведението си с правилото по чл.119, ал.2 от ЗДП, като  в конкретната ситуация е можела да го стори.  След като не е намалила скоростта до такива стойности, че при необходимост да спре и пропусне минаващия по пешеходната пътека пешеходец, подс.Н. сама, в следствие на нарушението  се е поставила в положение на невъзможност да реагира. Липсвали са фактори, които да препятстват възможността да изпълни задължението си по закон, че  поради което тезата за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, е несъстоятелна. Пешеходната пътека е била сигнализирана с пътна маркировка и пътен знак, което обстоятелство е достатъчно условие за подс.Н., да съобрази поведението си с пътните правила и да предвиди, опасността от вероятното наличие на пешеходци и последиците при евентуален сблъсък. Наличието на автомобил закриващ част от видимостта към пешеходната пътека не е от категорията на обстоятелствата, които изключват виновността. Именно за това законодателят в чл.119, ал.2 от ЗДП, предвиждайки опасността от настъпване на пътен инцидент е възложил задължение на водачите    при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека ППС,  да се движат с такава скорост, която да им позволи да спрат, за да пропуснат преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.   

Относно определяне на наказанията  :

За извършеното престъпление по чл.343 ал.3, пр. последно, буква „а", пр. 1, алт. 2 вр. ал.1, б. „б", пр. 2 вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, се предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода. Съдът съблюдавайки целите на наказателната политика, заложени в чл.36 от НК, както и принципите за индивидуализация на наказанието по чл.54 от НК, счете че наказанието на подс.Н. следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, според чистото й съдебно минало, поведението на подсъдимата  по време на инцидента и не на последно място изключително ниския брой на административни нарушения по ЗДП, според приложената по делото справка. Последните за периода от 2002г. до процесния случай са две по чл.183, ал.2, т.9 от ЗДП, санкционирани с наказателни постановления и едно по чл.183, ал.2, т.3 от ЗДП - по фиш.     При теза обстоятелства, съдът счета, че за осигуряване на индивидуалната и общата превенция, превъзпитанието на дееца и формирането на задръжки в поведението му, следва да се  индивидуализира и наложи наказание малко над минималния размер, а именно  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА. 

На осн. чл. 66 , ал. 1 от НК, и при наличието на предпоставките за това – чисто съдебно минало и възможност да се постигнат целите на наказанието, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Относно предвиденото кумулативно наказание по чл. 343 Г от НК във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът, счете че следва да се акцентира върху общата превенция и специалната спрямо подсъдимата по отношение на деянията свързани с транспорта. При зачитане на обстоятелствата изложени за основното наказание и съдебната практика, относно размера на наказанието лишаване от право в съотношение с наказанието лишаване от свобода, съдът индивидуализира наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от  ДВЕ  ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. В случая не е налице отнемане на СУМПС по административен ред.

При този изход на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК, разноските направени в хода на наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза, в размер на 721.68 лева, се възложиха на подс.Н. за заплащане в полза на Държавата по сметка на ВТРС, като в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, същата следва да заплати и ДТ, в размер на 5 лева.

По отношение на частни обвинител на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс.Н. да заплати на частния обвинител Р.С.К., с ЕГН**********,***,  СУМАТА  от 1000 лв./хиляда лева/, представляващи направените в наказателното производство разноски - заплатеното адвокатско възнаграждение на упълномощения  повереник.

 По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :