Р Е Ш Е Н И Е № 146
Гр. Сливен, 02.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 212 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Н.Д.С. като Едноличен търговец
с фирма „Н. С.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.
В.“ № * срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-47-0339667/28.02.2019
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която
е разпоредено запечатване на търговски обект – аптека „А.“, находящ се в гр. С.,
ул. „Х. Д.“ № **, стопанисван от ЕТ „Н. С.“ с ЕИК ******** и забрана за достъп
до него за срок от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Оспорването намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Твърди се, че към момента на издаване на оспорения акт не е образувано
административнонаказателно производство, при което оставал неясен въпросът
относно срока на мярката от 15 дни. Счита за недопустимо прилагане на ПАМ преди
издаване на наказателно постановление, а самата заповед била немотивирана.
Проверката била тенденциозна и не отговаряло на истината възприетото от
административния орган, че не е издаден фискален бон. Заявява, че в заповедта е
посочена и разлика в касовата наличност, което създавало объркване относно
конкретното деяние, станало основание за прилагане на ПАМ. Моли съда да отмени
атакуваната административна заповед.
В с.з. оспорващият ЕТ „Н. С.“, редовно и своевременно призован, не се
явява. В писмено становище моли съда да отмени оспорената заповед, като се
позовава на постановено от Административен съд Сливен определение, с което е
отменено разпореждане за предварително изпълнение на акта и е спрял същото.
В с.з. административният орган Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен гл. юрк Ж. Д., която оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената
заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 25.02.2019 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по
приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното
законодателства в аптека „А.“ в гр. С., ул. „Х. Д.“ № **, стопанисвана от ЕТ „Н.
С.“. В 12:26 ч. преди легитимация проверяващите извършили контролна покупка на
1 бр. „Тайлол хот“ на стойност 0,90 лв., заплатена в брой, като плащането било
прието от Н. С.. За плащането не бил издаден фискален касов бон от монтираното,
работещо и с изградена дистанционна връзка с НАП в обекта фискално устройство. В
12:45 ч. започнала проверка, при която бил изведен от ФУ дневен финансов „Х“
отчет, в който покупката на горното лекарствено средство не е отразена като
регистрирана, с разчетена касова наличност 917,88 лв., фактическа наличност в
касата от 1 024,81 лв., въведени пари в касата от 52,52 лв. и разлика от
54,44 лв. Цитираните установявания на органите по приходите били обективирани в
Протокол за извършена проверка № 1339667/25.02.2019 г., с час на приключване на
проверката 13:50 ч.
На 04.04.2019 г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F480445 за това, че за извършена продажба на 1 бр. лекарствен продукт
„Тайлол хот“ на стойност 0,90 лв. и извършено плащане в брой не е издадена
фискална касова бележка от задълженото лице, въпреки че в обекта има монтирано,
въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на
проверката фискално устройство модел DATECS DP-55 KL с инд. № DT346538 и ФП № 02690744, квалифицирано от актосъставителя като административно
нарушение по чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с
чл. 118 ал. 1 от ЗДДС.
На 28.02.2019 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-47-0339667, с която
разпоредил запечатване на търговски обект – аптека „А.“, находящ се в гр. С., ул.
„Х. Д.“ № **, стопанисван от ЕТ „Н. С.“ с ЕИК ******** и забрана за достъп до
него за срок от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з.
Заповедта била обжалвана по административен ред пред Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който
отхвърлил жалбата с Решение № ГДФК-34/07.05.2019 г., връчена на търговеца на
15.05.2019 г.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за
издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване
на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата
ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва
интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по
чл. 186 ал. 2 от ЗДДС.
Жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-47-0339667/28.02.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е
подадена до настоящия съд на 21.05.2019 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства,
включително приложените към административната преписка писмени доказателства,
които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП материална
компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност. Като
издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна
форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен като
валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени
по делото като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите материалноправни
норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 186
ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност. Разпоредбата на
чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин вменява императивно задължение всяко лице да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 25 ал. 1 т. 1
от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че
оспорващият търговец не е изпълнил задължението, вменено с чл. 3 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушил императива на чл. 25
ал. 1 от същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от обективна и
субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от фискалното
устройство за извършена продажба. Същественото в случая е, че извършването на
продажбата е установено, доколкото за закупената стока е заплатена сума от 0,90
лв. в брой при извършената контролна покупка. Това обстоятелство се установява
от Протокол за извършена проверка № 1339667/25.02.2019 г., който е съставен по
установения ред, в предписаната съобразно чл. 50 ал. 2 от ДОПК форма и
съдържание и от компетентни длъжностни лица. Същият е официален документ и се
ползва с материална доказателствена сила, съобразно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно тази разпоредба, протоколът, съставен по установения ред и форма от
орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е
доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените
факти и обстоятелства. В процесния случай протоколът е съставен в присъствието
на търговеца и е подписан от лицето без възражения. Следователно, така
съставеният протокол като официален документ се ползва с материална
доказателствена сила досежно вписаните в същия констатации от фактическа страна
и предвид липсата на ангажирани доказателства в обратната насока, съдът намира,
че правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките за
налагане на принудителна административна мярка, обективирана като запечатване
на обект и забрана за достъп до него за определен срок.
Неиздаването на
надлежен фискален документ за извършено плащане по реализирана продажба е
абсолютна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по
реда на чл. 186 от ЗДДС. Съгласно посочената като правно основание за издаване
на процесната заповед разпоредба на чл.
186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно,
за прилагането на тази норма е необходимо да е налице извършено нарушение на
установения ред за документиране и отчет на извършваните продажби от търговски
обект, който ред, по арг. от чл. 3 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява задължение за регистриране на продажбите чрез
издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. В случая
такова е било налично и в изправност, но представителят на търговеца не е издал
касов бон за извършената продажба на 1 бр. лекарствен продукт на стойност 0,90
лв. при извършената контролна покупка и реално заплащане на същата в брой. Ето
защо съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са били налице
нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на принудителна административна
мярка. Последната е съобразена като естество с относимата норма на чл. 186 ал.
1 – „запечатване на обект“ и като срок - наложена е за 15 дни, т.е. в рамките
на законоустановения такъв (до 30 дни). В тази връзка настоящата съдебна
инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че липсата на мотиви относно
определения от административния орган срок за запечатване е съществен порок,
водещ до незаконосъобразност на заповедта. Съдът намира, че излагането или
неизлагането на мотиви от такова естество не е нито нормативно изискуемо, нито
би могло да повлияе на пълноценното реализиране правото на защита на търговеца.
Процесната принудителна
административна мярка е от категорията на превантивните административни мерки,
чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ.
закононарушение и неговите вредни последици. Същата, съобразно текста на чл.
186 ал. 1 т. 1 от ЗДДС не съставлява административно наказание и няма
санкционен характер. Съставянето на АУАН, респ. провеждане на
административнонаказателно производство по реда на ЗАНН (по арг. от чл. 186 ал.
1 от ЗДДС) има самостоятелен характер и не е правно обвързано с прилагането на
принудителна административна мярка, поради което и наведеният в жалбата
отменителен довод, сочещ твърдение за липса на съставен акт към датата на
издаване на процесната заповед, се явява неотносим към законосъобразността на последната.
По изложените по –
горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-47-0339667/28.02.2019 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – аптека „А.“, находящ се в гр. С., ул. „Х. Д.“
№ **, стопанисван от ЕТ „Н. С.“ с ЕИК ******** и забрана за достъп до него за
срок от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з е валидна и издадена в съответствие с
относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени
административнопроизводствени правила. Подадената срещу същата жалба се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на
административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно
нормата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и да се възложи в
тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.С. като Едноличен търговец с фирма „Н. С.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П. В.“ № * срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-47-0339667/28.02.2019 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
разпоредено запечатване на търговски обект – аптека „А.“, находящ се в гр. С., ул.
„Х. Д.“ № **, стопанисван от ЕТ „Н. С.“ с ЕИК ******** и забрана за достъп до
него за срок от 15 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Н.Д.С. като Едноличен търговец с фирма „Н. С.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П. В.“ № * да заплати на Национална
агенция по приходите разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: