Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II г
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с. ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от
мл.съдия Иван Киримов в. гр. д. № 5256 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на ответника Ф.К.Х. чрез адв. М. срещу решение № 5438 от
07.07.2020 г., постановено по гр.д. № 37665/2019 г. на СРС, II ГО, 168 състав, в частта, с която е признато за
установено, че Ф.К.Х. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ сумата 1780,11 лева - главница –
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2015
г. – м.04.2018 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „*****, с абонатен №
125050 и сумата 34,40 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.03.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 08.04.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.04.2019 г. по ч.гр.д. 3 20003/2019 г. по
описа на СРС, 168 състав. С решението въззивникът е осъден да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 222,44 лева разноски в исковото
производство, както и сумата от 62,88 лева разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 в полза на Ф.Х. са присъдени разноски в размер на
215,36 лева за първоинстанционното производство.
В жалбата са изложени
съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оплакванията са сведени до
това, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е ползвал
посоченият в исковата молба имот през процесния период. Отправя се искане за
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението, в частта,
в която предявените искове са отхвърлени е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.49 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С
въззивната жалба не се оспорват фактическите и правни изводи на
първоинстанционният съд, че въззивникът е наследил процесния имот от своята
прабаба Н. Г. Х., починала на 27.05.2015 г. и същият е бил единствен собственик
на процесния имот до 06.02.2017 г., а след това съсобственик с Р.П.и Д.Х. при
равни дялове от по 1/3 идеални части.
Спорен
пред настоящата инстанция е въпросът дали ответникът, сега въззивник е имал
качеството потребител на топлинна енергия през исковия период.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ
/отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
При
така изложеното и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства
настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че Ф.Х.
има качеството потребител на топлинна енергия, като за периода до м.01.2017 г.
е бил единствен собственик на процесния имот, а от м.02.2017 г. – когато е
влязло в сила решение № 8986 от 13.12.2016 г. постановено по гр.д. № 16829/2015
г. по описа на СГС, ГО, 19 състав, с което се възстановява запазена част от
наследството, оставено от Н.Г.Х., починала на 27.05.2015 г., в размер от по 1/3
идеални части в полза на Р.П.и Д.Х., чрез намаляване на извършеното универсално
завещателно разпореждане от 06.02.2013 г. в полза на Ф.Х., т.е. – на процесния
имот, то последният се явява задължен за 1/3 от установените от
първоинстанционния съд дължими суми за консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение. Въпросът дали въззивникът реално е ползвал имота през процесния
период не следва да се разглежда от настоящата инстанция, доколкото законът не
прави разлика между ползващ и неползващ съсобственик, а същият подлежи на
уреждане във вътрешните взаимоотношения между съсобствениците.
В останалата част доколкото във въззивната жалба не
са наведени конкретни доводи, настоящата инстанция на основание чл. 272 от ГПК,
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Такива
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, който
е направил своевременно искане в тази насока. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5438 от 07.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 37665/2019 г. на СРС, II ГО, 168 състав, в частта, с която е признато за
установено, че Ф.К.Х., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1780,11 лева - главница – представляваща стойността на
неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. в имот, находящ
се в гр. София, ул. „*****, с абонатен № 125050 и сумата 34,40 лева – главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2016 г. –
м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 08.04.2019 г. до окончателното плащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.04.2019
г. по ч.гр.д. 3 20003/2019 г. по описа на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА Ф.К.Х., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 100
лева, сторени пред настоящата разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението, в частта,
в която предявените искове са отхвърлени е влязло в сила като необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.