Определение по дело №175/2023 на Административен съд - Стара Загора

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е №255

 

20.04.2023 г. , град Стара Загора

 

 

            Старозагорски административен съд, седми състав, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и двадесета и трета година, в състав:

                                                                                                  

                                                 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретар                                                                                                               и с участието

            на прокурор                                                                                                                 като разгледа

            докладваното  от  съдия  КОСТОВА - ГРОЗЕВА  административно  дело  №175  по  описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:                                  

                                                                       

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с §4б, ал.1 и ал.4 от ДР от  Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

            Образувано е по повод жалба от И.С.С., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора в град Стара Загора. С първоначалната жалба се сочи, че тя е против издаден на 20.03.2023г. от началник на Затвора в град Стара Загора индивидуален административен акт по повод молба на С. в рег. № М-266/14.03.2023г.

            Жалбоподателят сочи с визираната молба от 14.03.2023г. поискал от Началника на Затвора в град Стара Загора да разпореди да се издаде фотокопие от личната му карта с посочен номер. На 21.03.2023г. бил запознат с издаден от Началника на затвора отказ, съставляващ индивидуален административен акт, за това, че нямало да се издаде разпореждане в искания смисъл, нито да му се издаде фотокопие от личния документ, намиращ се в личното му затворническо досие. В заключение на първоначалната жалба се иска отмяна на отказа за издаване на ИАА /отказ за предоставяне на административна услуга/, обективиран в горецитирания документ от 20.03.2023г. като незаконосъобразен, поради противоречие със закона и в нарушение на производствените правила. Прави се искане да се върне преписката на началник затвора за ново произнасяне и да се издаде исканото фотокопие на намиращата се в затворническото досие на С. лична карта.

            След оставяне на жалбата като нередовно и в указания срок по делото е подадена молба, в която същият сочи, че е в невъзможност да определи точно предмета на оспорването си, дали е мълчалив или изричен отказ да се издаде ИАА, дали е мълчалив или изричен отказ от извършване на административна услуга, дали е бездействие, като се сочи, че единствената цел на жалбоподателя била началникът на затвора да разгледал неговата молба и да му предостави ксерокопие от документа за самоличност – лична карта. Сочи, че за ответник сочел Началникът на Затвора в град Стара Загора.

            В изпълнение на разпореждане на съда от закрито с.з. по делото са представени от Затвора в град Стара Загора писмени доказателства, относими към молбата на С. с рег. № М-266/14.03.2023г. от данните, от които се установява, че до Началник Затвора в град Стара Загора била подадена от И.С. молба, която била заведена под №М-266 от 14.03.2023г., в която С. поискал началникът на затвора да разпореди да му се предостави не заверено фотокопие на двете страни от документа му за самоличност – лична карта с посочен номер. До инспектор „СДВР“ от Началник на Затвора в град Стара Загора било изпратено писмо, в която последният наредил да бъде уведомен И.С., че в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС не била предвидена възможност администрацията на затвора да предоставя копирни услуги на лишените от свобода. За писмото С. бил уведомен на 21.03.2023г.

            Съдът, като съобрази съдържанието на подадената до него жалба и направеното с нея и в допълнително подадената молба, намира, че същата следва да се остави без разглеждане, като съобрази следното:

            На първо място, въпреки дадената му процесуална възможност, жалбоподателят не внесе яснота относно предмета на своята жалба, а именно какво точно оспорва пред съда и в какво се състои искането му по отношение на конкретно индивидуализирания предмет на жалбата. В този смисъл е налице основанието по чл.158, ал.3 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството, поради нередовността за оспорването.

            На второ място, Съдът приема и, че е налице основание по чл.159, т.1 от АПК, което прегражда съдебният контрол.

            За да достигне до този правен извод, Съдът приема, че характерът на изявлението на началника на затвора в град Стара Загора, което е обективирано в писмо от 20.03.2023г. до Инспектор „СДВР“ няма характер на индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК. Макар и да е налице изрично изявление, с което де факто не се удовлетворява искането на С. да му бъде направено не заверено фотокопие на документа му за самоличност, то няма формиран изричен отказ да се издаде индивидуален административен акт, защото авторът на това изявление по закон няма правомощието, съотв. задължение да издава властнически волеизявления в искания от С. смисъл, нито по отношение на искане, с конкретното съдържание следва да се издаде такова властническо волеизявление, поради което и няма как да се формира отказ от издаване на ИАА в см. на чл.21 от АПК, който и да подлежи на съдебен контрол.

            Специалният закон – ЗИНЗС, в чл.76, от раздел първи, глава девета, урежда правата, които по закон се предоставят на лишените от свобода, какъвто е и жалбоподателят. Дори и да се възприеме тезата на жалбоподателя, че с подадената от него жалба оспорва изричен отказ на Началника на затвора в град Стара Загора да извърши административна услуга, то при съобразяване на новелата на цитирания законов текст, съдът отново не установява задължение за този орган да удовлетвори отправеното до него искане – да се направи не заверено фотокопие от  документа за самоличност на И.С., а от друга страна и няма как да е налице незаконосъобразно фактическо бездействие по см. на чл.256 от АПК. В последният смисъл, такова би се формирало само, ако за началник Затвора в град Стара Загора съществува законово задължение да извърши исканото фактическо действие, каквото не е налице, тъй като в ЗИНЗС, нито в ППЗИНЗС, такова е установено за този орган.

            След като не е налице изричен мълчалив отказ по см. на чл.58, ал.1 от АПК, нито подлежащо на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност неоснователно /незаконосъобразно/ фактическо бездействие по см. на чл.256 от АПК, липсва предмет на търсената съдебна защита, което сочи и на процесуална недопустимост на направеното оспорване, което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото, да се прекрати.

            Водим от горното и на осн. чл.158, ал.3, вр. с ал.1 и чл.159, т.1 от АПК, Съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба, подадена от И.С.С., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора в град Стара Загора.

            ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 175/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора. 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в 7-дневен срок от неговото съобщаване.  

 

 

 

                                                                                                СЪДИЯ: