Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр. Русе, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, III-ти
постоянен тричленен състав, в
открито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета
година:
|
председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
членове |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Диана Неева
като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. №
127 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от П.А.Д.,
чрез адв. Л., против решение № 115/02.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 2279/2022
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 38-0002830/2022 г. на началник на ОО - РД "АА" - гр.
Русе.
В касационната жалба се излагат доводи за
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че се касае
за маловажен случай, поради което деянието е следвало да се преквалифицира. Не
били обсъдени всички доводи във въззивната жалба, поради което съдебният акт се
явявал немотивиран. Иска се отмяна на решението на въззивната инстанция и
постановяване на решение по съществото на спора с което да се отмени издаденото
НП. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – началник
на ОО - РД "Автомобилна администрация" - Русе, редовно призован, не изразява
становище и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
дава заключение за нейната неоснователност и оставяне в сила решението на
въззивната инстанция.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима -
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът е приел от фактическа страна, че на 02.08.2022г.,
около 15.05 часа в гр. Русе,
на бул.“Трети март“, в
района на бензиностанция
„Петрол“, била извършена проверка на служители от РД “АА” – гр. Русе на т.а.
марка “Скания” с рег. № *******,
оборудван с аналогов тахограф със сер. №01067796, който бил управляван от жалбоподателя.
В хода на проверката проверяващите установили, че жалбоподателят е извършвал
обществен превоз на товар с маршрут от гр. Русе за гр. Полски Тръмбеш, видно от
представената им товарителница, попадащ по обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006г.
При извършената проверка се установило, че водачът не предоставя тахографски
листи за периода от 00,00ч. на 05.07.2022 г. до 09,31ч. на 22.07.2022г. – в
нарушение на чл.36, §.1 т. i) от Регламент (ЕС) 165/2014 г. За посоченото
нарушение е съставен АУАН бл. № 325369/02.08.2022г., връчен на същата дата без
възражение от жалбоподателя, такова постъпило на следващия ден (03.08.2022г.),
а в последствие било издадено и обжалваното НП с което на осн. чл. 93в, ал. 17,
т. 1 от ЗАвтП на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1500 лв.
За да потвърди наказателното постановление
съдът е приел от правна страна, че нарушението е безспорно установено - на 02.08.2022г. при извършване на
проверката на водача, който несъмнено е извършвал обществен превоз на товар, попадащ
по обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006г., а самото нарушение е извършено по
време на този превоз. Съдът не е кредитирал представеното на по-късен етап
удостоверение за дейност, което е следвало да е налично и да се представи от
водача на т.а. по време на проверката на 02.08.2022г. Приел е, че това
удостоверение е депозирано по делото с възражението против процесния АУАН, а по
време на проверката и при съставянето на АУАН жалб. Д. не е споделил на проверяващите го
служители, че такова е налично в т.а. и че към момента на проверката не може да
го намери/представи, или е забравено от него някъде извън ППС, поради което и е
налице до голяма степен съмнение у съда за антидатирането му.
Приел е, че тъй като за нарушението
административното наказание е фиксирано в размер на 1 500 лв., съобразно
чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП, съдът няма законово правомощие да го намалява.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 36, § 1, т. i) от Регламент
(ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
когато водачът управлява превозно средство на което е монтиран аналогов
тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен
служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и листовете,
използвани от водача през предходните 28 дни, което не е било сторено.
Спорен е въпросът и към кой момент следва да
се представят удостоверенията за дейност? Тълкуването на горепосочената
разпоредба от вторичния източник на правото на ЕС, с оглед момента на
проверката, изискването на всички ръчни записи, освен тези за текущия ден,
поискани от оправомощен служител (за целите на проверката - административно
производство, а не за целите на изготвения АУАН - фаза на
административнонаказателното производство) недвусмислено сочат на извод, че се
касае за представяне на документи към момента на проверката, а не към момент,
следващ извършването ѝ.
Споделят се съображенията, че законодателят
е въвел задължение за представяне на документите именно към момента на
проверката, за да се избегнат злоупотреби с последващо съставяне на документи с
невярно съдържание, които извиняват недобросъвестни водачи. Последващото им
представяне съдебната практика еднозначно приема, че е ирелевантно и не може да
бъде основание за отмяна на НП. Хипотезата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвП,
както и тази на чл. 36, §. 1, т. (i) от Регламент № 165/2014 изисква
физическото наличие на изброените документи при осъществяване на превозна
дейност, съответно представянето им при проверката от контролните органи, а не
в някакъв последващ момент.
Наред с изложеното настоящата инстанция
преценява представените удостоверения за дейности като частни документи, които
не се ползват с достоверна дата. Доколкото в удостоверението е вписано, че за
процесния период служителят е бил в "отпуск/почивка", но не са представени
допълнителни доказателства в тази насока - одобрена молба за отпуск, болничен
лист и пр. същият правилно не е кредитиран от въззивната инстанция.
Мотивите на въззивната инстанция по
отношение на маловажността на нарушението/намаляване на наказанието са
изчерпателни и по арг. от чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да се преповтарят.
Решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115/02.03.2023
г., постановено по а.н.д. № 2279/2022 г. по описа на Районен съд - Русе
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
|
|
|